№ 3626
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100513696 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
Образувано е по молба за отмяна, подадена от Г. Г. С. срещу
неприсъствено решение № 4638/15.03.2024г., постановено по гр. д. №
21587/2022г. на СРС, 141 с-в.
Молителят твърди, че са налице основанията на чл. 240, ал. 1, т. 2 и т. 3
ГПК. Поддържа, че не е имала възможност своевременно за узнае за връчване
преписа от исковата молба, поради особени непредвидени обстоятелства и
невъзможност да се яви лично или чрез повереник, поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Моли да бъде отменено постановеното неприсъствено решение и делото
върнато за ново разглеждане.
В установения от закона срок, насрещната страна не е депозирала
отговор на молбата за отмяна. С молба от 12.05.2025г. изразява становище за
неоснователност на искането.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
1
следното:
Молбата е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 240, ал.
1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването на неприсъствено решение, страната, срещу която то е
постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била
лишена от възможност да участва в делото поради: 1). ненадлежно връчване
на препис от исковата молба или призовките за съдебното заседание, 2).
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства, 3). невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В действащия ГПК неприсъственото решение е уредено като съдебен
акт, постановяван по искане на една от страните в съдебния исков процес, с
който се разрешава спора по същество. По искане на ищеца (чл. 238, ал. 1
ГПК) такова решение може да бъде постановено, когато не е представен в срок
отговор на исковата молба, ответникът не се е явил в първото редовно по
делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в
особения ред за защита. За разлика от решенията, постановени в състезателно
производство, които подлежат на обжалване, неприсъствените решения по
разпореждане на закона не подлежат на инстанционно обжалване - чл. 239, ал.
4 ГПК. Законът е предвидил за тях различен ред за защита, като на страната са
предоставени две правни възможности - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1
ГПК пред въззивния съд на изрично посочените основания и с нарочен иск по
чл. 240, ал. 2 ГПК при определени предпоставки. Отмяната по чл. 303 и сл.
ГПК е допустима, когато не са били налице условията за защита на страната
по реда на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ГПК срещу неприсъственото решение.
Производството по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК – за отмяна на влязло в
сила неприсъствено решение, е извънинстанционно, тъй като съдът не действа
като инстанция по същество – не проверява правилността на оспореното
решение, а само се произнася по наведените доводи за накърняване на
основния процесуален принцип – правото на защита на страните по делото
2
(арг. чл. 9 и чл. 10 ГПК), вследствие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, уреждащи надлежното връчване на съдебни книжа,
призоваване на страните и осигуряване на тяхното участие в процеса.
Защитимото според закона право по чл. 240, ал. 1 ГПК е лишаването на
страната от възможност да участва в делото, което нарушение засяга
конституционно признатото право на защита на гражданите и юридическите
лица във всички стадии на процеса (чл. 122, ал. 1 Конституцията на РБ).
Молителят в производството по чл. 240, ал. 1 ГПК е длъжен да посочи
конкретните обстоятелства, чрез които обосновава някое от горепосочените
основания, но не е длъжен да отнесе обстоятелствата към някоя визираните
хипотези в чл. 240, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Въззивният съд, без да е обвързан от
соченото от молителя основание, е компетентен да прецени служебно кое
обстоятелство към кое основание се отнася (определение № 629 от 10.11.2014
г. по ч. гр. д. № 5609/2014 г., по описа на ВКС, I ГО). Независимо от това, че
производството по отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 от ГПК
се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване
първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът
на дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал. 1 от
ГПК и при въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика
произтича от обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд
осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По
правило отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на
основания, изрично и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато
констатира, че тези основания са налице, въззивният съд отменя
неприсъственото решение и връща делото за произнасяне на присъствено
решение. Производство по отмяна на неприсъствено решение е контролно -
отменително, а не въззивно, поради което въззивният съд се произнася с
решение само по основателността на молбата, тоест дали е налице наведеното
основание за отмяна на неприсъствено решение, а не разглежда правния спор
по същество като въззивна инстанция.
В настоящия случай, като основание да поиска от въззивния съд отмяна
на постановено неприсъствено решение, молителката, чрез своя процесуален
представител, сочи разпоредбите на чл. 240, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК-
невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата
молба и призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
3
обстоятелства и невъзможност да се явят лично или чрез повереник поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Видно от съобщението до Г. С., исковата молба и приложенията, заедно
с разпореждането по чл. 131 ГПК са били връчени на 23.05.2023г. на нейната
дъщеря Ц.Н. със задължение да предаде същото. Представено е и
пълномощно от 22.05.2023г. – л. 161 от делото на СРС, с което Г. С. изрично е
упълномощила дъщеря й Ц.Н. да получи вместо нея съдебни книжа по искова
молба. Поради това и съдът приема, че съобщението до молителката е било
редовно връчено. С получаването на съобщението от другото лице се смята, че
връчването е извършено на адресата. С оглед указанията на чл. 46, ал. 4 ГПК
адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и
не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Срокът по чл. 46,
ал. 2 ГПК започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за
връчването. В случая не са налице сочените предпоставки.
Първото по делото съдебно заседание е било отложено поради това, че
съобщението до молителката се е върнало в цялост. За следващото съдебно
заседание молителката е била призована лично – л. 76 и л. 77 от делото на
СРС.
Представените в производството доказателства, сочещи за влошено
здравословно състояние, което видно от представените епикриза и експертно
решение, не е възникнало внезапно, а е постоянно и съпътстващо, както и
фактът, че между страните се е водило друго дело за друг процесен период,
което е довело до заблуждение, че призовките касаят именно това дело, съдът
намира за ирелевантни за изхода на настоящия спор.
С оглед изложеното, ответницата е била уведомена за образуваното
производство срещу нея още на първата посочена дата и е следвало и е имала
възможност при добросъвестно поведение своевременно да ангажира
защитата си по делото. Изложеното сочи за липса на предпоставките на чл.
240, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието "особени
непредвидени обстоятелства", но съдебната практика приема, че такива са
онези обстоятелства, които са лишили страната обективно от възможността в
срок да упражни свое процесуално право, респективно да изпълни вменено й
от закона процесуално задължение. Такива обстоятелства са природни стихии,
4
бедствия, военно положение, тежко заболяване на страната или на нейния
пълномощник по делото, включително и на членове на семейството на
последните или други подобни събития, които освен, че не биха могли да се
предвидят, не биха могли и да преодолеят, независимо от волята на страната.
Обстоятелствата, обуславящи невъзможността по смисъла на чл. 240, ал. 1, т.
2, пр. 2 ГПК, следва да са съществували през времето от връчването на
призовката за съдебно заседание до датата, на която същото е следвало да
бъде проведено /а ако връчване въобще не е било осъществено или ако е било
осъществено в нарушение на процесуални правила, то защитата срещу
неприсъствено решение би следвало да се упражни на основанието,
предвидено в чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, каквото се установи, че в случая не е
налице. Именно такива пречки, каквито не се установиха в случая трябва да са
причина за лишаването от възможността за участие в производството по
делото, като трябва да са не само непредвидени, а и особени - съставляващи
необичайна пречка за страната.
Сочените от молителката обстоятелства – създадена грешна представа у
дъщеря й, че става въпрос за друго дело, водено между същите страни, но за
различен период и влошено здравословно състояние, възпрепятстващо
молителката да се придвижва самостоятелно и което датира от дълго време, не
съставляват пречки от посочения характер, както бе посочено по - горе.
Същата е разполагала с възможността да ангажира пълномощник, както е
упълномощила и дъщеря й за получаване на книжата. Доказателства, че
същата е имала ментални затруднения, пречещи й да възприема правилно и
оценява фактите от обективната действителност не са ангажирани. Описаните
факти не обуславят извод за ненадлежно и нередовно връчване на
съобщенията по делото, както и за лишаване от възможност на ответницата за
участие в производството за защита правата й.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по
делото не се установява наличието на сочените от молителката основания по
чл. 240 от ГПК. Ето защо, молбата за отмяна на постановения съдебен акт
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора в тежест на молителя следва да бъдат
възложени претендираните от ответника разноски в размер на 100 лв. за
5
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Г. С., ЕГН ********** за
отмяна на неприсъствено решение № 4638/15.03.2024г., постановено по гр. д.
№ 21587/2022г. на СРС, 141 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Г. Г. С., ЕГН ********** да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6