Присъда по дело №1575/2020 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1575/2020 год.
МОТИВИ:

Обвинението срещу подс. П. С. В. , ЕГН: ********** е за престъпление
по чл.354а, ал.3, т.1 от НК затова, че на 02.02.2020г., в гр.Пазарджик, без
надлежно разрешително по чл.7 от ЗКНВП е държал у себе си високорисково
наркотично вещество - растителна маса с нето тегло 0.05 грама, съдържаща
метил 2-1-5- флуоропентил-индол-3-карбонил-амино-3,3 -диметилбутаноат,
познато под синонима 5F-MDMB-PICA /5-Fluoro-MDMB-PICA/ и хомогенна
неделима смес от тютюн и растителна маса с нето тегло 0.38 грама,
съдържаща метил 2-1-5-флуоропентил-индол-3-карбонил-амино-3,3-
диметилбутаноат, познато под синонима 5F-MDMB-PICA /5-Fluoro-MDMB-
PICA/.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за
осъдителна присъда с налагане на наказания ЛС и глоба, без да се ангажира с
конкретен размер на същите. Иска наказанието ЛС да се търпи ефективно.
Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание. Производството е
проведено в негово отсъствие, но с участието на упълномощен защитник.
Последният пледира за преквалифициране на деянието по чл.354а ал.5 от НК
и налагане на наказание глоба.
Съдът обсъди събраните по делото писмени, гласни и веществени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата
на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата подс. П. В. живеел в гр.Пазарджик. Бил
наркозависим, криминално проявен и осъждан. Първото му осъждане било
през 2006г., като в периода до 2016г. било осъден общо осем пъти за
различни по вид престъпления – склоняване към проституция, шофиране без
правоспособност – два пъти, противозаконно отнемане на МПС,
квалифицирана лека телесна повреда на полицай, противозаконно пречене на
орган на власт, грабеж, държане на наркотици, отвличане, изнасилване и
закана с убийство. Последно търпял наказание от 5 години и 8 месеца
лишаване от свобода, като на 08.02.2019г. бил освободен от затвора поради
изтърпяване.
На 02.02.2020г. подс. П. В. се намирал в ромската махала на
гр.Пазарджик, като в себе си имал наркотик. Около 21:00 часа на посочената
дата той бил на ул. „Спартак“, близо до жилищния блок, в който живеел. На
улицата подс. В. разговарял със свидетелите И. А. и И. И.ов, като пушел
1

цигара, в която имало наркотик.
По същото време св. К. В. - полицейски служител в РУ-МВР
Пазарджик, бил нощна смяна, като заедно със свой колега извършвали обход
с патрулен автомобил в района, обслужван от ПУ „Изток“ към РУ-МВР
Пазарджик. Полицейските служители минали с патрулния автомобил близо
до подс. В. и свидетелите И. И.ов и И. А., като решили да ги проверят. В
момента в който светлината от фаровете на патрулния автомобил осветила от
около метър разстояние тримата, подс. В. хвърлил на земята остатъка от
цигарата си и едно топче. Полицейските служители възприели действията му
и слезли от патрулния автомобил. Те установили самоличността на
подсъдимия и свидетелите. Свид. К. В. попитал подсъдимия защо е хвърлил
цигарата и топчето на земята, но последният отрекъл да са негови. . Обв. В.
започнал да отрича, че са негови. Св. В. взел от земята изхвърленото от
подсъдимия полиетиленово топче и фаса от цигарата, т.к. метеорологичните
условия не позволявали да останат на открито. Прибрал ги в празна кутия от
цигари, след което ги предал като веществени доказателства, с протокол за
доброволно предаване, на разследващ орган в РУМВР-Пазарджик.
Извършен бил оглед на остатъка от цигарата и топчето, при което се
установило, че двете са с бруто тегло 0.75 грама и съдържат зелена листна
маса. Извършен бил полеви наркотест, при който листната маса реагирала на
синтетичен канабиноид.
По този повод било започнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на съдебно-химическата експертиза, което
съдът цени като обективно и компетенто, зелената листна маса от
полиетиленовото топче представлява растителна маса с нето тегло 0.05 грама,
съдържаща метил 2-1-5-флуоропентил-индол-З-карбонил-амино-
диметилбутаноат, познато под синонима 5F-MDMB-PICA /5-Fluoro-MDMB-
PICA/, а остатъкът от саморъчно свита цигара била с нето тегло 0.38 грама и
представлява хомогенна неделима смес от тютюн и растителна маса,
съдържаща метил 2-1-5-флуоропентил-индол-3-карбонил-амино-3,3-
диметилбутаноат, познато под синонима 5F-MDMB-PICA /5-Fluoro-
MDMB-PICA/.
Веществото метил 2-1-5-флуоропентил-индол-3-карбонил-амино-3,3-
диметилбутаноат, познато под синонима 5F-MDMB-PICA /5-luoro-
MDMB-PICA е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение
№1 към чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични към Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите. То е с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба и е забранено. Подс. В. не
притежава надлежно разрешително за държане на високорискови наркотични
вещества.
2

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите И. И.ов, И. А. и К. В. - дадени в досъдебната фаза на процеса,
които бяха приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им
по реда на чл.281 от НПК, а също от заключението на горекоментираната
химическа експертиза, както и от писмените и веществени доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, т.к. същите са непротиворечиви, взаимно
допълващи се, хронологично точни и по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
Поради непротиворечивостта на доказателствата не се налага техният
подробен анализ и обсъждане.
При така установената фактическата обстановка, с поведението си
подс. П. В., от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, като на 02.02.2020г., в
гр.Пазарджик, без надлежно разрешително по чл.7 от ЗКНВП е държал у себе
си високорисково наркотично вещество - растителна маса с нето тегло 0.05
грама, съдържаща метил 2-1-5- флуоропентил-индол-3-карбонил-амино-3,3 -
диметилбутаноат, познато под синонима 5F-MDMB-PICA /5-Fluoro-MDMB-
PICA/ и хомогенна неделима смес от тютюн и растителна маса с нето тегло
0.38 грама, съдържаща метил 2-1-5-флуоропентил-индол-3-карбонил-амино-
3,3-диметилбутаноат, познато под синонима 5F-MDMB-PICA /5-Fluoro-
MDMB-PICA/.
Деянието е извършено виновно съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от
НК, под формата на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал правната
запретеност на деянието по чл.354а ал.3, т.1 от НК, доколкото е бил наясно,
че държи забранени от закона вещества - наркотици и няма издадено
разрешение за това по реда на чл.7 ал.1 от ЗКНВП, т.е. предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от деянието и пряко е целял
настъпването им.
Казано с други думи, умисълът на подсъдимия е обхващал обстоятелствата,
че упражнява фактическа власт върху наркотично вещество от вид и със
съдържание, подробно посочени по-горе и по описания вече начин, което е
станало без да има надлежно разрешение за това.
Според настоящия съдебен състав не са нали основания за
преквалифициране на престъплението извършено от подсъдимия от такова по
чл.354а ал.3, т.1 от НК, в такова по чл.354а ал.5 от НК – държане на
наркотици в маловажен случай и искането на защитата в този смисъл не може
да бъде уважено. Това е така, независимо че количеството на държаното
наркотично вещество не е високо. За да е налице привилегирования състава
на държане на наркотици в маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК
3

обаче не е достатъчно количеството и стойността на съответния наркотик да
са ниски. Необходимо е още наличието и на други смекчаващи обстоятелства,
които да очертават престъплението, като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В настоящият казус обаче такИ. смекчаващи обстоятелства
не са налице. Вече бе посочено, че подсъдимият е с изключително
обременено съдебно минало, като е започнал престъпната си „кариера“ още
през далечната 2006 година. Многократно е изтърпявал ефективни наказания
лишаване от свобода. Настоящото деяние е извършил само около година след
поредното си пребИ.ване и излизане от затвора и то за немалък период от
време – 5 години и 8 месеца. Отделно от това по местоживеене е
изключително негативно охарактеризиран като наркозависим, конфликтен,
агресивен и невъздържан. Очевидно е, че не проявява никакво критично
отношение и разкаяние за стореното. Очевидно е и че не полага никакви
усилия да преодолее наркотичната си зависимост. Без съмнение е и това, че
има нулев толеранс към обремененото си съдебно минало и възможността
отново да отиде в затвора, където както се посочи е пребИ.вал само година
преди това, но последното не го е мотивирало да се въздържа от
извършването на бъдещи престъпни прояви.
Всичко това са отегчаващи обстоятелства, които завишават
обществената опасност на извършителя и на деянието по настоящия казус,
като не може да се приеме, че същото е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на деяния от съответния вид.
Щом процесното престъпно деяние не би могло да се квалифицира като
„маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, то на още по-голямо
основание не би могло да се квалифицара като малозначително по смисъла на
чл.9 ал.2 от НК.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК предвижда, че не е престъпно това
деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. За
да се прецени дали едно деяние е малозначително, следва да се обсъждат
всички елементи на състава на престъплението, като се вземат предвид
редица обстоятелства като обективното отрицателно въздействие на
извършеното върху обекта на престъплението, върху обществените
отношения въобще и съзнанието на гражданите (конкретния престъпен
резултат, други несъставомерни вредни последици, начинът и средствата за
въздействие и пр.), но също и субективните му характеристики извън вината -
подбуди за извършването, борба на мотиви, цели на дееца /виж Решение №
132/2012 г. по н. д. № 335/2012 г. на І н. о на ВКС/. В случая не може да се
направи извод, че количеството на инкриминираното наркотично вещество
макар и неголямо е нищожно малко, нито че не се засягат обществените
отношения, защитени от посочените текстове на наказателния кодекс.
4

Установени са безпротиворечиво обективните признаци на
противозаконно държане на високорисково наркотично вещество и с оглед на
това деянието несъмнено попада в обсега на наказателноправната забрана по
чл. 354а ал.3, т.1 от НК и като такова е противоправно. Не отсъства в
конкретния казус и нужното ниво на обществена опасност на извършеното.
Настоящото деяние е поредно в живота на подсъдимия, извършено една
година след поредно пребИ.ване в затвора и се касае за държане на
синтетичен наркотик, а не например за т. нар. „мека дрога“, като не би могла
да се защити тезата, че е ниска опасността от увреждане на правно
защитените блага като здравето на човек.
При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК –
относно целите и тези на чл.54 и следващите от НК - относно тяхната
индивидуализация.
Обществената опасност на деянието по чл.354а ал.3, т.1 от НК е
относително ниска с оглед това, че наркотичното вещество държаното от
подсъдимия е с малко количество - като за еднократна доза.
Подсъдимият обаче е с висока степен на обществена опасност предвид
миналите осъждания, криминалната му проявеност, престъпната упоритост,
която демонстрира с факта на 8-те си осъждания и то за доста различни по
вид тежки умишлени престъпления, а също и за това, че по местоживеене е
негативно охарактеризиран.
Като причини за извършване на деянието съдът отчете ниското
правосъзнание на подсъдимия, незачитането на установения в страната
правов ред, свързан с контрола и боравенето с наркотични вещества.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства наличната
наркозависимост, която според установените медицински стандарти се
определя като заболяване, тежкото материално положение и имотно
състояние на подсъдимия, както и малкото количество на държаното
наркотично вещество. Отегчаващи отговорността обстоятелства –
обремененото съдебно минало и негативните характеристични данни.
Предвид изложеното и съобразявайки наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната тежест на
всяко едно от тях, съдът намери, че по отношение на подсъдимия е налице
едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство - малкото
количество на държаното наркотично вещество, при наличието на което и
най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.
С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 и ал.3 от
НК, като определи наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел,
предвиден в закона и не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.
5

На тази база съдът осъди подс.В. на четири месеца лишаване от свобода,
което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се
постигнат целите на наказанието.
Предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия и
обстоятелството, че той е осъждан за престъпления от ОХ на лишаване от
свобода, то спрямо него е неприложим институтът на условното осъждане по
смисъла на чл.66 ал.1 от НК. Предвид на това и на основание чл.57, ал.1, т.2 б.
“б“ от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Това е така, защото по настоящото дело
подсъдимият бе осъден за умишлено престъпление, което е било извършено
преди да са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на
основание чл.66 от НК.
На основание чл.59 ал.1, т.1 и ал.2 от НК, от наказанието лишаване от
свобода съдът приспадна времето, през което подс.В. е бил задържан по реда
на чл.64 от НПК и с постоянна мярка за неотклонение, считано 03.02.2020г.
до 13.02.2020 година.
При този изход от делото и на основание чл.53 ал.1, бук. „а“ от НК
съдът постанови веществените доказателства: ½ изпушен празен фас и
полиетиленова опаковка, находящи се в делото, да се отнемат в полза на
държавата и поради липсата на икономическа стойност да се унищожат.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Кметски да заплати
сторените по делото разноски в размер на 122 лв. за СХЕ от ДП, платими по
сметка на ОД на МВР – Пазарджик.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	4
Дата:	1 февруари 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия:	Димитър Бишуров

Дело:	20205220201575
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 октомври 2020 г.

Присъда по дело №1575/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите