О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер І-1058 13.04.2020 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, на
тринадесети април две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно частно
гражданско дело № 939 по описа за 2020
г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В
чрез пълномощник Наталия Лозанова против Разпореждане № 231 от 12.02.2020г. по
ч.гр.д. № 1311/2019г. по описа на РС Карнобат, с което е отхвърлено заявлението
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение против длъжника М.Й.М. за вземанията за възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
В
частната жалба се излагат подробни съображения относно неправилност и
необоснованост на обжалваното разпореждане. Намира, че РС е превишил
правомощията си като се е произнесъл по валидността на сделката. Счита, че с
промените на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, обнародвани в ДВ бр. 100 от 2019г.
законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд дали искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, но счита, че липсват правомощия на заповедния
съд да се произнася по валидността на сделката поради нарушаване на закона или
добрите нрави. Намира, че за да се приеме, че една клауза е неравноправна, то
тя трябва да бъде обявена за такава като се вземат предвид предпоставките, при
които може да се приеме, че една клауза е неравноправна съгласно чл. 143 ЗЗП.
Такъв анализ от заповедния съд обаче не бил извършен. Неправилно не била
отчетена разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. По същество намира актът за
неправилен като посочва, че услуга е всяка материална или интелектуална
дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и
не е с основен предмет прехвърляне на владение на вещ съгласно т. 14 ДР на ЗЗП.
С пакета от допълнителни услуги кредиторът се задължавал да извърши услуга в
полза на кредитополучателя, изразяваща се в промяна на погасителния план като
отложи до 6 погасителни вноски, намали до 6 погасителни вноски, промени падежа
на всяка погасителна вноска. Тези действия представлявали услуга, тъй като били
извън обичайната дейност по кредитиране и били в полза на кредитополучателя.
Акцентира, че нормативната уредба познавала уговарянето на допълнителни услуги
в пакет като цитира чл. 103, ал. 3 Закона за платежните услуги и платежните
системи. В пар. 1 ДР на ЗПК било посочено, че в ГПР не са включени разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
споразумение за допълнителни услуги свързани с договора за кредит не било
задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия. Споразумението зависело изцяло от волята на потребителя и
затова не можело и дума да става за неравноправна клауза. На няколко места било
посочено, че закупуването на пакета от допълнителни услуги не е задължително за
сключване на договор и за отпускане на исканите суми. Разходите на потребителя
за допълнителни услуги не са част от общите разходи и не били част от ГПР.
Дължимото по процесното допълнително споразумение възнаграждение се дължало
отделно и независимо от цената на самия кредит. Кредиторът гарантирал, че
потребителят ще може да ползва всички услуги. Давало се възможност през целия
срок на договора да влияе на съществените характеристики на договора – да
отлага вноски, да намалява, да променя дата на плащане и пр. Това ангажирало
ресурс на кредитора и затова определял цена. Потребителят бил информиран за
цената на дължимата сума, включително за допълнителните услуги и се съгласил с
условията. Допълнително посочва, че потребителят е ползвал закупените допълнителни
услуги, тъй като е получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит. Намира, че не е налице хипотезата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Дължимата цена била посочена в договора и имал възможност да обмисли решението
си. Допълнителните услуги не представлявали действия по отпускане и усвояване
на кредита. Предвиденото в споразумението било съвместимо с обществения морал и
с принципа за справедливост. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се
разпореди издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за всички претендирани суми.
Съдът
като взе предвид изложените възражения намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Препис
от разпореждането е връчен на 27.02.2020г. като частната жалба е постъпила с
пощенско клеймо от 05.03.2020г., поради което същата е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на
насрещната страна.
Съдът
намира, че частната жалба е редовна и допустима, от фактическа и правна страна
намира следното:
РС
Карнобат е сезиран от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника М.Й.М. за парично вземане в размер на 536 лева, от които
неплатена главница в размер на 274,55 лева; неплатено договорно възнаграждение
в размер на 21,25 лева, дължимо за периода 02.08.2018г. до 02.11.2018г.;
неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на
240,20 лева. Вземането се сочи, че произтича от договор за потребителски
кредит от 17.11.2017г. Договорът бил подписан при Общи условия, с които
длъжникът бил запознат. Кредитът
трябвало да се върне в срок от 11 месеца с месечна погасителна вноска по
погасителен план в размер на 126,45 лева и падежна дата всяко 2-ро число на
месеца. Съгласно договора длъжникът следвало да заплати договорно
възнаграждение, което било разсрочено във времето и се погасявало в рамките на
погасителния план. Страните били подписали споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение,
което ставало изискуемо с подписването му като възнаграждението било
разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на кредита, не било изплатено възнаграждение в
размер на 240,20 лева. Длъжникът заплатил 6 вноски и изпаднал в забава
като съгласно погасителен план падежът на последната погасителна вноска бил на
02.11.2018г.
Заявлението
е оставено без движение като заявителят е конкретизирал размера на отпуснатия
кредит, който е предоставен в размер на 600 лева, от тази главница били
погасени 325,45 лева и оставало да се заплати 274,55 лева, договорното
възнаграждение за изтегления кредит било в размер на 130,40 лева като били платени 109,15 лева и оставало да
бъде платена сума в размер на 21,25 лева. По допълнително споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги дължимото възнаграждение било в
размер на 660,55 лева и към момента не били платени 240,20 лева. Съдът с оглед
едностранния характер на производството е указал на заявителя, че следи
служебно за неравноправни клаузи и му е предоставил възможност да изрази
становище. Заявителят е изразил становище, че в случая не е налице
неравноправна клауза като е изложил подробни съображения.
Представя
се договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт и Общи условия на
Профи кредит България ЕООД към договора за потребителски кредит. Декларация, че
длъжникът е запознат с ОУ към договора за потребителски кредит. В договора е
посочено, че изборът и закупуването на пакет допълнителни услуги не е
задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването
му при предлаганите условия. Представя се споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги, с което кредиторът се задължава по искане на кредитополучателя да предостави на
кредитополучателя и на солидарния длъжник
една или всички услуги изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падежа, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Съгласно параметри по договор за потребителски
кредит размерът на предоставения кредит е 600 лева, а възнаграждението за
закупен пакет от допълнителни услуги е в размер на 660,55 лева. Представя се
погасителен план и стандартен европейски формуляр.
С
обжалваното разпореждане РС е оставил без уважение искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 240,20 лева
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
като е намерил, че основанието за издаване на заповед за изпълнение е в
противоречие с добрите нрави, както и че се основава на неравноправна клауза,
тъй като е налице неравностойност на насрещните престации, както и е счел, че
се прикрива неустоечна клауза. В останалата част заявлението е уважено и не е
предмет в настоящото производство.
По
правило целта на производството по чл. 410 ГПК не е да установи съществуването
на вземането, а само дали то е спорно като издадената заповед за изпълнение
съдържа покана до длъжника да изпълни задължението си. Проверката, която прави
съдът в това производство се ограничава до редовност на заявлението, което
трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3
и чл.
128, т. 1 и 2 ГПК и в случай, че е редовно,
издава заповед за изпълнение, освен при наличие на някоя от хипотезите по чл.
411, ал. 2 ГПК. В случая съдът е сезиран с надлежен формуляр, който отговаря на
изискванията за редовност, поради което следва да се определи дали е налице
някое от изключенията по чл. 411, ал. 2 ГПК. Със законодателните изменения ДВ,
бр. 100 от 2019г. в чл. 410, ал. 3 ГПК се предвиди, че изключение от общото
правило е когато вземането произтича от договор, сключен с потребител и че в
тази хипотеза към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи
условия, ако има такива. Съгласно въведените законодателни изменения се
предостави възможност на съда да следи освен за редовност на заявлението и за
наличието на неравноправни клаузи още в този начален етап на производството и
да откаже издаването на заповед за изпълнение, в случай, че искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това– така чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Задължението
произтича и от общия принцип за служебно начало като в чл. 7, ал. 3 ГПК се
въведе изрично задължение съдът служебно да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Ето защо съдебният състав намира, че не
са основателни възраженията, че съдът не може да следи за наличието на
неравноправна клауза на този етап от производството и да откаже издаване на
заповед за изпълнение, ако установи такива или е налице обоснована вероятност
за това като правилно първоинстанционният съд е приложил принципа на служебното
начало.
Новото
правило на чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, като
изрично проявление на общ принцип чл. 7 ГПК, не може
да се схваща като ограничение на служебното задължение на съда да приложи
закрилни императивни норми, изключващи безспорен характер на задълженията и
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. За разлика от другите договорни
задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при
довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на
допълнителен факт (основание по чл. 26 и
сл. ЗЗД),
адекватната защита на правата на потребителите изисква от съда да изясни
въпроса относно валидност на уговорки, създаващи задължения за потребителя,
дори и да няма възражение от длъжника - потребител.
Въззивният
състав намира, че с изрично предвидено със законодателното изменение правилно в
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК не се изключва задължението на съда да следи дали
искането е в съответствие и с императивни правни норми, изключващи безспорен
характер на дълга и налагащи състезателно производство. За специфичните сделки,
какъвто е договора за потребителски кредит, законодателят е преценил толкова
високи рискове за потребителите, че освен най-общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне (чл. 146 ал.1 ЗЗП) са
въведени и специални правила, ограничаващи допълнително договорната
свобода като засилена защита на потребителя кредитополучател по Закона за потребителския кредит, поради което преди да пристъпи към прилагане на общата
закрила в изпълнение на служебните си задължения, съдът следва да провери
съответствието със специалните забрани на договорното основание посочено от
заявителя.
Със
закупуването на пакет допълнителни услуги, длъжникът си е гарантирал
приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, възможност за
отлагане плащането на определен брой вноски, възможност за намаляване на
определен брой вноски, възможност за промяна на падежна дата, улеснена
процедура по получаване на допълнителни парични средства. Така изясненото
съдържание на договора не води до извод за реално предоставяни услуги, а за
една хипотетична възможност да бъдат предоставени услуги, което зависи от
волята на кредитора. Не е основателно възражението, че потребителят се е
възползвал от възможността за разглеждане и изплащане на потребителския кредит
приоритетно, тъй като от представените Общи условия не става ясно какъв би бил
срокът за разглеждане на искането и за изплащане на предоставения кредит и дали
реално е предоставена услуга. По начина, по който са уговорени услугите не може
да се приеме, че могат да се упражнят едностранно от кредитополучателя, а
предоставянето им зависи от насрещната воля на кредитора. Прави впечатление и
обстоятелството, че възнаграждението за този хипотетичен пакет услуги е
изискуемо с подписване на споразумението и се изплаща разсрочено съгласно срока
на договора, което отново означава, че без реално да са предоставени услугите
се дължи заплащането на цена. Доколкото договорът е двустранен, поначало всяка
една от услугите представлява част от процеса на първоначално и последващо
договаряне между страните, през който процес, всяка една е длъжна добросъвестно
да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права и вменените
задължения. Стремежът към парично компенсиране на едната страна по договора за
това е неоправдано и създава предпоставки за неоснователното й обогатяване.
Заплащането на възможността да се договаря временно облекчение при обективно
затруднено финансово състояние на кредитополучателя или неясни преимущества не
може да се приеме за съобразено с добрите нрави и моралните принципи за
добросъвестност. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че цената, която
следва да се заплати по пакета допълнителни услуги в размер на 660,55 лева за
кредит в размер на 600 лева, създава предпоставка за неоснователно обогатяване
на едната страна по правоотношението, която в случая е и икономически
по-силната страна, без да е ясно точно каква престация ще получи насрещната
страна и дали изобщо ще я получи, което зависи от волята на кредитора.
Предвиждането на отделно заплащане на цена за пакет от допълнителни услуги,
води до значително оскъпяване на кредитирането като съдът не споделя
възраженията, че не се касае за такса във връзка с усвояване и управление на кредита.
Посочените в споразумението услуги са именно във връзка с начина на усвояване и
управление на кредита (тази сума е посочена и в параметрите по кредита),
възможността по волята на кредитора да бъдат предоговорени условията като се
предостави гратисен период, намали се размера на вноската, промени се датата на
падежа, предостави се възможност на допълнителни парични средства, всъщност са
дейности във връзка с управление на кредита, неговото разсрочване във времето и
възможността на кредитора да предостави на потребителя възможност да промени
условията на изплащане. Изложените аргументи, че кредиторът поддържа значителна
администрация и промяната на условията се изисквал значителен ресурс не може да
се обоснове с неоправдано висок размер на възнаграждението за предоставяне на
хипотетична услуга, която зависи от неговата добра воля. Нарушена е забраната
на чл. 10а, ал.2 ЗПК , че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Отделно стойността
на пакета от допълнителни услуги не е
отчетен при формиране на ГПР, свободата при определянето на който е
ограничена с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 3 ЗПК. В
случая, чрез предвиденото отделно заплащане за пакет услуги, без да е налице
сигурност в тяхното предоставяне и начисляването на стойността му още при
сключване на договора като част от погасителната вноска, води до извод за
стремеж към заобикаляне на цитираното ограничение, към набавяне на допълнителни
суми, извън уговореното възнаграждение по кредита, в размер дори над този на
предоставения кредит и противоречие на
сключеното допълнително споразумение с императивните норми,
предвиждащи защита на потребителите при сключване на договори за потребителски
кредит.
Въззивният
състав намира, че систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19 ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат
извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски
кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на
потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставяна на потребителя. В този смисъл въззивният съд намира, че
споразумението е нищожно като несъвместимо с императивната нормативна уредба,
гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране, поради което е
налице основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Мотивираният
отказ за снабдяване на кредитора с изпълняема заповед е основание за
трансформиране на искането в защита по общия ред, за да бъде установена с
участието на надлежно информирания потребител твърдяната безспорност на
валидността на клаузите, ползващи кредитора.
По
изложените по-горе съображения този състав на ОС Бургас намира, че обжалваното
разпореждане като краен резултат е правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
Мотивиран
от изложеното Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 231 от 12.02.2020г. по ч.гр.д. № 1311/2019г. по описа на РС
Карнобат.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.