Решение по дело №889/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./……………2019 г.

Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

НЕВИН ШАКИРОВА

 

при секретар Марияна Иванова

като разгледа докладваното от съдия Светла Пенева

въззивно гражданско дело № 889 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е въззивно.

Срещу решение № 634 от 11.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 4882 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, са постъпили две жалби:

1/ от Д.С.С. чрез адвокат В.А. в следните части: с която е определен режим на лични отношения на  бащата  Д.В.И. с детето  Б. Д. И., както следва: когато бащата се намира на територията на Република България, всяка нечетна седмица от годината от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, като детето се взема и връща от дома на майката; на рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата от 16 часа до 20 часа; за Коледните празници - всяка четна година на 26 декември от 10 часа до 19 часа на 27 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 25 декември; за новогодишните празници - всяка четна година от 19 часа на 31 декември до 17 часа на 2 януари, всяка нечетна година от 17 часа на 1 януари до 17 часа на 3 януари; след навършване на шестгодишна възраст - през целия месец юли; когато бащата не е територията на Република България, всяка събота чрез „Скайп“, „Вайбър“, „Месинджър“ или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация или телефонен разговор, като конкретното време да става по договорка между родителите и да бъде съобразено  с  режима на спане на детето, както и със служебните ангажименти на родителите; с която е осъден Д.В.И. да заплаща месечна издръжка в полза на детето Б. Д. И. чрез неговата  майка Д.С. Стоиловав размер на 300 лева, считано от  датата на предявяване на исковата молба /03.04.2018 г./, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на основание член 143 от СК.

Във въззивната жалба се излага, че съдът е направил неправилни изводи досежно възможността на бащата да полага грижи за детето, както и за връзката му с него, поради което и е стигнал до решение, че следва да му определи режим на лични отношения с преспиване. Също така се излага, че по делото са налице данни за алкохолна злоупотреба на бащата, което също би следвало да е съобразено при определяне режима на лични отношения с детето. В тази връзка се излага, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е допуснал до събиране протокол за посещение на полицейски патрул в дома на жалбоподателката за битов скандал и агресия от страна на И. в състояние на алкохолно опиване. Жалбоподателката не е съгласна на детето да бъде определян режим на лични контакти с бащата по времето, когато същият не е на територията на Република България, тъй като същото е на ниска възраст и не е в състояние да води разговор посредством интернет комуникация. Намира, че трябва да бъде отчетено, че рождените дни на детето и родителите може да бъдат в работни дни, поради което и определения режим е невъзможен и би нарушил ежедневието на Б., както и, че постановения режим по коледните и новогодишните празници е твърде неудобен. С. не е съгласна и непосредствено след навършване на 6 години детето да остане за един месец при баща си. Излагат се и съображения досежно размера на определената издръжка, тъй като по делото са събрани писмени доказателства за значителния месечен доход на бащата от една страна, а от друга – за това, че детето често боледува от заболявания на горните дихателни пътища. Намира, че стандартът на детето не може да бъде занижаван поради това, че родителите са разделени, и следва да задоволява не само екзистенц минимума, а и други физически и социални потребности.

Желае първоинстанционното решение в атакуваните му части да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде определен следния режим на лични отношения на бащата с детето: нечетни седмици от календарната година – в събота от 10 часа до 18 часа и в неделя от 10 часа до 17 часа; четна година за Коледа – на 24.12. от 16,30 часа до 18,30 часа и на 25.12. от 10 часа до 12 часа; нечетна година за Нова година – на 01.01. от 12 часа до 17 часа; на рождения ден на детето – в нечетна година от 10 часа до 13 часа и в четна година от 16 часа до 19 часа; на рождения ден на бащата, ако не е работен ден – от 16,30 часа до 18,30 часа; на рождения ден на майката, ако съвпада с режима на бащата – детето да е с майката от 16,30 часа до 18,30 часа; без отдалечен контакт с техническо средство за видео- и звуковръзка; след навършване на 6 години на детето всеки от родителите да има право да планира през летния период два пъти по 10 дни почивка с детето; както и да бъде присъден пълния претендиран размер от 900 лева издръжка в полза на детето.

Срещу така постъпилата въззивна жалба е депозиран отговор от насрещната страна, в който жалбата се оспорва, като се излага, че изложените от въззивницата твърдения са несъстоятелни и неподкрепени с доказателства, а напротив – безспорно е установено по делото, че бащата е отговорен и не му липсва родителски капацитет. Сочи се, че действията на майката ще доведат до синдром на родителско отчуждение, поради което и се иска решението в обжалваните му части да бъде потвърдено. Във връзка с издръжката се изтъкват като основни аргументи, че този доход на бащата е само за времето, когато същият се намира на рейс, а по времето, когато е в почивка не получава възнаграждение, както и, че контрактите му са временни и не е сигурно, че ще получава такъв доход и в бъдеще. 

 

2/ от Д.  В.И. чрез адвокат Н.К. в същите части на решението /относно режима на лични отношения на бащата с детето и присъдената издръжка/, като се иска бащата да взема при себе си детето, както следва: всяка нечетна седмица от годината от 18 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, като детето се взема и връща от дома на майката; всяка четна седмица в годината в дните сряда и петък ат 16,30 часа до 18,30 часа, като детето се взема от детското заведение, което посещава, или от дома на майката и се връща в дома на майката; на рождения ден на детето /6 януари/ - когато бащата се намира на територията на България – за времето от 10 часа до 18 часа, като детето се взема от детското заведение, което посещава, или от дома на майката и се връща в дома на майката; при разбирателство от страна на родителите рожденият ден на детето може да се осъществи в присъствието на двамата родители неограничено във времето, когато бащата не е на територията на страната – чрез видеовръзка по интернет след предварителна уговорка между родителите в предходен ден за точен час на осъществяване на видеовръзката; на рождения ден на бащата /10 юни/ – ако е почивен ден, от 9 часа до 19 часа, а ако е работен ден, от 10 часа до 18 часа, като детето се взема от детското заведение, което посещава, или от дома на майката и се връща в дома на майката, когато бащата не е на територията на страната – чрез видеовръзка по интернет след предварителна уговорка между родителите в предходен ден за точен час на осъществяване на видеовръзката; по Коледните празници - всяка четна година от 10 часа на 26.12. до 19 часа на 27.12. с преспиване и всяка нечетна година от 17 часа на 24.12. до 18 часа на 25.12., като детето се взема от детското заведение, което посещава, или от дома на майката и се връща в дома на майката, когато бащата не е на територията на страната – чрез видеовръзка по интернет след предварителна уговорка между родителите в предходен ден за точен час на осъществяване на видеовръзката; за новогодишните празници - всяка четна година от 17 часа на 31.12. до 17 часа на 02.01., всяка нечетна година от 17 часа на 01.01. до 17 часа на 03.01., като детето се взема от детското заведение, което посещава, или от дома на майката и се връща в дома на майката, когато бащата не е на територията на страната – чрез видеовръзка по интернет след предварителна уговорка между родителите в предходен ден за точен час на осъществяване на видеовръзката; 30 календарни дни през лятото /юни, юли, август/, когато майката не е в платен годишен отпуск, с преспиване при бащата, като вземането и връщането на детето се осъществява на адреса на бащата, ако бащата не е на територията на България поради изпълнение на трудовите си задължения 10 дни през летен месец и 10 дни през зимните месеци по избор на бащата с преспиване при него и след съгласуване на дните с майката; на имения ден на Б. /24 февруари/ - от 10 часа до 13 часа, като детето се взема от детското заведение, което посещава, или от дома на майката и се връща в дома на майката, при разбирателство от страна на родителите именият ден на детето може да се осъществи в присъствието на двамата родители неограничено във времето, когато бащата не е на територията на страната – чрез видеовръзка по интернет след предварителна уговорка между родителите в предходен ден за точен час на осъществяване на видеовръзката; когато бащата не е територията на Република България - всяка събота или неделя чрез „Скайп“, „Вайбър“, „Месинджър“ или друго средство за мобилна ауддиовизуална комуникация, като се включат и изброените по–горе дни, след предварителна уговорка между родителите в предходен ден за точен час на осъществяване на видеовръзката; по отношение на издръжката  - да бъде постановено И. да заплаща такава в размер на 250 лева на месец.

Срещу така постъпилата въззивна жалба е депозиран отговор от насрещната страна, в който жалбата се оспорва, като се излагат подробни аргументи, идентични с тези във въззивната жалба на страната.

 

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав,  като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член  235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето Б., родено на *** г. Сочи, че двамата с ответника живели на съпружески начала от месец май 2015 г. в жилище под наем до раждането на детето, след което се разделили. Бащата не отишъл при изписването на детето от болницата, не го припознал, не бил съгласен с името му, което дошло с него на празника „Богоявление“. След известно време двамата пак заживели заедно, след това пак се разделяли и събирали до 01.02.2018 г., когато ответникът й зашлевил плесница и тя го изгонила от жилището, в което живеела и което закупила лично с кредит. Твърди, че ответникът системно употребява алкохол, става избухлив и агресивен, чупи врати в жилището, счупил й телефона, обиждал я и след това се извинявал. На 31.01.2018 г. я стиснал за врата да я души, на 02.02.2018 г. ищцата го пуснала в жилището, за да си прибере личните вещи и пред детето и брат й последвали отново обиди и нецензурни думи, което наложило да извика полиция. От тогава ищцата заедно със сина си живеела в жилището й. Излага, че след радялата им ответникът не спрял да се интересува от детето, да иска да го вижда, а ищцата не препятствала срещите им. Твърди, че ответникът изплаща около 140 лева месечна издръжка, а грижите и разноските лежали изцяло върху нея. Твърди, че възможностите й да осигурява средства, с които да бъдат задоволени нуждите на детето са  ограничени, тъй като изплаща кредит за апартамента с ежемесечна вноска от 1 000 лева и не можела да справи, ако не била помощта на родителите й. Излага, че работи като фармацевт и получава 1 648,49 лева. Твърди, че ответникът има сключен договор с „Сийлайън Ентърпарйзис“ ЛТД и е на длъжност вахтен офицер и получава около 3 000 евро месечно, поради което имал възможност да участва в разходите за издръжка на детето с по-големи суми от нея.

В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изложените твърдения от ищцата. Сочи, че ищцата отказала да живеят в апартамента, който бил закупен от родителите му на негово и на тяхно име, тъй като апартаментът не бил изцяло негова собственост. За да запазят отношенията си, той заключил новия апартамент и останал да живее с ищцата в жилището под наем. Излага, че в деня на раждането на детето закарал ищцата до болницата и около час по-късно тя му се обадила и му казала, че е родила син, който ще се казва Б., след което му затворила и изключила телефона си. Останал силно учуден от избора на името, тъй като с нея обсъждали други имена. Почувствал се пренебрегнат като баща и родител и в момент на афект си събрал нещата и напуснал апартамента, в който живеели под наем. Не оспорва, че не е отишъл на изписването на детето. След доста разговори на 20.01.2016 г. отново се върнал да живее при ищцата и сина им. До месец февруари помагал активно в отглеждането на детето и домакинската работа, след което  се качил на плаване. След завръщането му припознал детето. През месец август 2016 г. ищцата без да го уведоми, напуснала квартирата с детето и част от багажа. При позвънявания не вдигала телефона си. След като се свързал с родителите й разбрал, че живее при тях в град Шумен. Излага, че ищцата ограничавала контактите му с детето, принуждавала го всеки път да ходи до Шумен, за да го вижда. Твърди, че до прибирането му на 06.032017 г. й изпращал по 120 лева месечно за издръжка на детето, като по време на плаването му контактите му с детето по Viber били ограничавани от ищцата, а когато й молел да му изпрати снимка на детето, тя отговаряла „за 120 лева няма снимки“. След като за Коледа изпратил картичка и 300 евро веднага получил клипове  и снимки. След завръщането му ищцата поставила условие, че за да живеят заедно трябва да й направи пълномощно да оперира с банковата му сметка, да поеме всички разходи за домакинството и отглеждането на детето, а тя да поеме кредита за жилището. Б. посещавал детска ясла и тъй като ищцата работела на смени, свършващи в 20 часа и 22 часа, й било невъзможно да полага грижи за детето в този период, през който ответникът вземал сина им от яслата и полагал самостоятелно грижи за него. Твърди, че е бил ограничаван от ищцата да участва във вземането на решения като родител, налагала му нейните решения, което довело до множество компромиси от негова страна. Отношението на ищцата към родителите на ответника растяло от негативно към омраза. Под неин натиск се наложило ответникът да ограничи  контактите си с тях до едно-две телефонни обаждания седмично и виждане за час в кафене или ресторант. Оспорва твърденията на ищцата, че системно употребява алкохол, че е избухлив и агресивен. Твърди, че кавгите им били свързани с отношението на ищцата към неговите родители и нежеланието й да живеят в закупеното от тях жилище. Твърди, че през месец февруари 2018 г. отново се скарали на тема неговите родители и ищцата се прибрала, заключила и не го пуснала да влезе и след два дни го извикала да си вземе нещата. На 03.02.2018 г. ищцата завела детето при родителите си в град Шумен, което останало при тях най-малко до 01.04.2018 г. На 13.02.2018 г. при разговор с ищцата тя му казала, че докато майка му е жива, двамата нямат бъдеще и че, ако иска да е с нея, трябва да се отрече от родителите си. До 10.03.2018 г., когато се качил на плаване, допуснала ответника да види детето два пъти за по два часа и то в Шумен. До края ма месец март водели ограничени текстови разговори по Viber  за състоянието на Б., след което, разбирайки, че е вече на кораба ищцата спряла всякаква комуникация с него и по никакъв начин не отвръщала на опитите му да се свърже с нея и сина им. Родителите му не били виждали детето от януари месец. Не оспорва твърденията на ищцата, че има сключен трудов договор с „Сийлайън Ентърпарйзис“ ЛТД, като моли да се има предвид, че тези договори не са с постоянна трудова заетост, а със срок от 4 месеца и реално полага труд 5 месеца в годината. Счита, че поисканата издръжка от 900 лева е прекомерна. Излага, че ищцата също разполага с доходи, че детето няма заболявания и няма нужда от по-специални от нормалното грижи, посещава целодневно детско заведение. Съгласен е да заплаща издръжка в размер на 180 лева на месец. Не се противопоставя родителските права по отношение на детето  да бъдат предоставени на майката предвид възрастта на детето и характера на трудовата му заетост. Противопоставя се на предложения ограничен режим на личен контакт с детето. В тази връзка твърди, че полагал самостоятелно грижи за детето  и е напълно способен да ги полага и сега, когато детето е по-голямо, като сочи, че може да разчита на помощта на родителите си и в частност на майка му, която е педагог и начален учител. Излага, че в апартамента, закупен от родителите му, в който живее, има обзаведена детска стая, отговаряща изцяло на нуждите на детето.

 

Безспорните обстоятелства по делото са: че страните са родители на детето Б., родено на *** г.; че тримата са живели на семейни начала до 01.02.2018 г.; че бащата работи като офицер на кораб на тримесечни контракти, като получава възнаграждение от 3 000 евро месечно за времето на контракта.

 

По отношение на режима на лични отношения

Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на навици и дисциплина, подготовка за адаптирането му в обществото и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в  член 59, алинея 4 от СК е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.

Поддържането на лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо за тях с оглед създаване на възможност чрез общуване детето да развива чувства на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното им развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му.

Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-горе, е най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности на детето. При неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.

 

От представения при първоинстанционното разглеждане на делото социален доклад се установява, че към настоящия момент детето се отглежда от своята майка при много добри социално-битови условия, като в дневната за детето е обособено пространство и кът, където да се забавлява, а детската кошара е в спалня, монтирана плътно до леглото на майката; бащата живее самостоятелно в жилище, което представлява апартамент в новопостроен жилищен комплекс и се състои от дневна с обособена кухненска част, дрешник, мокро помещение, баня с тоалет и две спални, едната от които е преходна на дневната, като едната от стаите е обзаведена с мебели за детска стая, има детски играчки и малко колело, в дома се поддържа отлична битова хигиена и той предлага безопасна за отглеждането на детето в ниска възраст среда; майката получава помощ за оглеждането на детето от своите родители, които живеят в град Шумен, при необходимост, а частична помощ й оказва и нейния брат; бащата също има родители, на които може да разчита при необходимост; становището на социалните работници е, че в интерес на детето е то да има пълноценни контакти и с двамата си родители, както и да бъде предпазено и необременяване с неприсъщи за възрастта му проблеми. 

По делото и в двете инстанции са направени множество твърдения от страна на ищцата, които дискредитират личностните и родителските качества на бащата Д.И..

Свидетелката М.Г.Д. излага, че познава страните, които били заедно от три или четири години като двойка. Отношенията им се влошили, когато се родил Б., но и преди това имало конфликти между тях. След раждането на Б., първата седмица, Д. не живеел при тях, не пожелал да признае детето и се изнесъл на квартира. След това се върнал, после заминал на рейс, след това пак се разделяли и събирали. В моментите, в които Д. била на работа, той вземал детето и се грижел за него, докато тя се прибере. Детето търсело предимно майка си. Сочи, че Д. употребява алкохол като при 90 % от случаите, през които се виждали семейно, независимо през деня или вечерта, той употребявал алкохол. През деня пиел примерно 2 бири, една чаша вино, а вечер количеството било различно. Не го била виждала в крайно състояние. По разкази на Д. той проявявал агресия към нея. Свидетелката виждала прояви на агресия към Д. и без да е употребявал алкохол. На 24-ти май миналата година имала среща с двамата на центъра. Видяла ги отдалеко, като Д. бил хванал Д. отзад за врата и си мислела, че си говорят нещо. Когато се срещнали, видяла, че врата на Д. е червен и я попитала какво е станало, а тя й казала, че имали спречквания и той я стиснал за врата. Виждала и синина на крака й. Не е виждала агресия спрямо детето. По разказ на Д. при последното изнасяне на Д. от жилището, той счупил дистанционното, крещял, бил под влияние на алкохол.Тогава Б. бил там. Настъпил Д. по крака, а тя била с детето в ръце. Двамата имали спречкване. През месец март детето имало период, в който заеквало. Личната лекарка изписала на детето успокоителен сироп.  Свидетелката била логопед и детето започнало да я посещава за месец два пъти в седмицата. Лека полека детето се възстановило. Д. се обадил на свидетелката през месец февруари след една случка, при която бил ударил шамар на Д. и се бил изплюл в лицето й. Говорил си и той казала на свидетелката: „знам, е причината е в алкохола, не мога да се контролирам“. Казал й, че нещата били наследствени - баща му, като бил млад, имал такива проблеми. Виждала Д. да употребява алкохол през деня и да се качва да кара колата заедно с детето. На рождения ден на детето на свидетелката нямало алкохол и Д. си донесъл две кенчета бира. Била го виждала в пияно състояние около пет пъти.

Свидетелката К.А.Д. излага, че се познава с Д. от две години и е нейна съседка, дели ги една врата, познава и Д.. Купили жилището от свидетелката и на нея й направило впечатление, че Д. е сама с детето или с баща си. Първоначалното й впечатление за Д., че имало една лека агресия, приповдигнато самочувствие, една идея доминантност. Не била виждала Д. с детето. Детето било предимно с майка си. Казва, че била изживявала подобни неща и знаела, че един човек не можел да се появи и да каже „аз съм бащата“. Сочи, че присъствала на срещите на бащата с детето, защото била натиснала Д. да вземе нещата в свои ръце. Детето нямало абсолютно никакво търсене към бащата. Родителите на Д. били донесли една голяма кутия с играчки, а детето се обърнало и тръгнало на другата страна и търсело майка си. Чувала скандали, виждала била изтърбушени врати, чийто почерк й бил познат и затова участвала активно. Нейните деца също участвали в подобни инциденти с бившия й съпруг. В началото на годината, докато си търсела ключовете пред вратата, чула, че се крещи, че се вика. Вратата се отворила с взлом и Д. излязъл с едни сакове, лъхал на алкохол, бил агресивен и я бутнал до вратата. Д. ревяла. Телефонът й бил счупен. Детето също присъствало на това. Д. й разказала и други случки. Посъветвала Д., че тези включвания и опитите да бъде баща, нямало нищо общо с това да бъдеш истински баща. Свидетелката била играла такова включване 14 години. Счита, че виждането трябва да става под особен надзор с придружител. Била в жилището им, когато имало теч в кухнята, а Д. спял в другата стая и Д. не го събудила, защото се бил прибрал пиян в три часа.

Свидетелката В.С.В.С. излага, че познава страните, като познанството й с Д. е от 16-17 години. Двамата били разделени и за детето се грижела Д.. Последно ги видяла заедно през месец януари, когато били на почивка в Пампорово няколко приятелски семейства. Всички били с децата си. Всичко било нормално, децата се забавлявали. Б. общувал нормално с баща си. В нейно присъствие не била виждала Д. да употребява алкохол. Вечер на почивката всеки мъж пиел по една бира. През 2017 г., когато Д. се върнал от рейс през ноември, декември и януари се виждали през ден, тъй като свидетелката имала дъщеря, която била с няколко месеца по-малка от Б. и ги събирали заедно да си играят. Д. и детето ходили в тях да си игрят, тъй като не ставало за разходка, водели ги и в детски кът Невеляшка. Д. се грижел за детето, хранел го, вземал му храна, къпел го, приготвяал го за лягане. Имало период, в който Б. бил спрян от ясла, за да можелло Д. да го види, тъй като бил четири месеца на рейс. Докато Д. била на работа, Д. се грижел през целия ден за детето. Виждала Д. многократно да се грижи за детето. Сочи, че дори, когато били на почивка, свидетелката оставила нейното дете на Д., за да могат с мъжа й да карат моторна шейна. Когато се прибрала, той бил сменил памперса на нейното дете.

Свидетелят И.К.И. познава Д. от 1995-1996 г. Д. познава покрай връзката им от 4-5 години. Взаимоотношенията им били съвсем  нормални, но след това се разделили. Майката не давала бащата да се вижда с детето. Излизали заедно с децата, ходили на почивка в Пампорово. Д. оставал сам с детето, отношенията им били нормални като на баща и син. Детето било привързано към баща си. Той го хранел, гледал го, сменял му памперса. В деня, в който Д. се прибрал или може би на следващия ден, Д. искал да види детето. Свидетелят и Д. отишли до яслата. Д. говорил първо с учителката дали може да го види и я предупредил, че е в яслата. Детето тръгнало към него, прегърнало го, целунало го и си поиграли заедно. Свидетелят се разчувствал, защото детето и бащата не се били виждали няколко месеца. Майката дошла след 20-30 минути. Казва, че често се среща с Д. и че според него той няма проблем с алкохола. Виждал го бил пиян два или три пъти. Не бил агресивен, нямало агресия в него. Присъствал бил, когато Д. отказвала на бащата да види детето, преди Д. да се качи да пътува. Разговорът бил по телефона, който бил пуснат на високоговорител. Д. му отказвала в много от случаите, не му вдигала телефона.

Пред първата инстанция е изготвена комплексна съдебно-психилогична и психиатрична експертиза, като заключението на вещите лица е, че майката е психично здрава, без данни за прекарани в миналото психични заболявания и фамилна обремененост с психични заболявания, бащата съща не е показал психопатологични симптоми; посочено е, че от данните по делото, неврологичния статус и клинико-лабораторните изследвания по отношение на И. може да се обсъжда диагнозата „вредна алкохолна употреба/злоупотреба/“, като липсват сигурни данни за алкохолна зависимост; майката притежава нужния капацитет на родител и може да полага грижи за сина си от всякакъв характер, има висок интелектуален и личностово адаптивен капацитет да задоволява потребностите на детето в процеса на израстването му, зряла е да носи отговорност и разбира необходимостта бащата да присъства в живота на детето; при бащата епизодите на злоупотреба, особено при по-тежките степени на алкохолна интоксикация, нарушават родителските му годности и са предпоставка за ограничаване на правата му като родител, като същият се нуждае от психологична и психиатрична помощ и подкрепа за преодоляване на вредната употреба; на този етап детето е в нужната емоционална връзка с майката като гледащия родител и търси непрекъснато контакт с нея за помощ и подкрепа, детето приема баща си, отива с желание при него и заявява интерес от присъствието му, като на този етап при подготовката на детето за тези срещи все още е необходимо активното участие и разбиране на майката, връзката на бащата и детето не е постоянна във времето, но за момента не е нарушена, детето е с нормално психофизическо развитие, като има изпреварващо възрастта му когнитивно развитие; отношенията на родителите са противречиви, наситени в конфликти и агресивни нагласи, поради това, ако това става достояние на детето, би поставило психиката му в риск – да бъде предпоставка за амбивалентност в отношението си към тях, в бъдеще да поддържа тревожност и да развие невроза.

С оглед оспорването на експертизата в частта относно поставената диагноза „вредна алкохолна употреба” е проведена повторна психиатрична експертиза, съобразно заключението по която ответникът не страда от психическо разстройство и няма данни за вредна алкохолна злоупотреба поради липсата на соматични и психични усложнения. Налице са данни за епизодична употреба на алкохол, която е в рамките на общоприетото.

Ангажираните от свидетели са без родствени връзки със страните и съдът следва да цени показанията им в частите, които явстват за непосредствени техни впечатления. От съдържанието на показанията на свидетелите В.С. и И.И. е видно, че същите в по-голямата си част дават оценки и правят заключения, неподкрепени с конкретни факти, което води до извод за необективност на показанията им, поради което съдът не ги кредитира изцяло. Показанията на тези двама свидетели са противоположни на тези, дадени от водените от ищцата свидетели, досежно употребата на алкохол от страна на ответника, но не си противоречат в частите относно полаганите грижи от него за детето. Поради това съдът приема, че бащата притежава поне в обичаен обем личностни и родителски качества.

При личното изслушване на майката пред въззивната инстанция в съдебно заседание, проведено на 17.06.2019 г., съдът констатира, че тя не проявява признаци на типичния отчуждаващ родител – не губи контрол над чувствата си, не способства за отделянето на детето от другия родител, осъзнава вредните последици за детето от родителското отчуждаване. Притесненията й са свързани с адекватността на бащата след употреба на алкохол, както и от липсата на комуникация с него и несъобразяването му с режима на детето и трудовата й ангажираност. Също така майката се безпокои от различните подходи към детето - при нея е наказан за нещо, а бащата му  позволява всичко.

Бащата при изслушването му пред въззивната инстанция заявява, че майката му отказва контакти с детето, но когато е при него режимът му е съобразен спрямо яслата. В същото време разказва, че предния ден, когато е бил при него по режима на привременни мерки, не е спал на обяд и късно е заспал вечерта, защото го вижда за прекалено кратко време. От своя страна обяснява, че не може да налага мнението по някакъв начин, защото има ли момент, в който да му се скара, детето започвало да се сърди. Твърди, че разговорите му с майката се свеждат само и единствено до това да си купи виждането с детето, а той иска да прекарва максимално време с него.

При постановяването на решението си съдът следва да съобрази какви грижи и по какъв начин е полагал всеки, както и социалното им обкръжение, а при преценката си за привързаността на детето към родителите да отчете, че привързаност е налице когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и удовлетворяване на капризи на детето. В случая са смущаващи установените по делото факти за употребата на алкохол от страна на бащата, дори и да бъде прието, че същият не страда от вредна алкохолна зависимост, и демонстрирано агресивно поведение спрямо майката. Те поставят въпроса за личният пример, който бащата дава на детето си, като следва да се вземе пред вид, че то е момче и тепърва ще трябва да формира ценностите си и да направи избора си за модел на поведение. Освен това е видно, че майката се старае да упражнява контрол и да спазва режим, а бащата неглижира това с обяснението, че вижда детето за твърде кратко време. Въззиваемият И. следва да осъзнае, че употребата на алкохол не само не е добър пример за детето, но и би могло да повлияе на възможността му да реагира адекватно при отглеждането на детето, тъй като дете на възрастта на Б. се нуждае от непрекъснат надзор.

Именно изхождайки от „най-добрия интерес на детето“ и вземайки предвид спецификите на настоящия случай, в частност трудовата заетост на бащата на дете, съдът счита, че режимът на лични отношения между двамата следва да бъде определен по начин, който способства да бъде запазена установената връзка между баща и син. Продължителните периоди, през които родителят отсъства от страната при осъществяване на трудовата си дейност следва да бъдат компенсирани чрез по-дълги и чести срещи със сина му в месеците, които е на територията на Република България, но този режим следва да бъде пропорционален на възможността на майката пълноценно да осъществява родителските си права спрямо детето, включително през свободните  за двамата уикенди и празници. Следва да бъде постигнат баланс между определения режим на лични отношения на детето с бащата и упражняваните от майката родителски права, който да способства запазването на близките отношения и с двамата родители, което е осъзната от тях необходимост за гарантиране на интересите на детето, включващи създаване и поддържане на чувства на обич, привързаност и доверие и към двамата родители, което ще съдейства за правилното му възпитание,развитие, спокойствие и самочувствие. Обстоятелството, че бащата работи извън страната и отсъства значително време, не следва да се отразява на положението на детето, като в този смисъл е и константната практика на ВКС. Комуникацията на бащата с детето по време на изпълняване на трудовите му задължения извън страната е въпрос от ежедневен характер, който следва по принцип да бъде разрешен в дух на разбирателство между двамата родители и те следва да положат максимално усилия да разговарят помежду си относно обстоятелствата, касаещи Д. Поради ниската възраст на детето, отсъствието на бащата от България през приблизително половината време от годината към момента, режимът следва да бъде поетапно въведен с тенденция за разширяване. Към настоящия момент детето е на възраст, на която има нужда от личен контакт със своите родители, и макар то да не може още да разбере начина на комуникация чрез мобилна или видеовръзка, е необходимо родителите да положат усилия в тази насока. Майката от своя страна трябва да му осигури подходящите условия за осъществяване на отдалечена връзка с бащата посредством подходящите телекомуникационни средства, но към настоящия момент това да не става при предварително определен режим и график, а да е съобразено с възможностите на детето, с трудовата заетост на бащата, както и часовата разлика.

Предвид изложените цели и критерии следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения между детето и неговия баща, при който Д.И. ще взема и връща Б. от дома на майка му, в следният смисъл:

1/ когато бащата се намира на територията на Република България до навършване на петгодишна възраст - всяка нечетна седмица от годината от 10 часа до 18 часа в събота и неделя без преспиване, като детето се взема и връща от дома на майката; на рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата от 16 часа до 20 часа; за Коледните празници - всяка четна година на 26 декември от 10 часа до 19 часа на 27 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 25 декември; за новогодишните празници - всяка четна година от 19 часа на 31 декември до 17 часа на 2 януари, всяка нечетна година от 17 часа на 1 януари до 17 часа на 3 януари;

2/ когато бащата се намира на територията на Република България след навършване на петгодишна възраст - всяка нечетна седмица от годината от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, като детето се взема и връща от дома на майката; на рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата от 16 часа до 20 часа; за Коледните празници - всяка четна година на 26 декември от 10 часа до 19 часа на 27 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 25 декември; за новогодишните празници - всяка четна година от 19 часа на 31 декември до 17 часа на 2 януари, всяка нечетна година от 17 часа на 1 януари до 17 часа на 3 януари; както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;

3/ когато бащата не е територията на Република България - всяка събота чрез „Скайп“, „Вайбър“, „Месинджър“ или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация или телефонен разговор, като конкретното време да става по договорка между родителите и бъде съобразено  с  режима на спане на детето, както и със служебните ангажименти на родителите.

 

Предвид несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната част досежно режима на лични отношения на детето с бащата, когато същият се намира на територията на Република България следва да бъде отменено, като се постанови ново в посочения по-горе смисъл.

 

По отношение на дължимата издръжка

Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в семейство със значителни материални възможности на задължените лица и на които по-пълно са задоволявани потребностите, не само за биологично, но и за духовно израстване и хармонично развитие. В тези случаи се определя по-висока по размер издръжка. Този по-висок размер не би насочил използването й за цели, неприсъщи на предназначението й, ако с издръжката се осигуряват условия на издържаното дете, каквито би имало, ако родителите живееха заедно. Издръжката в тези случаи не следва да е в нисък размер и да пречи за правилното и хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.

Детето е на около три години и половина по време на провеждане на устните състезания пред въззивния съд, посещава детско образователно заведение и не страда от хронични или тежки здравословни проблеми,  няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на тези данни, с оглед на възрастта му и на обществено–икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите му общ размер на издръжката от 700 лева към момента. Доколкото майката ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата следва да поеме сумата от 500 лева месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с възможностите му с оглед данните по делото, а майката ще следва да поема разликата.

 

В обжалваната част, касаеща определения размер на задължението за издръжка, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в посочения смисъл.

 

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 634 от 11.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 4882 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, в следните части: в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата  Д.В.И. с детето  Б. Д. И., както следва: когато бащата се намира на територията на Република България, всяка нечетна седмица от годината от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, като детето се взема и връща от дома на майката; на рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата от 16 часа до 20 часа; за Коледните празници - всяка четна година на 26 декември от 10 часа до 19 часа на 27 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 25 декември; за новогодишните празници - всяка четна година от 19 часа на 31 декември до 17 часа на 2 януари, всяка нечетна година от 17 часа на 1 януари до 17 часа на 3 януари; след навършване на шестгодишна възраст - през целия месец юли; както и в частта, с която е отхвърлен иска на Д.С.С. като майка и законен представител на Б. Д. И. против Д.В.И. да заплаща месечна издръжка в полза на детето за разликата над присъдените 300 лева до 500 лева, считано от  датата на предявяване на исковата молба /03.04.2018 г./ с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между Д.В.И. ЕГН ********** с адрес *** с детето Б. Д. И. ЕГН **********, когато бащата се намира на територията на Република България до навършване на петгодишна възраст - всяка нечетна седмица от годината от 10 часа до 18 часа в събота и неделя без преспиване, като детето се взема и връща от дома на майката; на рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата от 16 часа до 20 часа; за Коледните празници - всяка четна година на 26 декември от 10 часа до 19 часа на 27 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 25 декември; за новогодишните празници - всяка четна година от 19 часа на 31 декември до 17 часа на 2 януари, всяка нечетна година от 17 часа на 1 януари до 17 часа на 3 януари; когато бащата се намира на територията на Република България след навършване на петгодишна възраст - всяка нечетна седмица от годината от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, като детето се взема и връща от дома на майката; на рождения ден на детето всяка четна година от 10 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата от 16 часа до 20 часа; за Коледните празници - всяка четна година на 26 декември от 10 часа до 19 часа на 27 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 25 декември; за новогодишните празници - всяка четна година от 19 часа на 31 декември до 17 часа на 2 януари, всяка нечетна година от 17 часа на 1 януари до 17 часа на 3 януари; както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2530 от 01.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 7181 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна, девети състав, в останалите обжалвани части досежно режима на лични отношения на бащата с детето, когато същият не се намира на територията на Република България.

 

ОСЪЖДА Д.В.И. ЕГН ********** с адрес *** да заплаща в полза на Б. Д. И. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Д.С.С. ЕГН ********** с адрес ***, още 200 /двеста/ лева месечна издръжка /общо месечно 500 лева/, считано от 03.04.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за прекратяване или изменяването на издръжката, на основание член 143 от СК.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2530 от 01.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 7181 по описа за 2017 г. на Районен съд – Варна, девети състав, в останалата обжалвана част досежно размера на издръжката за разликата над 500 лева до пълния претендиран размер от 900 лева.

 

ОСЪЖДА Д.В.И. ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Варна още сумата от 288 /двеста осемдесет и осем/ лева, представляваща дължима държавна такса за производството пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

 

Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.