Решение по дело №710/2009 на Окръжен съд - Пазарджик

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 478

 

                                              гр. Пазарджик 19.10.2009 година

 

Пазарджишкият окръжен съд,гражданска колегия-І въззивен състав,в заседание на 14.09.2009 година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЯНЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

                                                                        АЛБЕНА ПАЛОВА

При секретаря В.Б. ,с участието на прокурора ………….,като изслуша докладваното от съдията ЯНЕВА В гр.дело № 710/2009 година по описа на съда и за да се произнесе прие следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адвокат П.Ю.  в качеството му на пълномощник на НК”Железопътна инфраструктура” гр.София против решение № 83/24.03.2009 година постановено по гр.дело № 591/2008 година по описа на Велинградския районен съд  с което е УВАЖЕН  иска, предявен от М.М.С., А.А.К.Д.А.К. и М.А.С. против НК “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ – ГР. ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. “Македония” №2, представлявана от директора Й. И. А. на основание чл. 200 от Кодекса на труда като е ОСЪДЕН  ответникът да им заплати обезщетение за смъртта на наследодателя им А. С. С. ЕГН **********,*** в следствие на трудова злополука от 23. VІІ. 2008 година ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба на 28. Х. 2008 година до окончателното й изплащане и разноските по водене на делото, в размери както следва:

на М.М.С.- 45 000 лева и лихва 1 864. 55 лева;

на А.А.К. - 25 000 лева и лихва 1 035. 86 лева;

на Д.А.К. - 25 000 лева и лихва 1 035. 86 лева;

на М.А.С. - 25 000 лева и лихва 1 035. 86 лева.

ОСЪДЕНА НК “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ – ГР. ПЛОВДИВ, да заплати на М.М.С. ,А.А.К. главница от 25 000 лева и лихва 1 035. 86 лева, Д.А.К. и М.А.С. разноски по водене на делото в размер на 2 080 (две хиляди и осемдесет лева.

Подържа се в жалбата,че решението е неправилно тъй като при определяне размера на присъденото обезщетение ,първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството,че пострадалият е действал при условията на груба небрежност и с това си поведение не само е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат ,а приносът му е изключителен.Подържа се също така,че е нарушил и ЗБУТ тъй като в деня на злополуката не е носил каска ,както и ,че при определяне на размера на обезщетението съдът не съобразил икономическата конюнктура в страната ,а така също и утвърдената съдебна практика на съдилищата  .

Иска се отменяване на обжалваното решение и постановяване на друго по същество с което размерът на обезщетенията се определи по справедливост ,като се съобрази и съпричиняването от страна на пострадалия  при условията на груба небрежност ,както и с константната практика на съдилищата в производствата по предявени искове по чл.200 от КТ.

С жалбата не са представени и искани нови доказателства по смисъла на чл.266 ал.2 т.1 и 2 и ал.3 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата с изразено становище,че решението е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди,като им се присъдят направените разноски за настоящата инстанция.

С отговора също не сочат и не представят нови доказателства.

Третото лице помагач „Вектор Конструкт”ООД,чрез процесуалният си представител  адв.Л. изразява становище ,че жалбата е неоснователна ,а решението правилно поради което следва да се потвърди.

Съдът като съобрази основателността на оплакванията изложени в жалбата ,становището на ответниците ,събраните доказателства по делото обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност ,прие следното:

Жалбата е процесуално допустима.Подадена е от легитимирана страна и в срока по чл.259 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

 С исковата  молба наследниците на А. С. С. ЕГН **********,***, а именно :М.М.С.А.А.К.Д.А.К. и М.А.С. предявена против НК “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ – ГР. ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. “Македония” №2, представлявана от директора Й. И. А., претендират от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на първата ищца 45 000 лв., а за останалите ищци по 25 000 лева – неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба на 28. Х. 2008 година до окончателното й изплащане,лихви за забава считано от 23.07.2008 година до предявяване на иска за М.С. в размер на 1774 лв., и за всеки един от останалите ищци по 985 лв. както  и разноските по водене на делото, като твърдят, че наследодателят им е работил в ответното дружество като старши работник по поддържането на железния път и че в следствие на трудова злополука му била нанесена черепно-мозъчна и гръдна травма, в следствие на която починал. Твърдят,че отношенията помежду им били много добри и сърдечни, като вследствие на неговата смърт търпят неимуществени вреди – огромни болки и страдания.

Ответника  е признало иска по основание и го е  оспорил  по размер .В писменият си отговор в срока по чл.131 от ГПК е възразил, че пострадалият е действал при условията на груба небрежност и с това си поведение не само е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат ,а приносът му е изключителен.Подържа също така,че пострадалият  е нарушил и ЗБУТ тъй като в деня на злополуката не е носил каска.

Заявил е ,че трудовата злополука е настъпила в резултат на допусната небрежност от страна на трето лице –фирмата която по възлагане на  НК „Железопътна инфраструктура”  е извършила обрушване на скалите  над железопътния път ,а именно „Вектор Конструкт”ООД София ,както и ,че за периода 31.07.2007 година – 31.07.2008 година в който е настъпилата и злополуката между него и ЗАД”Виктория” е имало сключен застрахователен договор –групова застраховка  трудова злополука ,който е действал  към момента на настъпване на злополуката.

С оглед на тези възражения е поискал от съда на основание чл. 219 ал.1 от ГПК да бъдат привлечени като трети лица помагачи –на страната на ответника „Вектор Конструкт”ООД и ЗАД”Виктория”.

С определение на първоинстанционния съд от 30.12.2008 година ,съдът  на основание чл.140 от ГПК във връзка с чл. 157 ,145 и 219 от ГПК е допуснал доказателствата по делото ,като във връзка с исканото привличане на третите лица помагачи  е постановил само изпращане на препис от исковата молба  с отговора на ответника ,като е определил срок до първото по делото заседание насрочено на 27.01.2009 година посочените по-горе две дружества да изразят съгласие за встъпването .

Междувременно по делото е постъпил отговор както от застрахователното дружество така и от „Вектор Конструкт”ООД с изразено становище по предявеният иск и възраженията на ответника ,както и по доказателствата.

В съдебното заседание на 27.01.2009 година ,съдът се е произнесъл изрично досежно направеното искане за привличане на третото лице помагач”Вектор Конструкт”ООД като  го е конституирал като такова .

Не се е произнесъл по искането за привличане като трето лице на застрахователното дружество.

Независимо от това обаче,ответникът който е направил искането по чл.219 от ГПК не е изразил становище,не е обжалван и отказ ,какъвто всъщност би могло да се приеме,че е налице.

Така като трето лице по делото е останало привлечено само дружеството извършило обрушването на участъка .Застрахователното дружество не е било призовавано  и не е участвало по делото като страна –трето лице помагач .

Както е видно от приложено по делото Допълнително споразумение към трудов договор, към 23. VІІ. 2008 година А. С. С. е работел в ответното дружество НК “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ – ГР. ПЛОВДИВ на длъжността работник, поддържане на железен път и съоръжения / старши, ІІ категория. На 23. VІІ. 2008 година, същият се явил на работа със закъснение,за което обстоятелство бил уведомен работодателят му чрез прекият ръководител на С.. Когато пристигнал на работа, инструктажът по безопасност на труда бил вече приключил. С. се включил в работата на бригадата си без да бъде инструктиран и без да носи каска на главата си. През този ден се извършвало обезопасяване на скалния откос в междугарието Варвара – Долене, община Септември чрез оглед и обрушване. При пристигане на А. С. С. вече било извършено събарянето на скалната маса от алпинисти на дружеството „Вектор Конструкт”ООД  и било дадено разрешение за започване на разчистване на пътното платно и ЖП линията. Работниците натоварили една вагонетка с падналите камъни и започнали да я придвижват към гара Варвара. На мястото на обрушването останал само пострадалият С., който продължил да почиства терена. В този момент от ската върху него паднали камъни, които му нанесли видно от извършената по делото медицинска експертиза, тежка, несъвместима с живота черепно-мозъчна и гръдна травма, в резултат на която той починал.

Като негови наследници останали  ищците по делото. Тези обстоятелства се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства и не са оспорени  от ответното дружество.

Според данни, предоставени с писмения отговор на ЗАД “ВИКТОРИЯ”, на наследниците на А. С. С. не са били изплащани суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

Във връзка с претенциите на ищците са събрани гласни доказателства ,като разпитаните по делото свидетели установяват, че пострадалият и неговите наследници -ищците са били в много добри отношения и са понесли тежко смъртта му. Установили са ,че синът –ищецът М.С. е живял заедно с родителите си, а сестрите му са живеели отделно.Незавасимо от това обаче ,имали много добри отношения помежду си , уважавали се и си помагали взаимно.  

Установено е още,че фирмата извършвала обрушването на участъка е свършила работата си съгласно изискванията ,както и ,че след почистването му и спиране на обрушването е завалял дъжд .Дъжд е валял и предишният ден поради което участъкът бил мокър .

От показанията на разпитаните свидетели ,които в деня на злополуката също са работили на посоченият участък ,както и от представените по делото писмени доказателстпва безспорно е установено,че инструктаж от служител на ответното дружество не е бил проведен,а такъв е проведен от представител на третото лице помагач-„Вектра Конструкт”ООД  ,както и ,че и останалите работници са били без каски.В този смисъл  е и протокола на назначената комисия за установяване на причините за трудовата злополука.

При така изложената фактическа обстановка ,съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.200 от КТ.  

Ищците –наследници на починалият при настъпилата трудова злополука А. С.  претендират присъждане на обезщетение за неимуществени вреди  за ищцата М.С. ,съпруга - 45 000 лв., а за останалите ищци –негови деца  по 25 000 лева , ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба на 28. Х. 2008 година до окончателното й изплащане,лихви за забава от деня на увреждането до предявяването на иска които всъщност са законни лихви  и разноските по водене на делото.

За да се ангажира имуществена отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ, следва да се докаже, че се касае за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

 Безспорно е установено, че от 11.12.1981 година  и до смъртта си, наследодателят на ищците е бил в трудово правоотношение с ответника и че смъртта му е настъпила в следствие на трудова злополука – факт който не се оспорва от ответника,както не се оспорва, че в деня на злополуката  не е проведен инструктаж преди започване на работа,а така също такъв не е проведен и с пострадалия при постъпването му макар и по-късно ,но със знанието на работодателя на работа,както и ,че по време на злополуката пострадалият е бил без каска.

Възражението на ответното дружество е, че отговорността му следва да се намали, тъй като пострадалият  и третото лице – помагач “ВЕКТОР КОНСТРУКТ” ООД – гр. София, са допринесли за трудовата злополука, като са допуснали груба небрежност.

Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от КТ, отговорността на работодателя може да бъде намалена само ако работникът е допуснал груба небрежност, т. е.  за груба небрежност от страна на третото лице помагач “ВЕКТОР КОНСТРУКТ” ООД не може да се говори и това да бъде  основание за намаляване на отговорността на ответното дружество, дори и да е налице такава,въпреки,че  от заключението на извършената по делото техническа експертиза безспорно е установено ,че в посоченият участък  обрушването е било извършено при спазване на техническите изисквания за тази дейност.

Не са налице основания да се приеме,че е налице проявена груба небрежност и от страна на пострадалият работник, че той  сам е допринесъл за трудовата злополука, като не носил каска и така е допуснал груба небрежност - виновно е допринесъл  за настъпване на увреждането.Такива данни по делото не се установени.В този смисъл са и представените по делото писмени доказателства,както и събраните гласни такива.

От изложената фактическа обстановка се установява,че същият ден е бил провеждан инструктаж,но не от служител на работодателя,като на него пострадалият не е присъствал поради закъснение за което неговият пряк ръководител е бил уведомен,а съгласно чл. 4, ал. 3, т. 10 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, “работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки … като осигурява основните принципи на превенция … даване на съответни инструкции на работещите”, а според чл. 33 от същия закон “всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си … в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”.

В този смисъл е и  заключението на техническа експертиза, “При обрушванията на скални скатове е необходимо да се създаде добра организация за охрана на труда на участващите в процеса работници, които преди започване на същинската работа, трябва да бъдат инструктирани от специалист”.

От изложеното се налага извода , че ако работодателят беше  изпълнил задължението си да инструктира работника относно здравословните и безопасни условия на труд и той въпреки това не е носил каска, в такъв случай би било на лице допринасяне за трудовата злополука поради груба небрежност от негова страна, чието последствие според чл. 201 от КТ би било и намаляването на отговорността на работодателят, но в случая безспорно е установено, че наследодателят на ищците не е бил инструктиран,затова несъстоятелен се явява доводът, че задължението на работодателят да извърши инструктаж е отпаднало, тъй като работника е бил инструктиран предишния ден и защото е бил опитен работник с голям стаж и е познавал района, още повече, че според чл. 20 от НАРЕДБА № 3 от 14.05.1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана работници и служители, заети в дейности с висок производствен риск: работещите в подземни, минни и строителни и геологопроучвателни обекти, кариери, при експлоатацията на транспорта, добива на нефт и газ, производството и употребата на взривни материали и с опасни химически вещества се инструктират ежедневно, като инструктажът се извършва от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя и се документира в Книга за ежедневен инструктаж или чрез използвани в предприятието ежедневни листове за назначение на работещите, а според чл. 60 от НАРЕДБА № 13 от 30. ХІІ. 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт всички работи по железния път се извършват от групи работници, работещи под наблюдението и контрола на ръководителя на определената работа (ръководител на железопътен участък, организатор производствена група, технически ръководител, помощник технически ръководител и др.), който, съгласно  чл. 62 от същата Наредба, изисква и контролира ползването на специално работно облекло, обувки, ръкавици, очила, колани, въжета и други предпазни средства, разпределя инструментите на всеки работник според естеството на предстоящата работа и инструктира работниците.

Не на последно място следва да се отбележи,че  според заключението на медицинска експертиза е установено,че пострадалият даже и да е бил с каска  ,останалите гръбначно-мозъчна и гръдна травми сами по себе си са били достатъчни  да доведат до смъртен изход.

С оглед на изложеното и извода,че предявените искове от ищците са основателни и доказани в размерите които са предявени .

Безспорно е по делото ,че наследодателят на ищците –пострадал от трудовата злополука е бил на 53 години.Отношенията му със семейството –ищците по настоящото дело са били добри.Разбирали са се и са се уважавали,като независимо от възрастта им те са били подпомагани от пострадалия,ето защо  и като се има предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД  по справедливост ,съдът намира,че предявените искове следва да се уважат в пълният им размер ведно със законната лихва считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

При проверка допустимостта  на първоинстанционното решение ,настоящата инстанция констатира,че тези лихви ищците са претендирали като две отделни претенции-едните са посочени като лихви за забава от деня на увреждането до деня на предявяването на иск и  от този момент до окончателното им изплащане.

Първоинстанционният съд ги е уважил по начина по който са претендира и в размери съгласно заключението на съдебно икономическата експертиза ,но не се е съобразил с  претендираните размери в исковата молба ,както и с обстоятелството ,че няма допуснато изменение и увеличение на претенциите /лихвата за забава/

С оглед на изложеното се налага и извода,че в тези му части първоинстанционното решение се явява недопустимо  и следва да се обезсили ,тъй като съдът се е произнесъл плюс петитум.

Недопустимо е и решението в ЧАСТТА с която първоинстанционният съд е присъдил на ищцата М.С. и А.К. освен претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер съответно 45 000 лв. за М. и 25 000 лв. за А.  и сумата от  25 000 лв. общо на двете - с лихва в размер на 1035.86 лв. Такава претенция от тези две ищци не е предявявана и съдът не е бил сезиран с разглеждането и ,поради което и в тази част първоинстанционното решение следва да се обезсили.

                        По изложените по-горе съображения решението в останалите му обжалвани части се явява валидно и допустимо,а по съществото си законосъобразно и обосновано поради което следва да се потвърди,с присъждане на ответниците на разноските за тази инстанция.

Разноски за тази инстанция се претендират и от третото лице помагач”Вектор Конструкт”ООД София,но по делото не са представи данни за това ,поради което и съдът не ги присъжда.

Разноски от „Вектор Конструкт”ООД са направени пред първата инстанция.С молба подадена след постановяване на решението е поискано присъждането им ,но няма произнасяне от съда ,поради което по тази молба следва да се произнесе първоинстанционният съд след връщане на делото.

Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд и на основание чл.271 от ГПК ,

 

                                                        Р           Е         Ш         И  :

 

ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО решение № 83/24.03.2009 година постановено по гр.дело № 591/2008 година на Велинградския районен съд в ЧАСТТА с която е УВАЖЕН иска, предявен от М.М.С. ЕГН ********** ***, А.А.К. ЕГН ********** ***, Д.А.К. ЕГН ********** *** и М.А.С. ЕГН ********** *** против НК “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ – ГР. ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. “Македония” №2, представлявана от директора Й. И.А. и при участието на третото лице помагач”ВЕКТОР КОНСТРУКТ”ООД гр.София със седалище и адрес на управление кв.”Гоце Делчев”бл. 242 вх.А ет.4 ап.10,представлявано от управителя К. И. М.  на основание чл. 200 от Кодекса на труда като е ОСЪДЕН  ответника да им заплати законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателят им А. С. С. ЕГН **********,*** настъпила  при  трудова злополука на  23. VІІ. 2008 година считано от деня на увреждането до подаването на исковата молба на 28. Х. 2008 година, за разликата   над -1774 лв. до 1 864.55 лв. за М.М.С. за разликата над 985 лв. до 1 035.86 лв. за А.А.К., Д.А.К. и М.А.С. всички с п.а по –горе.

 ОБЕЗСИЛВА като НЕДОПУСТИМО  посоченото по-горе решение и в ЧАСТТА с която е ОСЪДЕНА  НК “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ – ГР. ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. “Македония” №2, представлявана от директора Й. И. А. да заплати на М.М.С. и А.А.К. главница от 25 000 лева и лихва 1 035. 86 лева.

В останалата обжалвана част ПОТВЪРЖДАВА решението.

ОСЪЖДА НК “ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЖЕЛЕЗОПЪТНА СЕКЦИЯ – ГР. ПЛОВДИВ, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. “Македония” №2, представлявана от директора ЙОРДАН ИВАНОВ АРАПОВ да заплати на М.М.С. , А.А.К.,Д. А.К.  и  М.А.С.  с посочени адреси направените разноски за настоящата инстанция в размер на 4000/четири хиляди /.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ :