Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2022 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, І-ви тричленен
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми януари през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Пенка Михайлова и прокурора
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2764/2021
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез старши юрисконсулт Б.
против Решение № 764/29.10.2021 г. постановено по АНД № 2582/2020 г. по описа
на Районен съд-Варна, с което е отменено
Наказателно постановление № 03–013174/04.03.2021г. издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, с което на „Евростил НД“ ЕООД,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 лева на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса
на труда за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. Навеждат се доводи
за допуснати от Районен съд-Варна
нарушения на материалния закон, представляващо касационно основание,
съгласно чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Излагат твърдения, че както в наказателното
постановление, така и в акта за установяване на административно нарушение се
съдържат достатъчно данни, сочещи допуснатото нарушение. Сочи се, че въззивният
съд неправилно тълкува разпоредбите на Кодекса на труда и Наказателния кодекс,
тъй като приема, че наличието на уведомление за регистрация на трудовия договор
като достатъчно за изпълнение на законовите разпоредби, въпреки че то е било
подадено часове след откриване на административното производство. Касационният
жалбоподател е посочил, че освен сключен договор в писмена форма, следва да се
връчи и копие от уведомлението на работника, преди допускането му до работа.
Изложени са доводи, че правилно е ангажирана отговорността на „Евростил НД“
ЕООД, тъй като работодателят е длъжен да спазва трудовото законодателство, в
т.ч. да подава уведомление за регистрация на трудов договор в ТД на НАП, преди
допускане на работник или служител да полага труд. С оглед изложеното, молят
решението на ВРС да бъде отменено и да се постанови такова, с което да се
потвърди издаденото НП.
В съдебно заседание, процесуалният
представител поддържа касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – „Евростил НД“ ЕООД, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, моли решението на ВРС да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт.
По
основателността на касационната жалба съдът намира следното:
С обжалваното решение районният съд е
отменил наказателно постановление № 03-013174/04.03.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, с което на „Евростил НД“ ЕООД,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 лева на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
Районен
съд-Варна е приел от фактическа страна, че на 03.02.21г., е извършена проверка
на строителен обект в гр. Варна, ул. „Рали Мавридов“ №36, където „Евростил НД“ ЕООД
е извършвало СМР. Служители на Д „ИТ“ – Варна установили, че до работа е
допуснат Р. И. Г. на длъжност „монтажник дограма”, преди да му е връчено копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП. В момента на
проверката Р. Г. нивелирал прозорец. Трудовият договор е изпратен за
регистрация същия ден и е регистриран в 23.27ч. Проверката установила работника
на обекта в 14.45ч., поради което било обективно невъзможно уведомлението да му
е връчено.
Срещу дружеството бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който проверяващият инспектор
описал обстоятелствата на извършване на нарушението и посочил правната му
квалификация. Актът бил предявен и връчен на представител на дружеството, който
го подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не е постъпило възражение На 04.03.2021 г., въз основа на съставения акт, АНО издал
атакуваното пред Районен съд-Варна наказателно постановление /НП/, като приел
изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на основание чл. 414, ал. 3
от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Посочената
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и същата е приета за безспорна от Районен съд-Варна.
От правна страна, Районен съд-Варна е
приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените
срокове. Въззивният съд е приел, че са описани всички съставомерни
признаци на нарушението, но не са
описани относимите факти. В мотивите си
съдът сочи, че едва в съдебно заседание е станало ясно, че Г. е установен да
нивелира прозорец, но ВРС приема, че не е допустимо обстоятелствата на
нарушението да стават известни едва в съдебно заседание, тъй като това нарушава
правото на защита на дружеството. Изложени са мотиви, че за да се приеме, че е
извършено нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ, следва преди това да е имало
сключен трудов договор между страните, т.е. между страните да е имало
договорено възнаграждение, място на работа, работно време и почивка, каквито
факти не са установени. Въззивният съд е
приел, че неправилно в НП е посочено, че нарушението е извършено в 14:45 ч.,
когато е следвало на работника да се връчи уведомлението, като съдът е посочил,
че уведомлението е следвало да се връчи след регистрацията му в НАП, която е в
23:27ч. Направен е извод, че от
описаното в АУАН и НП не може да се твърди, че фактически е имало допускане,
тъй като не се сочат такива обстоятелства, а само такива изводи.
ВРС
приема, че липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава както правото на защита на дружеството, така и съда да прецени има
ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е
приложен материалния закон
В мотивите на съда е посочено, че от
гласните доказателства се установява, че Германов в действителност е извършвал
работа на обекта, но въпреки това ВРС е приел, че материалният закон е приложен
неправилно, тъй като случаят е малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК вр.
чл. 11 от ЗАНН, поради явно незначителна обществена опасност на деянието. С
оглед изложеното, Варненски районен съд е отменил издаденото наказателно
постановление.
Решението
на Районен съд-Варна е правилно.
Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ задължава
работодателя да предостави на работника преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на
чл. 63, ал. 2 КТ установява забрана за работодателя да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 от същия
член.
Правилно Районен
съд – Варна приема, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в
законоустановения срок. Настоящата съдебна инстанция споделя изложените от ВРС
съображения, че са посочени съставомерните признаци на нарушението, но не са
описани относимите към тях факти. Правилно съдът е приел, че по този начин
нарушението не е индивидуализирано от фактическа страна по начин, позволяващ на
дружеството да разбере в какво се изразява и срещу какво се защитава.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
правилно въззивният съд е приел, че са налице всички основания случаят да се
прецени като малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. От доказателствата по делото се безспорно се установява, че между
дружеството и Германов има сключен трудов договор с № 007/02.02.2021г., т.е.
преди извършване на проверката. Това обстоятелство се потвърждава и от
приложената декларация, която е попълнена от Р. Г., със същата лицето е декларирало, че деня на
проверката му е бил и първият работен ден. Безспорно се, от справката за приети
и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 03388213011740,
представена по административнонаказателната преписка се установява, че „Евростил
НД“ ЕООД е изпатило уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в деня на проверката. Правилно
в мотивите си ВРС сочи, че няма данни трудовите и осигурителни права на
работника да са били нарушени, както и по делото няма данни дружеството да е
извършвало идентични нарушения на трудовото законодателство.
Правилно Районен съд – Варна при
постановяване на решението си е приел, че дори и да счита, че признаците на
състава на нарушението може да са осъществени, то това осъществяване е формално
и е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието. Въззивният
съд е преценил, че липсват каквито и да било вредни последици, което се споделя
и от настоящия съдебен състав.
От
извършеното нарушение не са настъпили вредни последици, същото е с ниска степен
на обществена опасност, предвид на това, че жалбоподателят е подал изискуемата
декларация.
Районен съд-Варна е установил правилно
фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, при спазване
на процесуалните изисквания. При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218
ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за обезсилване или обявяване на нищожност на решението.
При
този изход на делото, претенцията на ответника по чл. 63д от ЗАНН за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна - по делото е
осъществено процесуално представителство и защита от адвокат Д. М.. Според
приложеният на л. 13 от делото договор за правна защита и съдействие от 24.01.2022
г., имащ характера и на разписка за плащане, платеното от ответника адвокатско
възнаграждение е в размер на 350 лв.
Водим от горното, както и на основание
чл.221 ал.1, предл.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административният съд, І-ви тричленен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 764/29.10.2021
г. постановено по НАХД № 2582/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено
наказателно постановление № 03-013174/04.03.2021 г. издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, с което на „Евростил НД“ ЕООД, ЕИК *********
е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лева на основание чл. 416, ал.
5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса
на труда за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на
Евростил НД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 3, ет. 20, ап. 54, представлявано от управителя Н.В.С.
сумата от 350,00 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: Членове: 1. 2.