Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.12.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

18.11.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

171

по описа за

2021

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба на З.Ф.М. от ***, действаща чрез пълномощника адв. С.М., против Решение № 2153-08-124/08.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01462402/27.04.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното Решение № 2153-08-124/08.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-124/08.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01462402/27.04.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание се представлява от адв. М., който поддържа жалбата. В предоставения му срок за представяне на писмена защита, не  депозира такава.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали, лично и чрез юрисконсулт Я. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В хода на устните състезания излага съображения, че З.Ф.М. била регистрирана като земеделски производител на 9 ноември и от 1 декември излязла в отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване, а именно, ***, като до 18 март тя била във временна неработоспособност. При регистрацията било заявено намерение за производство на домати, при това „полски домати”, а не „оранжерийни”, като в анкетната карта имало отделна колона за попълване, ако лицето трябвало да отглежда „оранжерийни домати”. Счита, че от свидетелските показания и от събраните доказателства по делото по никакъв начин не се установявало, че жалбоподателката е упражнявала земеделска дейност, с цел производство на продукция за продажба. В случая се касаело за една семейна градина, в която са участвали членовете на нейното семейство в голяма степен и евентуално са я обработвани. Следвало при решаване на делото да се вземе предвид и постановеното решение № 211 от 09.11.2020 г., относно правото на парично обезщетение на З.Ф.М., с което била отхвърлена нейната жалба. Предвид това, моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отказано парично обезщетение за временна неработоспособност. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото справка за дейността на З.Ф.М., издадена от ОД „Земеделие - Кърджали/л. 16/, Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 09.11.2020 г./л. 39/, Анкетен формуляр № BG-01-05-124/л. 21/ и Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 21.04.2021 г./л. 45/, се установява, че З.Ф.М. се е регистрирала като земеделски стопанин на 09.11.2020 г., при което е заявила използвана земеделска земя с обща площ 0.1160 ха, № ***, с намерение за засяване на 0.0500 ха домати-полски;

Видно от договор за отдаване на земя под наем от 09.11.2020 г./л. 36/, Р.С.Н. от *** е предоставил под наем на жалбоподателката имот в ***. В договора липсва конкретизация на имота по площ и граници, както и не епосочен срока на договора и наемната цена;

На 16.02.2021 г. в ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение/вх. № *** – л. 19/, съдържащо данни за З.Ф.М. от ***, относно правото й на парично обезщетение за временна нетрудоспособност във връзка с Болничен лист № ***, с период от 13.02.2021 г. до 17.03.2021 г. Към удостоверението е приложен Болничен лист № ***/л. 20/, издаден на 16.02.2021 г., видно от който З.Ф.М.  е била във временна нетрудоспособност за периода от 13.02.2021 г. до 17.03.2021 г., с диагноза: „***“;

С Разпореждане № О-08-000-00-01464202/27.04.2021 г./л. 11/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване на З.Ф.М., с ЕГН **********, по Болничен лист № ***. В административния акт са изложени мотиви, че събраните в административното производство доказателства можело да се направи обоснован извод, че лицето не отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В този смисъл за изложени съображения, че е било обективно невъзможно лицето да започне да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин с оглед заявеното намерение за засяване на 0.0500 ха домати-полски, тъй като периода, в който най-рано се засаждат домати е началото на месец май. Счетено е, че наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащото от него право на обезщетение;

З.ф.М. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, която жалба с Решение № 2153-08-124/08.06.2021 г./л. 7 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Предвид това е прието, че лице, за което не било доказано, че е извършвало трудова дейност –  в настоящия случай, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, то не можело да има качеството осигурено лице. С други думи, изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО било лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция за продажба.

Въведени са доводи за правилност и обоснованост на изводите в оспореното разпореждане, че З.Ф.М. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че заявените от жалбоподателката намерения да засади площи от 0.0500 ха с домати, по никакъв начин не обосновавали правопораждащия факт, че към момента на настъпване на осигурителното събитие (01.12.2020 г.) от нейна страна в качеството й на земеделския стопанин е упражнявана каквато и да е трудова дейност. На следващо място са изложени съображения, че жалбоподателката е била в непрекъсната временна нетрудоспособност поради общо заболяване още от 01.12.2020 г. Всички болнични листове били издадени с една и съща диагноза „***“, което обосновавало извода, че ***.

Счетено е, че липсвали данни М. да е отглеждала земеделска продукция с цел продажба, като следвало да се има предвид, че  заявената от нея култура – домати, се засаждала през пролетта, което от своя страна било аргумент, че в конкретния случай не само не е била упражнявана трудова дейност, но и лицето е нямало никакво намерение да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството на домати-полски, предназначени за продажба.

В заключение е посочено, че след като по отношение на З.Ф.М. не е било налице условието да произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, то не е възникнало осигурително правоотношение, което от своя страна изключвало правото на лицето да получи осигурителни плащания.

Разпитаните по делото свидетели Р. С. Н. и Ф.А.Ш., съответно *** и *** на жалбоподателката, през месец ноември З.М. наела земя от св.Н. с цел засаждането на домати, пипер, ягоди и др. Първият от свидетелите твърди, че през месец март 2021 г. в имота имало засети домати под найлон, като произведената продукция продала на жители на населеното място. Св.Ш. твърди, че *** произвела домати, пипер, картофи и ягоди, които продала на свои съседи. На зададените му въпроси уточнява, че през 2020 г. и 2021 г. З. живеела в ***, а наетата земя в *** започнала да я обработва през месец октомври 2020 г. Сочи, че през месец декември 2020 г. и месец януари 2021 г. не била посещавала наетата земя. Заедно ходили до *** през месец февруари 2021 г., като засели домати под найлон, върху който поставили килими и дюшеци.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 40 от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

В настоящето производство е безспорно, че З.Ф.М.  е регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 09.11.2020 г. Спорно е обстоятелството, осъществявали ли е жалбоподателката трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за периода от 01.12.2020 г. до 13.02.2021 г.

В тази връзка, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за дадено лице в горепосочения регистър на земеделските стопани не се явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от цитирания по-горе § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност като земеделски производител, произвеждайки продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо, че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на горепосочената разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика – напр. Решение № 786 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1079/2020 г., VI о., Решение № 4158 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2020 г., VI о., Решение № 3542 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 362/2021 г., VI о, Решение № 2493 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 249/2021 г., VI о., Решение № 1542 от 05.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9831/2020 г. VI о., Решение № 2793 от 01.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2020 г. VI о.

Съдът намира, че настоящето производство З.Ф.М. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна продукция, предназначена за продажба. В тази връзка независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане № 354/20.07.2021 г. по настоящето дело, жалбоподателката като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, същата не ангажира доказателства в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства, установяващи по безспорен начин, че З.М. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. Релевантните по делото справки от МЗХГ, анкетни карти и формуляри, не доказват твърденията за осъществявана трудова дейност от лицето. Представеният договор за наем представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена  сила, обвързваща съда, относно удостоверените в него факти. В същият не се съдържат съществени елементи като: площ и точно местонахождение на отдадения под наем имот, срок на отдаването под наем и наемна цена. На следващо място, дори и да се приеме, че съдържанието на документа отразява действително осъществили са обстоятелства по наемане на земеделска земя, то това само по себе си не би могло да установи обстоятелството, че на посочения имот се били реализирани намерения от страна на жалбоподателката, свързани със засаждането, отглеждането и продажбата на земеделска продукция. С други думи, цитираният договор не би могъл да обоснове извода за извършване на трудова дейност като земеделски стопанин от страна на жалбоподателката, тъй като същият е доказателствено средство единствено за наличието на облигационни отношения.

Според настоящия състав показанията на свидетелите Р. С. Н. и Ф.А.Ш. не установяват упражняването на трудова дейност като стопански стопани от З.М. В тази връзка на първо място, с оглед наличието на близка родствена връзка между тях и жалбоподателката, изложените от тях фактически обстоятелства се преценяват от съда по реда на чл. 172 от ГПК, при което настоящият състав счита, че същите се отличават с липса на безпристрастност и обективност, като в случая е очевидна тяхната заинтересованост от изхода на делото. На следващо място, крайно нелогично звучи изложеното от св.Ш., че през месец февруари 2021 г., който период от годината се отличава с ниски температури и е крайно неподходящ за работа на открито и засаждането на зеленчуци, особено домати, З.М., която е била в напреднала бременност, да пътува няколко десетки километри от *** – мястото й по местоживеене, до ***, където да е осъществявала дейност по засаждането и отглеждането на домати. Продукция от посочената култура не би могла да оцелее през посочения период от годината, дори и в оранжерия, освен при наличието на отопляем източник, за което не се сочат данни.

Във връзка с горното, съдът отчита и изявлението на св.Ш. в съдебно заседание на 18.11.2021 г., че наемането на земя от *** е била продиктувана от намерението и да се регистрира като земеделски стопанин и да получава майчинство.

Отделно от горното, следва да се отбележи, че при регистрацията си като земеделски стопанин жалбоподателката е декларирала намерение за засяване и отглеждане на 0.0500 ха с домати-полски, а не оранжерийни домати. Обективно невъзможно е през есента и началото на зимата в РБългария, в района на *** да бъде отгледана култура от посочения вид – полски домати, които се отглеждат на открито.

На следващо място, съдът намира, че с оглед заявения при регистрацията на земеделския стопанин размер на площта, на която ще се отглеждат доматите - 0.0500 ха, не се обосновава намерение за производство на растителна продукция, предназначена за продажба. Така заявената площ аргументира обичайна за едно домакинство растителна продукция, с цел задоволяване на лични нужди, но не и предназначена за продажба. В този смисъл посочената площ и култура е характерни за всяка градина на средностатистическото семейство, особено за такива, които живеят в малки населени места. Заявената актуализация на дейността е извършена през месец април 2021 г., който е последващ с няколко месеца релевантния по делото период.

В заключение и по предвид горното, според съда липсват доказателства, установяващи от една страна, че жалбоподателката е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин за процесния период, а от друга и такива, че въобще е произвела някаква продукция, било лично или чрез близките си, предназначена за пазара. Независимо, че законът не изисква доказване на обстоятелството, че продукцията от стопанство в действителност е била продавана, то в случая не са представени и доказателства, че е произведена растителна продукция в съответен вид стопанство, за която е възможно да бъде предлагана на пазара за реализиране на продажбата й.

По изложените съображения, съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице кумулативно предвидените предпоставки в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което и с оглед изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, същата не се явява осигурено лице (земеделски стопанин) по смисъла на КСО, респ. по отношение на нея не са налице условията за получаване на обезщетение по глава IV, раздел I и II от КСО.

С оглед горното, съдът счита, че оспореният от З.Ф.М. акт - Решение № 2153-08-124/08.06.2021 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали се явява законосъобразен, респ. постановен при липсата на отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което депозираната против него жалба се явява неоснователна.

При този изход на делото и предвид липсата на надлежно въведеното искане от страна на ответника за присъждането на разноски, такива не следва да бъдат възлагани в тежест на жалбоподателката.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на З.Ф.М., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: ***, ***, срещу Решение № 2153-08-124/08.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01462402/27.04.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали.

Решението не подлежи на касационно обжалване/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.

 

                                                                              Председател: