Решение по дело №31/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260058
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Грета Илиева Чакалова
Дело: 20205300900031
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260058

 

ПЛОВДИВ 15.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти с-в, в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                                       СЪДИЯ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА

и при секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 31 по описа за 2020 година и констатира следното:

 

Предявени са обективно съединени искове от В.Г.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв.М. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Джеймс Баучер“ 87 с правна квалификация 432 КЗ.

Твърди се в исковата молба, че на 20.11.2018 г. при управление на лек автомобил „АУДИ А3“ *** Д.Б.Й. е нарушил правилата за движение – движел се е с несъобразена с пътните условия скорост – 149 км/ч и неочаквано е навлязъл в платното за насрещно движение и е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта на М.Г.И.. С Присъда по НОХД 1112/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив Д.Й.е признат за виновен в това, че на 20.08.2018 г. при управление на МПС „АУДИ А3“ *** е нарушил правилата за движение – чл.6, т.1 ЗдвП, чл.20, ал.1 ЗдвП, чл.21, ал.1 ЗдвП, чл.63, ал.2, изр.1 ППЗДвП е причинил смъртта на М.И., с което е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.В НК във връзка с чл.342, ал.1 НК, във връзка с чл.373, ал.2 НПК във връзка с чл.58а, ал.1 НК във връзка с чл.54 НК.

В.И. е майка на починалия М.И.. Преди смъртта  си М.И. е живеел заедно с родителите си в едно домакинство, между него и майка му е съществувала силна връзка, уважение, подкрепа, грижа. След смъртта на М.И. ищцата страда, напълно изолирана е от околния свят, контактува преимуществено със съпруга си Г.И. и дъщеря си В., потисната е, страда от безсъние, приема антидепресанти.

При ПТП е повреден изцяло лекият автомобил „СЕАТ КОРДОБА“ ***, който е придобит по време на брака и с Г.И.. Лекият автомобил „СЕАТ КОРДОБА“ *** е с прекратена регистрация и поради това ищцата има право на обезщетение в размер на 1250 лв, представляваща половината от дължимото обезщетение за увреждането на автомобила.

Към момента на настъпване на ПТП собственикът на лек автомобил „АУДИ А3“ ***, управляван от Д.Й., е притежавал сключен договор по риска „Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, поради което може да се ангажира отговорността на застрахователя за вреди.

На 09.01.20 г. е изтекъл тримесечният срок за вземане на решение от застрахователя да заплати поисканото от ищеца застрахователно обезщетение, но до подаването на исковата молба застрахователят не е изплатил заявеното обезщетение.

Иска се да се постанови решение, с което да се осъди ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на В.И.:

-сумата 200 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на сина и М.И. при ПТП от 20.11.2018 г., причинено от Д.Й.при управление на лек автомобил „АУДИ А3“ ***, за който е сключен договор по риска „Гражданска отговорност“ към 20.11.2018 г., ведно с обезщетение за забава от 10.01.2020 г. до окончателното изплащане;

-сумата 1250 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в половината от стойността на лек автомобил „СЕАТ КОРДОБА“ ***, изцяло повреден при ПТП от 20.11.2018 г., причинено от Д.Й. при управление на лек автомобил „АУДИ А3“ ***, за който е сключен договор по риска „Гражданска отговорност“ към 20.11.2018 г., ведно с обезщетение за забава от 10.01.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът дава  становище за неоснователност на предявените искове.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.И., изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан и управление на МПС с превишена скорост в пътния участък, в който е настъпило ПТП. Твърди се също, че М.И. е управлявал лек автомобил „СЕАТ КОРДОБА“ с концентрация на алкохол в кръвта от 0.17 промила в комбинация с лекарствени средства Диклофенак и Ибупрофен, които се прилагат за лечение на болков синдром. Макар и в минимално количество да е употребеният алкохол, в комбинация с лекарствените средства повлиява върху концентрацията на пострадалия и способността му да реагира при създалата се пътна ситуация.

Оспорва се претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по размер.

 

Предвид доказателствата Съдът приема за установено:

 

От представения по делото препис от Присъда 82/20.08.2019 г., влязла в сила на 05.09.2019 г., постановена по НОХД 1112/2019 г. по описа на ОС Пловдив, се установява, че Д.Й.е признат за виновен в това, че на 20.08.2018 г. при управление на МПС „АУДИ А3“ *** е нарушил правилата за движение – чл.6, т.1 ЗдвП, чл.20, ал.1 ЗдвП, чл.21, ал.1 ЗдвП, чл.63, ал.2, изр.1 ППЗДвП и е причинил смъртта на М.И., с което е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.В НК във връзка с чл.342, ал.1 НК, във връзка с чл.373, ал.2 НПК във връзка с чл.58а, ал.1 НК във връзка с чл.54 НК.

От представеното по делото Удостоверение за родствени връзки 98/17.10.2019 г., издадено от ***, се установява, че В.Г.И. е майка на М.Г.И., починал на 20.11.2018 г.

Не се оспорва обстоятелството, че към момента на настъпването на ПТП от 20.11.2018 г. собственикът на лек автомобил „АУДИ А3“ *** е сключил Договор по риска „Гражданска отговорност“ с ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

От заключението на комплексната съдебна експертиза с вещи лица Доц. Д-р С.С. и Инж. Т.П., което Съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните,  се установява, че скоростта на движение на лек автомобил „Сеат Кордоба“ *** в момента на удара и преди удара е 89.63 км/ч. Преди удара водачът на  лек автомобил „Сеат Кордоба“ *** не е задействал спирачната система на автомобила; той не е имал време да задейства спирачната система, защото времето за изминаване на разстоянието от момента на навлизане на лек автомобил „Ауди А3“ *** в лентата му за движение до момента на удара е по-малко от времето, необходимо да се задейства спирачната система. В тази ситуация водачът на  лек автомобил „Сеат Кордоба“ *** не е имал никаква възможност да предотврати удара в момента на навлизане на лек автомобил „Ауди А3“ *** в полагащата му се движение лента от пътното платно.

Лек автомобил „Сеат Кордоба“ *** е снабден фабрично с обезопасителни колани за предни и задни седалки. Не може да се отговори на въпроса дали М.И. е бил с поставен предпазен колан. При изследването на тялото на починалия М.И. не са установени характерни, специфични или други белези в областта на гърдите и корема, които да дават основание да се приеме, че са получени от части на поставен предпазен колан. С оглед на установения механизъм на ПТП поставянето  или непоставянето на предпазен колан е без съществено значение за намаляване степента и тежестта на получените смъртоносни травматичния увреждания. Предпазният колан при висока скорост има минимален ефект при челен сблъсък. В конкретния случай от основно значение е тазово-коремната травма, получена поради хлътване на части от автомобила в обема на купето от страната на водача на  лек автомобил „Сеат Кордоба“ ***. Наличието на алкохол в кръвта в концентрация 0.17 промила не оказва никакво влияние върху възможността на шофьора да възприема правилно пътната обстановка и да управлява автомобила си, тъй като се касае за така наречената „субклинична“ степен на алкохолно опиване, която е в рамките на грешката на газхроматографския метод на изследване, която е 0.20 промила. Съчетанието на този остатъчен алкохол с нестероидни противовъзпалителни средства, каквито са Диклофенак и Ибопруфен не води до повлияване на времето за реакция и способността за своевременна оценка на възникналата опасност на пътя.

От показанията на св.М.П., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото предвид обстоятелството, свидетелят П. живее с дъщерята на ищцата като съпрузи, се установява, че починалият М. и ищцата са живели в едно домакинство, имали са топли и близки отношения, починалият помагал на майка си в домакинската работа, в поддръжката на двора, грижата за дома. Приживе М. бил отзивчив и трудолюбив. След узнаването за смъртта на М. ищцата изпада в шок, налага се лекарска помощ. Преди смъртта на М. ищцата била общителна, емоционална, жизнерадостна, посещавали я приятелки, заедно се занимавали с плетиво, разговаряли. След смъртта на М. ищцата започнала да избягва контакт с други хора, които преди е приемала за близки. От плач и напрежение отново се появил проблем с очите, който преди това бил отстранен. Престанала да се храни, отслабнала, нямала желание дори за елементарни домакински работи, нямала спокоен сън, често я намирали нощем да плаче, всеки ден посещава гроба на М.. След инцидента изпитвала притеснения за дъщеря си, когато пътува с автомобил.

Разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по риска "Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.

Доколкото не се спори, че към момента на настъпването на ПТП от 20.11.2018 г. собственикът на лек автомобил „АУДИ А3“ *** е сключил Договор по риска „Гражданска отговорност“ с ответника ЗД „Бул Инс“ АД, Съдът приема, че ответникът е приел да носи риска от настъпването на вреди при управлението на лекия автомобил „АУДИ А3“ ***, причинени от собственика на това МПС, както и от всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.

Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице, а след изтичане на тримесечния срок в полза на ищцата, като увредено лица, е възникнало правото и на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца.

Предвид доказателствата Съдът приема, че през време на действието на застрахователния договор - на 20.11.2018 г. е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. По делото се установява, че в резултат от виновното поведение на застрахования при ответника водач е причинена смъртта на М.Г.И. и в резултат на неговата смърт ищцата търпи неимуществени вреди, изразяващи се във скръб, мъка от загубата на близкия човек, поради което искът е основателен и следва да се уважи.

Преди да определи размера на дължимото обезщетение следва да се разгледат направените от ответника ЗД „Бул Инс“ АД възражения за съпричиняване:

От заключението на комплексната комплексна експертиза с в.л. Д-р С. и Инж. П., се установява, че не може да се даде категоричен отговор дали пострадалият М.И. е пътувал с поставен предпазен колан, тъй като няма характерни и специфични следи по тялото на М.И. от поставен предпазен колан, което обаче не означава категорично, че такъв не е бил поставен, но смъртта на М.И. се дължи на тежки травматични увреждания на жизненоважни органи в коремната кухина и тазовата област – разкъсване на слезката и на черния дроб, травматично разкъсване на голям кръвоносен съд – разклонение на аортата /лява илаична артерия/ с масивен кръвоизлив в коремната кухина и в тазовата мускулатура, които са довели до остра кръвозагуба и бързо последвала остра сърдечно-съдова недостатъчност, като травмите са получени поради хлътване на части от автомобила в обема на купето от страната на водача на  лек автомобил „Сеат Кордоба“ *** и в този случай функцията на предпазния колан би била незначителна. Предвид изложеното Съдът приема, че дори и да е пътувал без предпазен колан М.И., то с оглед вида на травмата функцията на колана би била незначителна, не би предотвратила настъпването на вредоносния резултат и поради това счита възражението на ответника в тази част е неоснователно.

С оглед констатациите на експертите, че наличието на алкохол в кръвта в концентрация 0.17 промила не оказва никакво влияние върху възможността на шофьора да възприема правилно пътната обстановка и да управлява автомобила си, тъй като се касае за така наречената „субклинична“ степен на алкохолно опиване, която е в рамките на грешката на газхроматографския метод на изследване, която е 0.20 промила, както и че съчетанието на този остатъчен алкохол с нестероидни противовъзпалителни средства, каквито са Диклофенак и Ибопруфен не води до повлияване на времето за реакция и способността за своевременна оценка на възникналата опасност на пътя, Съдът приема, че липсва принос на М.И. за настъпването на вредоносния резултат, което обосновава неоснователност на възражение на ответника.

От заключението на комплексната съдебна експертиза се установява, че скоростта на движение на лек автомобил „Сеат Кордоба“ *** преди удара и в момента на удара е била около 89.63 км/ч. Доколкото ПТП настъпва на главен път I-8, в участъка км 260+100, в който участък по силата на чл.21, ал1 ЗДвП /ДВ 47/2012 г./ максимално разрешената скорост е 90 км/ч, като не се ангажират доказателства от ответника на мястото на произшествието скоростта да е ограничена със знак или поради наличието на други условия. Предвид изложеното Съдът намира възражението на ответника за движение от страна на М.И. с превишена скорост  за неоснователно.

При определяне размера на обезщетението Съдът взема предвид вида и интензитета на настъпилите вреди – касае за неимуществени вреди от смъртта на М.И. – син на ищцата В.И., изразяващи се в скръб, мъка от загубата на детето и; установява се, че ищцата и починалият М.И. са имали отношения на разбирателство, уважение, обич, привързаност, М.И. се е грижел за ищцата, като е помагал в домакинството и в поддръжката на дома и дворното пространство. С оглед изложеното Съдът намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.

Претендира се заплащане на обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 10.01.2020 г. Съобразно разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите обхваща и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. задължението на застрахователя да заплати обезщетение възниква от по-ранния момент между датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. От представеното с исковата молба Искане до „ЗД „БУЛ ИНС“ АД вх.№ ОК-638645/09.10.2019 г. се установява, че ищцата е сезирала застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина и М.И. при ПТП от 20.11.2018 г. Като начален момент на претенцията за заплащане на обезщетение се посочва 10.01.2020 г., т.е. с изтичане на тримесечния срок за отговор на застрахователя по направеното искане за заплащане на обезщетение от уведомяването до окончателното плащане с оглед разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ, от който момент на ищцата се дължи обезщетение за забава до окончателното изплащане.

С оглед заключението на комплексната експертиза за отстраняване на повредите по лек автомобил „Сеат Кордоба“ ***, получени при ПТП от 20.11.2018, са необходими 3251.72 лв; средната пазарна стойност на автомобила към момента на настъпване на ПТП е 1568 лв, т.е. стойността на ремонта надвишава 70% от пазарната стойност на автомобила, поради което възстановяването му, макар технически възможно, икономически е нецелесъобразно и поради това е налице тотална щета /чл.390, ал.2 КЗ/. В случая действително претърпените от ищцата вреди се съизмеряват с пазарната стойност на автомобила, определена към момента на настъпване на увреждането. Искът е предявен в размер на 1250 лв, представляващи половината от стойността на автомобил, доколкото той съставлява семейна имуществена общност ; половината от посочената от в.л. П. пазарна стойност на автомобила е 784 лв, в който размер следва да се уважи искът, като за разликата до пълни предявен размер от 1250 лв следва да се отхвърли като неоснователен.

По делото не се представя Удостоверение за прекратяване на регистрацията на лек автомобил Сеат Кордоба“ ***, което е предвидено в разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ не като предпоставка за възникване на задължението на застрахователя по чл.386 КЗ във връзка с чл.390, ал.2 КЗ, а като предпоставка за неговата изискуемост и поради това може да се приеме, че застрахователят не е изпаднал в забава по отношение заплащането на обезщетение за претърпените имуществени вреди. В тази връзка не следва да се присъжда обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 784 лв.

 

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна такса за производството в размер на 8 031.36 лв, както и 50 лв разноски за експертиза.

На основание чл.38 ЗА ответникът следва да се осъди да заплати на адв.М. адвокатско възнаграждение в размер на 5530 лв, определено по реда на чл.7, ал.2,т.5 Наредба № 1/2004 г.

Предвид изложеното Съдът

 

 

                            Р          Е          Ш        И:

 

Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на В.Г.И., ЕГН **********,*** 3А, със съдебен адрес:*** – адв.М.:

-сумата 200 000 лв /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на сина и М.Г.И., настъпила при ПТП от 20.11.2018 г., причинено от Д.Й.при управление на лек автомобил „АУДИ А3“ ***, за който е сключен договор по риска „Гражданска отговорност“ към 20.11.2018 г., ведно с обезщетение за забава от 10.01.2020 г. до окончателното изплащане

-сумата 784 лв /седемстотин осемдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в половината от стойността на лек автомобил „СЕАТ КОРДОБА“ ***, изцяло повреден при ПТП от 20.11.2018 г., причинено от Д.Й.при управление на лек автомобил „АУДИ А3“ ***, за който е сключен договор по риска „Гражданска отговорност“ към 20.11.2018 г., ведно с обезщетение за забава от 15.01.2020 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 1250 лв и за заплащане на обезщетение за забава за периода 10.01.2020 г. – 15.01.2020 г. отхвърля иска като неоснователен

Посочва банкова сметка ***

Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати на адвокат С.Ф.М.,***   адвокатско възнаграждение в размер на 5530 лв /пет хиляди петстотин и тридесет лева/

Осъжда ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Джеймс Баучер“ 87 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата 8 031.36 лв  /осем хиляди тридесет и един лева и 36 ст/, представляваща дължимата държавна такса за производството и сумата 50 лв /петдесет лева /, представляваща заплатено възнаграждение за вещи лица

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните

 

 

                                                    СЪДИЯ: