РЕШЕНИЕ
№ 1233
гр. Кюстендил, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20251520101175 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано с искова молба, подадена от „Вива кредит“ АД,
като универсален правоприемник на „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Люлин, бул.
„Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г,
представлявано от изп.директор К. К., чрез адв. Н., със съдебен адрес в гр.
********, против К. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр.*******.
Ищецът твърди, че на 14.03.2022 г. К. В. П. е сключил с дружеството (в
качеството му на заемодател) Договор за кредит „******” под формата на
кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на
главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай
бил в размер на 1000,00 лева и по силата на този договор усвоил заемна сума в
посочения размер. С подписването на договора ищецът се задължил да
заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като
при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за
кредит 30 дни започвали да текат от датата на усвояване на целия кредитен
лимит, а при усвояване на части – 30 дни от датата на първото частично
усвояване.
Преди сключването на Договора бил представен на заемополучателя
Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по
договора съгласно изискванията на ЗПК, както и че е заявил и декларирал, че е
избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от
1
допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по
ограничаване на негативни последици при просрочие“, за което му е
предоставена и Тарифа.
Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба,
задълженията на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по
кредита били просрочени, а срокът на договора бил изтекъл. Твърди, че срокът
е определен в чл. 4, ал.1, т. 1 – една година, а съгласно чл. 4, ал. 2 влизал в сила
от датата на неговото подписване, което означавало, че процесния договор е
изтекъл на дата 14.03.2023 г. Наличието на неизплатени падежирали и
изискуеми суми, както и изтичане на срока на договора обуславяли правния
интерес на ищцовото дружество да предяви осъдителни искове в настоящото
производство за заплащане на дължимите суми по договора.
Заявява, че на дата 15.03.2022 г. е усвоена сума в размер на 1000,00 лева.
След усвояване на главницата нямало заплатени суми за погасяване на
задължението.
Задълженията по кредита за периода 15.04.2022 г. – 14.03.2023 г., ведно с
усвоения кредитен лимит, били в общ размер на 1962,08 лева. Периода за
погасяване на текущото задължение бил 12 тридесетдневни периоди, какъвто
бил и срока на договора. Датата на падеж на текущото задължение била
крайната дата на този тридесетдневен период за заплащане на текущото
задължение. Вноските по кредита не били анюитетни, главницата се дължала
в края на периода на договора, освен ако кредитополучателят не решил да се
възползва от уговорения в договора 10-дневен гратисен период – без никакво
оскъпяване, съгласно условието на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Договора.
Посочва, че главницата е усвоената сума от одобрения кредитен лимит,
посочен в чл.2, ал.1 от Договора, дължима в края на договора или по желание
на кредитополучателя изцяло или частично по всяко време на кредита.
Твърди, че условието „директен дебит“ е договорено в чл. 15, ал.1 до ал.3 от
Договора, като при непредставянето на съгласие за директен дебит се
начислявала неустойка за неизпълнено задължение. Размерът на същата бил
2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се
дължала ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен
период. Посочва, че ако се предостави съгласието на директен дебит, дори и на
по-късен етап, а не в договорения срок, кредиторът се задължавал да спре
начислението. Твърди, че до края на срока на договора такова съгласие за
директен дебит не било предоставено. Поддържа, че страните се
споразумяват, а кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен, че в
срок до 5 дни от подписване на настоящия договор за паричен заем, както и 2
дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на
текущото задължение, се задължава да предоставя Удостоверение за настоящ
адрес, като при непредставяне на удостоверението за настоящ адрес се
начислява неустойка в размер по 0,5% от общия размер на
усвоената/усвоените и непогасена/негопасени главница/главници като
2
начислената неустойка става част от текущото задължение и се дължи в края
на всеки тридесетдневен период. Посочва, че въпреки, че се дължи за всеки
тридесетдневен период при еднократно представяне на такова удостоверение
се спират начисленията, въпреки това такова удостоверение не е предоставено
от кредитополучателя.
Посочено е в исковата молба, че „Такса ангажимент за фиксирана лихва“
е условието по договора по чл.4, ал.1, т.2.2 и т.2.3, като същата представлява
такса за допълнителна доброволна услуга, която се предлага от Кредитора и с
която се е съгласил Кредитополучателя преди подписване на договора.
Твърди, че услугата представлявала още ангажимента на Кредитора за целия
срок на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит, която да е
достъпна за Кредитополучателя при негово поискване за усвояване във всеки
един момент от договора и то при изрично фиксирания лихвен процент от
15% - ГЛП или 0,042% на ден. Сочи, че таксата ангажимент представлява
цената, която се заплаща от страна на кредитополучателя, за да си осигури
при фиксирани условия възможност за усвояване на главницата по кредита в
рамките на кредитния лимит многократно в рамките на договорения срок.
Твърди, че възможността за многократно усвояване на сума в рамките на един
договор и при фиксирани условия облекчава кредитополучателя и му дава
възможност без ново кандидатстване, без допълнително представяне на
документи, нова оценка на кредитоспособност и изчакване на срок за
одобрение, да разполага, когато му е необходимо със средства, които може да
ползва еднократно или многократно в рамките на една година. Посочва също
така, че в полза на потребителя е и факта, че тази такса се начислява само ако е
усвоена сума от кредитния лимит, само върху размера на усвоената сума и
само за периода до нейното връщане, не за целия срок на договора, не
авансово, не предварително. Изтъква, че таксата е включена в ГПР. Поддържа,
че условието „Удостоверение за липса на задължения“ е договорено в чл. 15,
ал.2 и ал.3 от Договора, като при неизпълнение на което договорно
задължение е начислена неустойка - кредитополучателят се е задължил с
подписване на договора в срок до 5 дни от подписване на настоящия договор
за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет
дневен период на заплащане на текущото задължение, се задължавал да
предостави Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, от което е
видно че няма задължения, както и Удостоверение за настоящ адрес. Твърди,
че при непредставяне на което и да е от двете удостоверения, или ако от
Удостоверението по чл. 87 от ДОПК е видно наличието на задължения към
държавни и общински органи, се начислява неустойка в размер по 0,5% от
общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени
главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като
начислената неустойка е част от текущото задължение и се дължи в края на
всеки тридесетдневен период, но въпреки това при еднократно представяне на
такова удостоверение се спират начисленията, но такова удостоверение в
рамките на срока на договора не е представено от Кредитополучателя.
3
Изтъква, че при забава за плащане, на парично задължение по процесния
договор, кредитополучателят дължи и законна лихва за забава, която е равна
на ОЛП обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата
година плюс 10 процента на основание ПМС № 426/18.12.2014 г. Твърди, че
Законната лихва за забава на основание чл. 20 ал. 3 от Договора се начислява
върху всяко незаплатено текущо задължение, като размерът на законната
лихва нараства, защото за първия тридесетдневен период текущото
задължение е просрочено и не е заплатено и в следващия период се добавя
към начисленията за следващия тридесетдневен период и така до приключване
на кредита - в случая 12 тридесетдневни периоди. Заявява, че текущото
задължение на кредитополучателя към края на всеки тридесетдневен период
се определя като сбор от следните суми:
-Начислена и непогасена договорна лихва върху усвоените и непогасени
главници, изчислена подневно въз основата на посочения в този договор
фиксиран годишен лихвен процент;
-Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, изчислена върху
усвоените и непогасени главници, изчислена подневно въз основата на
посочения в този договор процент;
-Неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в
случай че такива са начислени през текущия тридесетдневен период.
Твърди, че начислената законна лихва представлява обезщетение за
забава, единствено допустимата съгласно ЗПК санкция за неизпълнение на
което и да е парично задължение по договора за паричен заем. От друга
страна, „такса забава“, представлявала такса по чл. 20, ал. 4 от Договора –
съгласно Тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при
просрочие до заплащане на съответното текущо задължение или общото
задължение по кредита. Заявява, че видно от предоставената справка,
извлечение от ERP системата на дружеството е, че няма извършено плащане
от страна на Кредитополучателя на част от падежиралите текущи задължения,
дължими на база тридесетдневен период, което е станало причина Кредиторът
да изпрати напомнителни СМС, електронни писма на посочената в профила
на Кредитополучателя електронна поща. Твърди, че след анализ на брой
кредити, съотношение между редовни и просрочени кредити, цени на
консумативи, цена на CMC и Вайбър известяване, заплати на служители,
заети в кол център и отдел „Събиране“, куриерски услуги и т.н. (услуги, които
се доставят на ищецът с Рамкови договори), Кредиторът е остойностил цена,
която следва да се заплаща при неизпълнение от страна на Кредитополучателя
за извършването на тези действия, като в случая и видно и от тарифата е, че
тази цена не може да надвишава 15,50 лв. за едно просрочено тридесетдневно
задължение или 0.50 лв. на ден.
Заявява, че претендира и мораторна лихва върху остатъчната непогасена
главница от 1000 лева, която е дължима от датата, на която главницата е
станала изискуема, а именно края на договора за паричен заем – 14.03.2023г.
4
до датата на завеждане на исковата молба в размер на 291 лева. Поддържа, че
към настоящия момент заемателят не е извършил плащане.
Поради посоченото са предявени осъдителни искове, въз основа на
които да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество суми,
произтичащи от Договор за кредит „*******” от 14.03.2022 г., както следва:
1000,00 лв. главница при настъпил падеж на договора; 150,76 лева договорна
лихва при фиксиран годишен лихвен процент за периода от 15.03.2022 г. до
14.03.2023 г.; 251,28 лева такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за
периода от 15.03.2022 г. до 14.03.2023 г.; 60,34 лева неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес за периода
от 15.03.2022 г. до 14.03.2023 г.; 237,82 лева неустойка за непредоставяне на
съгласие за директен дебит за периода от 15.03.2022 г. до 14.03.2023 г.; 164,50
лева начислени такси по чл.20, ал.4 от Договора за ограничаване негативните
последици при просрочие за периода от 15.03.2022 г. до 14.03.2023 г.; 37,04
лева законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения,
дължима в края на всеки 30-дневен период за заплащане на текущото
задължение по кредита на основание чл. 20, ал.3 от процесния договор за
периода от 15.03.2022 г. до 14.03.2023 г.; 172,50 лева законна лихва за забава,
начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 1000,00 лева за
периода от 14.03.2023 г. (изтичане срока на договора) до 12.05.2025 г. (датата
на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се разноски, включително и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на
отговор.
В съдебно заседание исковата претенция се поддържа, а ответникът,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като не е направено
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение, ищецът сочи, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене,
дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови
неприсъствено решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: на ответната страна е връчен препис от
исковата молба и приложенията към нея лично на 09.07.2025г., като са дадени
указания, че може да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за
последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е
постъпил. Наред с това, макар и редовно призован, ответникът не се явява и не
изпраща представител в първото заседание по делото (призовката е връчена на
5
22.09.2025г.). Не е направено искане за разглеждането на делото при
отсъствие на страната, макар и изрично да са указани последиците от
предприетото процесуално поведение.
Налице са предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответната
страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена
в претендирания размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни
съображения.
С оглед уважаване претенциите на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, както
следва - 200 лева разноски за държавна такса (л.32 и л.37), както и 500 лева –
платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са
представени доказателства (л.51).
Общо разноските, направени от ищеца по делото възлизат на 700 лева и
те следва да бъдат присъдени в пълен размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр******, да заплати на
„Вива кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър
център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от изп.директор К. К., сумите, както
следва: 1000,00 (хиляда) лева главница при настъпил падеж по Договор за
кредит „******” от 14.03.2022 г., сключен между страните; 150,76 лева (сто и
петдесет лева и седемдесет и шест стотинки) договорна лихва при фиксиран
годишен лихвен процент за периода от 15.03.2022 г. до 14.03.2023 г.; 251,28
лева (двеста петдесет и един лева и двадесет и осем стотинки) такса
ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода от 15.03.2022 г. до
14.03.2023 г.; 60,34 лева (шестдесет лева и тридесет и четири стотинки)
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения
за настоящ адрес за периода от 15.03.2022 г. до 14.03.2023 г.; 237,82 лева
(двеста тридесет и седем лева и осемдесет и две стотинки) неустойка за
непредоставяне на съгласие за директен дебит за периода от 15.03.2022 г. до
14.03.2023 г.; 164,50 лева (сто шестдесет и четири лева и петдесет стотинки)
начислени такси по чл.20, ал.4 от Договора за ограничаване негативните
последици при просрочие за периода от 15.03.2022 г. до 14.03.2023 г.; 37,04
лева (тридесет и седем лева и четири стотинки) законна лихва за забава върху
просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки 30-дневен период
6
за заплащане на текущото задължение по кредита на основание чл. 20, ал.3 от
процесния договор за периода от 15.03.2022 г. до 14.03.2023 г.; 172,50 лева (сто
седемдесет и два лева и петдесет стотинки) законна лихва за забава, начислена
върху остатъчната непогасена главница в размер на 1000,00 лева за периода от
14.03.2023 г. (изтичане срока на договора) до 12.05.2025 г. (датата на подаване
на исковата молба), ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба (12.05.2025г.) до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр.*******, да заплати
на „Вива кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. АТЦ „Силвър
център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от изп.директор К. К., сумата в общ
размер на 700 лв. (седемстотин лева), представляваща направените съдебни
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7