Определение по дело №6059/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 320                                     21.01.2020 г.                   Гр. Стара Загора

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                           ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 21 януари                                                         2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 6059 по описа за 2019 година.

        

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Постъпила е искова молба от Д.К.С., в която твърди, че с ответника по делото са бивши съпрузи. С влязло в сила решение по гр.д. № 1122 по описа за 2014 г. на PC гр. Стара Загора, бракът им бил прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на детето им Б.З.С., родена на *** г., са предоставени на неговата майка Д.К.С.. С решението по горепосоченото гражданско дело ответникът бил осъден да заплаща на малолетното си дете Б.З.С., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.К.С., ежемесечна издръжка в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), считано от влизане в сила на съдебното решение на 09.04.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Така определената издръжка от 120 лв. месечно към настоящия момент се явявала крайно недостатъчна за задоволяване на най-належащите нужди на детето Б., като се имало предвид поскъпването на стоките и услугите от датата на определената издръжка до настоящия момент, включително ел. енергия, вода и др., както и увеличаването на минималната работна заплата, няколко пъти от 2014 г. досега. Детето навършило 10 години през месец август т.г. и било във възраст на интензивно израстване. Б. била ученичка в четвърти клас и й били необходими допълнителни средства за учебни помагала. От друга страна, средствата за закупуване на храна и дрехи се увеличили. Твърди, че давала на детето си средно по 2-3 лв. на ден, за да се храни в училище.

Малолетното дете Б. имало здравословни проблеми със зъбите. Посещавала ортодонт, през два месеца, който коригирал поставената шина на зъбите й. За тези стоматологични услуги плащала единствено ищцата Д., като до този момент лечението на детето струвало около 500 лв.

Освен детето Б. имала още две малолетни деца, които имала задължение да гледа и издържа. Към настоящия момент ищцата била в платен отпуск по майчинство и получавала минимално възнаграждение.

Детето Б., посещавало курсове по актьорско майсторство, за които майката плащала ежемесечно по 40 лв. Ищцата заплащала екскурзиите на дъщеря си, организирани от училището. Ответникът не осигурявал никакви допълнителни средства за отглеждане на дъщеря си, включително и средства свързани със закупуване на дрехи, обувки, извън определената му издръжка от 120 лв. месечно.

От друга страна, ответникът имал възможност да осигурява на дъщеря си издръжка в размер на 250 лв. месечно, тъй като работил и получавал високо възнаграждение.

Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на присъдената издръжка, като осъди ответника да заплаща на малолетната си дъщеря Б.З.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.К.С., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, ведно със законната лихва при просрочие, считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване. Моли съда да постанови, присъдената издръжка да се заплаща от ответника до 15-то число на текущия месец, за който се дължи, по следната банкова сметка ***: UniCredit Bulbank BIG UNCRBGSF IB AN BG68UNCR76301078282541.

На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК, моли съда да допусне предварително изпълнение на решението.

Претендира направените по делото разноски.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З.Б.С., в който твърди, че подадената искова молба за увеличение на издръжката е допустима, но частично основателна.

Безспорни по делото били фактите, че ответникът З.Б.С. е баща на малолетната Б.З. Бинева, на 10 години, родена на *** г. При прекратяване на брака между ответника З.Б.С. и ищцата Д.К.С. с Решение № 414 от 09.04.2014 г., постановено по гр.д. № 1122/2014 г. по описа на СтРС родителските права по отношение на детето били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща издръжка в размер на 120 лв. месечно.

Заявява, че единственото обстоятелство, което налага изменение на присъдената издръжка било това, че размерът на минималната работна заплата за страната е увеличен. Сочи, че на основание чл. 142, ал. 2 от СК размерът на минималната издръжка на едно дете е 1/4 от минималната работна заплата. Следователно от 01.01.2020 г. този минимален размер бил 152,50 лв. на базата на 610 лв. минимална работна заплата. Това, както и увеличената възраст на детето, били единствените изменения, за които изразява съгласие, че били настъпили.

Потвърждава, че от датата на определяне на първоначалната издръжка - 09.04.2014 г. до сега минали пет години и детето пораснало, с което нараснали и нейните социално-битови нужди. Тази промяна в стандарта на живот била отразена и в увеличаването на минималната работна заплата за страната, което водило след себе си и увеличение на издръжката на едно дете. В този смисъл било разумно издръжката за детето Б.С., която да заплаща бащата да бъде увеличена от 120 лв. на 160 лв. месечно (именно поради увеличената възраст на детето).

Твърди, че периодично се налагали някакви допълнителни разходи във връзка е лечение на детето или по повод учебния процес, което би обосновало още 20 лв. допълнително към издръжката, следователно разумен и съобразен с конкретните обстоятелства размер на издръжката за детето Б.С. бил 180 лв. месечно, което бащата заявява, че е готов да заплаща.

Извън това всички останали твърдения в исковата молба не отговаряли на истината, поради което заявява, че ги оспорва.

На първо място представените писмени доказателства, които целели да установят извършени разходи във връзка с различни занимания на детето нямали връзка с твърденията, изложени в исковата молба.

Твърди, че не бил уведомен и не знаел за здравословните проблеми на дъщеря си със зъбите. Представен бил фискален бон от 14.11.2019 г. за ортодонтско лечение за сумата от 130 лв., от който от една страна по никакъв начин не личало, че се отнася за детето Б. и от друга страна бил за еднократна услуга, нещо което противоречало с изложеното в исковата молба, в която се твърди, че въпросното лечение на зъбите на детето се извършвала през два месеца. Очевидно не се заплащали такси за това лечение на всеки два месеца, поради което твърдението, че лечението струва 500 лв. било недоказано.

Следващият документ за извършен разход във връзка с отглеждането на детето бил представеният договор за туристически пакет от 20.10.2019 г., който очевидно целял да докаже, че е платена сума за екскурзия на детето. Това обаче не се установявало по категоричен начин от представения документ, тъй като същият не бил подписан от извършващия услугата, а само от ищцата, което поставяло под съмнение дали въобще се била случила въпросната екскурзия. Нямало доказателства също така за това, че въобще било платено за нея, още повече, че датата на договора била и датата на самата екскурзия.

Писмени доказателства за твърдените в исковата молба посещения на курсове по актьорско майсторство и други разходи, въобще не били представени, поради което същите оставали недоказани. Правило впечатления, че реално представените писмени доказателства за направени разходи във връзка с отглеждането на детето били от месеците октомври и ноември 2019 г., т.е. непосредствено преди образуване на настоящото дело, т.е. те били създадени именно и само с цел искане на по-висока издръжка.

Не отговаряло на истината и твърдението в исковата молба, че от 2014 г. до сега били поскъпнали стоките и услугите, вкл. ел. енергия, вода и др. Една бърза справка в официалните данни, публикувани в сайта на НСИ - http://www.nsi.bg/bg/content/, давала информация, че процентът на потребителския общ разход на домакинствата за периода от 2014 г. до края на 2019 г. не се променял драстично, противно на твърденията, изложени в исковата молба.

За щастие за отглеждането на детето Б.С. не били необходими извънредни разходи като например за специално лечение на здравословни проблеми и други. Именно поради това размерът на издръжката й не следвало да бъде по-висок от обичайния за дете на тази възраст.

От друга страна размерът на издръжката на дете следвало да бъде съобразен освен с нуждите на детето, но и с възможностите на лицето, което я дължи. В конкретния случай се твърдяло, че ищцата има още две деца, за които да се грижи. Също така още две деца имал и ответникът, за които изцяло се грижил той. Това били малолетните Георги Запрянов С., роден на *** г., на 6 години и Александър Запрянов С., роден на *** г., на 7 месеца. За второто дете в момента изцяло се грижил бащата като включително бил в отпуск на баща след навършване на 6 месечна възраст на детето от 02.12.2019 г. до 03.06.2020 г. Следователно, ответникът също имал не малки разходи за отглеждане на другите си две деца, за които полагал и непосредствени грижи.

Разбира се бащата З. не спрял да се грижи и за дъщеря си Б., въпреки постоянните пречки, които му създавала ищцата, която възпрепятства по всякакъв начин личния контакт на бащата с детето. В редките срещи, които ответникът успявал да осъществи с дъщеря си Б., той винаги й купувал дрехи, играчки и други лични вещи. Поради това твърденията в исковата молба в обратен смисъл били неверни.

Извън трудовите доходи, които получавал ответникът, и които в момента били по-малко, тъй като той е в "бащинство", З.С. не разполагал със собствено недвижимо имущество, от което да се издържа и получава допълнителни доходи. Именно поради това размер на издръжката по-голям от 180 лв. на месец би бил непосилен за него.

Счита, че претендираното увеличение на издръжката от 120 лв. на 250 лв. е необосновано, тъй като не били налице обстоятелства, които да налагат това. Обоснован и разумен размер на издръжката, която би могъл да заплаща без особени затруднения била 180 лв., поради което същата следвало да бъде увеличена до този размер.

Моли съда да отхвърли предявения от Д.К.С., действаща като законен представител на малолетното дете Б.З.С. иск за увеличение на издръжката от 120 лв. на 250 лв. месечно, над размера от 180 лв. като неоснователен и недоказан.

Моли съда да му присъдите направените по делото разноски.

 

От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 150 СК.

Не се спори по делото, че страните са родители на детето Б.З.С., както и че бракът между страните е прекратен по гр.д. № 1122/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Безспорно е по делото, че ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 120 лв. В това производство ищцата следва да ангажира доказателства за променените обстоятелства от присъждане на издръжката и за възможностите на ответника да заплаща издръжка в поискания размер, а ответникът да ангажира доказателства за възможностите си да заплаща издръжка.

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът, счита че следва да приеме представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, тъй като същите са допустими и относими по смисъла на ГПК, поради което

 

                         О П Р Е Д Е Л И :                                                                    

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Удостоверение за раждане cep. СТЗР № **********/26.08.2009 г., издадено въз основа на акт за раждане № 1636/26.08.2009 г. от Община Стара Загора; Удостоверение за раждане № **********, издадено въз основа на акт за раждане № 1824/11.09.2017 г. от Община Стара Загора; Удостоверение за раждане № **********, издадено въз основа на акт за раждане № 1352/11.07.2019 г. от Община Стара Загора; Решение № 414/09.04.2014 г., постановено по гр.д. № 1122/2014 г. по описа на PC гр. Стара Загора; Удостоверение за получен доход изх. № 5/17.10.2019 г., издадено от „Жони 2015” ЕООД; Касов бон за заплащане на ортодонтско лечение, издаден от „АПДП - Индивидуална практика дентал К - д-р Н. Колев” ЕООД; Договор за туристически пакет от 20.10.2019 г.; Уведомление от 15.11.2019 г. издадено от УниКредит Булбанк; Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 283 от 13.02.2013 г. на Община Стара Загора; Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 977 от 28.05.2019 г. на Община Стара Загора; Заповед № 14186/29.11.2019 г. за отпуск на баща, както и Декларация за Семейно и материално положение и имотно състояние.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните за насроченото съдебно заседание да водят по един свидетел.

 

ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.д. № 1122/2014 г. по описа на РС-Стара Загора.

 

УКАЗВА на ответника за насроченото съдебно заседание да представи удостоверение за получаваното от тях брутно трудово възнаграждение една година назад от завеждане на исковата молба.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за     11.02.2020 г. от 11.10 ч., за която дата да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, които да представят доклад по делото, да се изпрати на ищцата копие от отговора и доказателствата на ответника.

 

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

 

Разпореждането не подлежи на обжалване.

        

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: