№ 3015
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110171306 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищците В. Р. О. и Т. Р. О. твърдят, че майка им Н. Д. О. е била приета за лечение в
„Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД.
Сочат, че след тримесечен непрекъснат болничен престой на 20.11.2020 г., в 22:31 ч., майка
им е починала. Излагат твърдения, че за смъртта на майка им ищците не са били уведомени
в рамките на 48 часа, като тялото било престояло повече от две денонощия в Болницата без
да бъде потърсена връзка с нейните близки. Твърдят, че вместо това служители на ответника
са звънели на телефонния номер на майка им, за да ни „съобщят“ за смъртта на Н. Д. О., е
починала на 20.11.2020 г., 22:31 ч. в гр. София и за разпореждане да се състави Акт за смърт
за това обстоятелство. Сочат, че по образуваното дело било постановено Решение №
20061051 от 08.03.2021 г. по гр.д. № 58139/2020 г. по описа на Районен съд - София, 86-ти
състав, влязло в законна сила на 14.04.2021 г.. Твърдят, че на 27.04.2021 г. тялото на майка
им е било предадено от ответника на траурна агенция, а на 15.05.2021 г. се е състояло
погребението в гробищен парк Б.. Твърдят, че поради неправилното съхранение на трупа
при ответника, тялото е било в лошо състояние, поради което погребението се е
осъществило при затворен ковчег. Ищците твърдят, че бездействието на служители на
ответника да ги уведомят своевременно е довело до невъзможността да погребат майка си в
обичайните за това начин и време, както и до необходимостта да бъде съдебно установен
фактът на смъртта и съответно разпоредено да се изготви акт за смърт. Твърдят, че
бездействието е довело до продължителен престой на трупа на майка им при ответника,
където твърдят, че е бил съхраняван неправилно, поради което същият е бил в такова
състояние, налагащо осъществяване на погребение при затворен ковчег. Ищците твърдят, че
1
невъзможността да организират погребение своевременно, както и обстоятелството, че то се
е състояло при затворен ковчег, довело до невъзможност да се сбогуват с майка им, е
причинило болки и страдания, образували затворен кръг от негативни полюсни
преживявания: от апатия, униние, чувство за малоценност, за неизпълнен дълг към родителя
и безпомощност до гневни изблици към тях самите, но и към техните близки, фрустрация,
самообвинения, безпокойство, натрапчиви разсъждения за безсмислието на съществуването
въпреки достойно преминалия жИ.т. Остойностяват претърпените болки и страдания в
размер на по 3000 лева, като претендират осъждане на ответника да заплати посочената
сума на всеки един от ищците, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
29.12.2023 г. до окончателното плащане. Претендират разноски.
Ответникът „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение
Токуда“ ЕАД оспорва предявени иск. Не оспорва, че Н. Д. О. е била пациент на лечебното
заведение в периода от 25.08.2020 г. до 20.11.2020 г., когато е починала. Твърди се, че на
същата е била извършена операция на 27.08.2020 г. по повод на менингиом чрез париетална
парасагитална краниотомия, без промени в потенциалите от невромониторния контрол
интра - и постоперативно. Сочи, че след оперативната намеса пациентката е била преведена
в реанимация за последващи следоперативни интензивни грижи, като постепенно е била
възстановила съзнание, била хемодинамично стабилна, изпълнявала команди, като е
отчетено движение в лява телесна половина, но не и в дясно към момента на изследването.
Твърди, че към 20:00 ч. на 27.08.2020, поради данни за хемодинамична нестабилност и
влошаване в неврологичния статус е бил проведен контролен КТ на главен мозък, на който
се е диагностицирал мозъчен оток с хеморагично имбимбиране на голяма площ на
хемисферата, както и данни за компресионнодислокационен синдром, което наложило
пациентката да бъде оперирана по спешност на 27.08.2020 г. с начало на оперативната 2
интервенция в 22:00 ч. и край на операция на 28.08.2020 г. 00:30 ч.. След операцията била
отново преведена в реанимацията за активно лечение и наблюдение. Твърди се, че за
починалата са били полагани интензивни грижи в периода от 27.08.2020 г. до настъпилото
състояние на екзитус леталис на 20.11.2020 г., като през цялото време пациентката е била в
състояние на кома, без двигателна активност. Твърди се, че лечебното заведение не е могло
да извади акта за смърт на Н. О., защото за тази процедура се изисквало да разполага с
личната карта на пациента, която не се съхранявала в лечебното заведение. По този начин
твърдят, че не са разполагали с възможността по служебен път да се снабдят с акта за смърт
в законовия срок. Твърди, че лечебното заведение не е разполагало с телефон за връзка с
близките на починалата. Твърди, че служителите на болницата са звънели на единствения
наличен телефонен номер, за който не са заели, че е на починалата. Оспорва твърдението, че
близките са посещавали ежедневно лечебното заведение, за да получават информация за
своята майка. Твърди, че за периода от 20.11.2020 г. до 23.1.2020 г., което са почти четири
дена, ищците не са потърсили информация за състоянието на майка им, като при контакт с
дежурен лекар несъмнено са щели да получат информация. Твърди, че състоянието на трупа
е било обусловено от оперативните интервенции, предприети приживе, като в тази връзка
сочи, че пациентката е била с отворен череп и до смъртта той не е бил затворен, поради
2
невъзможност да се овладее мозъчният оток. Поддържа, че половината черепна кост е била
отстранена, както и че тялото на човек, подложен на месеци реанимационно лечение
претърпява естествени щети, които не могат да се компенсират. Оспорва и причинно-
следствената връзка с влошаване състоянието на тялото, като се сочи, че от предаване на
тялото до погребението са изминали 19 дни, през което време трупът не се е съхранявал в
болницата. Поради тази причина, случилото се след това не може да се вмени като вина на
ответника. Не може да се изисква да се информират близките на починал пациент, ако те не
са оставили телефон за контакт с тях, още повече, че пациентката от над 3 месеца е била
лекувана в реанимация, където състоянието на болните търпи ежеминутна динамика и това
налага интензивност на наблюдението, както и постоянство от страна на нейните близки за
да се информират за промените, които са настъпили с пациента.
В съдебно заседание и в писмени бележки страните поддържат изразеното в процеса
становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Предявените искове целят ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника, лечебно заведение, за твърдени вреди от протИ.правни действия и
бездействия на негови служители – забавяне при съставяне на акт за смърт, неправилно
съхранение на трупа на починалата майка на ищците.
По делото е безспорно, че Н. Д. О., ЕГН **********, е майка на ищците, че тя е била
пациент на ответника в периода от 25.08.2020 г. до 20.11.2020 г., когато е починала; че е
постановено решение № 20061051 от 08.03.2021 г. по гр.д. № 58139/2020 г. по описа
Софийски районен съд, 86-ти състав, влязло в законна сила на 14.04.2021 г., с което е
признато за установен фактът, че Н. Д. О. е починала на 20.11.2020 г., 22:31 ч., за което е
разпоредено издаване акт за смърт; че акт за смърт е съставен на 26.04.2021 г., че тялото на
Н. Д. О. е освободено и предадено на 27.04.2021 г. на траурната агенция, като е безспорно
установено и, че погребението е било на 15.05.2021 г., при затворен ковчег.
Основанието на гражданската отговорност по общия деликт по чл. 45 ЗЗД, респ. на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, са вредите. Макар във времево
отношение и генетично-функционално вредите да следват протИ.правното деяние –
действие или бездействие, именно те са тези, които подлежат на обезвреда и без чието
наличие няма отговорност. А отговорността предполага вредите да са причинени
необходимо и адекватно от протИ.правното деяние, т.е. протИ.правното деяние да е условие,
без което вредите не биха настъпили (conditio sine qua non) и което типично и закономерно
ги причинява (causa causans) – т.нар. теория за двойната цедка, съчетаваща положенията от
теорията за равноценността и теорията за адекватната причинна връзка.
3
Съгласно императивната норма на чл. 54, ал. 1 ЗГР актът за смърт, който има съгласно
чл. 66, ал. 1 ЗГР характера на разрешение за погребение, се съставя въз основа на съобщение
за смърт, издадено не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта. Когато лицето
почине в лечебно заведение, съобщението за смърт се издава от ръководителя на
заведението или от лице, на което със заповед е възложено това. Не бъде ли съставен акт за
смърт в този 48-часов период, длъжностното лице поначало не може да състави акт, освен по
решение на районния съд – арг. чл. 56 ЗГР.
По настоящото дело ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява
ръководителят му или упълномощено от него лице да е изпълнил задължението си по чл. 55,
ал. 2 ЗГР за съставяне на писмено съобщение за смърт, поради което не е било възможно
съставянето и на акт за смърт, като след пропускането на срока по чл. 54, ал. 1 ЗГР е било
допустимо съставянето на акт, само след съдебна процедура пред районния съд. Така, в
периода от смъртта 20.11.2020 г., след изтичане на 48-часовия период, и до влизане в сила на
решението на районния съд на 14.04.2021 г., не е било възможно погребението на Н. Д. О..
ПротИ.правното бездействие – неизпълнение на законовото задължение по чл. 55, ал. 2 ЗГР
– на служител на ответника е причинило вреди на ищците, които подлежат на обезвреда.
Трябва да се има предвид и, че съгласно чл. 4, ал. 1-3 от Наредба № 14 от 15 април
2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт лекарят/фелдшерът,
установил смъртта, попълва "Съобщение за смърт" съобразно формата, определена с
Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на Международната статистическа класификация на
болестите и проблемите, свързани със здравето - десета ревизия (ДВ, бр. 111 от 2004 г.);
Документът по ал. 1 се попълва в три екземпляра; Първият екземпляр от документа се
изпраща на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, района, кметството
или населеното място, на чиято територия е настъпило събитието, т.е. лечебното заведение,
в което е починал пациент, е длъжно не само служебно да състави съобщение за смърт, но и
да изпрати екземпляр от него на длъжностното лице по гражданско състояние, което
задължение също ответникът не доказва да е изпълнил.
Установява се от кредитираните от съда като последователни, незаинтересовани и
непосредствени показания на св. С. и А. (и двете дългогодишни приятели на ищците), че в
периода от узнаването за смъртта на майка им и невъзможността за погребението й по
обичайния ред до самото погребение ищците са търпели редица душевни терзания и
неудобства – ищцата В. О. е много вярваща, изнасяла на 9, 20, 40 ден, но без погребение,
което тя не можела да приеме, в целия период до погребението не работила, ходила по
съдилища и траурни агенции, за да урежда съставянето на акт за смърт и погребението,
сринала се психически, била в шоково състояние, ходила на онлайн психолози; ищецът Т. О.
е много уважавана и авторитетна личност в личния и служебния си жИ.т, може да се
сработи и да помогне на другите, а се чувствал безпомощен и сринат от това, че не може да
погребе собствената си майка, капсоловал се, затворил се, не можел да обясни на трите си
деца, защо не може да бъде погребана баба им. Когато погребението станало възможно, то
било извършено в затворен ковчег – заради състоянието на тялото след продължителен
4
престой в хладилна камера.
От показанията на св. Й., собственика на погребалната агенция, и св. Н., препаратор
при ответника, които също следва да бъдат изцяло кредитирани, се установява, че при
продължителния престой на тялото в хладилна камера, дори при правилно съхранение, то
претърпява изменения, които не позволяват естетически погребение в отворен ковчег, а
също, че забавянето на погребението от датата на акта за смърт 26.04.2021 г. до датата на
погребението 15.05.2021 г. се е дължало на нуждата от осигуряване на гробното място.
Принципът на интегралното обезщетение на вредите установява, че всяко неприятно
изживяване или накърняване на благо с достатъчно интензивен характер, което стои в пряка
причинна връзка с протИ.правното деяние, подлежи на обезщетение – арг. чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
В случая вредите, подлежащи на обезщетение, които са причинени необходимо и адекватно
от протИ.правното деяние, се състоят в безпомощността в невъзможността за своевременно
изпълнение на нравственото задължение за погребване на най-близкия човек – майката,
невъзможността за изпълнение по обичайния начин на религиозните обреди по отдаване
почит към покойния, вкл. и невъзможността за последна целувка на покойния – поради
затворения ковчег. Несъмнено, притесненията и ядовете по допълнителните
административни неуредици – подготовка на доказателства, ангажиране на адвокат, съдебно
дело, вземане на преписи от документи и пр. – също са неимуществени вреди, които пряко и
необходимо се причиняват от протИ.правното деяние – неизпълнение на законовото
задължение по чл. 55, ал. 2 ЗГР и на чл. 4, ал. 3 Наредба № 14 – на служители на ответника.
Размерът на обезщетението за търпените неимуществени вреди следва на основание
чл. 52 ЗЗД да се определи от съда по справедлИ.ст. Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968
г. справедлИ.стта като критерий за определяне на размера на обезщетението на
неимуществени вреди не е абстрактен критерий. Попълването на този критерий с конкретно
съдържание предполага оценка на определени обстоятелства, имащи значение за
настъпването на вредите, респективно за размера на обезщетението. В случая в
продължение на един сравнително немалък период от време от няколко месеца и двамата
ищци са търпели различни, разнообразни и нелеки психически страдания – притеснения,
душевни терзания, безпомощност, тъга и неудобства пред паметта на непогребаната майка,
административни неуредици. Съдът намира, че справедливият размер на обезщетението,
който би обезпечил погасяване на вредите и при който няма неоснователно обогатяване за
ищците, е 3000 лв. за всеки от тях, колкото и претендират.
Исковете следва да се уважат изцяло, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба 29.12.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските в производството:
С оглед изхода на делото право на разноски имат ищците.
Ищците са сторили разноски от 1245 лв. за адвокатски хонорар и дължавни такси,
които следва да им се възстановят.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно
лечение Токуда“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на В. Р. О., ЕГН **********, на
основание чл. 49 ЗЗД сумата от 3000 лева, главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди забавено съставяне на акт за гражданска смърт и
отложено погребение на майката на ищцата Н. Д. О., починала на 20.11.2020 г. в болничното
заведение на ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 29.12.2023 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно
лечение Токуда“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Т. Р. О., ЕГН **********, на
основание чл. 49 ЗЗД сумата от 3000 лева, главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди забавено съставяне на акт за гражданска смърт и
отложено погребение на майката на ищеца Н. Д. О., починала на 20.11.2020 г. в болничното
заведение на ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 29.12.2023 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно
лечение Токуда“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. Р.
О., ЕГН **********, и Т. Р. О., ЕГН **********, сумата от 1245лв., разноски, сторени в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението на се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което
обстоятелство изрично да се отрази в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6