Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.С., 31.08.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, втори граждански състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ЙОРДАНОВ
при секретаря Ивка Вълкова, като
разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д. № 1643/2019 год. по описа на
РС-Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на
„С.И.Г.“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** чрез адв. Ц.С.
***, с адрес за връчване на съобщения: гр.Враца, ул.“Лукашов“ № 11, ет.5 против
„К.Г.“ ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***.
Исковете са с правно основание чл.79,
ал.1 и чл.86 във вр. с чл.232, ал.2, предл.1-во от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Поддържа се в исковата молба, че ищеца е
собственик на земеделски земи и осъществява дейност по отдаване под наем и
аренда на собствените му земеделски земи. Поддържа се, че ищеца при
осъществяване на тази си дейност е влязъл в търговски отношения с ответника, като
на 14.07.2018г. между ищеца и ответника е сключен Договор за наем на земеделска
земя № 10138560 за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2018г. до
01.10.2019г. Сочи се, че с този договор ищеца е отдал под наем на ответника
описаните в договора недвижими имоти с обща площ от 32,133дка., като страните
са уговорили общо наемно плащане в размер на сумата от 1927,98лв., платима в
срок до 15.12.2018г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил на падежа
задълженията си за стопанската 2018/2019г., като дължимите по договорите суми
към ищеца възлизат общо на 1927,98лв. Поддържа се, че за дължимото плащане по
договора за наем е издадена фактура от 22.04.2019г. на стойност 1927,98лв.,
като до момента на предявяване на иска ответникът не е изпълнил задължението си
да заплати дължимата наемна цена. Сочи се, че в чл.23, ал.3 от договора, раздел
VII „Обезщетения и неустойки“ е уговорено, че в случай на забава на наемното
плащане, продължила повече от 90 дни, наемателят дължи на наемодателя
обезщетение за забавено изпълнение – лихва за забава, в размер на 0,08% върху
дължимата сума за всеки ден от забавата до окончателното плащане, като на
основание чл.7, ал.2 от договора падежът е настъпил на 16.12.2018г. Поддържа
се, че поради това се претендира и обезщетение по чл.23, ал.3 от договора в
размер на сумата от 564,51лв. за срока нот датата, следваща датата на падежа
съгласно чл.7, ал.2 от договора до датата на предявяване на иска (от
16.12.2018г. до 16.12.2019г.).
Иска се от съда да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 1927,98лв., представляваща наемната цена за
стопанската 2018/2019г. по Договор за наем на земеделска земя № 10138560,
сключен между ищеца и ответника на 14.07.2018г.сумата от 196,01лв.,
представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 16.12.2018г.
(датата на падежа по чл.7, ал.2 от Договора) до 16.12.2019г. (датата на
предявяване на иска) и сумата от 564,51лв., представляваща обезщетение по
чл.23, ал.3 от Договора за периода от 16.12.2018г. (датата на падежа по чл.7,
ал.2 от Договора) до 16.12.2019г. (датата на предявяване на иска), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответника „К.Г.“
ООД чрез Адвокатско дружество П.и Т. ***, представлявано от адв. П.Д.П.и адв. Б.С.Т.
с адрес *** е депозирал по делото писмен отговор на исковата молба. Поддържа се
в отговора, че така предявените искове са неоснователни.
Сочи се по главния иск за заплащане на
претендирана наемна цена, че според Договора ищеца се е задължил да предостави
на ответника за временно и възмездно ползване трите посочени недвижими имота в
землището на с.Б., като срещу ползването ответникът се е задължил да заплати
договорената наемна цена. Сочи се, че договорът е сключен на 04.07.2018г., като
в него е уговорено ползването за срока на стопанската 2018/2019г. – от 01.10.2018г.
до 01.10.2019г. Сочи се също, че съгласно чл.3, ал.1 и 2 от Договора
наемодателя е поел задължение да предаде на наемателя наетите имоти, като
изрично е посочено, че наемодателя въвежда наемателя във владение на имотите,
считано от 01.10.2018г. Поддържа се, че поради това договорът има действие от
01.10.2018г. и съчетано с изрично поетото задължение на тази дата наемодателя
да въведе наемателя във владение на имотите води до извода, че без да е
изпълнил това задължение няма основание да претендира за плащане на
договорената наемна цена. Поддържа се, че ищеца в качеството си на наемодател
не е изпълнил основното си задължение по договора и по чл.230, ал.1 и 2 от ЗЗД
да предаде на ответника – наемател владението върху наетите имоти, като по този
начин го е лишил от възможността на
01.10.2018г. да пристъпи към ползване на имотите. Сочи се, че ответника не е
ползвал тези имоти, а същите са били ползвани и заявени за подпомагане от ДФ
„Земеделие“ за 2018г. и 2019г. от „Виляшки-90“ООД с ЕИК *********. Поддържа се,
че с оглед неизпълнение на основното си задължение за предаване на имотите
ищеца няма основание да претендира заплащане на наемната цена по договора.
Прави възражение за неизпълнение на
договора от страна на ищеца, обосноваващо прилагане на разпоредбата на чл.83,
ал.1, предл.2-ро от ЗЗД.
Във връзка с така направеното възражение
се поддържа, че неизпълнението на задължението на ответника за заплащане на
наемната цена по договора се дължи на неизпълнение от страна на ищеца като
наемодател по чл.230, ал.1 и 2 от ЗЗД да предаде фактическата власт върху
имотите, предмет на наемното правоотношение.
Поддържа се също, че неизпълнението на
това задължение се дължи и на неизпълнение от страна на ищеца – наемодател на
задължението му да издаде и предостави на ответника – наемател фактура за
дължимата наемна цена на датата на данъчното събитие или до 5 дни след него
съгласно разпоредбата на чл.113, ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС). В тази връзка се поддържа, че в Договора е уговорен падеж на
плащането на наемната цена 15.12.2018г., но фактурата, която е представена по
делото, е издадена на 22.04.2019г. – много след срока по чл.113, ал.4 от ЗДДС,
като в нея не е посочено, че е за наем, нито за кои имоти, а е посочено само,
че се издава за „рента 2018/2019 по договор № 10138560 от 04.07.2018г.“ и е за
сумата от 1927,00лв., а не за претендираната сума от 1927,98лв.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.1 от ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона
и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия
начин и след като ищеца не е изпълнил задължението си за предаване на имотите
за ползване и за издаване на фактура за дължимата наемна цена, това обосновава
отказа на ответника да изпълни насрещното задължение за заплащането на наемната
цена. Поддържа се също, че такова плащане, предвид фактическата липса на
предаване на владението на наетите имоти би довело до неоснователно обогатяване
на ищеца, като отказът на ответника да плати е обосновано от разпоредбата на
чл.90, ал.1 от ЗЗД.
Поддържа се по отношение на така
предявените аксесорни искове, че същите са неоснователни поради
неоснователността на главния иск, като освен това основание се поддържа, че за
да изпадне ответника в забава по договора поради неплащане на наемната цена,
ищеца е следвало да изпълни задължението си да предаде владението на отдадените
под наем имоти, което не е сторил. Поддържа се, че следва да се отчита
разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗЗД, както и факта, че ищеца се явява изпаднал в
забава кредитор, т.к. не е дал дължимото съдействие, изразяващо се в издаване
на фактура на датата на данъчното събитие и предоставяне на същата на длъжника.
Поддържа се, че поради това е налице хипотезата на чл.95 от ЗЗД и ищеца в
качеството му на кредитор по вземането за наем е в забава, т.к. не е дал
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗЗД когато
кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в
забава, той се освобождава от нейните последици. В тази връзка се поддържа, че
предвид обстоятелството, че страните по спора са търговци, регистрирани по ДДС,
неиздаването на фактура на датата на данъчното събитие следва да се квалифицира
като недаване на дължимо съдействие, без което длъжника не би могъл да изпълни
задължението си. Твърди се, че това на свой ред освобождава ответника от
последиците на неговата забава, ако е изпаднал в такава, като една от
последиците на забавата е именно дължимостта на обезщетение и, че именно от
тази последица длъжника се освобождава в конкретния случай.
Иска се от съда да отхвърли така
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се и
направените разноски по делото. Представя писмена защита.
По делото са събрани писмени доказателства:
Справка дължима рента към 27.11.2019г.; Фактура № ********** от 22.04.2019г.;
Договор за наем на земеделска земя № 10138560 от 04.07.2018г., Извлечение от
интернет сайта http//calculator.bg/ за изчисляване на лихва за забава, 2бр.
извлечения от търговския регистър за актуално състояние на ищеца и ответника, Разпечатки
от сайта на ДФ „Земеделие“ за имоти №№ 005008, 014011 и 055002 в землището на
с.Б.; Потвърждение на разчети с дата 18.01.2020г. ведно с копие от пощенски
плик с клеймо за доставяне и Отговор на Потвърждение на разчети с дата
18.01.2020г., ведно с известие за доставяне и системен бон за доставянето му, писмо
изх. № 02-2600/3283 от 27.07.2020г. на Държавен фонд „Земеделие”, .
Във връзка с направеното от
ответниковата страна оспорване на представената от ищеца фактура №
**********/22.04.2019г. и изявлението на представителя на ищцовата страна, че
ще се ползва от този документ, съдът на основание чл.193, ал.2 от ГПК постанови
да се извърши проверка на истинността на представената от ищеца фактура
№**********/22.04.2019г.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази се доводите и становищата на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Ищеца беше задължен от съда да представи
като доказателство по делото оригинала на фактура № **********/22.04.2019г., но
това не беше сторено от ищеца, поради което съдът на основание чл.183 от ГПК ИЗКЛЮЧВА
от доказателствата по делото фактура № **********/22.04.2019г.
С Договор за наем на земеделска земя №
10138560 от 04.07.2018г. ищеца е отдал за срок от една стопанска
година, считано от 01.10.2018г. до 01.10.2019г.
земеделска земя с обща площ 31,133 дка. както следва: Поземлен
имот № 005008 - нива, III-та категория
от 15.842 дка в местността „Парцелите“; Поземлен имот № 014011 - нива, III-та категория от 6.691 дка в местността „Просеницата“
и Поземлен имот № 055002 - нива, IV-тa категория
от 9.600 дка в местността „Върха“. За посочените имоти, страните са уговорили
наемно плащане в размер на 1927,98лева платимо до 15.12.2018г.
По делото беше допусната и извършена
ССчЕ с поставена от ответната страна задача, а именно: 1. Какви счетоводни
записвания са взети при ищеца във връзка с Договор за наем на земеделска земя №
10138560 от 04.07.2018г. и въз основа на какви първични и вторични счетоводни
документи са станали тези записвания? На кои конкретни дати са взети
съответните записвания?; 2. Въз основа на кой конкретен първичен документ по
смисъла на чл.4, ал.2 от ЗСч е издадена фактура № ********** от 22.04.2019г. с
доставчик „С.И.Г. „ООД гр. С. и кореспондират ли си времево този първичен
документ и посочената фактура?; 3. В коя счетоводна и данъчна година е падежът
на вземането по Договор за наем на земеделска земя № 10138560 от 04.07.2018г. ,
съответно в коя счетоводна и данъчна година е трябвало да се осчетоводи
приходът по този договор и да бъде издадена фактура по него?; 4. В коя
счетоводна и данъчна година е станало осчетоводяването на вземането по Договор
за наем на земеделска земя № 10138560 от 04.07.2018г. и в какви регистри по
смисъла на чл.4, ал.4 от ЗСч е намерила отражение тази стопанска операция?; 5.
Като се вземат предвид наличните при ищеца първични и вторични счетоводни
документи и регистри по ЗСч относно Договор за наем на земеделска земя №
10138560 от 04.07.2018г.- редовно ли е
водено счетоводството на „С.И.Г. „ООД
гр. С. относно конкретната
стопанска операция по този договор и съответстват ли счетоводните записвания
във връзка с него на изискванията за текущо счетоводно отчитане на всички
стопански операции в хронологичен ред ( чл.3, ал.2 от ЗСч) и всеобхватно
хронологично регистриране на счетоводните операции( чл.11, ал.1, т.1 от ЗСч)?; 6.
Осчетоводена ли е фактура № ********** от 22.04.2019г. в счетоводството на
ищеца „С.И.Г. „ООД гр. С. . Ако отговорът е положителен , то : - в кой
данъчен период по ЗКПО ( за коя година) е осчетоводена и намерила ли е
отражение в годишния финансов отчет, съответно в баланса на „С.И.Г. „ООД гр. С.
и за коя данъчна година по ЗКПО и ЗСч? и - каква е стойността на тази
фактура според счетоводните записвания на ищеца?; 7. Има ли в счетоводството на
ищеца преди завеждане на исковата молба на 16.12.2019г. осчетоводяване на
претендиращите от него акцесорни вземания: - 196,01лв. – лихва за забава по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за период 16.12.2018г. до 16.12.2019г. по договор за наем на
земеделска земя № 10138560 от 04.07.2018г. и - 564,51лв.- обезщетение по чл.23,
ал.3 от договор за наем на земеделска земя № 10138560 от 04.07.2018г. за периода 16.12.2018г. до 16.12.2019г.? и 8.
Ако посочените в предходния въпрос суми фигурират в счетоводството но ищеца, то
какви конкретни счетоводни записвания са взети за тях и издадени ли са
съответни фактури за същите суми?
От заключението на вещото лице, което не
беше оспорено от страните и което съдът възприема като обективно, всестранно и
пълно е видно, че във Фирма „С.И.Г.„ ООД гр. С. са съставени следните счетоводни статии:
На
30.12.2018 е съставен мемориален ордер № ********** и е взето счетоводно записване:
Дт с/ка 439 / Кт с/ка 703
482.00 лв.
На
30.09.2019 е съставен мемориален ордер № ********** и е взето счетоводно записване: Дт с/ка 439 / Кт с/ка 703 1 445,98 лв.
На
22.04.2019г. на основание фактура № ********** е взето счетоводно
записване: Дт с/ка 411 / Кт с/ка
439 1 927,98 лв.
На
основание сключения договор за наем на земеделска земя № 10138560 от
04.07.2018г. е издадената
фактура , която е първичен счетоводен документ.
Първичният
документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска
операция. (чл.4, ал.2 от ЗСч.)
Първичният
документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска
операция. (чл.4, ал.2 от ЗСч.)
Издадената
фактура№ ********** от 22.04.2019г и договора за наем на земеделска земя №
10138560 от 04.07.2018г. не си
кореспондират времево, би следвало фактурата да се издаде октомври 2018г. и не по-късно от датата на падежа.
Падежът
по Договор за наем на земеделска земя № 10138560 от 04.07.2018г. е признат от ищеца и е осчетоводен в данъчни години 2018 и
2019 на времева база. За м.октомври, ноември и декември 2018г. е призната и
осчетоводена ¼ или 25% от сумата по договора и е признат за приход в
2018г., начислен и платен корпоративен данък. За остатъка от срока на договора
ищеца е начислил приход от м.януари до м.септември 2019г. ¾ или 75% от сумата по договора, признат е
прихода за 2019г., начислен и платен корпоративен данък.
Прихода
трябва да се осчетоводи съгласно СС 18. Приходи се признават в момента на
прехвърляне на собствеността на стоката или услугата или други.
Данъчната
година съвпада с календарната – 1 януари до 31 декември. Счетоводната година също съвпада с календарната.
Ищеца
е осчетоводил вземането, т.е прихода по Договор за наем на земеделска земя №
10138560 от 04.07.2018г. 25% или 482,00лева през 2018г. и 75% или 1445,98лева
през 2019г., тъй като договора се отнася за стопанска 2018/2019г., без
основание / първичен счетоводен документ/
По
смисъла на §2, т.3 от допълнителните разпоредби на Закона за аренда в
земеделието- "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата
година до 1 октомври на следващата година
Съгласно чл.4, ал.4 от ЗСч „ Регистърът е носител на
хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или
вторични счетоводни документи” . В счетоводството на ищеца стопанските операции
са намерили отражение в мемориални ордери № **********/ 30.12.2018г. и №
********** / 1445,98 лева и регистри за текущо хронологично отчитане на
операциите .
В
Селското стопанство има счетоводна или
отчетна година, която е от 1.01.до 31.12. на съответната година и стопанска година, която е от
1.10. на текущата година до 1.10 на следващата година, затова записванията в
счетоводството на ищеца са правени в различни периоди. Въпреки това не са спазени изискванията на
закона за счетоводството за текущо отчитане и хронологично отразяване на
стопанските операции чл.3 и чл.11. Мемориалните ордери се издават на база
първични счетоводни документи в случая МО за 2018г. е издаден без фактура.
Фактура
№ ********** от 22.04.2019г. е осчетоводена
в счетоводството на ищеца на 22.04.2019г. Дт с/ка 411 / Кт
с/ка 439 - 1927,98лв.
Съгласно
чл.21, ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане „ Данъчният период за
определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в този
закон е предвидено друго”. Ищеца е осчетоводил сумата от 25% от общата стойност
на задължението по договора или 482,00лева на 30.12.2018 , и сумата от 75% или
1445,98 лв. на 30.09.2019- Счетоводните записвания са съставени на база
мемориални ордери на основание Договор
за наем от 04.07.2018 г. сумата от
482.00 лв. е отчетена като приход за 2018 г., следователно е отчетена в
годишната данъчна декларация за 2018 г. и
сумата от 1445,98лева е отчетена
като приход за 2019 г., следователно е отчетена в годишната данъчна декларация
за 2019 г.
Първичния
счетоводен документ Фактура № ********** е издадена на 22.04.2019г. със сума за
плащане 1927,98лева, следователно за 2018 г. няма документ – основание за
признаване на прихода от 482.00 лв., тъй като договора за наем не е първичен
счетоводен документ.
Към
датата на завеждане на исковата молба в счетоводството „С.И.Г. „ООД гр. С. няма осчетоводени лихви за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и обезщетение по чл.23, ал.3 от договор за наем на земеделска земя №
10138560 от 04.07.2018г.
Същите
се признават за приход в годината на тяхното изплащане, изчислени към датата на
плащане.
Съгласно
чл.26, ал.2 от ЗДДС „Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или
дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице,
определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за
възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с
обезщетителен характер” следователно фактури не се издават.
В съдебно заседание вещото лице прави допълнение в частта
„констатации“, в точка 2, последното изречение, добавя след месец октомври
2018г. и не по-късно преди датата на падежа. В заключителната част в заключение
също в точка 2 пак продължение на изречението „и не по-късно, преди датата на
падежа”.
Уточнява, че при извършване на експертизата
не е видяла този оригинал на
фактурата, но има заверено копие от страна на фирмата ищец с „вярно с оригинала“,
с подпис и печат на заверката. Няма подпис и печат на фактурата, само на
заверката.
По
т.3 от заключението, падежът на договора е признат от ищеца. Има разлика между
уговорката, тъй като ищецът е осчетоводил вземането на база договора за наем. Това
не първичен счетоводен документ. Осчетоводяването би следвало да се извърши на
база издадената фактура.
Периодът
октомври, но не по-късно от дата на падеж, това значи преди датата на падежа би
трябвало да се издава фактура и тогава съвсем други счетоводни записвания се
взимат. Октомври 2018г. защото и датата на падежа е декември 2018г.
За изясняване фактите по делото по
искане на страните съдът допуснал и изслушал ССчЕ с поставена задача: 1. Какъв
е размера на дължимото наемно плащане от „К.Г.“ ООД на „С.И.Г.“ ООД за
стопанската 2018/2019г. по сключения договор № 10138560/04.07.2018г.?; 2. Какъв
е размера на дължимата от „К.Г.“ ООД на „С.“ ООД лихва за забава върху
главницата, дължима за дължимо наемно плащане за стопанската 2018/2019г. по
договор № 10138560/04.07.2018г. за периода 16.12.2018г. – 16.12.2019г.?; 3. Какъв
е размера на дължимото „К.Г.“ ООД на „С.“ ООД обезщетение по чл.23, ал.3 по
договор № 10138560/04.07.2018г. за периода от 16.12.2018г. – 16.12.2019г. /от
датата на падежа, съгласно чл.7, ал.2 от договора до датата на предявяване на
иска/?;4. Има ли извършено плащане от „К.Г.“ ООД на „С.И.Г.“ ООД по сключения
договор за наем на земеделска земя № 10138560/04.07.2018г. и какъв е техния
размер?; 5. Осчетоводена ли е и как фактура № 17658/22.04.2019г. на „С.И.Г.“
ООД и от „К.Г.“ ООД?; и 6. Има ли отчитани суми като преход в счетоводството на
„К.Г.“ ООД от преотдаване от наем предмета на договор № 10138560/04.07.2018г.
или части от него?
От заключението на вещото лице, което не беше
оспорено от страните и което съдът възприема като обективно, всестранно и пълно
е видно, че размерът на дължимото наемно плащане от „К.Г.“ ООД на „С.И.Г.“ ООД
за стопанската 2018/2019г. по сключения договор № 10138560/04.07.2018г.
въз10138560/04.07.2018г. възлиза на 1927.98 лева. Размерът на лихвата за забава
/законната лихва/ върху сумата от 1927.98 лева за периода 16.12.2018г. до
16.12.2019г. възлиза на 196.01 лева. Евентуално дължимият размер на
обезщетението по чл.23, ал.3 от процесния договор за наем на земеделска земя
възлиза на 564.51 лева и е формиран както следва: евентуално дни забава – за
периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г. – 366 дни или 1927.98 лева х 0.08 %
лихва х 366 дни = 564.51 лева. Няма извършени плащания от „К.Г.“ ООД по сключен договор за наем на земеделска земя №
10138560/04.07.2018г. Фактура № 17658/22.04.2019г. на стойност 1927.98 лева е
осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество със счетоводна статия
сметка 411/сметка 439. Приходът по процесния договор е признат на времева база.
Срокът на договора е за стопанската 2018/2019г., т.е. от 01.10.2018г. до
30.09.2019г. Съответно наемната цена по договора е призната за приход както
следва: 25 % от общата наемна цена или 482.00 лева – за 2018г. и 75 % или
1445.98 лева – за 2019г. В счетоводството на
„С.И.Г.“ ООД са съставени следните счетоводни статии: за 2018г. на
30.12.2018г. сметка 439/сметка 703 – за 482.00 лева и за 2019г. на 30.09.2019г.
сметка 439/сметка 703 – за 1445.98 лева. Счетоводните записвания се удостоверяват
от представени на експертизата счетоводни документи /заверени копия/, както
следва: оборотна ведомост за сметка и хронологична ведомост аналитична. След
проверка в счетоводството на ответното дружество „К.Г.“ ООД не се констатират
данни за осчетоводяването на фактура № 17658/22.04.2019г. Управителят на
ответното дружество твърди, че претендираните суми са недължими, тъй като не е
реализиран предмета на процесния договор. По представената информация от
счетоводството на ответника и от управителя на ответното дружество няма
отчитани суми като приход в счетоводството на ответника от преотдаване под наем
на предмета на процесния договор за наем на земеделска земя или на част от
него.
На зададените на управителят на ищцовото
дружество С.И.С.по реда на чл.176 от ГПК същият даде следните отговори:
На въпроса - изпращана ли е процесната
фактура до ответника с обратна разписка и представеното известие за доставяне
дава следния отговор: След проверка в счетоводството потвърждава, че процесната
фактура е изпратена до съответния наш арендатор.
На въпроса - издавана ли е процесната
фактура изобщо, дава следния отговор: Въпросната фактура е издадена, съответно
изпратена.
На въпроса - какво е наложило нейното
издаване през месец април 2019г., при условия, че касае вземане, с падеж месец
декември 2018г. и по какви причини евентуално е изпратена два месеца по-късно
по пощата на получателя, дава следния отговор: По принцип основанието на
плащането в дружествата, в които е управител и собственик, е договор за наем и
аренда и съответно в този случай са изчакали във връзка с годишното
приключване, който не е заплатил, му се издава фактура след март месец
допълнително, защото повече хора си плащат навреме и нормално е, тъй като
управляват над 300 000 декара и работят с множество арендатори, да изчакат
доброволно да се платят парите. След като не се заплатят след годишното
приключване, установяват кои не са си заплатили парите и съответно тогава
издават фактура.
Правното действие на сключения договор
за наем на земеделка земя попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото
от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да
се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този
договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки. Доколкото в
Търговския закон няма специални правила досежно договора за наем, то следва да
субсидиарно да се прилагат правилата на Закона за задълженията и договорите -
чл. 228 - чл. 239 ЗЗД. По това търговско правоотношение за ищеца
(наемодателя) е породено основното облигаторно задължение – да предостави на
наемателя определена вещ за временно ползване, а за наемателя възниква
задължението да му заплати определената наемна цена (арг. чл. 228 ЗЗД).
Съгласно трайно установената съдебна
практика договорът за наем(чл.228 от ЗЗД) е неформален като за валидното
възникване на наемно правоотношение следва да е налице съгласие на страните
относно вещта, която се предоставя във временно ползване и относно
възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му
ползване. (чл.232, ал.2 ЗЗД). При наличието на съгласие относно посочените
съществени елементи договорът се счита за валидно сключен, като ирелевантен по
отношение на действителността му е фактът дали вещта реално е предадена на
наемателя. Последното е от значение единствено за дължимостта на наемната цена,
доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му
задължение да отстъпи ползването на вещта. Правно ирелевантно е реалното
ползване на наетия имот/имоти от страна на наемателя доколкото наемодателят е
изпълнил основното си задължение по договора, а въпросът дали и как наемателят
ще упражнява фактическа власт е предоставен в негова дискреция правата,
произтичащи от него са лични. (Решение № 292 от 14.07.2005 г. на ВКС по т. д. №
558/2004 г., ТК, II т.о. ). С оглед на изложеното, за да бъде дължима наемната
цена е необходимо на наемателя да е предоставено ползването на наетата вещ,
необходимо е тя да бъде поставена на негово разположение - да премине в негово
държане. В случай, че наемодателят е изпълнил задължението си за предаване на
вещта на наемателя и му е предоставил ползването върху същата, насрещното
задължение на наемателя за заплащане на наемната цена е възникнало и той дължи
такава, като обстоятелството дали реално ползва вещта или не е ирелевантно. (Решение
№238/04.09.2013г. на ВКС по т.д.№123/2011г., ІІ т.о., Решение № 27/16.04.2014 г.
на ВКС по т.д. № 1893/2013 г., II т. о.).
Установява се от представените по делото
писмени доказателства, че е сключен между страните договор за наем на земеделска
земя № 10138560 за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2018г. до
01.10.2019г. С този договор ищеца е отдал под наем на ответника описаните в
договора недвижими имоти с обща площ от 32,133дка., като страните са уговорили
общо наемно плащане в размер на сумата от 1927,98лв., платима в срок до
15.12.2018г.
В чл.3, ал.2 от договора е уговорено, че
за срока на договора наемодателят въвежда наемателя във владение на имотите, описани
в чл.1 от договора, считано от 01.10.2018г.
В клаузата на чл.9, ал.1 от договора е
уговорено, че при забава на наемното плащането от страна на наемателя, същият
дължи на наемодателя законна лихва за
забава върху неплатената сума за всеки ден на забавата до окончателното му
заплащане, докато в чл.23, ал.3 от договора е записано, че при забава на
наемното плащане повече от 90 дни, наемателят дължи на наемодателя обезщетение
за забавено изпълнение –лихва за забава в размер на 0,08 % за всеки ден от
забавата до окончателното й изплащане.
За да се уважи главният иск(за наемната
цена) ищецът следва да установи, че между страните е бил сключен договор за
наем и че той е изправна страна по същия. Неизпълнението на задълженията на
насрещната страна за заплащане на наемната цена е отрицателен факт, който не
подлежи на доказване от ищеца, а в случай, че наемателят твърди, че я е
заплати, то в негова тежест е да установи това. В случая сключването на
договора е безспорно установено по делото, а възраженията на наемателя са
свързани с предаването на имотите за ползване. Твърди, че наемодателят не го въвел
във владение на имотите предмет на договора за наем, считано от 01.10.2018г.
Представени са разпечатки от сайта на ДФЗ от заявления за подпомагане
на юридически лица.
Ответника е поел насрещно задължение да
заплати за ползването на трите имота наемна цена от общо 1927,98 лв. (чл. 7,
ал. 2 от договора за наем). Основанието за дължимост на посочената сума е
предоставянето на фактическата власт и реална възможност на ответника да
използва имотите. Договорът е сключен на 04.07.2018 г. и в чл. 3, ал. 2 от него
ищецът е поел изрично задължение да въведе ответника във владение на имотите
три месеца по-късно, считано от 01.10.2018 г. Падежът на задължението на ищеца
да въведе във владение ответника е ясно фиксиран в договора и не е необходимо
наемодателят да бъде специално канен да го изпълни. Ищецът не представи никакви
доказателства да е изпълнил задължението си за предаване на имотите във
фактическа власт на наемателя на 01.10.2018 г., нито на по-късен етап. От
представеното по делото писмо № 02-2600/3283 от 27.07.2020 г. на Държавен фонд
„Земеделие" и разпечатките от сайта на същата институция е видно, че и
трите имота в землището на с. Б., предмет на договора за наем са ползвани от
друго лице, а именно: „Виялишки – 90“ ООД с ЕИК1 06591575. Видно е, че ищецът
не е предал на ответника нито един от процесиите три имота, като за тях е
безспорно доказано, че са ползвани от трето за спора лице през стопанската
2018/2019 година, за която се отнася договорът. Това на практика изключва
възможността ищецът да е осигурил на ответника ползване на имотите. Индикация,
че имотите не са предоставени за ползване се извличат и от констатираните от
съдебно - счетоводните експертизи. . От заключенията на двете вещи лица се
установява, че при ответника фактура за наем, издадена от ищеца, не е
постъпвала, респективно - поради липсата на такава не е осчетоводявана. Установява
се също, че няма счетоводни данни ответника да е преотдавал под наем процесните
имоти, съответно няма осчетоводени приходи от такава дейност. Липсата на
фактура за процесното вземане освен от експертизите се
потвърждава и от обстоятелствово, че копието на такава, приложен към исковата молба не е
подписан от никого нито за ищеца, нито за ответника. Подписан вариант на такава
фактура не е представен на вещите лица по допуснатите съдебно-счетоводни
експертизи, нито е представен по делото. В съдебно заседание на 26.01.2021 г.
вещото лице П. сочи, че на практика ищецът е осчетоводил фактура, която не може
да представи подписана от представляващия по закон или по пълномощно
дружеството. Подписана фактура не бе представена и на съда, въпреки изричното
задължаване по реда на чл. 183 ГПК, поради, което съдът я изключи от доказателствата
по делото. При ищеца е осчетоводена фактура № ********** от 22.04.2019г., но
счетоводните записи не кореспондират един с друг, нито със законовите
изисквания за издаване на фактури.
Ако е вярна тезата на ищеца, че е
предоставил на ответника под наем процесиите имота на 01.10.2018 г., то тогава
това е датата на извършване на услугата, респективно - на възникване на
данъчното събитие. При това положение би следвало той да издаде фактура през
октомври 2018 г. Неиздаването на фактура в посочения период сочи, че ищецът е
преценил, че такова събитие не се е случило на 01.10.2018 г. Фактът, че е издал
фактура на 22.04.2019 г. говори, че според него услугата по отдаване под наем е
предоставена на 22.04.2019 г. - шест месеца и половина след началото на
стопанската година и след срока по чл. 3, ал. 2 от договора за наем. Няма
доказателства за предаването на ползването и на 22.04.2019г.
Ищецът не е изпълнил задължението си да
предаде на ответника фактическата власт върху имотите по договора за наем на
01.10.2018г. След като наемодателят не е изпълнил основно свое задължение по
чл.228 и чл.230, ал.1 и2 от ЗЗД - да предостави имотите за ползване, то
искането му за заплащане на наем е лишено от основание, а евентуалното му
уважаване би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
С оглед неизпълнението на основното си
задължение за предаване на имотите, ищецът не може да очаква изпълнение на
насрещното задължение на ответника за плащане на наемната цена. В тази връзка е
налице хипотезата на чл.83, ал.1, предложение второ от ЗЗД. Според тази норма,
ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е
отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Неизпълнението на задължението за заплащане на наем се дължи на две
обстоятелства, за които ищецът е отговорен, а именно: неизпълнението на
неговото задължение по чл.228 и чл.230, ал.1 и2 от ЗЗД за предаване на
фактическата власт върху имотите, предмет на наемното правоотношение и неизпълнението
на задължението му да издаде и предостави фактура на датата на данъчното
събитие или до 5 дни след него. Договорът е сключен на 04.07.2018г., като в
него е уговорено услугата по отдаване под наем да се предостави на
01.10.2018г., а плащането да е дължимо на падеж 15.12.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗД
всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно
и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата
страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. След като ищецът не
е изпълнил задълженията си за предаване на имотите за ползване и за издаване на
фактура за дължимия наем, то това обосновава отказа на ответника да изпълни насрещното
задължение плащане на наем. Такова плащане предвид липсата на предадено
владение би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
С оглед на изложеното съдът намира главният
иск изцяло за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отгвърлен.
Аксесорните искове за лихва в размер на
196,01лв. по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода 16.12.2018 г. - 16.12.2019 г. и за
обезщетение в размер на 564,51 лв. по чл.23, ал.3 от договора за наем за
периода 16.12,2018г. - 16.12.2019г. също са неоснователни с оглед
неоснователността на главния иск.
Освен това е недопустимо кумулирането на
обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД с такова по чл.23, ал.3 от процесния договор.
Двата акцесорни иска касаят един и същи период и твърдяно неизпълнспие па едно
и също договорно задължение. Този за законна лихва е с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, а другият, макар да не е формулиран като иск за неустойка, на
практика е именно такъв. Недопустимо е с оглед различната правна природа и
предпоставки на исковете за лихви и неустойки да се кумулират такива, когато те
касаят едно и също неизпълнение и то за един и същ времеви период.
Ищеца е поискал присъждане на разноски с
исковата молба, за които е приложил списък с разноските и за които има приложени
платежни документи, общо в размер на 1217,12 лв.
Ответника също е поискал присъждане на
разноски, за които е приложил списък с разноските и за които има приложени
платежни документи, общо в размер на 1305,00 лв.
С оглед направените разноски по делото
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцовото дружество следва да заплати ответното
дружество на сумата от 1305,00 лв. разноски пред настоящата съдебна инстанция,
съобразно изхода на делото.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО така предявения от „С.И.Г.“
ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** да бъде осъден „К.Г.“
ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:*** да му заплати
сумата от 1927,98лв., представляваща наемната
цена за стопанската 2018/2019г. по Договор за наем на земеделска земя №
10138560, сключен между ищеца и ответника на 14.07.2018г.сумата от 196,01лв.,
представляваща лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 16.12.2018г.
(датата на падежа по чл.7, ал.2 от Договора) до 16.12.2019г. (датата на
предявяване на иска) и сумата от 564,51лв., представляваща обезщетение по
чл.23, ал.3 от Договора за периода от 16.12.2018г. (датата на падежа по чл.7,
ал.2 от Договора) до 16.12.2019г. (датата на предявяване на иска), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С.И.Г.“ ООД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.“
ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:*** разноски по делото
в размер на 1305,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: