№ 218
гр. гр. Добрич, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500598 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от ПЛ. ИВ. Ж. от гр.В. срещу решение №260325/23.04.2021 г.
по гр.д.№625/2020 г. на Добричкия районен съд в частта,с която
първоинстанционният съд възстановява на М. ИВ. ЯН. с ЕГН ********** от
гр. В.,ул.“А.К.** запазената част от наследството на неговия починал на
05.07.2019 г. баща И.П. Я. с ЕГН **********,като намалява на основание на
чл.30 ал.1 от Закона за наследството извършеното на 02.12.2016 г.
(обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №134, том ІV,
рег. №10383, дело №691/2016 г. на нотариус с рег. №*** в регистъра на
Нотариалната камара, вписан с вх. рег. №11207, акт №169, том ХХV, дело
№4825/02.12.2016 г. на Службата по вписванията – Д.) от неговия
наследодател И.П. Я. в полза на ответницата ПЛ. ИВ. Ж. с ЕГН **********
дарствено разпореждане с 1/2 (48000/96000 идеални части) от апартамент №9
(придобит при условията на съпружеска имуществена
общност),представляващ самостоятелен обект в сграда
№72624.623.4451.2.17,попадащ в сграда №72624.623.4451.2,разположена в
поземлен имот с идентификатор №72624.623.4451 по кадастралната
1
карта,намиращ се в гр.Д., ул.“К.М.**,със застроена площ от 125,21
кв.м.,състоящ се от две спални,дневна,столова,кухненска ниша,сервизни
помещения и тераси,заедно с прилежащите избено помещение №10 с площ от
5,97 кв.м. и таванско помещение №8 с площ от 6,04 кв.м.,заедно с
припадащите се 4.565 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху общинското дворно място,с размера от
27139,40/96000 идеални части (идеалните части са от целия имот),необходим
за допълване на запазената част на ищеца М. ИВ. ЯН..Подадена е и въззивна
жалба от М. ИВ. ЯН. от гр.В. срещу решение №260325/23.04.2021 г. по гр.д.
№625/2020 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е отхвърлен
предявеният от М. ИВ. ЯН. срещу ПЛ. ИВ. Ж. иск по чл.30 от Закона за
наследството за възстановяване на запазената му част от наследството на
тяхната майка Г.М. Я.а с ЕГН **********,починала на 26.03.2019 г. в
гр.Д.,както и в частта на определения размер на запазената част на
въззивника,подлежаща на възстановяване,от наследството на неговия баща
И.П. Я.,респ. на определения размер на намалението на дарственото
разпореждане,извършено от бащата на страните И.П. Я..
Въззивницата ПЛ. ИВ. Ж. намира първоинстанционното решение в
обжалваната от нея част за неправилно като необосновано и противоречащо
на събраните доказателства,постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон.Съдът не бил анализирал твърденията й,доказани с
писмени и гласни доказателства,че бащата на страните заедно със своята
майка още през 1997 г. след реституцията вземат решение кои ниви на кого да
дарят.Така още през 1997 г. М.Я. бил надарен с две ниви от баба си.В
изпълнение на договореното бащата на страните едва през 2019 г. надарил
дъщеря си със земеделски земи.Съдът въобще не обсъдил възражението на
въззивницата,че бащата на страните като единствен наследник на майка си не
оспорил извършеното от нея дарение след смъртта й заради наличието на
соченото предварително разпределение.По този начин обаче се намалявал и
размерът на общата наследствена маса.Няколкократно на въззивницата било
отказано допускане на оценителска експертиза на тези два имота към датата
на смъртта на бащата.Не било обсъдено дали тези дарствени разпореждания
били справедливи по стойност и като морално поведение на родител към
двете си деца.От решението на ДРС не ставало ясно защо се приема,че
закупеното от родителите на страните жилище в гр.В. е било продадено за
2
29 640 евро,дарени след продажбата на М.Я.,при условие,че било закупено за
42 000 евро.Отново била отказана оценителска експертиза по този
въпрос.Неправилно били оценени като обичайни даренията от родителите на
страните на суми от порядъка на 2 713,44 евро,8 560 лв,36 000 лв в полза на
М.Я..Съдът не обсъдил в решението си на кои свидетелски показания дава
вяра и на кои не.С писмени доказателства били компрометирани показанията
на съпругата на ищеца и частично на неговия приятел.Сочи се размер според
въззивницата на наследствената маса от 332 328 лв,респ. и на запазената част
към датата на открИ.е на наследството на И.П. Я.-110 776 лв.Родителите на
страните били надарили и помагали много повече на М.Я.,поради което било
правно и житейски необосновано и несправедливо да бъдат намалявани
дарствените разпореждания към нея.
Въззивникът М. ИВ. ЯН. изразява недоволство от отхвърлителната част
на първоинстанционното решение.Неправилно бил отхвърлен искът на
въззивника за възстановяване на запазената му част от наследството на майка
му Г.М. Я.а.Неправилен бил изводът,че запазената част на майката Г. Я.а
следва да се формира като сбор от пазарната стойност на апартамент в гр.Д. и
гараж-СИО в размер на 53 910,50 лв,като към тази сума да се прибави и
половината от установената като дарена сума на въззивника при продажбата
на апартамент в гр.В..Дарение в полза на въззивника в размер на 29 640 евро
не било доказано.Налице било противоречие в мотивите на
първоинстанционното решение,тъй като от една страна се приемало,че сума
от 28 985,40 лв била обичайно дарение и то в полза на внуците,а от друга
страна се приемало,че се касае за дарение в полза на въззивника.Неправилни
били изчисленията относно запазената и разполагаемата част на наследниците
и по формиране на наследствената маса.Подробно са развити съображения в
подкрепа на този довод,като са обсъдени и събраните по делото писмени и
гласни доказателства.Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част и за цялостно уважаване на исковата
претенция за възстановяване запазената част на въззивника от наследството
на неговата майка.Настоява се за ревизиране на решението и по отношение
запазената част на въззивника в наследството на баща му,като се допълни
запазената част със сумата от 28 985,40 лв,като се приеме,че не е налице
дарствено разпореждане в полза на ищеца в размер на горната
сума.Претендират се от въззивника Я. сторените от него съдебно-деловодни
3
разноски.
В писмени отговори и в хода на въззивното производство всяка от
страните оспорва жалбата на другата страна като неоснователна и излага
доводи в противовес на тези на другата страна.
Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбите са подадени в законоустановения преклузивен срок по чл.259
ал.1 от ГПК /първоинстанционното решение е връчено на въззивника П.Ж. на
10.05.2021 г.,а жалбата на Ж. е подадена по пощата дори преди датата на
връчване-на 07.05.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване
на 25.05.2021 г.;първоинстанционното решение е връчено на въззивника М.Я.
на 26.05.2021 г.,а жалбата на Я. е подадена по пощата на 09.06.2021 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 09.06.2021 г./ и като
изхождащи от активно легитимирани лица с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение в неизгодните за тях части са процесуално
допустими.Жалбата на ПЛ. ИВ. Ж. е частично основателна,а тази на М. ИВ.
ЯН. е изцяло неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.
Гр.д.№625/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№7756/03.12.2019 г. по описа на ДОС /първоначално образувано гр.д.
№840/2019 г. на ДОС-прекратено и изпратено по подсъдност на ДРС/,респ.
вх.№4639/26.02.2020 г. по описа на ДРС,с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове на основание чл.30 ал.1 от ЗН от М. ИВ. ЯН.
от гр.В. срещу ПЛ. ИВ. Ж. от гр.В. за намаляване на извършени от общите на
страните наследодатели И.П. Я. и Г.М. Я.а,бивши жители на гр.Д.,дарения в
полза на ответницата ПЛ. ИВ. Ж. и възстановяване запазената част на ищеца
М. ИВ. ЯН. от наследството им.Претендира се намаляване на следните
разпореждания,с които двамата наследодатели на страните са дарили на
ответницата ПЛ. ИВ. Ж. на 02.12.2016 г. /нотариален акт №134,т.ІV,вх.рег.
№10383,д.№691/2016 г. на нотариуса Д.Б. с район на действие ДРС/ следните
имоти в режим на СИО:1./Самостоятелен обект в сграда
4
№72624.623.4451.2.17,попадащ в сграда №72624.623.4451.2,разположена в
поземлен имот с идентификатор №72624.623.4451 по кадастралната карта на
град Д.,представляващ жилище-апартамент №9 на ет.5 във вх.А по ул.“К.М.**
в гр. Д.,със застроена площ от 125,21 кв.м.,състоящ се от две
спални,дневна,столова,кухненска ниша,сервизни помещения и тераси,заедно
с прилежащите избено помещение №10 с площ от 5,97 кв.м. и таванско
помещение №8 с площ от 6,04 кв.м.,заедно с припадащите се 4,565 % идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
общинското дворно място;2./Самостоятелен обект в сграда
№72624.623.4451.2.28,попадащ в сграда №72624.623.4451.2,разположена в
поземлен имот с идентификатор №72624.623.4451 по кадастралната карта на
град Д.,представляващ гараж в сграда под №6 на партерния етаж във вх.А по
ул.“К.М.** в гр.Д. със застроена площ от 22,72 кв.м.,заедно с припадащите се
0,826 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху поземлен имот с идентификатор №72624.623.4451.
Претендира се и намаляване на дарствените разпореждания,извършени
от наследодателя И.П. Я. в полза на ответницата ПЛ. ИВ. Ж. на 23.01.2019
г.,обективирани в нотариален акт №21,т.І,вх.рег.№757,д.№20/2019 г. на
нотариуса Д.Б. с район на действие ДРС,със следните имоти:1./Поземлен
имот-нива с идентификатор №57087.107.41 по кадастралната карта на
с.П.,общ.Д.ка с площ от 10,591 декара по документ за собственост,а по скица
с площ от 10,593 декара;2./Поземлен имот-нива с идентификатор
№57087.23.21 по кадастралната карта на с.П.,общ.Д.ка с площ от 19,495
декара по документ за собственост,а по скица с площ от 19,498
декара;3./Поземлен имот-нива с идентификатор №11421.22.34 по
кадастралната карта на с.В.,общ.Д.ка с площ от 12,100 декара по документ за
собственост,а по скица с площ от 12,102 декара.
В исковата си молба ищецът сочи,че той и ответницата-негова сестра са
наследници по закон на техните починали през 2019 г. родители И.П. Я. и
Г.М. Я.а.Двамата наследодатели дарили на ответницата ПЛ. ИВ. Ж.
посочените по-горе недвижими имоти.Като наследник с право на запазени
части ищецът желае те да му бъдат възстановени,тъй като с извършените
дарения същите били накърнени.
В писмен отговор ответницата изразява становище за неоснователност на
5
исковете.Същата не оспорва извършването на описаните дарствени
разпореждания в нейна полза.Твърди,че имало разпореждания и в полза на
ищеца.Бащата на страните И.П. Я. и неговата майка Ж.В.Д. след реституцията
на земеделските земи били разпределили възстановените ниви,като ищецът
получил чрез дарение на 10.09.1997 г. нива с площ от 25,502 декара от своята
баба,която плодоползвал чрез сключени договори за аренда до момента на
нейната продажба на трето лице на 14.05.2014 г.На 22.12.1997 г. ищецът
получил по силата на договор за дарение от своята баба полска култура с
площ от 5,006 декара,която плодоползвал чрез сключени договори за аренда
до момента на нейната продажба на трето лице на 26.05.2014 г.Родителите на
М. ИВ. ЯН. решили да му закупят жилище,но го направили на свое име на
09.05.2005 г.,като ищецът обитавал този имот безвъзмездно през периода от
01.06.2005 г. поне до 01.10.2013 г. и получил изцяло средствата от
продажбата му на 20.09.2013 г.До средата на 2018 година единствено ищецът
получавал от родителите на страните парични суми по банков път и в
брой,които надвишавали 120 000 лева,без да представляват обичайни
дарения.Ищецът М. ИВ. ЯН. закупил имот в с.о.С.-В. и построил триетажна
къща,за което изключително много помогнали родителите му.Именно заради
тези големи дарения към сина си родителите на страните решили да
прехвърлят на ответницата жилището с гаража в град Д. в края на месец
декември 2016 година,на които са били фактически ползватели до тяхната
смърт.Ответницата полагала грижи за родителите,тъй като ищецът имал три
деца и бил „много ангажиран“.Дарените на ответницата ниви от нейния баща
през месец януари 2019 година напълно компенсирали стойността на
дарените през 1997 година ниви на нейния брат и ползването им от него до
месец май 2014 година.
Според удостоверението за наследници на лист 12 от гр.д.№840/2019 г.
на ДОС и препис-извлечение от акт за смърт на лист 13 от същото дело
родителите на страните са починали-майка им Г.М. Я.а е починала на
26.03.2019 г.,а баща им И.П. Я.-на 05.07.2019 г.Страните се явяват
наследници по закон-низходящи на двамата наследодатели.
Ищецът М.Я. се легитимира като лице по чл.29 от ЗН с право на запазена
част от наследствата на своите майка и баща.Според чл.30 ал.1 от ЗН
наследник с право на запазена част,който не може да получи пълния размер
на тази част поради завещания или дарения,може да иска намалението им до
6
размера,необходим за допълване на неговата запазена част.Съгласно ал.2 на
същия член когато наследникът,чиято запазена част е накърнена,упражнява
това право спрямо лица,които не са наследници по закон,необходимо е той да
е приел наследството по опис.В настоящия случай правото се упражнява
спрямо лице,което е наследник по закон на починалите и затова не е било
необходимо ищецът да доказва приемането на наследството по опис.Според
разпоредбата на чл.31 от ЗН за определянето на разполагаемата част,както и
размера на запазената част на наследника,се образува една маса от всички
имоти,които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта
му.След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните
такива според тяхното положение по време на подаряването и според
стойността им по време на открИ.е на наследството за недвижимите имоти.
На първо място следва да се подчертае,че е неоснователен доводът на
ответницата по делото П.Ж. за необходимостта съдът да зачете и да включи в
масата по чл.31 от ЗН даренията на земеделски имоти,извършени на
10.09.1997 г. и на 22.12.1997 г. от бабата на страните по бащина линия Ж.В.Д.
в полза на ищеца по делото М.Я.,а именно на нива от 25,502 дка-имот
№020008 по плана за земеразделяне на землището на с.П.Г.,общ.Д.ка и полска
култура от 5,006 дка-имот №103044 по плана за земеразделяне на землището
на с.О.М.,общ.Д.ка,обективирани в нотариален акт №14,т.ХVІІ,д.№5791/1997
г. на ДРС и нотариален акт №117,т.41,д.№11285/1997 г. на ДРС /на листи 52-
55 от делото на ДРС/.В масата по чл.31 от ЗН се включват само
даренията,извършени от двамата наследодатели Г.М. Я.а и И.П. Я. с тяхно
имущество.От правна страна даренията на Ж. В.Д. в полза на М.Я. са
ирелевантни за настоящия спор,в който се разрешават въпросите дали
извършените от двамата наследодатели-родители на страните дарения са
накърнили запазената част на ищеца по делото от наследството именно на
тези две лица.Съображенията на ответницата Ж. за съблюдаване на
даренията,осъществени от бабата на страните,са повече морални от житейска
гледна точка и не могат да бъдат съобразени.
Към датата на смъртта на наследодателката Г.М. Я.а /26.03.2019 г./
последната не е притежавали никакви недвижими имоти,поради което масата
по чл.31 от ЗН по отношение на нея следва да съдържа само извършените от
нея дарения.Същата е дарила на 02.12.2016 г. на ПЛ. ИВ. Ж. дела си /1/2 ид.ч./
7
от притежаваните от нея и съпруга й И.П. Я. в режим на СИО апартамент в
гр.Д. и гараж /нотариален акт №134,т.ІV,вх.рег. №10383,д.№691/2016 г. на
нотариуса Д.Б. на лист 11 от гр.д.№840/2019 г. на ДОС/.Според заключението
на вещото лице Н.Л. по допълнителната съдебно-оценъчна експертиза /на
листи 219 и сл. от делото на ДРС/,което не е оспорено от страните,към датата
на открИ.е на наследството на Г. М.Я.а апартаментът в гр.Д. е имал пазарна
стойност от 95 232 лв,а според заключението по първоначалната съдебно-
оценъчна експертиза на същото вещо лице в неоспорената й част /на листи
164 и сл. от делото на ДРС/ пазарната стойност на гаража в гр.Д. към датата
на смъртта на горната наследодателка е била 12 589 лв.Така стойността на
подареното от Г. Я.а на П.Ж. е в размер на половината от горните суми /1/2/-
47 616 лв относно дарението на апартамента и 6 294,50 лв относно дарението
на гаража-общо за двата имота 53 910,50 лв.
Доказано е по делото,че Г. Я.а е извършила и други дарения
приживе,които също следва да се включат в масата й по чл.31 от ЗН.На
09.05.2005 г. същата по време на брака си с И.П. Я. закупува жилище-
апартамент „А“ на ет.2,представляващо самостоятелен обект в жилищна
сграда,находяща се в гр.В.,ул.“Х.М.**,със застроена площ от 39,32 кв.м ведно
с избено помещение и припадащи се ид.части от общите части на
сградата,както и 1/3 ид.ч. от дворното място,за сумата от 33 000 евро
/нотариален акт №70,т.І,рег.№1534,д.№33/09.05.2005 г. на нотариуса К.И. с
район на действие ВРС-на лист 56 от делото на ДРС/.На 20.09.2013 г. двамата
наследодатели Г. и И. Я.и продават придобития от тях в режим на СИО
гореописан апартамент в гр.В. при уговорена и заплатена от купувачите по
сметка на Г. М.Я.а продажна цена в размер на 29 700 евро /нотариален акт
№172,т.V,рег.№7559,д.№782/2013 г. на нотариуса К.К. с район на действие
ВРС-на лист 60 от делото на ДРС/.Доводите на ответницата по делото
П.Ж.,че апартаментът бил продаден за по-висока цена от отразената в
нотариалния акт,а именно 42 000 евро,са ирелевантни за спора,доколкото е от
значение единствено каква сума от горната продажна цена е доказано да е
била подарена на ищеца М.Я. от родителите му.По делото е представено
заявление на М. Ив.Я. рег.№ от 16.12.2019 г. до КПКОНПИ /на лист 154 от
делото на ДРС/,подадено по повод водено срещу него производство по
ЗПКОНПИ,в което същият признава,сочейки собствени източници на
доходи,т.е. се касае за подарени лично на него,а не на други членове от
8
семейството му суми,че на 27.09.2013 г. /около седмица след продажбата на
апартамента в гр.В./ е получил парични средства от продажбата на горния
апартамент от своята майка Г. Я.а в размер на 29 640 евро=57 970,80 лв.Тъй
като средствата са общи на двамата съпрузи Г. и И. Я.и /получена от тях
продажна цена за собствения им при режим на СИО апартамент/,от тази сума
към масата по чл.31 от ЗН следва да се приобщи половината от горната
сума,съответстваща на дела на Г. Я.а,а именно 28 985,40 лв.Заявлението до
КПКОНПИ е частен свидетелстващ документ,обективиращ неизгодни за
издателя си М.Я. факти,поради което се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила за отразените в съдържанието му обстоятелства,т.е. е
годно доказателство за извършени от двамата наследодатели в полза на М.Я.
дарения.
Според цитираното заявление М.Я. е получил и още дарения от Г.
Я.а.Същият е посочил,че в периода от 2013 до 2018 г. вкл. е получавал в брой
по 500 лв месечно от родителите си Г. и И. Я.и-общо за 6 години е получил от
тях 36 000 лв.Дарението на Г. се равнява на половината от горната
сума,доколкото друго не е посочено в документа,а именно 18 000 лв.Макар
да се сочи ежемесечно предоставяне на суми от по 500 лв на М.Я. от неговите
родители,не се касае за обичайни дарения.Обичайни са еднократни дарения
на малки суми или вещи на незначителна стойност по различни поводи.В
случая става въпрос за ежемесечно изплащани суми в рамките на шест
последователни години,предназначени за издръжка,като общата предоставена
сума от 36 000 лв не е незначителна по размер.В този смисъл съдът приема,че
не се касае за обичайно дарение,поради което и сумата от 18 000 лв следва да
се включи в масата на Г. Я.а по чл.31 от ЗН.
Така масата на Г. Я.а по чл.31 от ЗН включва дарения на обща стойност
от 100 895,90 лв /53 910,50 лв+28 985,40 лв+18 000 лв/.Според разпоредбата
на чл.29 ал.3 изр.2 и 3 от ЗН при преживели съпруг и две деца на
наследодателката Г. Я.а /след смъртта й нейни наследници са съпругът й И.
Я. и низходящите М.Я. и П.Ж./ разполагаемата част на наследодателката е
равна на 1/4,т.е. запазената част на наследниците е общо 3/4 или по 1/4 за
всеки от тримата.Запазената част на М.Я. от 1/4 се равнява на 25 223,97 лв от
стойността на подареното имущество /1/4 от 100 895,90 лв/.Подареното от Г.
Я.а в полза на М.Я. от масата по чл.31 от ЗН се равнява на 46 985,40 лв
/28 985,40 лв+18 000 лв/,т.е. надвишава запазената му част от стойността на
9
подареното имущество,което означава,че запазената му част не е накърнена с
извършените в полза на П.Ж. дарения.Искът за намаляване на
даренията,извършени от Г. Я.а в полза П.Ж.,за възстановяване запазена част
на ищеца М.Я. е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.Първоинстанционното решение в частта,с която този иск е
отхвърлен,е правилно и следва да бъде потвърдено.
Към датата на смъртта на наследодателя И.П. Я. /05.07.2019 г./
последният не е притежавал никакви недвижими имоти,поради което масата
по чл.31 от ЗН по отношение на него следва да съдържа само извършените от
него дарения.Същият е дарил на 02.12.2016 г. на ПЛ. ИВ. Ж. дела си /1/2
ид.ч./ от притежаваните от него и съпругата му Г.М. Я.а в режим на СИО
апартамент в гр.Д. и гараж /нотариален акт №134,т.ІV,вх.рег. №10383,д.
№691/2016 г. на нотариуса Д.Б. на лист 11 от гр.д.№840/2019 г. на
ДОС/.Според заключението на вещото лице Н.Л. по допълнителната съдебно-
оценъчна експертиза /на листи 219 и сл. от делото на ДРС/,което не е
оспорено от страните,към датата на открИ.е на наследството на И. П.Я.
апартаментът в гр.Д. е имал пазарна стойност от 96 000 лв,а според
заключението по първоначалната съдебно-оценъчна експертиза на същото
вещо лице в неоспорената й част /на листи 164 и сл. от делото на ДРС/
пазарната стойност на гаража в гр.Д. към датата на смъртта на горния
наследодател е била 12 692 лв.Така стойността на подареното от И. Я. на П.Ж.
е в размер на половината от горните суми /1/2/-48 000 лв относно дарението
на апартамента и 6 346 лв относно дарението на гаража-общо за двата имота
54 346 лв.
Освен това И. Я. е подарил на 23.01.2019 г. на П.Ж. трите описани по-
горе ниви,чиято пазарна стойност към датата на смъртта на наследодателя И.
Я. е 21 217 лв;39 464 лв и 24 327 лв /според заключението по първоначалната
СОЕ/-общо за трите имота 85 008 лв.
Доказано е по делото,че И. Я. е извършил и други дарения приживе,които
също следва да се включат в масата му по чл.31 от ЗН.Следва да се включи по
съображенията,изложени по отношение на другата
наследодателка,половината от подарената на М.Я. сума от продажбата на
апартамента в гр.В. в размер на 28 985,40 лв.Не са доказани твърденията на
М.Я.,че сумата,предоставена му от неговите родители от продажната цена на
10
апартамента в гр.В.,му е била дадена единствено за временно съхранение и че
същият я е върнал на родителите си впоследствие.В представените
извлечения от банкови сметки на листи 237 и сл. от делото на ДРС има
отбелязвания само за постъпили суми по сметките на Я. и за теглене от същия
на суми в брой,но дали тези теглени суми са били предавани на родителите
му не се удостоверява по никакъв начин.
Следва да се отбележи,че показанията на всички разпитани по делото
свидетели са твърде общи,обясняват основно междуличностни отношения
между страните и техните родители през годините,но конкретни изводи от
тях за предоставяни парични средства в конкретен размер като дарение на
ищеца или ответницата от техните родители не могат да бъдат обосновани.
Според цитираното заявление до КПКОНПИ,имащо характер на
извънсъдебно признание на ищеца,М.Я. е посочил като свой източник на
доходи получени от него безвъзмездно суми от неговия баща И. Я.,както
следва:
-на 26.05.2014 г.-1 000 лв в брой от продажба на нива;
-на 14.10.2014 г.-7 560 лв в брой от продажба на имот;
-ЦКБ АД-депозит в евро,от който 2 713,44 евро=5 307,03 лв в брой от И.
Я.;
-от родители за периода 2013-2018 г. вкл. общо 36 000 лв,от които 18 000
лв от И. Я.;
-на 28.06.2010 г.-1 000 лв от И. Я. за закупуване на МПС.
Горните дарения в общ размер на 32 867,03 лв с оглед стойността им не
са обичайни такива и следва също да се включат в масата по чл.31 от ЗН.
Не следва да се включват и в двете маси по чл.31 от ЗН спрямо двамата
наследодатели суми под формата на подарена според ответницата П.Ж. в
полза на М.Я. наемна цена за ползването от същия безвъзмездно през периода
от 01.06.2005 г. до 01.10.2013 г. на апартамента на наследодателите в
гр.В.,ул.“Х.М.**.Вещото лице Н.Л. е изчислило в заключението по
първоначалната СОЕ,че за горния период средната пазарна наемна цена за
обекта е в общ размер на 23 822 лв.Тази сума не може да се третира като
дарение от наследодателите в полза на сина им М.Я.,защото такава сума не
му е била подарена /фактически предадена/.Същият е ползвал имота през
11
горния период /видно и от регистрацията за постоянен и настоящ адрес на
същия на листи 297 и 298 от делото на ДРС/ безвъзмездно с оглед уговорки
между него и родителите му,продиктувани от близки семейни
отношения,като от правна страна облигационното правоотношение е с
характер на заем за послужване,а не дарение.Парични престации не са
разменяни по договора между страните.
Така масата на И. П.Я. по чл.31 от ЗН включва дарения на обща стойност
от 201 206,43 лв /54 346 лв+85 008 лв+28 985,40 лв+32 867,03 лв/.Според
разпоредбата на чл.29 ал.1 от ЗН при преживели две деца на наследодателя И.
Я. /след смъртта му негови наследници са низходящите М.Я. и П.Ж./
запазената им част е 2/3 от имуществото на наследодателя,т.е. в случая по 1/3
за всеки от двамата низходящи.Запазената част на М.Я. от 1/3 се равнява на
67 068,81 лв от стойността на подареното имущество /1/3 от 201 206,43
лв/.Подареното от И. Я. в полза на М.Я. от масата по чл.31 от ЗН се равнява
на 61 852,43 лв /28 985,40 лв+32 867,03 лв/,т.е. запазената му част е накърнена
с 5 216,38 лв от даренията в полза на П.Ж..Последната е избрала по реда на
чл.34 от ЗН /изявление в последното открито съдебно заседание пред ДРС/
намалението с цел възстановяване запазената част на М.Я. да се извърши от
дарението на апартамента в гр.Д..Тъй като от този имот И. Я. е подарил
половината /1/2 ид.ч.=48 000/96 000 ид.ч./,то намалението на дарението следва
да е в размер на 5 216,38/96 000 ид.ч. от имота.
Първоинстанционният съд правилно е уважил иска по чл.30 ал.1 от ЗН за
намаляване даренията на И. П.Я. в полза на П.Ж.,но при друга изчислена
ид.ч. на дължимото намаление.По тази причина в тази част същото следва да
бъде отменено и да се постанови решение по същество съобразно извода на
въззивния съд.
При този изход от спора разноски в полза на страните не следва да се
присъждат за първата инстанция,защото крайният резултат по спора остава
непроменен-единият иск на М.Я. остава отхвърлен,а другия уважен.Исковете
са неоценяеми и съразмерно разпределение на отговорността за разноски
съобразно уважена и отхвърлена част не може да се осъществи.
Във въззивната инстанция разноски са претендирани само от
М.Я..Въззивницата и въззиваема П.Ж. не е претендирала разноски и такива не
следва да й се присъждат.Въззивникът М.Я. няма право на разноски,сторени
12
по повод неговата жалба,тъй като жалбата му като неоснователна изцяло се
оставя без уважение,т.е. на същия не следва да се присъжда внесената от него
държавна такса за въззивното обжалване в размер на 80 лв.Като въззиваем по
жалбата на П.Ж. същият има право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от същата,но такива не е сторил,поради което не следва да му се
присъждат.Въззивницата Ж. е претендирала цялостна отмяна на
първоинстанционното решение в частта на уважения иск по чл.30 ал.1 от ЗН и
неговото отхвърляне,но постига фактически частично намаляване на
квотата,с която районният съд е намалил дарението,извършено от И.
П.Я..М.Я. е представляван в настоящата инстанция от адвокат безплатно по
реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА,поради което на основание чл.38 ал.2 от ЗА в
полза на упълномощения адв.И.И. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за отхвърлената част от жалбата на П.Ж..При предявени два
неоценяеми иска по чл.30 ал.1 от ЗН за всеки иск се полага минимално
адвокатско възнаграждение за една инстанция в размер на 600 лв,изчислено
по чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. /общо за двата 1 200 лв/.За
защитата по частично неуважената част от жалбата на П.Ж. горният адвокат
има право съразмерно по справедливост на възнаграждение в размер на 115
лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260325/23.04.2021 г. по гр.д.№625/2020 г.
на Добричкия районен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от М.
ИВ. ЯН. с ЕГН ********** от гр.В.,ул.“А.К.** срещу ПЛ. ИВ. Ж. с ЕГН
********** от гр.В.,ул.“Е.Г.** иск по чл.30 ал.1 от Закона за наследството за
възстановяване на запазената му част от наследството на тяхната майка Г.М.
Я.а с ЕГН **********,починала на 26.03.2019 г. в гр.Д..
ОТМЕНЯ решение №260325/23.04.2021 г. по гр.д.№625/2020 г. на
Добричкия районен съд в останалата му част,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА на М. ИВ. ЯН. с ЕГН ********** от гр.В.,ул.“А.К.**
запазената част от наследството на неговия починал на 05.07.2019 г. баща
И.П. Я. с ЕГН **********,б.ж. на гр.Д.,като НАМАЛЯВА на основание на
13
чл.30 ал.1 от Закона за наследството извършеното на 02.12.2016 г.
/обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №134,том
ІV,рег.№10383,дело №691/2016 г. на нотариус с рег. №*** в регистъра на
Нотариалната камара,вписан с вх. рег. №11207,акт №169,том ХХV,дело
№4825/02.12.2016 г. на Служба по вписванията-гр.Д./ от неговия
наследодател И.П. Я. в полза на ответницата ПЛ. ИВ. Ж. с ЕГН **********
дарствено разпореждане с 1/2 (48 000/96 000 идеални части) от апартамент
№9 /придобит при условията на съпружеска имуществена
общност/,представляващ самостоятелен обект в сграда
№72624.623.4451.2.17,попадащ в сграда №72624.623.4451.2,разположена в
поземлен имот с идентификатор №72624.623.4451 по кадастралната карта на
гр.Д.,намиращ се в гр.Д.,ул.“К.М.**,**,със застроена площ от 125,21
кв.м.,състоящ се от две спални,дневна,столова,кухненска ниша,сервизни
помещения и тераси,заедно с прилежащите избено помещение №10 с площ от
5,97 кв.м. и таванско помещение №8 с площ от 6,04 кв.м.,заедно с
припадащите се 4,565 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху общинското дворно място,с размера от
5 216,38/96 000 идеални части /от целия имот/,необходим за допълване на
запазената част на ищеца М. ИВ. ЯН. с ЕГН ********** от гр. В.,ул.“А.К.**.
ОСЪЖДА ПЛ. ИВ. Ж. с ЕГН ********** от гр.В.,ул.“Е.Г.** да заплати
на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв.И.Т. И. от АК-гр.В.,с БУЛСТАТ
*********,адрес на упражняване на дейността гр.В.,ул.“С.З.**,адвокатско
възнаграждение за осъществената от него във въззивната инстанция
безплатна защита на М. ИВ. ЯН. с ЕГН ********** от гр.В. в размер на 115 лв
/сто и петнадесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14