РЕШЕНИЕ
№ 1960
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110204065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. СТ. В. от с.Владая, ******** против
Наказателно постановление № 22-4332-002417/04.03.2022 г., издадено от
Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на основание чл.
179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения, че в хода на административно –
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице. В тази връзка се сочи, че в съставения и връчен
срещу подпис на жалбоподателя АУАН липсва нарушение с правна
квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП, каквото се съдържа в
акта, приложен в административно-наказателната преписка. Твърди се и
различна правна квалификация на нарушението в АУАН (чл.25, ал.1 от ЗДвП)
и в НП (чл.25, ал.2 от ЗДвП), както и допуснати нарушения по чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Отправя се молба към съда да се произнесе с решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
1
В съдебните заседания, проведени пред настоящата инстанция,
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощника си –
адв.С. - САК. Последният в дадения ход по същество на делото излага
аргументи, че при проведеното административно–наказателно производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават същото
и са основания за отмяна на издадения санкционен акт. Като такива освен
описаните в жалбата, посочва и обстоятелството, че АУАН не е подписан от
посочения в него свидетел.
На следващо място адв. С. излага доводи, че от събраните по делото
доказателства се установявало, че жалбоподателят е напуснал ПТП след
разговор с другия участник в ПТП- св.Г., който му казал, че няма претенции
към него, поради което не можело и да се твърди, че същият умишлено е
напуснал произшествието. По изложените аргументи пледира за отмяна на
обжалваното НП.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не взема отношение по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН бл. № 210093/21.01.2022 г. по реда на чл. 40, ал.4 от
ЗАНН.
Актът е съставен срещу СТ. СТ. В. затова, че на 21.12.2021 г., около
18:35 часа в гр. София, на бул.“Акад.Иван Евстатиев Гешов“, като водач на
лек автомобил „БМВ 330 Д“ с рег. № СВ 95 29 НМ с посока на движение от
бул.“Цар Борис III“ към бул.“България“, преди кръстовището с ул.“Феликс
Каниц“, поради частично навлизане от лява в дясна пътна лента, става
причина за ПТП с движещият е в тази пътна лента лек автомобил „Пежо 206“
с рег. № СВ 39 83 МН, нанасяйки му щети в предната лява част, след което
напуска местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол
на МВР.
Актосъставителят квалифицирал описаното нарушение по чл. 25, ал.1
от ЗДвП.
Така съставеният АУАН бил предявен на нарушителя В., който след
като се запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване: „Човекът
каза да тръгвам и влезе в колата си“.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу така съставения АУАН, с вх. № 433200-6448/24.01.2022 г.
Въз основа на АУАН и след преценка на подаденото възражение като
неоснователно било издадено обжалваното наказателно постановление № 22-
4332-002417/04.03.2022 г., с което при идентично описание на фактическата
обстановка, жалбоподателят е санкциониран с налагане на „глоба“ в размер
на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и с „глоба“ в размер
на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един
2
месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 14.03.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН бланков № 210093/21.01.2022 г., възражение
с вх. № 433200-6448/24.01.2022 г., докладна записка, протокол за ПТП №
1658670/21.12.2021 г., справка за нарушител/водач, декларации от Д. СТ. Г. и
СТ. СТ. В., Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8121- З-
1632/02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи; както и от гласните
доказателствени средства.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля Д. СТ. Г. –участник в ПТП,
че на процесната дата -21.12.2021 г. същият управлял собствения си лек
автомобил по бул.“Иван Евстатиев Гешов“ в посока бул.“България“ в дясната
пътна лента. Лекият автомобил, управляван от жалбоподателя се движел пред
него в лявата пътна лента, когато малко преди светофара предприел маневра
надясно, при която закачил левия калник на управлявания от св.Г. лек
автомобил. В резултат на настъпилото съприкосновение между двата
автомобила се откачила предната броня на лекия автомобил „БМВ“,
управляван от жалбоподателя. Последният свалил предната броня на
автомобила си и я изхвърлил в намиращия се в близост контейнер за смет,
след като свалил регистрационния си номер.
Св.Г. казал на жалбоподателя, че няма никакви претенции към него, тъй
като по лекия му автомобил няма причинени щети, след което двамата
решили да не се обаждат в КАТ и да си тръгват. В момента, в който св.Г. се
качил в лекия си автомобил видял, че другият участник в ПТП си извадил
мобилния телефон и снимал неговия автомобил, така че да се вижда
регистрационният му номер. Това поведение на жалбоподателя провокирало
св. Г. да се обади в КАТ и да съобщи за настъпилото ПТП.
Св.Г. беше категоричен в показанията си, дадени в хода на съдебното
следствие, че не е бил викан в СДВР – ОПП и не се е подписал в качеството
на свидетел при съставяне на АУАН срещу другия участник в ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок и е насочена
срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, в изпълнение на правомощията си,
3
констатира, че съставения АУАН и обжалваното НП са издадени от
компетентни органи, съгласно приложените към материалите на делото
Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8121- З-1632/02.12.2021 г.
на Министър на вътрешните работи. Спазени са сроковете по смисъла на чл.
34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и
НП на жалбоподателя.
Според съдебния състав в хода на административно –наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като
съображенията за това са следните:
На първо място, съпоставяйки АУАН приложен в кориците на делото и
изпратен в съда от АНО, с акта приложен към жалбата, с която е сезиран
съда, се установавя различие в правната квалификация на описаните
фактически констатации. В АУАН, представен от жалбоподателя е налице
само правна квалификация по чл.25, ал.1 от ЗДвП, а в АУАН приложен към
материалите на административно –наказателната преписка е налице и втора
правна квалификация – по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП (очевидно дописана
впоследствие, тъй като не съществува в АУАН, връчен срещу подпис на
нарушителя).
На следващо място, въпреки че в текста на АУАН е посочено, че
същият е съставен на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН (когато нарушението е
установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в
отсъствие на свидетели), в акта са вписани и двама свидетели –Д. СТ. Г. –
свидетел –очевидец и Станислав Антоанов –свидетел при съставяне на акта.
По –нататък, следва да се отбележи, че в текста на АУАН правната
квалификация на нарушението е по чл.25, ал.1 от ЗДвП, а в издаденото НП е
въведен нов съставомерен факт, а именно, че при навлизане от лява в дясна
пътна лента водачът не е пропуснал ППС, които се движат по нея, като
нарушението е било квалифицирано по чл.25, ал.2 от ЗДвП.
В административно-наказателното производство съставянето на АУАН
представлява официална констатация за извършеното нарушение и е
основния процесуален документ, даващ началото на това производство. До
съставянето на АУАН се стига чрез извършване на предварителна дейност по
изясняване на основните въпроси на производството: наличие на деяние,
съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено
виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по
надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за
спора факти. Под доказателства се разбират всички фактически данни, които
се използват за установяване на обстоятелствата по административно-
наказателното производство в съответствие с принципа на обективната
истина. Самото съставяне на акта представлява единствено официална
констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за
доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така
наречената констативна функция на акта. В този смисъл фигурата на
актосъставителя се свежда до това, че той е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна дейност е да разследва
4
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление.
На следващо място, абсолютно задължително е в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление,
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена правна норма. Освен това следва да е налице съответствие
между фактическото описание на нарушението и неговата цифрова правна
квалификация.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в конкретиката на
настоящия казус е налице изначално опорочено административно обвинение,
което нарушава изцяло правото на защита на санкционираното лице, респ.
създава невъзможност да се определи предмета на доказване, което е в
правомощията единствено на административно-наказващия орган, който е
длъжен да даде ясно, точно и непротиворечиво описание на нарушението -
изискване, произтичащо от императивната разпоредба на чл. 57, т.5 от ЗАНН.
Ето защо, обжалваното НП следва да бъде отменено, като обсъждането на
останалите въпросите, които иначе биха се явили релевантни за делото, се
явява безпредметно.
Само за пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, че в
случая от доказателствената съвкупност на делото безспорно се установява
извършване на нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП (съставомерни факти на
което са въведени едва с издаването на НП), като не се установява
извършване на нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
С оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, чийто процесуален представител до приключване на
съдебните прения не направи искане за присъждане на направени разноски
по делото, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-002417/04.03.2022 г.,
издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на
основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.4 от ЗДвП на СТ.
СТ. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един
месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6