Решение по дело №9767/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,21.03.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                             мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 9767 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

                 С решение от 14.05.2018 г. по гр.д. № 15043/16 г., СРС,  ГО, 37 с-в
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86 ЗЗД, че Й.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** и Ц.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължат разделно на кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК *******, сумата от 129.85 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2012г. до м.04.2015г., ведно със законна лихва за периода от 09.10.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 41.32 лв. за периода от 31.12.2012 г. до 29.09.2015г. Сумите се разпределят както следва: Й.А.Д., ЕГН ********** дължи сумата от 56.30 лв. - представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 9.10.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 20.66 лв. за периода от 31.12.2012 г. до 29.9.2015 г., както и 8.62 лева - представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2012г. до м.04.2015г., като отхвърля иска за главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2012г. до м.04.2015г. над сумата от 56.30 лева до пълния предявен размер от 118.92 лева, както и искът по чл.86 ЗЗД в размер на 0.83 лева - законна лихва за забава върху сумата от 8.62 лева за периода от 31.12.2012 г. до 29.9.2015г., като неоснователни. Ц.Т.Д., ЕГН ********** дължи сумата от 56.30 лв. - представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 9.10.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 20.66 лв. за периода от 31.12.2012 г. до 29.9.2015 г., както и 8.62 лева - представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2012г. до м.04.2015г., като отхвърля иска за главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2012г. до м.04.2015г. над сумата от 56.30 лева до пълния предявен размер от 118.92 лева, както и искът по чл.86 ЗЗД в размер на 0.83 лева - законна лихва за забава върху сумата от 8.62 лева за периода от 31.12.2012 г. до 29.9.2015г., като неоснователни.

ОСЪЖДА Ц.Т.Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, сумата в общ размер от 276.01 лева - разноски в заповедното и исковото производство.

ОСЪЖДА Й.А.Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, , сумата в общ размер от 276.01 лева - разноски в заповедното и исковото производство.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, , да заплати на Ц.Т.Д., ЕГН ********** и Й.А.Д., ЕГН **********, сумата в размер 255.40 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Сочи,че от изравнителните сметки и от заключението на вещото лице-топлотехник се установявало,че  потреблението за топла вода  на топлоснабдения имот е  определено по показанията  на водомер за топла вода.Липсвали данни за рекламация по чл.70 ал.6  от Наредбата за топлоснабдяването в 30-дневен срок от отчета,поради което изравнителните сметки е трябвало да се приемат.

                       Моли да бъде отменено решението на СРС в обжалваната част и исковете да бъдат уважени изцяло.   Претендира   присъждане   на разноски.

                       Въззиваемите   представят отговори на въззивната жалба ,с които я оспорват.

                      Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответниците оспорват исковете.

              По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

              Неоснователно е възражението на въззивника,че в имота на ответниците  се измерва разходвана топла вода при поставен водомер.От  представените от ФДР главни отчети се установява,че при ответниците всички радиатори за затапени ,както и че не ползва БГВ,констатирано на място от топлинния счетоводител.От приетата без оспрване СТЕ се установява,че за имота е начислявана само ТЕ за сградна инсталация.

              Не са постъпвали рекламации срещу изравнителните сметки и вещото лице по СТЕ  е взело предвид заложените данни в тях.               

              Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то ,като законосъобразно , следва да бъде потвърдено.

              Въззиваемите претендират  разноски пред настоящата инстанция  и такива следва да се присъдят-по 300 лв. за адвокатско възнаграждение/минимален размер по Наредба №1/2004 за МРАВ/.

  Водим от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

        ПОТВЪРЖДАВА решението от 14.05.2018 г. по гр.д. № 15043/16 г., СРС,  ГО,37с-в
                   ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД ***, адрес на управление:***, с ЕИК ******* да заплати на Ц.Т.Д., ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 300 лв. разноски  пред въззивната инстанция.

                  ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД ***, адрес на управление:***, с ЕИК ******* да заплати на Й.А.Д., ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 300 лв. разноски  пред въззивната инстанция.

                    РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване .

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

                                                                                          2.