Р Е Ш Е Н И Е
№ 1716 05.11.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти
състав, на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
Секретар: Гергана Славова
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов КАД № 1893 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс.
Образувано е по
касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София против Решение № 756 от 21.05.2021г.,
постановено по адм. дело № 2239 от 2020г. по описа на Административен съд – Бургас.
Касаторът оспорва решението, като необосновано и неправилно, в частта, в
която ГД „ИН“ е осъдена да заплати на И.Г.Я. обезщетение в размер на
10 000лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГД „ИН“,
свързани със санитрано-хигиенните и битови условия, при които е изпълнявана
мярката за неотклонение „задържане под стража“ и е търпяно наказание „лишаване
от свобода“ за периода 04.12.2009г. – 23.12.2015г. От една страна, касаторът не
оспорва установената от съда фактическа обстановка. Намира, че неправилно е
тълкувано, употребеното в ал.5 на чл.284 от ЗИНЗС понятие „настъпване“, като
същото се приравнява на „наличие“. Според касатора настъпването на нещо, за
разлика от наличието, изисква предварително посочване и индивидуализиране на
конкретни вреди. Твърди още, че установените битови условия в жилищните
помещения на затвора не могат да се интерпретират като резултат на поведение
(действие или бездействие) на служители на ГД „ИН“, тъй като затворите се
откривали и закривали със заповед на министъра на правосъдието. Разполагаемата
площ, както и другите характеристики на помещенията били в зависимост от
заложените при строителството стандарти. Сочи още, че изискванията за минимална
жилищна площ за един лишен от свобода и за санитарно помещение и течаща вода не
били задължителни към периода на исковата претенция. Т.е. поведението на
затворническата администрация било законосъобразно, поради липса на нормативно
регламентирано задължение. Не били доказани реално претърпени вреди. Обосновава
теза, според която затворите не били туристически обекти и поради характера на
наказанието, лишените от свобода следвало да търпят известни лишения. Оспорва
се извода на съда, според който не била изтекла погасителната давност за
предявяване на иск. Изразява се несъгласие с размера на присъденото
обезщетение, тъй като по друг иск в същия съд, за идентичен период, места за
престой и ответник на ищеца било присъдено още едно обезщетение. Общият размер
на обезщетенията и от двете производства според описаното в касационната жалба
възлиза на 12 080 лева. Възразява се още и срещу неприсъждането на
юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената
част и постановяване на ново решение, с което исковата претенция да бъде изцяло
отхвърлена, алтернативно да бъде намален размерът на обезщетението. Иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не са ангажирани нови
доказателства относими към предмета на доказване, които да са допустими в
касационното производство.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
С писмена молба, пълномощникът на касатора не възразява да се даде ход на
делото в негово отсъствие, изразява становище за приключване събирането на
доказателства и да се реши делото по същество. Представя доказателства за
установяване на невъзможността да се яви в съдебно заседание.
Ответникът И.Г.Я., редовно уведомен, се явява лично.
Оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Не сочи нови доказателства.
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение в обжалваната част.
Административен съд – Бургас, в
настоящия тричленен състав, като обсъди доводите и становищата на страните,
събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, съобрази
следното:
Касационната жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от
надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваната част, е неблагоприятен и
е постъпила в законоустановения срок.
При разглеждането й по същество, касационният съд констатира
следното:
Производството пред Административен съд – Бургас се е
развило по искова молба от И.Г.Я., ЕГН **********, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, гр.София за
заплащане на обезщетение в размер на 50 000лв., за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Ареста гр.Ямбол, Затвора гр.Бургас и Затвора
гр.Стара Загора, свързани с условията, при които е изпълнявана мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и е търпяно наказание „лишаване от
свобода“, за периода 04.12.2009г. - 23.12.2015г.(2210 календарни дни).
В указания срок за отговор на исковата молба, ответникът
– ГД „ИН“ е депозирал писмен отговор, в който се оспорва изцяло иска като
неоснователен и недоказан. Направено е и възражение за изтекла погасителна
пет-годишна давност.
В хода на първоинстанционното производство са ангажирани
множество гласни и писмени доказателства, с което решаващият състав е извършил
необходимите съдопроизводствени действия, с оглед изясняване на спора от
фактическа страна.
Съдебният акт съдържа детайлен анализ на приложимите
/относими/ правни норми и въз основа на съвкупна преценка на доказателствената
маса и осъществения обстоен анализ съдът е обосновал верни правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1 предвижда, че тези
лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Съгласно нормата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Касационният състав намира възражението,
според което първо-инстанционното решение е необосновано, за неоснователно. АдмС-Бургас
е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението изрично
е посочено, че липсата на достатъчна жилищна площ и на санитарен възел е
доказано и за трите места, в които е търпял наказание и мярка за неотклонение
ищеца, а именно Ареста –гр.Ямбол, Затвора- Бургас и Затвора- Стара Загора за
периода 04.12.2009г. – 23.12.2015г. По отношение на Ареста –гр.Ямбол по делото
е доказано, че причинените вреди се изразяват в недостатъчно отопление,
проветряване и осветеност, липса на осигурена възможност за престой на открито,
респективно липса на каквато и да е възможност за двигателна активност, неприемливи
условия за хранене. Съдът приел, че искът е доказан по основание за периода 04.12.2009г. – 23.12.2015г., в
частта, касаеща неосигуряване на нормални санитарно-битови условия за изпълнение
на наказанието лишаване от свобода: липса
на достатъчна жилищна площ, на санитарен възел, а в Ареста гр.Ямбол и
недостатъчно отопление, проветряване и осветеност, липса на осигуряване на
възможност за престой на открито, респ. липса на каквато и да е възможност за
двигателна активност, неприемливи условия за хранене.
В останалата част,
за същия период, твърденията на ищеца за
незаконосъобразно бездействие, изразяващо се неосигуряване на социално
помещение за сушене на дрехи, липса на осигурена възможност за двигателна
активност и липса на изискуемо оборудване в килиите в Затвора- гр.Стара Загора
и Затвора- гр.Бургас, съдът преценил като неоснователни, поради което в тази
част искът е отхвърлен, като по отношение размера на претенцията същата е
отхвърлена за разликата от 10 000 до 50 000 лева.
В отхвърлителната част решението не е оспорено от
ищеца, който има правен интерес от обжалване в тази част, поради което в
съответната част е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото
касационно производство.
Само по себе си несъгласието на касационния
жалбоподател с изводите на съда не може да установи касационното основание необоснованост на решението в
обжалваната му част. В изпълнение изискванията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС съдът е изискал от специализирания орган по изпълнение на
наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото, като съобразно представената справка и съдържаща се в писмените
доказателства информация, както и въз основана събраните гласни доказателства,
е приел за частично доказан искът по своето основание, като е обосновал извод
за неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на
условия за изтърпяване на мярката за неотклонение и съответното наказание, с
оглед недопускане накърняване на човешкото достойнство отвъд неизбежното ниво
на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Установената
от доказателствата по делото липса на достатъчно жилищна площ, липса на достъп
до течаща вода и тоалетна в помещенията, липса на създадени условия за
двигателна активност, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо
човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. В този
смисъл, претенцията е била доказана по своето основание.
Неоснователно е възражението за изтекла
погасителна давност за предявяване на иска. Правилно и детайлно, с позоваване
на тълкувателна съдебна практика, решаващият състав на административния съд е изяснил,
че при незаконни действия или
бездействия на административните органи, давността тече от момента на
преустановяването им. В конкретният случай, в процесния период 04.12.2009г.–
23.12.2015г., бездействието на администрацията на Ареста гр.Ямбол, Затвора
гр.Бургас и Затвора гр.Стара Загора не е преустановено. Налице е продължавано
бездействие. Преустановяване на бездействието е налице в момента на промяна в
условията, при които се търпи мярката за неотклонение и присъдата. Преустановяване
на бездействието настъпило едва с освобождаването на ищеца от Затвора гр.Стара
Загора при условията на условно предсрочно освобождаване, т.е. на 23.12.2015г.
Исковата молба била подадена на 03.11.2020г., т.е. преди изтичане на пет
годишната давност по чл.110 от ЗЗД, който период изтича съответно на
23.12.2020г.
Неоснователно е възражението на ГД „ИН“
относно размера на присъденото обезщетение, въпреки изложените от съда ясни и
кореспондентни на приетите доказателства правни съображения. В съответствие с нормата
на чл.52 от ЗЗД
и съобразно критерия за справедливост, съдът е взел предвид конкретно
установените по делото обстоятелства във връзка с условията, при които
ответникът е пребивавал в конкретните помещения за лишаване от свобода, и
кумулативния им ефект върху него, степента и интензитета на причинените
неимуществени вреди и продължителността от време, през който са претърпени.
Определено, съобразно горните обстоятелства, присъденото обезщетение е
необходимо и достатъчно, за да компенсира претърпените от Я. неимуществени
вреди, без да доведе до неговото обогатяване. Размерът му е съобразен и с
реалния стандарт на живота в Република България, включително и с размерите на
минималните работна заплата и социална пенсия в страната за процесния период,
които са със значително по-ниски стойности от тези в останалите страни- членки
на ЕС. Соченото друго исково производство, което според касационния
жалбоподател било заведено с цел присъждане на по-голям размер на обезщетението
е с друг предмет и друга искова претенция, поради което се явява неотносимо към
настоящото производство и фактите от другото производство не могат да се
обсъждат в този съдебен акт.
В касационното производство не са ангажирани нови
доказателства, които да са относими към предмета на делото и допустими в този
стадий исковото производство, поради което и липсва основание за тяхното
обсъждане.
По отношение на оплакванията за неправилност на
решението в частта относно неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ГД „ИН“ за отхвърлената част от иска, административният съд правилно
се е позовал на специалния закон– чл.286, ал.2
и ал.3 от ЗИНЗС.
На това основание неоснователно се явява и искането на ГД„ИН“ за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част на иска, като в тази насока
съдът съобразява и практиката на Върховния
административен съд на Република България, обобщена в постановено от него
Определение № 1622 от 06.02.2019 г. по адм. дело № 614 от 2019 г.,
съдържащо препратки и към други постановени съдебни актове относно присъждането
на разноски в производства като настоящото.
Разноски не се претендират от ответника по касация,
поради което въпреки изхода от делото не следва да се присъждат в полза на тази
страна.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен
съд-гр.Бургас е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е неоснователна и
се оставя без уважение, с оглед липсата на отменителни основания по чл.209 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд- гр.Бургас, тричленен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 756 от 21.05.2021г.,
постановено по административно дело № 2239
по описа за 2020г. на
Административен съд -гр.Бургас, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: Членове:1. 2.