Решение по дело №229/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 01.02.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                      Председател: Кремена Борисова

                                                            Членове:  Христинка Д.а

                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                         

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 229 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ТД на НАП, гр. Варна, депозирана чрез гл. юрисконсулт В. М. срещу Решение № 260047/05.10.2020г. на Районен съд гр.Шумен, постановено по ВАНД № 564/2020г., по описа на същия съд, с което е отменено наказателно постановление №491307-F430922/21.01.2020 год.  на Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, във вр. с чл.38, ал.1 от ЗСч на “Д.Г.“ ООД ***  е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева /двеста лева/.

С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми. Сочи се, че фактът на извършване на нарушението и неговият автор са установени по безспорен начин, както и че деянието е квалифицирано правилно и правилно на нарушителя е наложена глоба. Твърди се, че производството правилно е било спряно след проведеното щателно издирване на нарушителя, до който били отправени покани за явяване за съставяне на АУАН, поради което не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото от районния съд наказателно постановление.

Ответната страна редовно и своевременно призована се представлява от управителя на дружеството Д. Д., който оспорва жалбата и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли съда да го остави в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление №491307-F430922/21.01.2020 год.  на Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, във вр. с чл.38, ал.1 от ЗСч на “Д.Г.“ ООД ***  е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева /двеста лева/.

На 23.08.2018 год. по повод на получено указание на Изпълнителния директор на НАП за публикуване на годишен финансов отчет за 2017 год. била извършена проверка в база данни на Агенцията по вписванията – Търговски регистър от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Шумен, при което било установено, че „Д.г.“ ООД,  не е изпълнило задължението си  да публикува в Агенцията по вписванията Годишния финансов отчет за дейността си, извършена за 2017 год. Било констатирано, че дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 год. с вх.№2700И0108952/31.03.2018 год., в която  е декларирало приходи в размер на 11783.19 лева, разходи – 11651.30 лева, счетоводна печалба – 131.89 лева и данъчна печалба в размер на 131.89 лева. В тази връзка до дружеството била изпратена покана изх.№2976/23.08.2018 год., с която са ги поканили да се явят в седемдневен срок в ТД на НАП – Варна, офис Шумен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Същата е била изпратена с куриер, като на представеното известие за доставяне е отразено, че поканата не е била потърсена.  На жалбоподателят на 24.10.2018 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.AN, №F430922, в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, във вр. с чл.74, ал.1 от ЗСч. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. С протокол №*********8/12.02.2019 год. административно-наказателното производство е било спряно на основание разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е бил връчен на жалбоподателя на 09.01.2020 год., като последния е отказал да го подпише.  Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани допълнителни писмени възражения.  Въз основа на така съставения акт и   съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №491307-F430922/21.01.2020 год.  на Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, във вр. с чл.38, ал.1 от ЗСч на “Д.Г.“ ООД ***  е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева /двеста лева/.

От извършената служебна справка в Търговския регистър се установява, че същият е бил обявен на 01.09.2020 год., след издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на определената им компетентност, но без да бъде отправена покана до нарушителя за съставянето на акта и постановлението е издадено извън предвидените преклузивни срокове, с което са допуснати съществени нарушения на  материалните и процесуални правила. Съдът е констатирал, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя, като последният изобщо не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН. Административнонаказващият орган не е извършил щателно издирване на нарушителя, доколкото съставеният в негово отсъствие акт е следвало да бъде връчен по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН. А след като не е извършено щателно издирване, не са били налице основания за спиране на административнонаказателното производство. Въз основа на това е приел, че наказателното постановление е издадено след изтичане на предвидения в чл.34 ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок, без да е налице хипотезата на чл.43 ал.6 от ЗАНН. Съдът се е позовал на практиката на Административен съд Шумен по сходни казуси, която се споделя и от настоящия състав.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, съдът съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд - гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени  доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Касационната инстанция напълно споделя съображенията на решаващия съд за допуснатите от административнонаказващия орган нарушения на материалния и процесуален закон и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260047/05.10.2020г., постановено по ВАНД № 564/2020г. по описа на Шуменски районен съд.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.02.2021 г.