Решение по дело №699/2023 на Административен съд - Плевен

Производство по чл.149 и сл. вр. чл. 118, ал. 3 и ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" пр.3 от Кодекса за социално подпомагане (КСО).

Образувано е по жалба на М. Д. А. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], против Решение № 2153-14-48/24.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-14-126/23.06.2023г. като неоснователна и потвърдено Разпореждане №2175-14-85#14/17.03.2023г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен. Посочва се в жалбата, че решението и потвърденото с него разпореждане е незаконосъобразно. Иска се от съда да отмени Решение № 2153-14-48/24.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен.

В съдебно заседание оспорващият, се явява лично и моли съда да уважи жалбата му като основателна и доказана.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен, редовно призован се представлява от юрисконсулт З. С.. Процесуалният представител на страната посочва, че пенсията на оспорващият правилно е била изчислена, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 149, ал. 3 вр. ал.1 от АПК, доколкото оспореният акт е връчен на М. Д. А. на 27.07.2023г. Жалбата е подадена на 10.08.2023г. по имейл чрез адм.орган в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови оспореното Решение № 2153-14-48/24.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, ответникът е приел, че Разпореждане №2175-14-85#14/17.03.2023г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен, с което е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 80% трайна намалена работоспособност от 25.11.2015г. със срок на инвалидност до 01.12.2021г. по чл. 99, ал.1 т.2 б.“д“ от КСО и същата е определена в размер на 880,44 лв., е правилно. Административният орган приел за неоснователни възраженията на М.А., че данните, подадени от „Криси“ ЕООД за периода 18.11.2023г. до 22.12.2015г. отговарят на обективната действителност, а издадените констативен протокол № КП-5-14-00798015/14.08.2020г. и задължителни предписания № ЗД-1-14-00911623/20.04.2021г. не са получени от жалбоподателя и са неотносими. Решаващият орган приел, че установеното от проверяващите органи на НАП в хода на проверката на „Криси“ ЕООД, обективирани в посочения по-горе констативен протокол, сочат, че за периода 01.01.2010г.- 31.12.2019г. няма подадени декларации по чл.92 от ЗКПО от дружеството, липсва информация за отчет за приходи и разходи и годишен финансов отчет за същия период, дружеството има непрекратени трудови договори на 6 лица, наети по трудови правоотношения и подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО до м.06.2020г., както и управителят на дружеството декларирал, че не притежава ведомости и други счетоводни документи, като същите се намират в М. Д. А.. Последното обусловило извод за липса на доказателства за упражняване на стопанска дейност от „Криси“ ЕООД и наетите лица по трудови договори за периода от 2020 – 2020г. Въз основа на издадения констативен протокол № КП-5-14-00798015/14.08.2020г. и информация за служебно заличаване на данните в регистъра на осигурените лица за периода от 26.03.2010г.-21.12.2020г., сред които е и жалбоподателят, ответникът приел за правилен извода на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен, че периодът от 18.11.2013г.-23.11.2015г. следва да бъде изключен от зачетения стаж при определяне на личната пенсия за инвалидност, както и стажът за периода за безработица от 23.12.2015г. до 09.02.2016г. На това основание адм.орган счел жалбата срещу Разпореждане №2175-14-85#14/17.03.2023г. за неоснователна и я отхвърлил, а оспореното разпореждане потвърдил като правилно и законосъобразно.

Съдът намира горните доводи за основателни по следните съображения:

Безспорно по делото е, че въз основа на заявление вх.№ 12-14-94/10.02.2016г. по описа на ТП на НОИ е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание разпореждане № 14/10.03.2016г., актуализирана с разпореждане № 42/ 12.07.2016г., и двете на ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен.

Безспорно е и се установява от заверено копие на констативен протокол № КВ-5-14-00798015/14.08.2020г., че във връзка със сигнал от сектор КП № 1043.-14-257/14.05.2020г. на основание чл.108, ал.1 от КСО от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Плевен на 14.08.2020г. била извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Криси“ ЕООД с ЕИК *********. В хода на проверката било установено, че управителя на дружеството И. П. К. писмено декларирал при проверка, за която е съставен КП № 511/22.04.2015г., че не притежава ведомости и други счетоводни документи, като същите се намирали в М. Д. А., който бил назначен на трудов договор за периода от 18.11.2013г.-23.11.2015г. В хода на проверката на основание чл. 5, ал.3 от Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ било изпратено писмо до НАП за липса на осигурителни вноски за наети лица по трудови правоотношения с „Криси“ ЕООД за периода от 01.01.2005г.до 30.04.2014г. Било установено, че липсва информация за отчет за приходи и разходи и годишен финансов отчет на дружеството за периода 2010г.-2019г. Установено било, че за периода 01.01.2010г.- 31.12.2019г. няма подадени декларации по чл.92 от ЗКПО, а в регистър „Трудови договори“ имало непрекратени трудови договори на 6 лица наети по трудови правоотношения и с подадени данни по чл.5, ал. 4 от КСО до м.06.2020г. На лицата били изпратени задължителни предписания за представяне на писмени обяснения, като посочат седалище, работно място, трудов договор, заемана длъжност, контактни данни за управител, счетоводител или друго упълномощено лице. Към 14.08.2020г. единствено Й. Ц. Ц. представила копие от трудов договор, но не и писмено обяснение. За периода от м.04.2013г. до м.05.2020г. на дружеството били изплатени суми по фондовете на ДОО на 5 лица в размер на 24092,62 лв. В хода на проверката не били представени доказателства за упражняване на стопанска дейност на дружеството и наетите лица по трудови правоотношения в периода от 2010 – 2020г.

Видно от заверено копие на задължителни предписания № ЗД-1-14-00911623/20.03.2021г., че на осигурителя „Криси“ ЕООД било указано да подаде съгласно чл.5, ал.4 от КСО с декларация образец №1 по отношение на 21 лица като под № 6 е отбелязан М. Д. А.- на код „заличаване“ – вид осигурен 01 (наето лице по трудово правоотношение) за период 01.01.2014г. -22.11.2015г. и вид –осигурен. Задължителните предписания са връчени на лицето по реда на чл. 110, ал.4 от КСО. Данните за М. Д. А. за вид осигурен 1 (наето лице по трудов договор) са заличени за периода 01.01.2014г.-22.11.2015г., а за вид осигурен 27 (лица, получаващи обезщетение за времето, през което са останали без работа) са заличени за периода 23.11.2015г.-22.12.2015г. В тази насока са доказателствата на л. 26-л.34 от делото и заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза.

С Разпореждане №2175-14-85#14/17.03.2023г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия било изменена, считано от датата на отпускане 25.11.2015г. поради заличаване на неоснователно подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО от „Криси“ ООД за периода от 18.11.2013г. -22.12.2015г. съгласно констативен протокол КП-5-14-00798015 от 14.08.2020г. и задължителни предписания № ЗД-1-14-00911623/20.04.2021г. Изключен от стажа бил и периода на безработица от 23.12.2015г.-09.02.2016г. С разпореждането било постановено, че на основание чл.114, ал.1 КСО недобросъвестно получените суми от пенсия подлежат на възстановяване от лицето, със законната лихва по чл.113 КСО. Разпореждането е връчено с писмо с обратна разписка на 22.05.2023г. Против Разпореждане №2175-14-85#14/17.03.2023г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ била подадена жалба вх.№ 1012-14-126/23.06.2023г.

С Решение № 2153-14-48/24.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-14-126/23.06.2023г. като неоснователна и потвърдено Разпореждане №2175-14-85#14/17.03.2023г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен. Решението е връчено на 27.07.23г. С жалба вх.№1012-14-126#6/ 22.08.2023г. е инициирано настоящето производство.

Спори се между страните по делото законосъобразно и съответно на материалния закон ли е Решение № 2153-14-48/24.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен.

За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени доказателства:

По делото са представени от жалбоподателя копия на фактури, издадени от „Криси“ ЕООД - л. 184 – 217 и копие от извлечение от фискална памет на касов апарат, с посочване в титулната част от документа, че е издаден от „Криси“ ЕООД за периода 23.06.2010г.- 20.03.2024г.

Назначена и изготвена е и съдебно икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, осигурителният стаж на М. Д. А. към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ИОЗ - 10.02.2016 г., изчислен по данни от приложените към делото и пенсионното досие в ТП на НОИ документи, е в размер на 12 години, 0 месеца, 11 дни при III категория труд. В резултат на извършена проверка, с отразени констатации в Констативен протокол КП-5-14-00798015 от 14.08.2020 г., издаден от контролен орган на ТП на НОИ Плевен, задължителни предписания № ЗД-1-14-00911623 от 20.04.2021 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Плевен, служебно са заличени данните, подадени с декларации обр. № 1 от осигурителя „Криси" ЕООД, за М. Д. А. за периода от 18.11.2023г. до 22.11.2015 г. След като няма положен осигурителен стаж в осигурителя „Криси” ЕООД в периода от 23.08.2014 г. до 22.11.2015 г., А. няма внесени и/или дължими вноски във фонд „Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и поради това няма право на парично обезщетение за безработица. От осигурителния стаж на М. Д. А., установен към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ИОЗ - 10.02.2016 г. се изключват 02 години, 02 месеца, 22 дни. Документирания и отразен в НОИ осигурителен стаж на М. Д. А. към 17.03.2023 г. е в размер на 09 години, 09 месеца, 19 дни при III категория труд, посочен по периоди и осигурители в т.1 от констативно - съобразителната част на заключението. За периода след датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за ИОЗ -10.02.2016г. е подадено заявление от 31.03.23г. с допълнителен осигурителен стаж за 7 месеца и 26 дн при осигурители „Опиум“ гр.Плевен и „Ем Ди Ай Консултинг“ гр.Плевен. Осигурителния стаж за периода 01.04.2018г. до 30.06.2018г. и от 05.08.2022г. до 31.12.2022г. е извън процесния период на Разпореждане № 2175-14-85#14/17.03.2023г. вещото лице е категорично, че размерът на пенсия на М. Д. А., определен въз основа на установените от вещото лице осигурителен стаж и осигурителен доход към 17.03.23г. и този, определен въз основа на установените от административния орган размери в оспореното разпореждане Разпореждане № 2175-14-85#14/17.03.2023г. е един и същ и възлиза на сумата от 880.44 лв. не е налице разлика между установените от вещото лице размери на осигурителния стаж и осигурителен доход и размерите на документирания отразен от административния орган стаж и доход на жалбоподателя, тъй като към 17.03.23г. са заличени данните, подадени от осигурителя „Криси“ ЕООД с ЕИК *********.Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, предвид съответствието с писмените доказателства по делото.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" разпорежданията за изменение на пенсията поради неправилно определяне на размера се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.

Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното решение на директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено от компетентен орган. Решението е постановено от компетентен в предвидената от закона форма. Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. В изпълнение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Мотивите на органа се допълват и от събраните в хода на административното производство доказателства.

Потвърденото от директора на ТП на НОИ Плевен разпореждане също е издадено от компетентен орган, при спазване изискването за форма и посочване на фактическите и правни основания за издаването му.

Не се констатира наличието на процесуални нарушения, които да са съществени и които да са от естеството да ограничат правата на жалбоподателя, или които, ако не бяха допуснати, щяха да доведат до издаването на акт с друго съдържание. Органът е спазил разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК и е събрал по силата на служебното начало необходимите доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая.

Неоснователни са възраженията на оспорващия за допуснати съществени процесуални нарушения, че не е запознат и не е взел участие в производството по издаване на задължителните предписания към „Криси“ ООД – гр. Плевен. Извършването на проверка по разходите на ДОО по реда на чл. 108 от КСО касае контрол по спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения. Всички документи във връзка с извършване на дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение, респ. на осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения, подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя в качеството му на такъв и във връзка с извършването на проверки от компетентните органи на НАП, НОИ и ИА ГИТ с оглед възложените им от закона дейности. Работниците и служителите, назначени по трудов договор не разполагат с документите, от които да се установи цялостната дейност на осигурителя по отношение на упражняваната търговска/стопанска дейност и осъществяването на общественото осигуряване на назначените по трудов договор лица. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя, страна в производството е само проверявания осигурител, и само той може да бъде адресат на административния акт (задължителни предписания), издаден в резултат на проверката по разходите на ДОО, а жалбоподателят не е страна в производството по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Ето защо за контролния орган не е било налице задължение да го уведоми и да изиска представяне на обяснения и доказателства.

Въпреки това обстоятелство, видно от констативен протокол № КВ-5-14-00798015814.08.2020г. контролният орган на ТП на НОИ е изискал от всички 6 лица, наети по трудови правоотношения, писмените доказателства по делото при проверката на „Криси“ ЕООД на основание чл. 108, ал.1 т.4 от КСО е изискано от 6 –те лица, които са били вписани в регистър „Трудови договори“, след които е и М. А., да дадат писмени обяснения, като посочат седалище, работно място, трудов договор, заемана длъжност, контактни данни за управител/счетоводител или упълномощено лице. Видно от материалите по делото оспорващият не дал писмени обяснения и не представил допълнителни доказателства. Това обстоятелство обуславя извод, че М.А. е убил уведомен за провеждащата се проверка и не е представил доказателства за упражняване както на стопанска дейност от дружеството, така и за упражняване на трудова дейност от наетите лица по трудови правоотношения т.е. правото му на защита в административното производство не е било накърнено.

По отношение материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане следва да се посочи, че констатациите на органите на ТП на НОИ са правилни, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.

Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) органът, издал разпореждането за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на пенсиите и добавките към тях, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, може да го поправя, изменя или отменя, когато са констатирани основанията по чл. 99 КСО. Същевременно съгласно чл.99, ал.1 т.2 б.“г“ пр.1 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа – когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната, като в този случай разпореждането се изменя или се отменя от датата на отпускането или промяната на пенсията.

В конкретния случай с Разпореждане №2175-14-85#14/17.03.2023г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен пенсията на жалбоподателя е изменена, считано от 25.11.2015г. – датата на нейното отпускане, като е определен нов размер от 880,44 лв. , поради заличаване на неоснователно подадени данни по чл.5, ал. 4 от КСО от осигурителя „Криси“ ЕООД за периода от 18.11.2013г. до 22.12.2015г., съгласно констативен протокол № КП-5-14-00798015/14.08.2020г. и задължителни предписания № Зд-1-14-0091623/20.04.2021г. , както и е изключен стажа за безработица от 23.12.2015г. до 09.02.2016г. Задължителните предписания са връчени на осигурителя и са влезли в сила, поради което са предприети действия и служебно са заличени посочения по-горе осигурителен стаж и осигурителни доход на М.А. е намален. Прието е от адм.органи, че „Криси“ ООД – гр.Плевен не съставлява предприятие по смисъла на пар.1, ал.1 т.1 от ДР на КСО, поради което не се явява осигурител по чл. 5, ал. 1 от КСО и не са налице осигурени лица, за които да са дължими осигурителни вноски. Това е мотивирано с обстоятелството, че в случая не са налице доказателства за извършване на стопанска/търговска дейност от дружеството, респ. трудова дейност от страна на осигурените лица, за които са подавани данните. След извършеното служебно заличаване на данните, подадени от осигурителя „Криси“ ООД – гр.Плевен за М. Д. А. за периода 18.1.2023г.-22.11.2015г. и след като няма положен осигурителен стаж, няма внесени вноски във фонд „безработица“ най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяването на осигуряването и поради това няма право и на парично обезщетение за безработица. Правилно зачетения осигурителен стаж и доход на М. А. в „Криси“ ООД е изключен от общо зачетения осигурителен стаж и осигурителен доход, което от своя страна е довело да намаляване на стажа с 2 години 1 месец и 5 дни , а осигурителния доход – с 59145,86 лв.

Писмените доказателства по делото в своята съвкупност обуславят цялостния извод за липса на търговска дейност респ. за липса на извършвана трудова дейност от нея. Този извод е направен след цялостен и обективен анализ на резултатите от проведената проверка. Същевременно доказателствената тежест за установяване на положения труд е на самото лице (Решение № 7538 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11599/2022 г., Решение № 2 524/18.02.2020 г. по административно дело №12220/2019 година по описа на ВАС, Решение № 5815/13.05.2024г. по адм.дело № 11379/2023г. и др.). Жалбоподателя в настоящото съдебно производство не успя да обори констатациите на контролните органи, че не е осъществявал трудова дейност при въпросния осигурител. Събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице установяват по категоричен начин, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. З от ДР на КСО за периода 18.11.2013 г. -22.12.15 г.

Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. В тази насока е и утвърдената съдебна практика - Решение № 1574 от 30.01.2020 г. по адм. дело № 5755/2019 г. на ВАС; Решение № 16555 от 4.12.2019 г. по адм. дело № 8906/2019 г. на ВАС и др. Извършването на трудова дейност е изискуема от закона материалноправна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение, като е необходимо реално да бъде престирана работната сила, което в настоящия случай не се установява. Фактите по спора сочат, че М. А. не е осъществявала трудова дейност и следователно не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение. Обстоятелството, че труд реално не е полаган по това трудово правоотношение (т.е. не е възникнало осигурително правоотношение) обосновава връщането на неоснователно получените паричните обезщетения за безработица и сторниране на осигурителния стаж при първоначалното определяне на пенсията за инвалидност.

В подкрепа на твърденията на оспорващия за извършвана трудова дейност и търговска дейност от осигурителя бяха представени множество фактури – на л. 184 – 217 и копие от извлечение от фискална памет на касов апарат, с посочване в титулната част от документа, че е издаден от „Криси“ ЕООД за периода 23.06.2010г.- 20.03.2024г.

Страната следва да има предвид, че по смисъла на чл. 180 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 АПК, фактурата е частен документ. Определението, което дава законът за частните документи е, че документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на тези частни документи и при преценка на доказателственото им значение за удостоверените факти следва да ги съобрази с всички останали всички доказателства по делото. В случая фактурите не могат са се приемат за годно доказателство в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че дружеството осигурител е осъществявало реално търговска и трудова дейност, предвид обстоятелството, че не кореспондират с останалите писмени доказателства по делото вкл. заявеното от управителя на „Криси“ООД, че не разполага с ведомости и счетоводни документи на дружеството. Фактурите могат да се приемат като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, само доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. В случая върху голяма част от фактурите липсват част от реквизитите - имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател. Не са налице и доказателства същите да са отразени в счетоводствата на продавача и купувач, да са включвани в дневниците за покупки/продажби, при ползването на данъчен кредит. Представените документи - фактури, не се подкрепят от преводни нареждания, потвърждения на заплатени суми, извлечения от счетоводни книги, справки – декларации по ЗДДС, дневници за покупки и продажби или др. не се доказа договаряне, плащане, получаване и приемане на стоките и услугите, за да е основание да се приеме реалност на доставките/сделките.

С оглед на горното, съдът приема, че жалбоподателят не доказа по безспорен и категоричен начин, че в периода от сключване на трудовия договор е упражнявал трудова функция, както и е извършвана търговска дейност от дружеството осигурител, с което да обори констатициите на органите на НОИ в констативен протокол № КВ-5-14-00798015/14.08.2020г.

Горното обуславя извод, че административния орган правилно е приел, че жалбоподателят не е имал качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО вкл. не е отговарял на условията да придобие правото на парично обезщетение за безработица.

Решение № 2153-14-48/24.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане №2175-14-85#14/17.03.2023г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен, са постановени и в съответствие с целта на закона – да се предотврати неоснователно изплащане на средства от бюджета на ДОО, а неправилно изплатените средства да бъдат възстановени.

Съобразно изложеното, съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По делото не са претендирани разноски от ответника, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО, АС-Плевен, девети състав,

ОТХВЪРЛЯ жалба на М. Д. А. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], против Решение № 2153-14-48/24.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх.№ 1012-14-126/23.06.2023г. и е потвърдено Разпореждане №2175-14-85#14/17.03.2023г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.