Р Е
Ш Е Н
И Е № 63
гр.Кюстендил, 28.02.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 441 по описа за 2019год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.68, ал.1 от Закона за защита
от дискриминация.
К.С.Ц. ***, обжалва Решение №
438/30.07.2019г. на Комисията за защита
от дискриминация /КЗД/. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.3 и т.4
от АПК във вр. с чл.68, ал.1 от ЗЗДискр.
Нарушенията на административнопроизводствените правила свързва с възпрепятстването
на процесуалната й възможност за участие в административното производство предвид
отказа на състава на КЗД да отложи
насроченото заседание независимо от
представените доказателства за обективна невъзможност на жалбоподателката и
нейния пълномощник за лично явяване; с липсата на надлежно призоваване за
насроченото второ открито заседание на състава на КЗД; с недопускане на
доказателствата посочени в жалбата; с необективност при преценката на събраните
доказателства. Противоречието с материалния закон е поради неправилна преценка
за отсъствие на дискриминация, вкл. под формата на тормоз. Иска се отмяна на решението и решаване
на спора по същество.
В писмени бележки, пълномощникът на жалбоподателката
Р.Ц. поддържа изложените в жалбата
доводи.
Ответникът - Комисията за защита от
дискриминация, чрез процесуалния си представител юк Б.К., изразява писмено становище за неоснователност на
жалбата като счита оспореното решение за законосъобразно. Сочи се недоказаност
на фактическия състав по чл.4 и по чл.5 от ЗЗДискр. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Л.В.Л. – младши районен инспектор при РУ – Кюстендил при ОД на МВР –
Кюстендил, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отрича наличието
на поведение, нарушаващо принципа за равно третиране. Иска отхвърляне на
жалбата като счита оспореното решение на КЗД за законосъобразно.
Заинтересованата
страна директорът на ОД на МВР – Кюстендил,
чрез процесуалния си представител юкГ.Б., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че не са събрани доказателства за извършена
дискриминация спрямо жалбоподателката по защитения признак „увреждане“, както и
за нарушение на чл.5 от ЗЗДискр.
Съдът, след запознаване с жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка
по спора:
Административното производство пред
КЗД е образувано по подадена от К.С.Ц. жалба вх. № 44-00-4177/07.10.2016г.
срещу действия на заинтересованата страна Л.В.Л. - младши
районен инспектор при РУ – Кюстендил, определени като дискриминационни по защитения признак
„увреждане“. Жалбата съдържа твърдения
за влошено здравословно състояние на жалбоподателката - намалено зрение и нестабилна походка,
вследствие на преживян инсулт и напреднала възраст – 76 години, като се сочи,
че на 29.09.2016год. същата заедно със
съпруга си Д. А. Ц. са били извикани от инсп.
Л. в сградата на ОД на МВР – Кюстендил за снемане на обяснения във връзка с
подадена от Ц. жалба вх. № 1813/ 08.09.2016г. до Районна
прокуратура - Кюстендил; че веднага при
влизане в кабинета, инсп. Л. ги обвинил в писане на глупости, с които му
губят времето, вместо да подадат тъжба до съда и
заявил, че от такива като тях не може да си върши работата. В жалбата Ц.
твърди, че е обяснила на полицейския
инспектор за влошеното си здраве, предвид което не понася силните шумове от
дома на съседите си - семейство С., на което Л. отговорил, че като е болна има
болници, а това е полиция; че при
повторния опит на жалбоподателката да
проведе разговор за шума, предизвикван от съседите, инсп. Л. е отговорил,
цитирам: „Градът ни е много шумен, много автомобили се движат, тракат
климатици, ходете в гората. Там е тихо.“. От изложеното жалбоподателката прави
извод за проявена дискриминация и създадена враждебна и застрашена среда. Прави
искане за разпит като свидетел на съпруга й Д. А. Ц..
Във връзка с постъпилата жалба е
извършена проверка за допустимост от председателя на КЗД, в резултат на която и
с оглед констатациите за нередовности, е изпратено уведомление изх. №
44-00-4405/24.10.2016г. до
жалбоподателката с указания да уточни и обоснове между кои лица, намиращи се в
сходно положение е извършено или допуснато неравно третиране, както и да
удостовери липсата на заведено дело между същите страни със същия предмет като
попълни писмена декларация.
Следва молба-уточнение от Ц. с вх. №
44-00-4522/01.11.2016г., в която сочи, че тъй като нейният разпит е извършен от
инсп. Л. в сградата на полицията, е обект на неравно третиране, доколкото лицата
със сходно здравословно състояние се разпитват от правоохранителните органи
след положително становище от лекуващия лекар и разпитът се провежда в дома им.
Извън горното твърди, че е осъществена и
дискриминация под формата на тормоз чрез отправените обидни думи, а именно: “…
че като е болна, има болница за този работа,
тука е полиция и да ходи да живее в гората, защото там е тихо“. Към
молбата е приложена декларация по чл.6, ал.2, т.2 от Правилата за производството
пред КЗД, с която Ц. декларира, че няма заведено дело или висящо производство
по същия спор и/или на същото правно основание между същите страни пред съд.
С разпореждане № 875/09.11.2016г., председателят на КЗД е
образувал преписка по жалбата с № 322/2016г.,
определил е състав за разглеждане от 3-ма членове / пети специализиран
постоянен състав/, възложено е на членовете да определят председател и
докладчик по преписката, като определения докладчик да започне процедура по
проучване на преписката, дадени са указания на подателя на жалба и на ответната
страна във връзка с разпределението на доказателствената тежест в
производството съобразно правилото на чл.9 от ЗЗДискр.
С писмо вх. № 12-11-866/14.11.2016г. съставът по преписката
е уведомил председателя на КЗД, че за председател на състава е определен К.Е., а за докладчик – А.М..
С разпореждане № 900/14.11.2016г. на председателя на КЗД е
определен А.Ч.- служител в отдел „Специализирано производство“ на Дирекция
„Специализирано производство, анализ и превенция“ да извършва необходимите
действия, свързани с проучването по преписката, като ги съгласува с докладчика
по същата.
С уведомление изх. № 44-00-4681/14.11.2016г., получено на
16.11.2016г., на жалбоподателката К.Ц. е
съобщено разпореждане № 875/09.11.2016г.
на председателя на КЗД, като в изпълнение на указанията за доказателствената
тежест, същата е подала молба с искане да се изиска от Районна прокуратура –
Кюстендил преписка вх. № 1813/2016г., да се допусне медицинска експертиза, която
да установи здравословното й състояние и как се е отразило на здравето й
поведението на инсп. Л.; да се разпита като свидетел съпруга й Д. А. Ц.. Към
молбата са приложени акт за свето кръщение на жалбоподателката, както и
епикриза от 05.10.2010г.
Във връзка с направените доказателствени искания и в
изпълнение на задълженията по чл.55 от ЗЗД, докладчикът по преписката изпраща уведомление
изх. № 16-11-44/01.12.2016г. до началника на РУ на МВР – Кюстендил с искане да
бъде предоставена информация относно броя на подадените жалби от К. и Д. Ц.и,
на кои служители са разпределени и как
са приключили, като се посочи и заеманата от Л.Л. длъжност в структурата на РУ
на МВР – Кюстендил.
С писмо вх. № 16-11-46/19.12.2016г. началникът на РУ –
Кюстендил изпраща на КЗД исканата информация ведно с документите, в които се
съдържа, като сочи, че мл. експ. Л.В.Л. е назначен на длъжност младши
полицейски инспектор при РУ – Кюстендил, група „Териториална полиция“.
От приложените документи е видно, че Д. Ц. е подал жалба до
РП – Кюстендил с № 1813/08.09.2016г. срещу Е. С., живееща в същата къща, на втория
етаж, с оплаквания за крясъци и отправени обиди срещу съпругата му К.Ц., която
е на 76 години и е прекарала тежък инсулт, като прави искане за извършване на
проверка и за прекратяване на психически тормоз. С постановление от
13.09.2016г. на РП е разпоредено на РУ да извърши проверка по
жалбата като се снемат обяснения от жалбоподателя и посочените лица, а Е. С. –
да се предупреди с протокол по чл.65 от ЗМВР. С резолюция от 19.09.2016г. на
началника на РУ, проверката е възложена на мл. експ. Л. Л., пред който са
депозирани обяснения на 29.09.2016г. от Д. Ц. и от К.Ц., съдържащи оплаквания, идентични с описаните в жалбата
до РП. Обясненията са написани на компютър и са подписани саморъчно от
предоставилите ги лица /вж. л. 47 и 48 от делото/. Снети са обяснения на същата
дата и от Е. С. и съпругът й М.С., в които еднозначно се твърди, че със съседите им от първия етаж на къщата Д. и
К. Ц.и съществуват конфликт във връзка с
нарушаване на тишината и спокойствието в резултат на силен шум, предизвикван и от двете страни. На
всички лица, от които са снети обяснения, вкл. на К.Ц., на 29.09.2016г. полицай
Л. е издал протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР. Следва постановление от 20.10.2016г. на РП –
Кюстендил за отказ да се образува наказателно производство и за прекратяване на преписката поради липса
на данни за извършено престъпление от общ характер. По жалба на Д. Ц., с
постановление от 07.11.2016г. на ОП – Кюстендил е потвърдено
постановлението на РП-Кюстендил.
Към изпратените от началника на РУ-Кюстендил до КЗД
документи, се съдържа жалба с № УРИ 277-002-8/04.10.2016г. от Д. Ц. срещу
действията на мл. районен инспектор Л.Л. по жалба № 1813/2016г. с оплаквания за
проявено грубо и дискриминиращо отношение спрямо сем. Ц.и. В жалбата са сочи, че на 29.09.2016г., Д. Ц.
и съпругата му К. Ц.и са били извикани от инсп. Л. за разпит в полицейското
управление; че при влизане в канцеларията на полицая, същият ги
обвинил в писане на глупости, с които му губят времето, вместо да
подадат тъжба до съда и заявил, че от
такива като тях не може да си върши работата. В жалбата Ц. твърди, че съпругата му е обяснила на полицейския
инспектор за влошеното си здраве, предвид което не понася силните шумове от
дома на съседите си семейство С., на което Л. отговорил, че като е болна има
болници, а това е полиция; че при
повторния опит на жалбоподателката да
проведе разговор за шума, предизвикван от съседите, инсп. Л. е отговорил,
цитирам: „Градът ни е много шумен, много автомобили се движат, тракат
климатици, ходете в гората. Там е тихо.“. Извън горното в жалбата се сочи, че
инсп. Л. е демонстрирал близни отношения и подкрепа на Е. и М. С.; че е отказал
да предостави копие от протокола за предупреждение на Ц.и и да ги уведоми за
името на наблюдаващия прокурор.
Във връзка с жалбата на Д. Ц. до началника на РУ – Кюстендил
е образувана преписка на ниво проверка, която е възложена на инсп. Д.Б.от ОДМВР
– Кюстендил. В хода на проверката са снети обяснения от Д. Ц. и от К.Ц. на 18.10.2016г., в които се
заявява, че се поддържа изложеното в жалбата. Депозирана е докладна записка от
мл. експ. Л.Л. с УРИ 1910-р-14305/11.11.2016г. /л. 43/ пред началника на РУ –
Кюстендил, в която са описани следните
относими към спора по делото
обстоятелства: в изпълнение на възложената проверка по жалбата на Ц. срещу Е. С.,
инсп. Л. посещава дома на Д. и К. Ц.и и
намира там само К.Ц., от която получава телефонния
номер на съпруга й; след установен
контакт с него на посочения телефон, е уговорена дата и час за снемане на
обяснения от двамата в полицейското управление, а именно на 29.09.2016г. в 13,00ч, когато сем. Ц.и са
съпроводени от пропуска на ОДМВР – Кюстендил до кабинета на инсп. Л. – стая №
309 на третия етаж на сградата, където са снети обясненията им. В докладната
записка инсп. Л. твърди, че още при влизането си в кабинета му К.Ц. е започнала
оплаквания за здравето си, но след негово предложение да извика медицинска
помощ, тя е отговорила, че проблемите са от дълго време, след което, двамата
със съпруга й са потвърдили оплакванията си в жалбата срещу съседите им сем. С.,
живеещи в същата къща на втория етаж, а именно за това, че често вдигат силен
шум и разпространяват неверни слухове в квартала. Инсп. Л. отрича да се е държал грубо и да е
повишавал тон, както и да е изпращал Ц.и да живеят в гората, като сочи в
докладната, че във връзка с оплакванията срещу шума, е заявил пред Ц.и, че това е обичайно за
градската среда; че шум е предизвикало отварянето и затварянето на комарника на
прозореца в къщата им от страна на К.Ц., за което има данни в жалба
на Е. и М. С.. Полицейският инспектор сочи, че общуването със семейство Ц.и е
било в неформална обстановка, при
нормално поведение и добронамерено отношение от тяхна страна, като твърди, че
коментарът му за шума е бил разбран погрешно извън контекста на целия разговор.
В докладната си Л. признава, че е съставил протоколи за предупреждение на Д. и К. Ц.и и на Е. и М. С., както и че е отказал
да предостави на Ц. копие от протокола. Л. е посочил, че по време на разпита на
сем. Ц.и в стаята е присъствал полицай Н.Ш., чието работно място е в същия
кабинет, а вратата на помещението е била отворена и два-три пъти там е влизал
полицай Р.Л..
В хода на проверката са приети докладни записки на полицаитеЛ.и
Ш./л. 56 и 57/, видно от които разговорът с Д. и К. Ц.и е преминал при нормална
обстановка, при спокоен тон, вкл. от страна на полицейския инспектор, който не се
е държал неетично и не е отправял обидни изрази. По делото има данни, че
преписката по жалбата на Ц. срещу инсп. Л. ***.
Със заповед № 146810.08.2017г. на председателя на КЗД е
определен нов състав и докладчик по преписката, а именно В.С., която е
изпратила уведомление изх. № 44-00-660/21.02.2018г. до Л.В.Л. с указания за
възможността да се запознае със събраните доказателства и да представи писмено
становище по жалбата на К.Ц.. Указани са му правилата за доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр. Уведомлението е получено на 28.02.2018г. и в
изпълнение на указанията, Л. представя становище до КЗД с вх. № 44-00-870/07.03.2018г., в
което е изложено следното: в изпълнение на възложената проверка по жалбата на Ц.
срещу Е. С., инсп. Л. посещава дома на Д. и К. Ц.и и намира там само К.Ц., която видимо не е страдала
от затруднено ходене и влошено зрение; че същата му е продиктувала телефонния номер на съпруга си; че след установен контакт с
него на посочения телефон, е уговорена дата и час за снемане на обяснения от
двамата в полицейското управление, а именно на
29.09.2016г. в 13,00ч; че при разговора Ц. не е уведомил полицай Л. за
влошеното здраве на съпругата си и не е поискал отлагане на изслушването или извършване
на същото в дома им; в уговорения час,
сем. Ц.и са съпроводени от пропуска на ОДМВР – Кюстендил до кабинета на инсп. Л.
– стая № 309 на третия етаж на сградата, където са снети обясненията им; че
същите са настанени на столовете за посетители в кабинета, като още при
влизането си в кабинета К.Ц. е започнала
оплаквания за здравето си, но след негово предложение да извика медицинска помощ, тя е отговорила,
че проблемите са от дълго време, след което, двамата със съпруга й са
потвърдили оплакванията си в жалбата срещу съседите им сем. С., живеещи в
същата къща на втория етаж, а именно за това, че често вдигат силен шум и
разпространяват неверни слухове в квартала, в отговор на което Л. е заявил пред Ц.и, че шумът е обичаен за
градската среда; че шум е
предизвикало отварянето и затварянето на
комарника на прозореца в къщата им от страна на К.Ц., за което има данни от Е. и
М. С.; че горното е било с цел да насочи
двете страни към взаимни компромиси и решаване на конфликтите; че е съставил протоколи за предупреждение
на Д. и К. Ц.и и на Е. и М. С., както и че е отказал да предостави на Ц.
копие от протокола. Полицейският инспектор сочи, че общуването със семейство Ц.и
е било в спокойна и нормална обстановка,
при добронамерено отношение от негова страна, без обидни думи и изрази, като
твърди, че коментарът му за шума е бил разбран погрешно. В докладната си Л. е посочил, че по време на
разпита на сем. Ц.и в стаята е присъствал полицай Н.Ш., чието работно място е в
същия кабинет, а вратата на помещението е била отворена и два-три пъти там е
влизал полицай Р.Л..
В становището си до КЗК, Л. сочи че преписката
по жалбата на Ц. срещу него е приключила със становище на РП-Кюстендил за отсъствие на основания за
образуване на досъдебно производство; че жалба с оплаквания, идентични с тези в
жалбата до началника на РУ – Кюстендил, е изпратена на министъра на МВР, като
образуваната във връзка със същата проверка е приключила със заключение за
неоснователност, както и че в
Административен съд – Кюстендил е образувано адм. дело № 162/2017г. по предявен
от К.Ц. ***, ал.1 от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1500,00лв., причинени от
фактически действия на Л. спрямо ищцата при извършения разпит на 29.09.2016г.
В становището си ответникът Л. оспорва жалбата на Ц. като недопустима и
неоснователна с твърдения за липса на дискриминационно поведение. Прави искане
за разпит на свидетели, както и за изискване на образуваните преписки по
жалбите на Д. и К. Ц.и и информация за административното дело. Последната е
изпратена с писмо изх. № 115/26.03.2018г. на председателя на Административен
съд - Кюстендил с данни за това, че делото е висящо.
Докладчикът по
преписката е изготвил Доклад - заключение по чл.60, ал.1 от ЗЗДискр., в който
се съдържа искане до председателя на състава да насрочи открито заседание.
Следват уведомления от докладчика по преписката до
жалбоподателката Ц., до ответника Л. В.Л.
и до заинтересованата страна директорът
на ОД на МВР – Кюстендил за насрочено открито заседание на пети специализиран
състав на КЗД за 29.05.2018г. Във връзка с полученото уведомление, процесуалния
представител на директора на ОД на МВР –
Кюстендил депозира становище вх. № 90-04-70/22.05.2018г. за недопустимост и
неоснователност на жалбата с искане за оставянето й без разглеждане или
евентуално – за отхвърлянето й.
След уведомлението, жалбоподателката
чрез пълномощника си Р.Д.ов Ц., подава
молба вх. № 44-00-1899/25.05.2018г. до КЗД, с която уведомява органа, че не
може да се яви в насроченото открито
заседание, тъй като на същата дата е насрочено съдебно заседание по
адм. дело № 162/2017г. на Административен съд – Кюстендил като прави
искане за отлагане на заседанието пред КЗД. В молбата се сочи, че при преценка
за неоснователност на искането за отлагане и при провеждане на заседанието, да
се приемат доказателствата към жалбата, както и представените допълнително:
протокол от с.з. на 19.12.2017г. по адм. д. № 162/2017г. и съдебно-медицински експертизи.
Към молбата е приложена призовката за съдебното заседание, насрочено на
29.05.2018г.
Заседанието на състава на КЗД е проведено на 29.05.2018год.
в присъствието на ответника Л. и юк Б. –
пълномощник на заинтересованата страна - директора на ОДМВР – Кюстендил. Видно
от съставения протокол за заседанието, съставът на КЗД е приел
изготвения доклад и
всички събрани писмени доказателства, вкл. представените от страните, като е
допуснал двама свидетели, посочени от ответника Л., насрочвайки второ открито
заседание, за което е разпоредил да се изпрати призовка на жалбоподателката
чрез пълномощника й.
Видно от документите към преписката, призовки за заседанието
са изпратени само на свидетелите. Със заповед № 12-11-1125/11.06.2018г. на
председателя на КЗД, докладчика по преписката В.С. е заместена от О.К.
Второто открито заседание е проведено на 12.06.2018г., като
видно от съставения протокол на него присъстват ответникът Л., юк Б. като
представител на директора на ОДМВР-Кюстендил и свидетелите Н.Ш.и Д.Б.. По
отношение на жалбоподателката е прието, че е редовно призована при усл. на
чл.56, ал.2 от ГПК.
Разпитът на свидетелите е извършен в заседанието, като от
показанията на свид. Ш.се установява, че същият работи в един и същи кабинет с
инсп. Л. и е бил на работното си място по време на разпита на жалбоподателката Ц.;
че последната се е движела самостоятелно
при влизането в кабинета, т.е. била е без видими признаци на тежко здравословно
състояние и не е възразила срещу провеждането на разпита в сградата на ОДМВР; че разпитът е протекъл нормално без повишаване на тон от
полицай Л. и без отправени обиди или проявена грубост от негова страна; че
съставения срещу Ц. протокол за предупреждение е бил прочетен от инсп. Л. и
предявен за подпис. Свид. Ш.сочи, че
според установената практика в ОДМВР разпитите се извършват в служебни
помещения, а когато лицето е трудно подвижно, по преценка на служителя, разпит
може да се извърши и другаде. Видно от показанията на свид. Б., заемаща
длъжността инспектор в ОДМВР – Кюстендил, на същата е била възложена проверка по
жалбата на Ц. срещу инсп. Л.Л., във
връзка с която е посетила дома на жалбоподателката, която е заварена, цит.“ …
да тупа пътеки на стълбите“, но поради отсъствие на съпруга й, обясненията са
снети в сградата на ОДМВР в друг ден; че визуално Ц. не е била в тежко
здравословно състояние, доколкото се е придвижвала сама, но при предявяване на
съставения при разпита протокол, същата е казала, че е с влошено здраве и протоколът
е подписан от съпруга й.
Въз основа на
събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и анализ на
становищата на страните, е издадено оспореното
Решение № 438/30.07.2019г., с което е
установено, че мл. инсп. Л.Л. не е извършил нарушение на чл.5 от ЗЗДискр. и не
е осъществил дискриминация спрямо жалбоподателката К. С.Ц. по признак „увреждане“; че директорът на
ОД на МВР – Кюстендил не е допуснал нарушение на ЗЗДискр. и не е осъществил дискриминация спрямо жалбоподателката
К. С.Ц. по признак „увреждане“, като
жалбата на последната е оставена без уважение.
От процесуална страна
КЗД е приела, че инициативният документ – жалбата на Ц., е редовен и допустим,
тъй като отговаря на изискванията на чл.51 от ЗЗДискр., съставлява годно правно
основание за образуване на производство
и не са налице отрицателните предпоставки по чл.52 от ЗЗДискр. По съществото на жалбата КЗД е приела
релевираните с нея оплаквания като такива за тормоз по см. на §1, т.1 от ДР на
ЗЗДискр. спрямо К.Ц. от страна на инсп. Л.,
изразяващ се следното: в това, че въпреки тежкото здравословно състояние на
жалбоподателката, Л. е провел разпита й
в сградата на полицейското управление, вместо в
нейния дом, както и в това, че при разпита Л. я е обидил с думите: “
като е болна има болници за тази работа, тук е полиция. Да ходи да живее в
гората, защото там е тихо.“
От анализа на оплакванията, органът е квалифицирал претендираното от жалбоподателката нарушение като такова по чл.5, пр.1 вр. с чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр. – тормоз по признака „увреждане“, а преценката на събраните
доказателства е обосновала изводи за недоказаност на същото. Прието е, че инсп.
Л. не е бил запознат и не е знаел за здравословното състояние на Ц., доколкото
видими признаци за влошено здраве – силно намалено зрение и силно затруднено
ходене, са липсвали, а съпругът й Д. Ц.
не е уведомил полицая за наличието на пречки от здравословен характер за
извършване на разпита в полицейското управление, с оглед на което Л. не е могъл
да съобрази действията си с възможността да проведе разпита в дома на лицето. От горното е
преценено, че не е налице нежелано
поведение на ответника по см. на §1, т.1 от ДР на закона. Във връзка с
предявените оплаквания, на второ място е преценено, че не е доказано
соченото поведение на инсп. Л., т.е. употребата на цитираните по-горе изрази,
като допълнително се сочи, че дори и такива изрази да са били използвани, то същите не представляват форма на нежелано
поведение, тъй като не са оскърбителни, не са създали обидна среда по отношение
на Ц., нямат за цел и за резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда. В подкрепа на горното, се сочи, че наличието на тормоз не се определя въз основа
на субективните възприятия на жертвата, а с оглед обективната преценка на
начина, по който е била третирана.
По горните
съображения органът приема, че макар жалбоподателката обективно да е носител на
характеристики по признака „увреждане“, липсва връзка между последния и поведението
на инсп. Л., което не е нежелано поведение по
см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр.
Решението е съобщено на Ц. на 03.09.2019г., а жалбата е
подадена на 11.09.2019г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
В съдебното производство жалбоподателката е представила множество
медицински документи, от които се установява, че през м. май 2007г. е получила
мозъчен инсулт, вследствие на което е засегнато лявото й око, има замайване и
притъмняване, затруднение в говора, болки в гърба, нестабилна походка. От
приложени рецепти е видно, че през 2007г. е налице намаление на зрението на
двете очи на Ц. и предписана корекция с очила.
По делото е представена докладна записка на инспектор Д.Б.рег.
№ 277р-9689/21.12.2016г. във връзка с
извършена проверка по преписката, образувана по жалба на Д. Ц. срещу инсп. Л.,
с която се предлага изпращане на преписката на РП-Кюстендил. Съдът е разпитал
свидетели на двете страни, а именно: на страната на жалбоподателката са
разпитани свидетелитеД.и Ц., а на страната на заинтересованото лице Л. –
свидетелите С. и Б..
В показанията си свид.Д.сочи, че жалбоподателката се придвижва трудно с бастун, като излиза сама
в двора на къщата си рядко през лятото, а навън излиза само придружена от съпруга си.
От показанията на свид. Д. Ц. – съпруг на жалбоподателката
се установява, че същата е трудно подвижна като се придвижва само с бастун и
това е видимо; че във връзка с подадената от него жалба срещу съседите С. е
провел телефонен разговор с инпс. Л., в който не го е уведомил за влошеното
здраве на съпругата си и са уточнили датата и часа за извършване на разпита в
сградата на полицейското управление; че такова е била желанието на К.Ц.; че в уреченото време, двамата са били посрещнати
от инсп. Л. на първия етаж и придружени от него до кабинета му на третия етаж с
покана да побързат; че при влизане в
кабинета са настанени на столове пред бюрото на полицая, който ги е упрекнал, че го занимават с глупости; че
по повод оплакване на Ц. от шума от съседите, инсп. Л. е казал, цит. „ Ако сте
болна жена, ходете в болница. Тук е полиция! Ако не можете да търпите шумове,
ходете в гората, там е тихо.“. Свидетелят сочи, че полицай Л. е съставил
протоколи за предупреждение на него и съпругата му, която се е подписала с
негова помощ, както и че по повод жалбата срещу Л. повторно са посетили с К.Ц.
сградата на полицейското управление за
снемане на обяснения.
В показанията си свидетелите С. и Б., живели за определено
време на втория етаж на къщата на жалбоподателката, твърдят, че К.Ц. се придвижва
сама с помощта на бастун /пръчка/ в двора и навън, че понякога прекопава градината си.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе писмени и гласни доказателствени
средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена
е от надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1
от АПК и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с препращането от
чл.68, ал.1 от ЗЗДискр.
В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК
съдът установява, че оспореното решение е законосъобразен административен акт. Съображенията за това са
следните:
Решението е прието от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност. Нормата на чл.64, ал.1 от ЗЗДискр. определя
като компетентен орган заседателният състав на КЗД. В случая по делото, по
жалбата на Ц. е образувана преписка, по
която е определен състав на КЗД, който състав е постановил оспореното решение.
Страните не спорят относно компетентността на колективния орган.
При издаване на
Решението е спазено изискването за мотивирана писмена форма по чл.66
от ЗЗДискр. Решението съдържа
наименование на органа, фактически и правни основания за издаване, ясна
диспозитивна част за отхвърляне на жалбата и указания за възможността за
оспорване пред съд. Фактическите данни
са в корелация с правния извод на органа.
Решението е издадено при спазване на административната
процедура по Раздел I, Глава четвърта от ЗЗДискр. /чл.50-чл.65/.
Административното производство е образувано по жалба на засегнатото лице,
съгласно възможността по чл.50, т.1 от закона, на която е даден ход с
образуване на преписка, разпределена на състав, който е определил измежду членовете си докладчик. Последният е извършил проучване
на случая, изготвил е доклад и е уведомил ответника и заинтересованата страна,
давайки им възможност за становище и представяне на доказателства. В
рамките на процедурата са спазени общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК, както
и специалните правила на чл.55 и чл.56 от ЗЗДискр. Докладчикът е изяснил
относимите по жалбата фактически обстоятелства, основани на допустими
доказателства във вид на постъпилите от страните писмени доказателства. Въз
основа на всички събрани документи докладчикът е приключил проучването по
преписката със заключение за провеждане на открито заседание, за което страните
са редовно уведомени. Решението на КЗД е
взето при наличие на кворум на състава с пълно мнозинство - съдържа подписите
на членовете на заседателния състав без
особени мнения.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката за
съществени нарушения в административнопроизводствените правила. Противно на
соченото, последната не е лишена от възможност за участие в производството пред
КЗД. Действително първото заседание е
проведено въпреки предявеното искане за
отлагане с подадената молба вх. № 44-00-1899/25.05.2018г. до КЗД на жалбоподателката Ц. чрез
пълномощника й и приложените към него доказателства за
насрочено на същата дата съдебно заседание по адм. дело №162/2017г., в което Ц.
е ищец, а Р.Ц. – нейн пълномощник. Горното
доказва основанията по чл. 139, ал.1 от АПК, приложим по препращането с чл.70,
ал.1 от ЗЗДискр., и провеждайки открито
заседание при наличието на неотстраними препятствия за явяване за страната и
нейния пълномощник, КЗД е допуснала процесуално нарушение. Съдът
счита, че същото няма характеристиките на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК. Преценено според установените в доктрината и
съдебната практика, критерии за същественост на нарушението, отсъствието на жалбоподателката и
пълномощникът й не е повлияло върху съдържанието на постановеното решение на
органа. Последният е събрал необходимите за спора писмени доказателства, след което
е насрочил второ открито заседание за изслушване на допуснати свидетели. Обратно
на соченото в жалбата, съдът счита, че призоваването на жалбоподателката за
заседанието на 12.06.2018г. не е дължимо
според правилото на чл. 56, ал.2 от ГПК вр.
с чл. 60, ал.2 от ЗЗДискр. Датата на
второто заседание е обявена в проведеното на 29.05.2018г. заседание, за което
страните са редовно призовани, с оглед
на което органът не е дължал повторното
им призоваване. От анализа на изложеното във връзка с административното
производство и задълженията на органа,
следват изводи за отсъствие на допуснати съществени процесуални
нарушения, вкл. във връзка с процесуалната
възможност на жалбоподателката за
участие при провеждане на същото.
Неоснователно се
възразява в жалбата за извършени нарушения
при събирането на относимите доказателства. Видно от съставения протокол от заседанието на
29.05.2018г., съставът на КЗД е приел представените с жалбата и допълнителната
молба писмени доказателства, а липсата на произнасяне по направеното
доказателствено искане за разпит на свидетел не се е отразило
негативно върху задължението по чл. 35 - чл.36 от АПК, съотв. по чл.55 - чл.56
от ЗЗДискр. Разпитът на
свидетели е законово уреден в чл. 56, ал. 1,
т. 3 от ЗЗДискр.
като право, а не задължение, от което
следва, че допускането на свидетел като доказателствено средство е предоставено
на преценката на органа.
Соченият от жалбоподателката свидетел Д. Ц. е подател на жалбата срещу инсп. Л. *** и в тази връзка са
снемани негови обяснения. Същият
е разпитан и от съда, като сравнителният анализ на показанията му, сочи на идентичност на депозираните данни за относимите
обстоятелства. Следва, че провеждането на разпит от състава на КЗД на свидетеля
Ц. не би довело до друго решение по поставения пред административния орган спор
- показанията
на свидетеля в съдебното производство по
никакъв начин не опровергават или допълват установените в
производството пред КЗД факти и обстоятелства.
Заседателният състав е постановил решението, обсъждайки всички събрани доказателства,
противно на твърдението в жалбата, поради което е спазен принципа за истинност
по чл.7 от АПК.
Оспореното решение е съответно на материалния закон.
Както се посочи, органът е
квалифицирал претендираното от
жалбоподателката нарушение като такова по чл.5, пр.1 вр. с чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр. – тормоз по признака „увреждане“, а преценката на събраните
доказателства е обосновала изводи за недоказаност на същото. Съставът на КЗД е
приел, че макар жалбоподателката обективно да е носител на характеристики по
признака „увреждане“, липсва връзка между последния и
поведението на инсп. Л., което не е нежелано поведение по см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. Така
мотивирано оспореното решение е съответно на събраните доказателствени средства
и относимите материалноправни разпоредби.
Законът за защита от дискриминация в чл. 5 изрично предвижда, че тормозът на основа на признаците по чл.4, ал.1 се смята за дискриминация, а легално определение на понятието "тормоз" е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. , а именно: тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Следва, че тормозът е форма на дискриминация, която е налице при кумулативно реализиране на следните предпоставки: нежелано поведение, свързано с признак, предмет на защита, имащо за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
В контекста на изложеното, правилна е дадената от органа правна оценка на фактите по спора във връзка с прилагане нормата на чл.5 вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Както в производството пред КЗД, така и по настоящето делото, с оглед разпределение на доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр., жалбоподателката не представя факти, въз основа на които може да се направи предположение за наличие на дискриминация под формата на тормоз по защитен признак „увреждане“. Не е спорно между страните, а и доказателствата сочат, че К.Ц. има заболявания, вследствие на които са настъпили затруднения при придвижването и влошено зрение. Извън защитения признак по чл.4, ал.1 от закона, доказателства за останалите елементи от фактическия състав на релевираната форма на дискриминация не са събрани, с оглед на което изводите в оспореното решение за липса на законово определените предпоставки по чл. 5 ЗЗДискр вр. § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр. са правилни.
Мотивите в акта на КЗД, респ. преценката на същата, както и
формираното решение, следват
оплакванията в жалбата на К.Ц. за тормоз
спрямо нея от страна на инсп. Л.Л.,
изразяващ се следното: в това, че въпреки тежкото здравословно състояние на
жалбоподателката, Л. е провел разпита й
в сградата на полицейското управление, вместо
в нейния дом, както и в това, че
при разпита Л. я е обидил с думите: “ като е болна има болници за тази работа,
тук е полиция. Да ходи да живее в гората, защото там е тихо.“ Допълнително изложените оплаквания от
пълномощника на жалбоподателката в
молбата до КЗД от 25.05.2018г. и в съдебното производство, за други проявления
на нежелано поведение от инсп. Л., не
създават задължение за проверка и произнасяне съгл.
правилото на чл.51, ал.2, т.3 от ЗЗДискр. относно съдържанието на
сезиращия акт.
По отношение на първото фактическо основание, органът е приел, че не е налице нежелано поведение на
инсп. Л. по см. на §1, т.1 от ДР на закона. Доказателства за изводи за
обратното не се съдържат както в административното производство, така и в
съдебното производство. Видно от показанията на свид. Ш.пред състава на КЗД, жалбоподателката Ц. се е движела самостоятелно
при влизането в кабинета на инсп. Л., т.е. била е без видими признаци на тежко
здравословно състояние и не е възразила срещу провеждането на разпита в сградата на ОДМВР. Видно от
показанията на свид. Б., при посещение в дома на жалбоподателката, същата е
заварена, цит.“ … да тупа пътеки на стълбите“ и визуално не е била в тежко
здравословно състояние, доколкото се е придвижвала сама. Данни за състоянието
на Ц., позволяващо й придвижване в пространството, макар и с помощно
средство и с подкрепа, се съдържат и в показанията на съпруга й
свид. Д. Ц. и на свид.Д.пред съда. Свид. Ц. признава от друга страна, че не е
уведомил полицай Л. за влошеното здраве на съпругата си и не е искал разпита да
се извърши в нейния дом, както и че жалбоподателката лично е изявила желание да отиде в
полицейското управление, където да даде обяснения пред инсп. Л., с които да
опровергае като неистински обвиненията
срещу нея в жалбата на съседите Е. и М. С.,
респ. да докаже оплакванията срещу
тях в жалбата на съпруга си. От анализа на доказателствените средства,
относими към първото фактическо основание за дискриминация, се установява, че инсп. Л.
не е бил уведомен и не е възприел
визуално тежкото здравословно състояние на жалбоподателката, поради което не е
могъл да съобрази действията си с възможността да проведе разпита в дома на лицето
или в близко до него служебно помещение. Нормативно задължение за това липсва,
както и издадена нарочна заповед на директора на ОДМВР – Кюстендил, респ. от
началника на РУ – Кюстендил съобразно разпоредбата на чл.17, ал.1 от Инструкция
№ 8121з-823 от 05.11.2014г. за организацията на дейността на МВР по
териториалното обслужване на населението /вж. обясненията на юк Б./. От показанията на
свид. Ш.е видно, че според установената практика в ОДМВР – Кюстендил разпитите се извършват в служебни помещения,
а когато лицето е трудно подвижно, по преценка на служителя, разпит може да се
извърши и другаде. Касае се за преценка в рамките на оперативната
самостоятелност на полицейския служител, която предполага наличие на обективни причини и заявено желание
на лицето, каквито в случая не се доказват. Не се установява и особената цел на
тормоза като форма на дискриминация – накърняването на достойнството на
жалбоподателката и създаването на
унизителна или застрашителна среда. По
делото не доказват признаци на емоционално състояние, свързано със сочените
негативни чувства и преживявания, вследствие проведения разпит от инсп. Л. в сградата на полицейското
управление, което дисквалифицира последния като форма на тормоз. С оглед
разпределението на доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДискр., указано в
определението на съда за насрочване на делото, жалбоподателката не установи
наличие на релевираното нежелано поведение по защитения признак „увреждане“.
Напротив – представени са доказателства, с които при условията на главно и
пълно доказване заинтересованата страна Л.Л. установи, че не е нарушила правото
за равно третиране на Ц. по признак в обхвата по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
По отношение на
второто фактическо основание, органът е
приел, че не е доказано соченото поведение на инсп. Л., т.е. употребата на
цитираните в жалбата на Ц. изрази, като допълнително се сочи, че дори и такива
изрази да са били използвани, то същите
не представляват форма на нежелано поведение, тъй като не са оскърбителни,
нямат за цел и за резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или
застрашителна среда, а са следствие на субективните възприятия на жалбоподателката. Така формираните изводи на състава на КЗД съответстват
на събраните доказателства, както и на
установените въз основа на същите
факти, спрямо които правилно е приложен
материалният закон. В жалбата си Ц. твърди, че при разпита на 29.09.2016г. и във връзка с оплакванията от нейна страна за
влошено здраве и непоносимост към силен шум, инсп. Л.
я е обидил с думите: “ като е болна има болници за тази работа, тук е полиция.
Да ходи да живее в гората, защото там е тихо.“. Събраните доказателствени средства от органа и
от съда не установяват визираното
словесно нежелано поведение от полицай Л..
Че са употребени горните изрази
от същия се твърди само и единствено от свидетеля Д. Ц., който макар и очевидец
на разпита, е съпруг на жалбоподателката – т.е. лице, което не е безпристрастно
поради заинтересованост от спора. Обективността
на показанията на свид. Ц. е разколебана от показанията на свид. Ш.пред КЗД и
от писмените обяснения на полицейските служителиЛ.и Ш., депозирани в хода на
проверката, назначена от началника на РУ – Кюстендил във връзка с постъпила жалба на Д. Ц.. Пред органа свид. Ш., който също е очевидец
на случая, твърди, че разпитът е
протекъл нормално без повишаване на тон от полицай Л. и без отправени обиди или
проявена грубост от негова страна. Идентични данни се съдържат в обясненията му
в хода на полицейската проверка, както и в обясненията на полицай Л., който няколко пъти е влизал в помещението
по време на разпита на жалбоподателката
/вж. л. 56 и 57 от делото/. Сочи
се, че разпитът на Д. и К. Ц.и на
процесната дата е преминал при нормална обстановка и при спокоен тон; че при
разговора инсп. Л. не се е държал
неетично и не е отправял обидни изрази. Касае
се за твърдения на лица, които макар и колеги
на заинтересованото лице Л., нямат пряко отношение към случая. С оглед на горното и доколкото показанията са последователни и без
промяна във времето, следва да се кредитират като обективни, а от преценката им следват изводи за липса на
словесна форма на нежелано поведение, т.е. на тормоз по см. на §1, т.1 от ДР на
ЗЗДискр., както е приел органа в оспореното решение.
От друга страна, цялостният анализ на проведения разпит на
жалбоподателката /поводът и съдържанието на същия/, за който има данни в
приложените към административната преписка документи от полицейската проверка, не
установява употреба на изрази от инсп. Л.,
които да имат за цел и за резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на унизителна или обидна среда.
Очевидно е, че коментарът на полицай
Л. по повод здравето и
непоносимостта към силния шум на К.Ц., е
възприет неправилно и извън контекста на целия разговор. Касае се за субективни
възприятия на жалбоподателката, а наличието на тормоз изисква обективната преценка на начина, по който лицето
е било третирано. Макар жалбоподателката
да е носител на характеристики по
признака „увреждане“, липсва връзка между последния и
поведението на инсп. Л., което не е нежелано поведение по см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. Наведените в
противоположен смисъл възражения в жалбата следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, а мотивите в оспореното решение са обосновани, основаващи се ясен, точен и подробен анализ на фактическата
обстановка в светлината на приложимата материалноправна уредба. Оспореното решение за отхвърляне на жалбата е законосъобразно.
Оспореното решение е съответно с целта на закона. Липсва
превратно упражняване на властта от органа.
Изложеното налага извод за отхвърляне на оспорването като
неоснователно.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, жалбоподателката
дължи на КЗД деловодни разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на К.С.Ц. ***, срещу Решение № 438/30.07.2019г. на Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА К.С.Ц. *** да заплати на Комисията за защита от дискриминация - гр. София деловодни
разноски в размер на 100,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: