РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501464 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 150
от СК.
Постъпила е въззивна жалба от К. И. Г., ЕГН - **********, чрез
адв. С.М., против Решение № 260569/24.02.2021г. на Районен съд – Пловдив,
IV бр.с. по гр.д.№ 9188/2020г., с което е изменен размера на определената с
Решение № 1550/15.05.2017г. на Районен съд - Пловдив, ІV брачен състав,
постановено по гр.д. № 858/2016г., месечна издръжка, дължима от него на
непълнолетното дете И. К. Г., ЕГН – **********, чрез неговата майка Р. Т. Х.,
ЕГН – **********, като е увеличена същата от 250 лв. на 350 лв. месечно,
считано от 29.07.2020г. до навършване на пълнолетие от детето или
настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
1
времето от падежа до окончателното й изплащане; както и е осъден да
заплати по сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 144 лв. – държавна
такса върху увеличения размер на издръжката /100 лв. х 36 месеца х 4%/;
както и е осъден да заплати на И. К. Г., ЕГН – **********, чрез неговата
майка Р. Т. Х., ЕГН – **********, сумата от 150 лв. - направени разноски в
производството от ищцовата страна за хонорар на един адвокат. Моли да
бъде отменено като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което
да бъде отхвърлен предявения иск изцяло.
Въззиваемата страна И. К. Г., ЕГН – **********, чрез неговата
майка Р. Т. Х., ЕГН – **********, чрез адв. Г.К., депозира писмен отговор, че
жалбата е неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от И. К. Г., чрез неговата майка Р. Т.
Х., чрез адв. Г.К., против К. И. Г. е заведена искова молба, с която посочва, че
с влязло в сила Решение № 1550/15.05.2017г. на Районен съд –Пловдив, IV
бр.с., по гр. дело № 858/2016г. ответникът е бил осъден да заплаща месечна
издръжка на ищеца в размер на 250 лв. месечно. В същото време от 2016г.
обществено-икономическите условия в страната се променили — постоянно
се повишавали ток, вода, цените на хранителните стоки, въобще животът
поскъпвал и тези пари били недостатъчни. Майката на ищеца била безработна
и й било трудно да се грижи за него. Имала и кредити, които трябвало да
изплаща ежемесечно, както и задължения към НАП. На ищеца помагала и
баба му по майчина линия. Понастоящем ищецът бил ученик за 8 клас в
училище ********** като това било свързано с допълнителни разходи за
учебни помагала, учебници, тетрадки, градски транспорт, джобни и други.
Ответникът по никакъв начин не участвал в оглеждането на ищеца, здрав и
трудоспособен бил, нямал други деца за които да се грижи. Живеел и работил
в Германия, където получавал добри доходи. С оглед на гореизложеното е
направено искане съдът да постанови решение, с което да осъдите К. И. Г. да
заплаща на ищеца издръжка в размер на 350 лв. месечно, от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.07.2020г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Писмен Отговор, с
който ответникът К. И. Г. оспорва иска. Счита, че е прекомерно завишен
2
както с оглед нуждите на детето, така и с предвид възможността на бащата да
предоставя издръжка. Оспорва твърдението, че е налице нужда от заплащане
на издръжка на ищеца в претендирания размер от 350,00 лв. месечно. Оспорва
твърдението, че по никакъв начин не участва в отглеждането на ищеца.
Редовно и ежемесечно заплащал на ищеца дължимата издръжка в размер на
250,00 лв. от момента, в който същата е определена по силата на съдебното
решение по гр. дело № 858/2016 година по описа на Пловдивския районен
съд, IV брачен състав, до настоящия момент, без изключение. Изложените в
исковата молба твърдения за увеличени разходи на ищеца, свързани с
израстването му, респ. с обучението, ежедневието и бита му, на практика биха
могли да бъдат съотнесени към всяка една възраст на детето до навършване
на пълнолетие и не обосновавали необходимостта от заплащането на
издръжка в такъв висок размер. Обстоятелствата досежно задължения на
майката на ищеца към кредитни институции и НАП били напълно
ирелевантни, тъй като задълженията на майката към трети лица не обуславяли
възникване на основание за заплащането на по-голяма издръжка от бащата.
Ответникът в качеството му на баща на ищеца бил задължен към детето си, а
не към неговата майка. Предявеният иск за издръжка се явявал неоснователно
завишен и с оглед финансовите възможности на ответника. Не оспорва
обстоятелството, че живее и работи във ФР Германия. Фактът, че той живее и
работи в Германия не означавал, че същият a priori следва да дължи издръжка
в по-висок от настоящия. Ответникът работил на длъжност „**********" с
брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 2242,50 евро. След
направата на задължителните съгласно немското законодателство удръжки от
трудовото възнаграждение, нетният размер на трудовото му възнаграждение
възлизал на 1549,83 евро. Трудовото възнаграждение бил единственият
доход, който ответникът получавал. Ответникът не разполагал със собствено
жилище, поради което се налагало да заплаща месечна наемна цена за наем на
жилището, в което живеел. Дължимият месечен наем възлизал в размер на
772,10 евро. Освен това заплащал разходи за ток, вода, телевизия и интернет
и други, свързани с бита и ежедневието му. На 30.08.2018 година ответникът
сключил граждански брак. Съпругата му- К Ч.Г., имала непълнолетно дете,
което живеело заедно с нея и ответника, който също полагал грижи за нея,
като заплащал необходимите разходи, свързани с обучението й в училище,
бита и ежедневието й. В процесния случай не се доказвали нуждите на детето
3
да са такива, налагащи заплащането на издръжка от 350,00 лв. месечно, респ.
от друга страна била налице невъзможността на ответника да заплаща
издръжка в този размер.
В хода на производството в съдебно заседание на 05.11.2020г. са
разпитани двама свидетели, доведени от страните, съответно С. Т. Б. /баба на
ищеца/ и Г. И. Г.сестра на ответника/.
Приет е Социален доклад от ДСП - Пловдив относно ищеца в
производството става ясно, че отдел „Закрила на детето" - гр. Пловдив е
работил с детето И. К. Г. през периода 2012-2015г., когато той е бил настанен
в семейството на баба си по майчина линия по силата на чл. 26 от Закона за
закрила на детето. След успешната реинтеграция. основни грижи за момчето
полага неговата майка. При проведените разговори с И. и майка му се
установява, че г-н К.Г. живее в Германия. И двамата споделят, че той не се
интересува от сина си, не го търси и не участва в живота на момчето. Г-жа
Р.Х. е споделила пред длъжностните лица, че тя осигурява личните, здравните
и образователните потребности на сина си. На момчето се приготвя домашно
приготвена храна, записан е при личен лекар - д-р М. , както и е записан на
училище. И. е облечен с чисти и подходящи за възрастта и сезона дрехи. И. и
майка му живеят на адрес: гр. *********. Заедно с тях живее и настоящия
партньор на г-жа Р.Х. - В. К. Жилището е собственост на братовчеда на г-жа
Х. - Т. С. Констатирано е, че за И. е осигурена сигурна и безопасна жилищна
среда. Г-жа Р.Х. споделя, че е безработна. Финансови средства набавя от
надомна работа. Основна подкрепа за отглеждането на детето, г-жа Х.
получава от настоящият си партньор и своята майка - С. Б. През учебната
2020/2021 г. И. е ученик в 8 клас в *********. Редовно посещава училище.
Момчето е показало електронния дневник на училището, където е посочено,
че И. е на първо място по успех не само в класа си, но и в цялото училище.
Разказвал с ентусиазъм как ходи на риболов сам, с приятели или с дядо си,
показва снимки с уловени от него различни риби. Момчето е интегрирано в
обществото посредством училището. Между И. и майка му се наблюдава
изградена силна емоционална връзка. С баща си и роднини по бащина линия.
И. споделя, че не общува, тъй като те не се интересуват от него и не са го
търсили. Непълнолетният информира социалния работник, че е оставил
личния си телефонен номер на адвоката на г-н Г. с цел той да се свърже с
4
него, но баща му все още не го е потърсил. След извършена справка в
интегрирана информационна система на АСП се установи, че майката е
подпомагана от Дирекция „Социални подпомагане“ в размер на 40 лв.. съгл.
чл. 7 от ЗСПД.
За майката на детето съобразно приетата по делото справка от
НАП – Пловдив става ясно, няма регистрация като едноличен търговец. Няма
регистрация като самоосигурявашо се лице и няма участие в търговски
дружества. Няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2018
г. и 2019 г. За лицето няма данни за изплатени суми по извънтрудови
правоотношения, съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН, върху
данните, подадени със справките по чл. 73. аз. 1 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2019г. Няма декларирани недвижими имоти. Има едно
МПС от 2020 година. Лицето е безработно от 11.05.2020г. и е регистрирана
в бюро по труда. Представените писмени доказателства от които се
установява, че майката на ищеца има кредити , съдът няма да коментира,
доколкото са ирелевантни за настоящия спор.
За бащата на детето К. И. Г. е видно от справка НАП – Пловдив
е, че за лицето няма данни за сключени трудови договори от регистъра на
осигурителите за регистрирани трудови договори" за период от 01.01.2018г.
до 15.10.2020 г. Няма подадени данни за осигуряването по ЕГН - декларация
образец 1 за период от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г. Лицето няма регистрация
като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице и
няма участие в търговски дружества. Няма данни за подадени ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за отчетни 2018 г. и 2019 г. За лицето няма данни за изплатени
суми по извънтрудови правоотношения, съгласно Справка за изплатени
доходи по ЕГН, върху данните, подадени със справките по чл. 73, ал. I от
ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019г. Няма декларирани
недвижими имоти. Няма декларирани МПС /по данни на общините/.
Към делото са приложени писмени доказателства, от които
става ясно, че ответникът работи по трудов договор от 18.07.2019г. с
месечно възнаграждение от 2 242,50 евро от което нетно възнаграждение в
размер на 1 549.83 евро. На 30.08.2018г. е сключил брак с лицето К. Ч.,
която има 10 годишна дъщеря, която живее със семейството- Н.-М.
Районният съд, за да уважи иска за изменение на издръжката в
посочения размер от 250 лв. на 350 лв., излага основни съображения, че по
отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в
настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е
5
налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения
размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена от преди
близо 5 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите
на детето. Освен това съществува промяна на икономическата обстановка в
страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде
издържано с определените преди 5 години средства от 250 лева- издръжката,
която ответникът е осъден да плаща. Освен това трябва да се има пред вид,
че майката осъществява и фактическото отглеждане на детето. От друга
страна няма информация и доказателства бащата на детето да полага грижи за
други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно или
непълнолетно дете.Тук е мястото да се посочи, че същият живее с жена ,
която има дете, но не той е задължен с издръжката на това дете. Детето има
живи и здрави родители, които би трябвало да го издържат. Издръжката на
детето И. е с приоритет пред всички останали задължения на неговия баща.
Бащата на детето е млад, здрав и в трудоспособна възраст и реализира
месечен доход доста над размера на средния за страната такъв. Районният съд
налага извод, че следва да се има предвид, че бащата не участва по друг
начин в отглеждането и възпитанието на детето. Бащата се е ограничил
единствено с плащането на издръжката на И. В момента обаче нуждите на
детето са завишени с оглед факта, че посещава фитнес, има нужда от дневни
в по-висок размер предвид активния растеж и нуждата от повече питателна и
здравословна храна. Минималната работна заплата при определяне на
предходната издръжка е била в размер на 460 лева, а понастоящем е в размер
на 650 лева. Освен това бащата на И. и ответник в производството е
получавал нетно трудово възнаграждение в размер на 1 314,80 евро, а в
момента с близо 230 евро по-високо.
С въззивната жалба на К. И. Г. се излагат възражения за
неправилност на решението. Счита, че не са налице кумулативните условия
на чл.150 от СК за изменение на издръжката чрез увеличение. Намира, че
неправилно са кредитирани показанията на ищцовия свидетел С.Б., понеже не
е отчетено, че е баба на детето по майчина линия и е налице евентуална
заинтересованост. На следващо място, не ставало ясно как Районният съд е
определил, че именно този размер на издръжката съответства в най-пълна
степен на нуждите на детето и неговите потребности. Жалбоподателят
поддържа също, че не било съобразено обстоятелството, че той живее и
работи в Германия, но и ежемесечните разходи /битови, режийни, данъчно
облагане и др./ са според немския стандарт. Също така заплаща месечен наем
в размер на 772,10 евро.
Въззивната инстанция намира, че възраженията относно
6
завишения размер на издръжка от 250 лв. на 350 лв. са неоснователни. От
присъждането на последния размер издръжка е изминал значителен период от
време. Детето вече е в по-висока възраст, в 8 клас и има по-големи нужди за
храна, облекло, учебни пособия, за спорт и др. Майката полага преки
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, които са
неоценими в пари. Същевременно бащата на практика пряко участва само със
заплащането на издръжката. Районният съд правилно е преценил, че
завишението с още 100 лв. е във възможностите му, които са съобразени с
получаваните от него доходи в Германия. Бащата е здрав и е в трудоспособна
възраст и може да поеме тази разлика в размера на издръжката.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат пред въззивната инстанция
жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 100
лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени в брой
съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260569/24.02.2021г. на Районен съд –
Пловдив, IV бр.с. по гр.д.№ 9188/2020г.
Осъжда К. И. Г., ЕГН - **********, да заплати на И. К. Г., ЕГН –
**********, чрез неговата майка Р. Т. Х., ЕГН – **********, сумата 100 лв.
за направени разноски по възз.гр.д.№ 1464/2021г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8