№ 20
гр. Варна , 03.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Н. Николова
при участието на секретаря Мария С. Миланова
като разгледа докладваното от Милена Н. Николова Административно
наказателно дело № 20203110203653 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Булфлекс“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 03 – 011591 от 31.07.2019 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на
основание чл. 416, ал. 5 и чл. 415в, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ.
Във въззивната жалба е направено оплакване за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснато нарушение на материалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане
за неговата отмяна, а в условията на евентуалност за неговото изменение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество,
редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител Д.О. - началник отдел АИПО в Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, която моли за потвърждаване на
1
наказателното постановление, като излага съображения за неговата
законосъобразност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 02.07.2019 г. представители на дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, сред които и св. Д.Н.Д., извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в хотел „Корал“, находящ се в к.к. „Св. св. Константин и
Елена, стопанисван от въззивното дружество „Булфлекс“ ЕООД.
Контролните органи установили, че в обекта не се държат на
разположение на контролните органи документи, свързани с разпределението
на работното време и организацията на работа и по-конкретно график за
месец юли 2019 г.
На дружеството е връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК,
като впоследствие посочените документи били представени в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна.
Приемайки, че дружеството е извършило нарушение на чл. 403а, ал. 1
КТ на 25.07.2019 г. св. Д.Д. съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството, който бил връчен на
упълномощен представител на дружеството, който направил възражение, че
към настоящия момент графиците за работа се държат на разположение на
рецепцията в хотела.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството
не е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 31.07.2019 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в
АУАН, както и обстоятелствата, че не са произтекли вредни последици и
нарушението е отстранено веднага след установяването му, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. чл.
2
415в, ал. 1 КТ наложил на въззивното дружество имуществена санкция в
размер на 200 лева за извършеното нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св.
Д.Н.Д.; и писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН;
протокол за извършена проверка; идентификационна карта; трудов договор;
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; писмо от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна до Районен съд – Варна; разписка и
призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Д.Н.Д. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат вътрешни противоречия и да
последователни и логични, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да
опровергават констатациите на контролните органи, АУАН също служи като
основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства като обективни и достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
Посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа
тях съдът изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
3
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43
ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.
57 ЗАНН.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е
налице нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ, поради това, че на процесната дата и
място въззивното дружество не е държало на разположение на контролните
органи екземпляр от графика за работа в хотел „Корал“ за месец юли 2019 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че не са
произтекли вредни последици за работници и служители и нарушението е
отстранено веднага след установяването му предвид представянето на
изисканите документи на контролните органи непосредствено след
извършената проверка.
Следователно правилно е била ангажирана отговорността на въззивното
дружество за нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ.
По отношение на имуществената санкция:
Съгласно чл. 415в, ал. 2 КТ за нарушение, което е отстранено веднага
след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство, че в административно-
наказателната преписка не се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което
мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от
4
своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение
на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
и в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния
размер от 100 лв. се явява справедлива и напълно съответстваща на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, като
наложената имуществена санкция в размер на 200 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 100 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от
страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като
всяка от тях прави искане за присъждането им.
Въззивното дружество претендира присъждане на разноски в общ
размер на 240 лв., за които представя доказателства, че са извършени -
фактура и операционна бележка.
От доказаните релевантни разноски в размер на 240 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, въззивното дружество
има право на 120 лв. лева съобразно уважената част от оспорването на
наказателното постановление на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144
АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Доколкото Дирекция "Инспекция по труда" – Варна е териториално
поделение на специализираната администрация на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на труда", а
не самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", съгласно която Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, съдът намира,
че за заплащане на разноските на въззивната страна следва да бъде осъдена
5
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото
в случая юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, от
което има право на 40 лв., пропорционално на отхвърлената част от
обжалването, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК
вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, което следва да бъде присъдено в полза на
юридическото лице Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 011591 от 31.07.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което
на „Булфлекс“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 415в, ал. 1 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 403а,
ал. 1 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от
200 (двеста) лева на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА", ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛФЛЕКС“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 120 лева (сто и двадесет лева), представляваща
направени във въззивното производство разноски, на основание чл. 63, ал. 3
ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „БУЛФЛЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК
*********, сумата от 40 лв. (четиридесет лева), представляваща направени
във въззивното производство разноски, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3
ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7