Решение по дело №2525/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 958
Дата: 21 май 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20195330202525
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

958 гр.Пловдив, 21.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 16.05.2019г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2525/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление  НП-27-17/28.08.2018г. издадено на 28.08.201. година, издадено от Зам.Директор на Изпълнителна агенция „Медициски одит”-гр.София, с което на УМБАЛ „Св.Георги” ЕООД-Пловдив с ЕИК *********, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 8 000/осем хиляди/лева за нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба 49/18.10.2010г. за основните изисквания на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ, домовете за медико-социални грижи/Наредбата/ вр. с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ осъществяване правото на достъп до медицинска помощ вр. с чл.81, ал.3 на основание чл.116, ал.2 ЗЛЗ/.

Жалбоподателят в подадената жалба излага подробни доводи и моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно и противоречи на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание се явява процесуален представител адв.Ш., която подържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява процесуален представител – юрк.С., който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено.

                Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,  произлиза от лицето, което е санкционирано, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

 

        На 03.11.2017г. в ИА ''Медицински одит'' постъпила жалба от г-н М.Н., изразяващ недоволство от обслужване в УМБАЛ ''Св.Георги''-гр.Пловдив, касаещо лечение на брат му Д.Н. на 27г., приет по спешност в болничното заведение, след ПТП.По повод подадената жалба била назначена проверка, която установила, че на 23.10.2017г. Д.Н., след настъпило ПТП бил приет по спешност в УМБАЛ «Св.Георги».За * * била определена д-р А. и била определена диагноза «контузно торакоабдоминалис».Пациента бил наблюдаван  в първа хирургична клиника.На 25.10.2017г. по повод болки в десния крак била назначена ренгенография, която установила фрактура на крака.Болният бил консултиран от травматолог, който препоръчал имобилизация на крайника и да се следи циркулацията на крайника.Бил назначен контролен преглед на 31.10.2017г. за да се прецени последваща терапия.На 26.10.2017г. г-н Н. бил изписан от болницата, като на този ден не му била издадена епикриза.Такава била издадена на 06.11.2017г., поради което на 31.10.2017г. не бил осъществен прегледа на пациента по назначения контролен преглед.

        След края на проверката, тъй като било констатирано, че епикризата не е издадена в деня на изписването проверяващия инспектор д-р Д.А., преценил това бездействие на болничното заведение като нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба 49/18.10.2010г. вр. с чл.46, ал.3 от ЗЛЗ и съставил АУАН А27-17/09.03.2018г., вследствие на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

            В хода на съдебното заседание е разпитан свидетеля Д.А., който е извършил проверката и е установил нарушението. Съда кредитира показанията на свидетеля, които кореспондират с многоборйните писмени доказателства по делото.Същите не са оспорени от страните и категорично доказват описаната в наказателното постановление фактиеска обстановка.Не се спори и по фактическата обстановка.

           Спори се дали издадетеля на НП е компетентен орган да издава такъв акт и дали от правна страна не е извършено нарушение по друг нормативен акт.

           Съда не приема възраженията в жалбата, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган.Представиха се в хода на съдебното следсвие оправомощителна заповед, от която е видно, че при отсъствие на определения за земестващ ** Ч., неговите функции ще изпълнява ** Т.И..Ето защо не се определени две лица които да заместват титуляря, а едно ** Ч., което в случай на отсъствие да се замества също от едно лице ** И..

                 Съда обаче споделя аргументите в жалбата, че неправилно е определена нарушената и санкционната норма.Неиздаването на медицински документ /в случая епикризиа/, не е чисто болнична помощ, а административно обслужване след завършване на лечението. Практически това е свидетелстващ документ за завършено и проведено лечение, установеното заболяване и резултата от лечението.Единствено следва да обърне внимание на това, че жалбата говори за Националния рамков договор за 2018г., който е неприложим в случая, тъй като нарушението е извършено през 2017г.Именно НРД от 2017г. в чл.405, ал.3 е предвидено, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв.Безспорно изискването на чл.24, ал.1 от Наредбата е изискване на работа с медицинска документация, в случая този документ е епикризата.Нарушението се изразява в това, че той не е издаден в деня на изписването на 26.10.2017г., нито седем дни след това, а едва на 06.11.2017г.Ето защо според съда е осъществен състава на нарушението на чл.405, ал.3 от НРД за 2017г.Вследствие на тази грешна квалификация на деянието се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон и въобще на санкционната норма, която предвижда значително по-тежки санкции за допуснати нарушения в хода на самия лечебен процес на пациентите.

                Ето защо съдът счита, че неправилно е било санкционирано юридическото лице по чл.116, ал.2 от ЗЛЗ, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

           Водим от горното и на основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  НП-27-17/28.08.2018г. издадено на 28.08.201. година издадено от Зам.Директор на Изпълнителна агенция „Медициски одит”-гр.София, с което на УМБАЛ „Св.Георги” ЕООД-Пловдив с ЕИК *********, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 8 000/осем хиляди/лева за нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба 49/18.10.2010г. за основните изисквания на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ, домовете за медико-социални грижи/Наредбата/ вр. с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ осъществяване правото на достъп до медицинска помощ вр. с чл.81, ал.3 на основание чл.116, ал.2 ЗЛЗ/.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                                     

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:        

Вярно с оригинала: И.П.