№ 536
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000501231 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 79 от 05.01.2024 г. по гр.д. 8322/2021 г. по описа на СГС, I-16 състав,
„Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе” 67А е осъден да
заплати на Я. С. З. с ЕГН: ********** сумата от 22 000 (двадесет и две хиляди) лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди –
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 04.08.2017 г., по вина на Д. Л. Н., водач на лек автомобил
„Шевролет“, модел „Лачети“ с рег.№ ********, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 19.08.2021 г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска за главницата за
разликата над сумата от 60 000 лв. и за законна лихва от датата на деликта, като
неоснователен. Съдът се е разпоредил и с отговорността за такси и разноски по чл. 78 ГПК,
а на процесуалния представител на ищеца З. – адв. Н. от САК е определил възнаграждение
по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач (ТЛП) на страната на ответника „Лев Инс” АД - Д. Л. Н..
В срока за въззивно обжалване, решението на СГС е оспорено само от адв. Н. –
процесуален представител на Я. З. и то единствено в частта, в която акцесорната искова
претенция за лихва за забава върху главницата по обезщетението за неимуществени вреди е
уважена от 19.08.2021 г. Счита се, че са нарушени императивни разпоредби на КЗ досежно
определянето на дължимата законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение
1
и в петитума на жалбата се моли САС да отмени решението на градския съд само в тази
част, като лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се определи да
тече от 07.08.2017 г., т.е. три дни след настъпване на процесното застрахователно събитие.
Претендира присъждане на възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА.
В отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, процесуален представител на „Лев Инс” АД
счита, че решението на СГС е правилно в атакуваната част и следва да се потвърди.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, а третото лице-помагач не е взело становище
по жалбата.
Пред настоящата инстанция е ангажирана и приета като ново доказателство
копие от цялата застрахователна преписка на „Лев Инс” АД, образувана при това дружество
за процесната щета, по повод ПТП на 04.08.2017 г., при което е пострадал Я. С. З..
Обжалваното решението на СГС е валидно и допустимо. При преценката
относно неговата правилност, при спазване на чл. 269 - чл. 271 ГПК, САС следва да се
произнесе само по оплакванията във въззивната жалба, които са свързани с това от коя дата
се дължи лихва за забава от застрахователя върху главницата по присъденото
застрахователно обезщетение, доколкото не е налице спор между страните за размера на
обезщетението, а само за посочената мораторна лихва.
За да се произнесе по този въпрос, се отчитат от съда следните факти: а) че ПТП е
реализирано на 04.08.2017 г. при действието на сегашния КЗ; б) видно от представената от
въззиваемото лице застрахователна преписка, писмена извънсъдебна претенция към
компанията по смисъла на чл. 380 КЗ от адвокат, който е имал съответните права за това от
Я. З., е предявена на 21.08.2017 г. с входящ номер 9735 (така на л. 42 от настоящето дело).
Съобразно претенцията, са поискани 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 300
лв. обезщетение за имуществени вреди, като към писмото са приложени констативен
протокол за ПТП с номер К549 от 04.08.2017 г., ЯМР изследване от същата дата, фактура с
касов бон и пълномощно.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, а на основание чл.497, ал.1 КЗ дължи законна лихва за собствената си забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
какъвто е и процесния казус. Това е така, защото спрямо увреденото лице по отношение на
лихвите за забава при плащане на застрахователното обезщетение по прекия иск,
кумулативно, а не в конкуренция и съотношение на обща и специална разпоредба,
приложение намират: 1./ регламентираната в чл. чл.493,ал.1,т.5 във връзка с чл.429,ал.2,т.2
във връзка с ал.3 КЗ отговорност на застрахователя, който покрива спрямо увреденото лице
(с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента) отговорността на застрахования делинквент за дължима лихва за забава от
най-ранната измежду датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното
2
събитие било от застрахования, било от увредения, респ. от последния чрез завеждане на
застрахователна претенция (чл.493,ал.1,т.5 във връзка с чл.429,ал.2,т.2 във връзка с ал.3 КЗ);
2./ правилото, че за собствената си забава след изтичането на срока по чл.496,ал.1 КЗ и при
липса на определяне или плащане на обезщетението, застрахователят дължи лихви за
собствената си забава по чл.497 КЗ.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съответно от предявяване на претенцията от увредения
като релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се
дължи от делинквента на основание чл.86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор; след
уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съотв.
от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата) на
основание чл.493,ал.1,т.5 във връзка с чл.429,ал.2,т.2 КЗ застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл.496,ал.1 КЗ при липса
на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената си
забава. В този смисъл са решенията по т.д.№ 2273/2018г. на 2 т.о. и по т.д.№ 2466/2018г. на 1
т.о. на ВКС, както и в решенията по т.д.№ 1191/2021г. на 2 т.о., по т.д.№ 122/2020г. на 1 т.о.,
по т.д.№ 1865/2021г. на 1 т.о. и по т.д.№ 2026/2021г. на 1 т.о. на ВКС
По делото няма спор, че ищцовата страна е подала уведомление до ответното
застрахователно дружество за настъпило застрахователно събитие по чл. 429, ал. 3 КЗ,
заведено с вх. № 9735 от 21.08.2017 г., представляващо едновременно с това и извънсъдебна
претенция по чл. 380 КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения, като това е и
първият документ по представената по делото застрахователна преписка. Ответникът е
отказал плащане по образуваната претенция по съображения, че били необходими
допълнителни документи по образуваната щета, посочени в писмо от 24.08.2017 г. (така на л.
45 от делото).
По съображенията, изложени по-горе, неправилен е изводът на решаващия
състав на първата инстанция, че в случая лихвата следвало да се присъди от 19.08.2021 г.,
защото на тази дата било извършено доброволно плащане от застрахователя към
пострадалия по банков път. Правилно, акцесорната претенция за мораторна лихва върху
обезщетението е била отхвърлена за периода от извършване на деликта – 04.08.2017 г., както
е поискано в исковата молба, но този отхвърлителен диспозитив е следвало да бъде само за
периода 04.08.2017 г. – 21.08.2017 г., а след тази дата, исковата претенция да бъде уважена.
От друга страна обаче, искането във въззивната жалба лихвата да се присъди от 07.08.2017 г.
– три дни след настъпване на застрахователното събитие също е неоснователно, доколкото
от писмените доказателства, събрани пред САС е видно, че датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие е 21.08.2017 г.
В обобщение, въззивната жалба е частично основателна, като решението на СГС следва
3
да се отмени в частта, в която искът за лихви върху застрахователното обезщетение е
отхвърлен за периода 21.08.2017 г. до 19.08.2021 г. и вместо това – да бъде уважен. За
останалата част от времевия период, а именно – от 07.08.2017 г. до 20.08.2017 г. решението
на СГС ще следва да се потвърди като правилно. В останалите му части, решението на
градския съд е влязло в законна сила, като неоспорено от никого.
Разноски:
В частта, в която е обжалвано първоинстанционното решение - претенцията за законна
лихва, то това не представлява самостоятелен иск, т.е. по нея не се дължи държавна такса (в
този смисъл, вж. решението от 25.11.2021 г. по т.д. 2022/2020 г. на първо т.о. на ВКС).
Спорът е само относно началния момент на начисляването й, затова заплатени
възнаграждения за процесуални представители следва да се определят като при претенция
без определен материален интерес. На основание чл. 38 ЗА следва да се определи
възнаграждение на адв. Н. (процесуален представител на въззивника) в размер на 300
(триста) лв. за настоящата инстанция, а на „Лев Инс” АД следва да се присъди върху
отхвърлената част от въззивната жалба юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 (сто) лв. По изложените съображения не следва „Лев Инс” АД да се осъжда да
заплати държавна такса по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 79 от 05.01.2024 г. по гр.д. 8322/2021 г. по описа на СГС, I-16 състав в
частта, в която е отхвърлена акцесорната искова претенция за присъждане на лихва за забава
против „Лев Инс” АД върху сумата от 22 000 (двадесет и две хиляди) лв., представляваща
застрахователно обезщетение в полза на Я. С. З. за претърпените неимуществени вреди –
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 04.08.2017 г., по вина на Д. Л. Н., водач на лек автомобил
„Шевролет“, модел „Лачети“ с рег.№ ******** за периода от 21.08.2017 г. до 19.08.2021 г. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД ЕИК: *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе” 67А
да заплати на Я. С. З. с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Козлодуй” 64
законна лихва за забава върху сумата от 22 000 (двадесет и две хиляди) лв., представляваща
застрахователно обезщетение в полза на Я. С. З. за претърпените неимуществени вреди –
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 04.08.2017 г., по вина на Д. Л. Н., водач на лек автомобил
„Шевролет“, модел „Лачети“ с рег.№ ******** за периода от 21.08.2017 г. до 19.08.2021 г. на
основание чл.429,ал.3,изр.второ КЗ във връзка с чл.429,ал.2,т.2 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 79 от 05.01.2024 г. по гр.д. 8322/2021 г. по описа на СГС,
I-16 състав в частта, в която е отхвърлена акцесорната искова претенция за присъждане на
лихва за забава против „Лев Инс” АД върху сумата от 22 000 (двадесет и две хиляди) лв.,
4
представляваща застрахователно обезщетение в полза на Я. С. З. за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.08.2017 г., по вина на Д. Л.
Н., водач на лек автомобил „Шевролет“, модел „Лачети“ с рег.№ ******** за периода от
07.08.2017 г. до 20.08.2021 г. В останалите части Решение 79 от 05.01.2024 г. по гр.д.
8322/2021 г. по описа на СГС, I-16 състав е влязло в законна сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД ЕИК: *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе”
67А да заплати на адв. Е. Н. от САК с адрес: гр. София, ул. „Козлодуй” 64 възнаграждение
по чл. 38 от Закона за адвокатурата за настоящата инстанция в размер от 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА Я. С. З. с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Козлодуй” 64
да заплати на „Лев Инс” АД ЕИК: *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе” 67А
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в
размер на 100 (сто) лева.
Решението е постановено при участието на Д. Л. Н., ЕГН: **********, гр. София в
качеството му на трето лице-помагач на страната на „Лев Инс” АД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5