Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание на тринадесети
август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Мария
Райкинска
членове: Цвета Желязкова
Елена Радева
като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 10000 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 96596/26.07.2019
г. по описа на СГС, депозирана от
Гаранционния фонд срещу постановление на ЧСИ М.Д. по изп. д. № 20197870400096,
с което ЧСИ е отказал да намали приетия по делото адвокатски хонорар в размер
на 500 лева.
Намира,
че адвокатското възнаграждение е завишено и не е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото, както и че процесуалният представител на взискателя не
е извършил никакви действия по събиране
на вземането, а само по подаване молба за образуване на изпълнително производство, възнаграждението за което възлизало на 200
лева. ЧСИ пък извършил само действие по налагане на запор върху сметката на ГФ,
макар срещу него да не се налагало извършване на принудително изпълнение-
Моли адвокатският хонорар да бъде
намален на 200 лева и съответно да бъде изменен размера на таксата по т 26
ТТРЗЧСИ.
Взискателят Щ.Щ.не е депозирал
възражение по жалбата.
Представени
са мотиви по чл. 436, ал. 2 ГПК от ЧСИ М.Д., които касаят размера на
пропорционалната такса п от. 26 ТТЗЧСИ. Посочено е, че тя се дължи независимо
дали има плащане в срока за доброволно изпълнение или сумата е събрана
принудително. Посочено е, че пропорционалната такса е начислена единствено
върху сумата по изпълнителен лист, като в основата за изчисляването й не е
включен размера на адвокатското възнаграждение, а последното е съобразено с
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно.
Софийският градски съд, след като
разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства,
намира следното:
Изп.
д. № 20197870400096 е образувано по молба на Щ.Щ.чрез адв. М.Г. за образуване
на изпълнително дело срещу Гаранционния фонд за събиране на сумата 3 160
лева. С молбата е поискано налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника. Претендирани са направените по делото разноски.
Към
молбата е приложен препис от Договор за правна защита и съдействие между Щ.Щ.и
адв. М.Г., който удостоверява уговорен и заплатен в брой адвокатски хонорар в
размер на 500 лева.
На
11.06.2019 г. са изпратени ПДИ, връчена на същия ден и запорно съобщение до „У.Б.“
АД. В ПДИ е посочено, че разноските по изпълнението са 566 лева и такса по т.
26 ТТЗЧСИ 327.36 лева
На
13.06.2019 г. Гаранционният фонд е депозирал възражение пред ЧСИ относно
размера на приетото адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Поискано е
същият да бъде намален на 200 лева, като съответно бъде променена и таксата по
т. 26 ТТЗЧСИ.
С
Постановление от 19.06.2019 г. ЧСИ Д. е отказал да намали адвокатското
възнаграждение и съответно таксата по т. 26, като е посочил, че в основата за
изчисляване на последното не е включено адвокатското възнаграждение.
Постановлението е връчено на длъжника на 20.06.2019 г., а на 24.06.2019 г.
длъжникът е депозирал жалба срещу него.
При така установеното от фактическа
страна настоящият състав намира следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице – длъжника по изпълнителното дело, срещу
обжалваем акт на ЧСИ, в законоустановения срок и е редовна, поради което е
допустима. Следва да се приеме, макар жалбоподателят да не го е посочил
изрично, че се обжалва както постановлението за разноските, обективирано в
поканата за доброволно изпълнение по отношение таксата по т. 26 ТТЗЧСИ, така и
отказа на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение, доколкото във възражението
си до ЧСИ длъжникът е оспорвал и таксата по т. 26 ТТЗЧСИ и компетентен да се
произнесе по това оспорване е съдът.
По
отношение жалбата в частта и относно отказа на ЧСИ да намали адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя, съдът намира следното:
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 ГПК. В посочената разпоредба е
предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер, като съобрази сложността на делото. В цитираната разпоредба не е
предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител, т.е. се
налице е празнина в закона, която следва да бъде попълнена чрез тълкуването му.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК е в
част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за
изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнител също има право по
искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за
намаляване размера на разноските, когато е прекомерен, като неговият акт
подлежи на обжалване.
По
отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира, че същото е основателно. Взискателят Щ.Щ.е представляван от адвокат, но
същият е депозирал единствено молба за образуване на изпълнително производство.
В същото време Гаранционният фонд разполага с публично известни банкови сметки
и наличност, много по-голяма от дълга, поради което и направената молба за
запор на сметките, инкорпорирана в молбата за образуване на изпълнително
производство не може да обоснове извършване на необходими действия по събиране
на дълга. Посоченото обосновава минимален размер на адвокатското възнаграждение
само за образуване на изпълнителното дело, каквото съдът към момента на
образуване на изпълнителното дело се определя по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 200 лева. Адвокатът на
взискателя не е извършил никакви други необходими действия по процесуално
представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за
такова не следва да се възлага на длъжника. Това налага да бъде отменено
постановлението на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК от 19.06.2019 г., като адвокатското
възнаграждение бъде намалено от 500 лева на 200 лева.
Това
разрешение налага да се преизчислят и разноските по ТТЗЧСИ в частта за
начислената пропорционална такса по т. 26. Пропорционална такса се изчислява
върху събраната сума на паричното вземане. Паричното вземане включва и
направените разноски, включително размерът на адвокатското възнаграждение по
аргумент от Забележка 4 към чл. 26 ТТЗЧСИ, според която в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси, т.е. не се начислява такса върху
такса, но в паричното вземане на взискателя влиза и вземането му за разноски за
адвокатско възнаграждение. Същото в случая е сбор от следните суми: 3 160 лева – главница и 200 лева – разноски
по изпълнителното дело, или размерът на дълга е общо 3 360 лева. Таксата
по т. 26 ТТЗЧСИ е 288.80 лева. При начисляване и на ДДС общият размер на
таксата по т. 26 ТТЗЧСИ е 346.56 лева. ЧСИ е начислил по-малка сума - 327.36
лева, поради което искането за намаляване на таксата по т. 26 ТТЗЧСИ е
неоснователно.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ М.Д. да намали приетото от него адвокатско
възнаграждение по № 20197870400096 и вместо него и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
постановява: НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение по изп.д. №
20197870400096 на
ЧСИ М.Д. от 500 лева на 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в частта, в която се иска
намаляване на начислената такса по т. 26 ТТЗЧСИ по № 20197870400096 на ЧСИ М.Д., като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.