ОПРЕДЕЛЕНИЕ №258
гр. Варна,15.05.2018г.
Варненският апелативен
съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. гр. дело № 118/18г., намира следното:
С определение № 194/05.04.18г.
производството по мотивираното искане на КПКОНПИ, по което е образувано гр.д. №
1574/09г. на ВОС и настоящото въззивно производство
по в.гр.д. № 118/18г. на ВАпС, е оставено без
движение и на ищеца КПКОНПИ-гр. София е дадена възможност в 1-седмичен срок от получаване на
настоящото определение, с преписи за насрещните страни и контролиращата страна,
да отстрани нередовността на мотивираното искане, изразяваща се в противоречие
между основанието и отправения петитум, като релевира твърдения относно факти, обосноваващи пряка или
косвена връзка между придобитото имущество за целия процесен
период от 01.01.1993г. до 31.12.2009г. и престъпната дейност на ответника В.Х.Д..
С молба вх. № 2413/23.04.18г.
КПКОНПИ чрез процесуален представител е посочено, че законът не предвижда
имуществото да е придобито само в резултат на конкретно престъпление и
единствено за времето на неговото извършване. Съобразно задължителната практика
на ВКС броя и вида на престъпленията, придобивния
способ, трансформацията на имуществото и останалите установени факти трябва да
могат основателно да обосноват логическа връзка между престъпната дейност и
придобитото имущество. Изложено е, че от една страна в конкретния случай е одобрено
споразумение по наказателното дело, с което е прието, че ответникът В.Д. е
извършил множество престъпления за периоди от началото на м. 09.2004г. до
12.11.2006г. /престъпление по чл. 321, ал. 1, т. 1 вр.
ал. 1 от НК – образувал и ръководил престъпна група, създадена с цел да върши
престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл. 253 от НК/, от началото на
м. 09.2008г. до 12.09.08г. /ръководил въоръжена организирана престъпна група, създадена
с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК, чл. 155 от НК, чл. 159а от НК –
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от
НК/, на 07.09.08г. /за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК/, на 08.09.08г. и на 12.09.08г. /за престъпление по чл. 253, ал. 4, в ал. 3,
т. 2, вр. ал. 2 от НК/, които предполагат за
продължителен период от време кумулиране на
значителни парични средства /извличане на облага/.
От друга страна се сочи, че
престъпната дейност на В. Д. не започва от началото на м. 09.2004г. и в тази
връзка се излага, че Комисията е била уведомена за образуваното ДП № 333/08г.
/срещу ответника В. Д. и други физически лица за създадено организирано
престъпно сдружение/, което е било присъединено към ДП № 130/08г. /образувано
за разследване на организирана престъпна дейност от други физически лица/, тъй
като се касаело за общност на престъпното сдружение. Срещу отделните
разследвани физически лица са били образувани различни НОХД, по част от които
също са били одобрени споразумения от съда. С тях е било е прието, че те са
участвали в съществувала повече от десетилетие организирана престъпна група. В
тази връзка се сочи, че в представена по настоящото дело справка за съдимост
рег. № 3505/09.09.14г. и протокол по НОХД № 740/09г.
на ВОС, касаещо подсъдимия В. З. Ж., се установявало, че същият е
признат за виновен за това, че за периода от есента на 1996г. до 30.05.2008г. е
участвал във въоръжена организирана престъпна група, един от чийто ръководители
е именно ответникът В.Д.. Освен това по делото е била представена и присъда №
1/15.01.13г. по НОХД № 831/09г. на ВОС /невлязла в сила/, с която И. С. С. е бил признат за виновен в това,
че за периода от есента на 1996г. до началото на м. 09.2008г. организирал и
ръководил въоръжена престъпна група заедно с ответника В.Д., създадена с цел да
върши посочени престъпления; подсъдимият Я. Н. К. пък е бил признат за виновен, че
за периода от м. март 2001 до 12.09.2008г. участвал в организирана престъпна
въоръжена група, ръководена и от В.Д. за извършване на посочени престъпления.
Освен това е посочено, че от
справка за съдимост рег. № 10404/20.05.13г., намираща се също в кориците по
делото, се установявало, че ответникът В. Д. е признат за виновен в
извършването на престъпления с присъда по НОХД № 1965/1987г. – за нарушаване
режима на сделките с валутни ценности като извършил такива с предмети на обща
стойност 5159.84 лв. – големи размери, както и за извършено в условията на
продължавано престъпление – закупил с цел да препродаде
и продал стоки на обща стойност от 1555.28 лв. без да има съответно разрешение
и предмета на деянието е на голяма стойност. С присъда № 57по НОХД № 57/87г.
ответникът В Д. е бил осъден за извършено в условията на продължавано
престъпление измама в големи размери - с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни граждани, с което им е
причинил имотна вреда в размер на 7821.15лв.
Счита се, че така наведените
твърдения по фактите, обосновават искането за отнемане на имуществото,
придобивано от ответниците за целия процесен период по делото. В тази връзка е направено
изявление, че се поддържа направеното доказателствено
искане за приемане като доказателства по делото на следните документи: справка
за съдимост с рег. № 10404/20.05.13г. на СРС; справка за съдимост с рег. №
3505/09.09.14г. на ВРС; протокол по НОХД № 740/09г.
на ВОС; писмо до ТД на КУИППД-Варна от 21.01.13г. с приложена към него присъда
№ 1/15.01.13г. по НОХД № 831/09г. по описа на ВОС; писмо до КОНПИ с изх. №
734/19.05.15г. на Апелативен съд-Бургас с приложено решение № 28/12.05.15г. по
ВНОХД №84/14г. на същия съд.
В дадения от съда срок е
депозиран отговор-становище по
направеното уточнение от КПКОНПИ, както и по доказателствените
ѝ искания, депозиран от адв. Б. Ж. като
процесуален представител на ответниците /те и въззивници и въззиваеми/ В.Х.Д., В.С.Д.,
ЕТ „СОЛО КОМЕРС – В.Д.”, Х.В.Д. и „Д. комерс” ООД.
Счита се, че е недопустимо с оглед на извършените до момента процесуални
действия от всяка от страните пред първата инстанция, както и с оглед
постановените от първоинстанционния съд съдебни
актове, въззивният съд да извършва преценка за
нередовност на мотивираното искане на Комисията и да дава възможност на ищеца
да я поправя. Счита се, че въпросът за редовността на исковата молба /след извършването
на посочените в отговора конкретни действия на страните и съда, вкл. и на
определение на въззивния съд по ч.гр.д. № 27/10г./ е
бил изяснен и разрешен със задължителна за първоинстанционният
съд сила. При тези рамки е била проведена и защитата на ответниците.
Същевременно постановяването на 30.06.2014г. на ТР № 7/13г. на ОСГК на ВКС не
заличава настъпилите процесуални преклузии по
конкретно дело, а единствено следва да се съобразява при приложението на закона
към вече въведените от страните факти. Поради това даването на възможност за
поправяне на исковата молба от въззивния съд
противоречи на чл. 214, ал. 1 от ГПК и чл. 147 от ГПК. Задължаването на ищеца
от въззивния съд да заяви още факти, на които да
основе иска си, според ответниците поставя въпроси за
нарушение на диспозитивното начало в процеса, на равнопоставенността на страните, на правото на разглеждане
на спора на две инстанции по същество и пр. Развити са конкретни съображения в
тази насока.
Поддържа се още, че са
недопустими твърденията на КПКОНПИ относно факти, които да обосновавт
основанието на мотивираното искане, изразяващи се в наличието на постановени
присъди спрямо лица, които не са ответници по делото.
Това е така, защото твърденията за престъпна дейност на други лица, както и за
друга престъпна дейност на ответника, но извън тази, за която са били изложени
твърдения в исковата молба, както и характеристиката на ответника В. Д., че е
личност, склонна към престъпления, са в противоречие с презумпцията за
невинност, с нормата на чл. 300 от ГПК /относно пределите, в които е
задължителна присъдата за гражданския съд/, чл. 28, ал. 5 от ЗОПДИППД /отм./ -
изискваща наличието на влязла в сила осъдителна присъда за конкретно посочено
престъпление или установяването на престъпната дейност по съдебен ред при
наличието на пречки за установяване на престъплението от наказателния съд.
Сочи се още, че ако твърденията
за постановени против ответника В. Д. осъдителни присъди през 1987г. и 1988г.
се приемат като основания на исковете по настоящото дело, то исковете следва да
се приемат за недопустими, тъй като деянията за посочените престъпления са декриминализирани, а и не попадат в предметния обхват на
чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./. Освен това не е било провеждано производство
пред Комисията във връзка с тези деяния на ответника, по които същият е и
реабилитиран. Навежда се и възражение, че иск, основан на тези твърдения, е
недопустим и поради неприложимост на ЗОПДИППД /отм./ към момента на навеждане
на тези твърдения.
Поради изложеното се поддържа, че
искането за приемане на посочените от Комисията доказателства, е недопустимо.
Счита се освен това, че не е било
изпълнено и указанието на въззивния съд, тъй като
Комисията не е навела твърдения за връзка на придобиване на процесното
имущество именно с престъпната дейност на ответника В. Д., която е дала
основанието и за предявяване на мотивираното искане. Вместо това Комисията е
навела твърдения за друга престъпна дейност. Поради това пък се претендира
производството по исковете, в частта им относно придобитите имущества извън
периодите на престъпната дейност, основани на недопустими твърдения за връзка
на имуществото с престъпната дейност, да бъде прекратено.
Контролиращата страна АпП-Варна не е депозирала становище по
направеното от Комисията уточнение и направените искания за събиране на
доказателства пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на съда намира,
че с оглед направените уточнения от ищеца, доказателственото
искане за приемане като доказателства на посочените документи е частично
основателно по следните съображения:
Документа, установяващ
извършването на други престъпления от ответника В. Д. е относим
и допустим и следва да се приеме като доказателство по делото - справка за
съдимост с рег. № 10404/20.05.13г. на СРС, която се намира към корицата на т. V
от първоинстанционното дело.
Останалите документи,
установяващи извършването на престъпления от други лица са неотносими
към предмета на настоящото дело и не следва да се приемат като доказателства.
Изследването на въпроса за
допустимостта на производството е служебно задължение на съда във всеки етап на
делото. В тази връзка на ищеца КПКОНПИ следва да се даде възможност в срок до
откритото с.з. по делото да изрази становище дали срока за извършване на
проверката против ответника В. Д. по чл. 15, ал. 2, изр. 1 от ЗОПДИППД /отм./ е
бил удължаван на осн. чл. 15, ал. 2, изр. 3 от същия
закон, както и да представи доказателства в тази насока.
Воден от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото справка за съдимост с рег. № 10404/20.05.13г.
на СРС (находяща се към корицата на делото – т. V от първоинстанционното дело, като същата се извади и приложи
към настоящото въззивно дело).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на КПКОНПИ за приемане като доказателства по делото на следните
документи: справка за съдимост с рег. № 3505/09.09.14г.
на ВРС; протокол по НОХД № 740/09г. на ВОС; писмо до ТД на КУИППД-Варна от
21.01.13г. с приложена към него присъда № 1/15.01.13г. по НОХД № 831/09г. по
описа на ВОС; писмо до КОНПИ с изх. № 734/19.05.15г. на Апелативен съд-Бургас с
приложено решение № 28/12.05.15г. по ВНОХД №84/14г. на същия съд (приложени към
корицата по първоинстанционното дело към т. ІІІ – в
бяла папка без надпис).
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца КПКОНПИ, в срок до откритото с.з. по делото, да изрази становище дали срока за
извършване на проверката против ответника В. Д. по чл. 15, ал. 2, изр. 1 от
ЗОПДИППД /отм./ е бил удължаван на осн. чл. 15, ал.
2, изр. 3 от същия закон, както и да представи доказателства в тази насока.
НАСРОЧВА
делото в открито с.з. на 06.06.18г. от 9.00 ч., за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители,
както и контролиращата страна в лицето на ВАпП.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: