№ 453
гр. Благоевград, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20231200500310 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. С. Ч.,съд. адрес в
гр.Благоевград, ул.“*** – адв.М.Д., против решение №14/12.01.23г на РС-
Благоевград по гр.д.№1719/21г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение делбения имот е изнесен на публична продан,
със всички произтичащи от това последици.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна, като вместо това делбения имот се
разпредели по чл.353 ГПК съгласно вариант 2 от заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Останалите съделители не изразяват становище по жалбата.
Производството по въззивната жалба на Н.й Р. е прекратено и същата е
върната на жалбоподателя, поради неотстранени в срок нередовности.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа
обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно
детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В
тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора и писмените
доказателства първата инстанция правилно и законосъобразно е възприела
статута на делбения имот, констатиран от съдебно-техническата
експертиза.Според вещото лице се касае за ПИ 04279.310.3410 от 1 650кв.м.в
м.“***“, земл. на Благоевград, представляващ земеделска територия,
категория 10, нтп „пасище“, граничещ с 2 полски пътища и земеделски
земи.Експерта сочи, че понастоящем имота представлява необработваема
земя, чиято пазарната стойност възлиза общо на 29 040лв. Вещото лице е
остойностил също дяловете на съделителите и е предложил варианти за
поделянето на имота.
Според писмо изх.№РД-10-622/30.11.22г на ОСЗГ-Благоевград за имоти
тип „пасище“ не са предвидени законови ограничения за поделяемостта
им.Видно от приетото от въззивната инстанция удостоверение №18-21-01-
55/09.03.23г на ОСЗГ-Благоевград делбеният имот не попада в слой
„постоянно затревени площи“.
При това положение РС правилно е изнесъл имота на публична продан
по реда на чл.348 ГПК, като неподеляем, отказвайки разпределението по
чл.353 ГПК и е определил следващите се държавни такси, ведно с разноските.
Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият
състав, вкл. и тези игнориращи ищцовите твърдения и доводи, тъй като са
основани на закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо
преповтарянето им е безпредметно и по арг. на чл.272 ГПК съда препраща
към мотивите на първоинстанционният съд.
Неоснователни са оплаквания на жалбоподателя досежно избраният
способ за делба и игнориране искането му за разпределение по вариант ІІ от
съдебно-техническата експертиза,свеждащи се до неправилност на
обжалваното решение.
По делото не се спори, че предмет на делбата е ПИ 04279.310.3410 от
1 650кв.м. в м.“***“, земл. на Благоевград, който е извън регулацията и
2
според вещото лице представлява земеделска територия, категория 10, нтп
„пасище“, граничещ с полски пътища и земеделски земи(вж.
експертизата).При така очертания статут,делбения имот се явява земеделски
по см. на чл.2 от ЗСПЗЗ.Тези изводи се обосновават от неговите
характеристики, сред които са предназначението за земеделски производство,
местонахождението му извън границите на населени места и селищни
образувания, невключването му в горски фонд, отсъствието на застрояване,
незаемането му от мини кариери и пр. Изискванията досежно земеделския
характер на земите са доразвити и в чл.1 от ППЗСПЗЗ, които в случая също са
налице.
Земеделският характер на имота се потвърждава и от реституирането му
на правоимащите – с решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ(вж. заповед
№194/05.02.2008г). Самото възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ е
предпоставено и от положителната преценка за земеделският характера на
имота, изхождайки от неговото местоположение и статут.В противен случай
горния реституционен ред е неприложим.
И понастоящем имота не е загубил статута си на земеделски.На това
сочат приложните по делото писмени доказателства,описващи го именно като
земеделски имот, които записи не са оспорени от страните(вж.декларацията
по чл.33 ЗС от 19.06.20г,НА№10/19г, НА№110/20г).
Последващата промяна в предназначението - от имот „за земеделски
труд и отдих“ в „пасище-мера“ с протокол №8/26.01.21г на комисия от ОСЗГ-
Благоевград, не променя горните изводи.Дори в случая да се счете, че така
назначената със заповед №8/25.01.21г на началника на ОСЗГ-Благоевград
комисия разполага с въпросната материална и процесуална компетентност, то
в случая е сменен единствено начинът на трайно ползване, който по силата на
чл.4, ал.1 ЗСПЗЗ самият собственик на земята може свободно да избира, стига
да не уврежда почвата и да спазва установените санитарно-хигиенните,
противопожарните и екологичните норми.По предназначение имота си остава
земеделски, тъй като според доктрината и константната съдебна практика,
споделяни и от настоящия състав, пасищата и мерата представляват
земеделски земи, попадащи в приложното поле на ЗСПЗЗ и ППЗСП(за
реституция и пр.).Тези изводи допълнително се обосновават и от тълкуването
във различните речници на „пасище“,недвусмислено определящи го като земя
3
с тревна растителност, използвана за паша, а „мерата“ – като незаета от
земеделски култури земя, определена за пасище.Меродавен критерий за
характера на имота се явява неговото предназначение, а не начина на
ползване.
Ето защо обстоятелството, че имота не попада в слой „постоянно
затревени площи“(вж.у-ние №18-21-01-55/09.03.23г на ОСЗГ-Благоевград) не
изключва земеделският му характер.Като тревни площи пасището и мерата
доближават категорията на ливадите(вж. Р№232/24.06.19г на ОС-Пазарджик
по в.гр.д.№697/18г и др.).Поради това и съда не възприема заключението на
вещото лице, за неприложимост на нормативно предвидените ограничения за
минимално изискуема площ, както и удостовереното от ОСЗГ-Благоевград за
поделяемостта на имота(вж.писмо №20167/01.12.22г).Още повече, че се касае
за правни въпроси, които са от компетентността на съда.
В контекста на изложеното обособяването на реални дялове в натура
налага съблюдаването на чл.72 ЗН, вр. с чл.7 ЗСПЗЗ, които препятстват
раздробяването на земеделските имоти под допустимите от законодателя
размери, с оглед оптималното им ползване по предназначение.В случая нито
един от предложените от вещото лице варианти не способстват постигането
на горните цели.
Изхождайки от площта на делбения имот(1 645кв.м.) очевидно същият е
неподеляем, за да се приложи способа по чл.353 ГПК за ликвидиране на
съсобствеността.
Впредвид вида и характера на имота е невъзможно и възлагането му в
дял, поради което единствения възможен начин за извършване на делата в
случая е изнасянето му на публична продан съгласно чл.348 ГПК, както
правилно и законосъобразно е процедирал решаващия състав.Съда възприема
оценката на имота от съдебно-техническата експертиза, според която
действителната му цена възлиза общо на 29 040лв, спрямо която са
определени дължимите държавни такси и която може да бъде първоначална
цена при извършването на публичната продан, но при промяна на
конюнктурата няма пречка да се извърши нов опис и оценка от съдебния
изпълнител.Едва след извършването на продажбата получените от нея суми
ще следва да се разпределят между съделителите, съобразно квотите им.
По тези съображения атакуваня акт ще следва да се потвърди
4
изцяло(вж.Р190/18.06.10г по гр.д.№85/10г,ІІ ГО; Р765/28.10.10г по гр.д.
№1987/09г, І ГО;Опр.№117/17.03.20г по гр.д.№2524/19г, ІІ ГО;Опр.
№382/19.07.19г по гр.д.№747/19г,ІІ ГО;Р234/23.03.10г по гр.д.№2420/08г,
ІІІГО;Опр.№352/18.07.22г по гр.д.№1144/22г, І ГО на ВКС и др.).
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
Впредвид възприетото разрешение разноски в полза на възиваемите не
се дължат, тъй като не са поискани, а и доказани.Търсеното от възивника
възнаграждение за особен представител на Н.Р. не следва да се
присъжда.Константа е съдебната практика, според което присъждането на
разноски съобразно дяловете на съделителите по реда на чл.355, ал.1 ГПК се
извършва, когато липсва спор относно ред въпроси, вкл. и относно способа на
извършване на делба.В случая именно последния е пренесен пред настоящата
инстанция,поради което за претендираните от жалбоподателя разноски са
приложимите общите правила по чл.78 ГПК, съгласно които те си остават за
сметка на жалбоподателя(вж.Опр.№692/29.09.14г по гр.д.№4283/14г, ІІ
ГО;Опр.№4/06.01.11г по гр.д.№542/10г, ІІ ГО на ВКС и др.).
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14/12.01.23г на РС-Благоевград по гр.д.
№1719/21г.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5