Определение по дело №333/2018 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 152
Дата: 15 март 2019 г.
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20183200900333
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    № 152

                              гр.Добрич 18.03.2019 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на осемнадесети март            

през две хиляди и деветнадесета                   година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.Стоева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                                                                                              

при  секретаря  …………......................................................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева...........т.д.№333

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

    Производството е по чл.374 от ГПК.   

    Постъпила е искова молба от Д.С.Р. ЕГН **********, с адрес *** и С.К.Р. ЕГН ********** с адрес-*** а ,двамата чрез адв.Н.Д.,с адрес ***,четвърти полуетаж,офис №4 срещу Сдружение „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.,с правно основание на предявения иск-чл.284 ал.3,т.2 от КЗ/отм./във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД,с цена на иска сумата от 400 000лв.-по 200 000 лв.за всеки от ищците.

   В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

   На ***. около 00,05ч.на територията на окръг ***,С. ,настъпва ПТП между л.а.марка „***“,модел“Ксара“,с рег.***,управляван от М.Й.,роден на ***т. с лична карта ***и л.а. марка „Мерцедес“,модел „Спринтер“,с ДК№***с ремарке марка „Кнот“с ДК №***,управляван от А.В.В. ЕГН **********.

    В пряка причинно следствена връзка с настъпилото произшествие пасажерът в лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Спринтер“,с ДК№***–Г.С.Р.ЕГН **********,претърпява изключително тежки телесни травми,които водят до смъртта й,настъпила на мястото на процесното ПТП.

   Видно от протокола за ПТП,издаден от КАТ –гр.***,както и от останалите документи по наказателното производство,механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният:

   На ***. около 00,05ч по магистрала D 2 Кути-***,на около 27,500 км.водачът на л.а.марка „***“,модел“Ксара“,с рег.***,управляван от М.Й. предприема маневра „изпреварване“спрямо попътно движещ се лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Спринтер“,с ДК№***с ремарке марка „Кнот“с ДК №***.

   По време на така предприетото изпреварване на водача на автомобила М.*** се привижда  едър дивеч,който се опитал да избегне,в резултат на което автомобилът му изгубил устойчивост и ударил косо задната част на лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Спринтер“,с ДК№***.

   В резултат на така настъпилия удар лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Спринтер“,с ДК№***се завърта,удря се с дясната си предна част в средната мантинела,завърта се около оста си и се преобръща на дясната си страна заедно с прикаченото ремарке,с което се е намирал в композиция и качения на ремаркето автомобил,като вследствие от удара се прекъсва механичната връзка между ремаркето и теглещото го превозно средство.

   Във връзка с процесното ПТП срещу водача М.Й. е повдигнато обвинение за смъртта на Г.Р.,поради нарушаване на разпоредбите на Словашкия закон за пътищата, а именно неправилно предприемане на маневра изпреварване,при което неправилно се е отклонил от посоката на изпреварването,с което е нарушил задълженията си като водач на МПС.

   Безспорно е ,че с непредпазливото си и неправомерно поведение *** допуска  виновно настъпването на процесното ПТП,в пряка причинно следствена връзка,с което е настъпилата смърт на Г.Р.-дъщеря на ищците.

   След официално запитване до Гаранционен фонд С.,направено чрез „***“ става ясно ,че МПС с № ***няма валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на процесното събитие.

   Съгласно чл.284 ал.3 т.2 от КЗ/отм./ ***“ ,в качеството си на компенсационен орган заплаща обезщетение на увреденото лице,пребиваващо в Република България,когато  в държава членка,различна от РБ не може да се определи застрахователят на виновния водач.

   Съгласно чл.25 от Директива 2009/103 ЕО и чл.282 ал.4 от КЗ /отм./ ответникът по делото е органът ,който следва да заплати обезщетението ,тъй като замества чуждия гаранционен фонд.

   Видно от изложеното ищците имат право на обезщетение,дължимо им от ответника по делото,на основание чл.284 ал.3 от КЗ/отм./.

   Излагат се подробни съображения защо приложимото в настоящия случай право следва да бъде българското материално право,съгласно КЗ/отм./

   На първо място,съгласно разпоредбата на чл.4 ,пар.1 от Регламента РИМ ІІ,прилага се правото на държавата ,в която е настъпила вредата,независимо в коя държава е настъпил вредоноснияг факт и непреките последици от този факт.В настоящия случай вредата се изразява в болките и страданията,които търпят ищците по делото и чието обичайно пребиваване е на територията на Република България.

   Претенцията е за претърпените от ищците неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания от необратимата загуба на дъщерята на ищците по делото.Загубата на дете съставлява едно от най-тежките  житейски събития,предвид естеството на връзката между родител и дете и очакването по-възрастните първи да се оттеглят от живота,а не по-младите.Страданието продължава до края на живота ,а вредата е непоправима и неизмерима.

   И до настоящия момент ищците страдат от посттравматичен стрес,изразяващ се в нарушение на съня им,главоболие и тревожност.Преди настъпилото събитие ищците са били изключително жизнени и контактни ,радвали са се на спокоен живот и постоянни срещи с близки и приятели.Настъпилото събитие има за последица изключително негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищците.

    Вземайки предвид принципа на пълното обезщетяване на увреденото лице,закрепен в нормата на чл.51 ал.1 от ЗЗД и отчитайки на следващо място,че „справедливостта“не е абстрактно понятие,а е свързано с преценка на различни конкретни обективно съществуващи обстоятелства,ищците считат,че обезщетенията ,които се дължат от ответника за компенсиране на неимуществените вреди,които са претърпени ,търпят се и ще бъдат търпени от тях,поради загубата на своята дъщеря са в размер на по 200 000 лв.за всеки един от тях.

    Събитието е настъпило след 10.06.2012г.,когато е била в сила последната актуализация на разпоредбата на чл.266,т.1,б.“а“ от КЗ/отм./на лимитите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“,а именно при едно пострадало лице от 1 000 000 лв.на 2 000 000 лв.

    В подадения в срок отговор на исковата молба и депозирания допълнителен отговор ответникът по делото прави възражения за недопустимост на предявения иск,по следните съображения:

   На първо място и към исковата молба и към допълнителната искова молба липсват доказателства за подадена извънсъдебна претенция в срока по чл.516 ал.2 от КЗ.Нормата е специална и процесуална и е предпоставка за допустимостта на предявения иск.

   На следващо място –пред Софийски градски съд ,І-во ГО ,18 състав е образувано гр.д.№4701/2014г.по иск на Д.С.Р. и С.К.Р.,с ответник ЗАД „Алианц България „АД и предмет ,идентичен с предмета на настоящото дело-изплащане на неимуществени вреди,претърпени от смъртта на Г.Р. ,вследствие от ПТП от ***.

   Според ответника по делото специалната норма на чл.515 ал.4 от КЗ,съответно  чл.284 ал.4 т.2 от КЗ/отм./увредените лица не могат да предявяват претенции към Бюрото ,в качеството му на компенсационен орган,когато са предявили претенцията си към застрахователя по съдебен ред.

   Видно от приложените към допълнителния отговор копия от съобщение до ЗАД“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ и копие от искова молба ищците в настоящото производство са предявили искова претенция срещу застрахователното дружество ,претендирайки по 200 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците,претърпени от смъртта на дъщеря им Г.Р.,като в исковата молба са посочили,че  по отношение на  МПС,причинило щетите е налице валидно застрахователно правоотношение със застраховател ALLIANZ –Slovenska poistovna a.s.,като представител на застрахователя за уреждане на застрахователните претенции е „АЛИАНЦ –БЪЛГАРИЯ“АД,срещу когото е насочена исковата молба.

    Съдът намира възраженията срещу допустимостта на предявения иск за основателни,по следните съображения:

    Искът е заведен пред Добрички окръжен съд на 18.10.2018г.,при действието на новия КЗ.Нормата на чл.  516 ал.1 от КЗ е процесуална императивна правна норма,като предявяването на застрахователната претенция пред компенсационния орган,е условие за допустимост на иска.Нормата е с непосредствено действие и е относима към всички производства ,започнали след приемането на новия КЗ.Нито към исковата молба,нито към допълнителната искова молба са приложени доказателства за отправяне на извънсъдебна претенция към ответника по делото,поради което според съда искът е преждевременно предявен и като такъв недопустим.

   Искът е недопустим и на второто ,посочено в отговорите на исковата молба основание.Съгласно чл. чл.515 ал.4 т.2 от КЗ,съответно  чл.284 ал.4 т.2 от КЗ/отм./увредените лица не могат да предявяват претенции към Бюрото ,в качеството му на компенсационен орган,когато са предявили претенцията си към застрахователя по съдебен ред.Когато е налице застрахователно правоотношение,отговорността на „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ е изключена.

   С тези мотиви съдът намира,че производството по делото следва да бъде прекратено,поради недопустимост на предявения иск.

   Претендират се направените от ответника съдебно деловодни разноски,а именно платено адвокатско възнаграждение в размер на  21 840 лв.,съгласно представена ф-ра от 08.11.2018г. и пълномощно по делото,сумата  45,36 лв.-за превод от английски език и сумата от 22,68 лв.-да превод от английски език.Разноските са дължими на основание чл.78 ал.4 от ГПК.

    Водим от горното Окръжният съд,

       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№333/2018 г.по описа на Добрички окръжен съд,поради недопустимост на предявения иск.

  ОСЪЖДА Д.С.Р. ЕГН **********, с адрес *** и С.К.Р. ЕГН ********** с адрес-*** а ,двамата чрез адв.Н.Д.,с адрес ***,четвърти полуетаж,офис №4 да заплатят по равно на Сдружение „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.сторените по делото разноски,а именно сумите от: адвокатско възнаграждение в размер на  21 840 лв.,съгласно представена ф-ра от 08.11.2018г. и пълномощно по делото,сумата  45,36 лв.-за превод от английски език и сумата от 22,68 лв.-да превод от английски език.

    Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Варна ,с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: