Р Е Ш Е Н И Е № 260356
18.12.2020
г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на
двадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 3894 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
В исковата молба на С.Б.Т.
се твърди, че на 10.07.2014г. Н.Т.Т. депозирала пред
Сливенски районен съд /СлРС/ молба по Закона за
защита от домашно насилие /ЗЗДН/, придружена с декларация по чл.9 от същия
нормативен акт. Въз основа на същите било образувано гражданско дело
/№3129/2014г./ с ответник съпруга на ищцата- С. Т. Т., а в тях се твърдяло, че
не само последния, но и С.Т. отишли на 07.07.2014г. до
дома на Н. Т. и много силно удряли с тъп предмет по външната врата и отправяли
закани и заплахи по нейн и на сина й адрес, а мъжа
имал брадвичка и нож. Тези твърдения на Н. Т. обаче били неверни и по тази
причина съда, гражданския, отхвърлил молбата й за издаване на заповед за защита
като неоснователна. Не само това, но след подаден от С.Т. сигнал било
образувано наказателно дело- НОХД № 413/2018г. на СлРС,
в което Н. Т. сключила с прокуратурата споразумение, като се признала за
виновна в това, че изложените от нея пред съда по гр.д.№ 3129/2019г. и цитирани
по-горе обстоятелства са неистински.
Твърди се от ищцата още, че въпреки,
че не е била страна в производството по ЗЗДН, тези действия на Н. Т.
-декларирането на неверни обстоятелства за осъществени от нея действия, унизили
честта и достойнството й; опетнили доброто й име в обществото и уронили
изградения от нея авторитет. Твърдят се и други възникнали, със същия източник,
трайни негативни и неблагоприятни последици за С. Т., които тя все още дори не
е преодоляла, в т.ч. проблеми в семейството и множество други, които са
изключително подробно описани в исковата молба. Ищцата е убедена, че тези така
наречени неимуществени вреди, претърпяни от нея,
следва да бъдат възмездени от Н.Т., като
счита, че техен сравним еквивалент се явява сумата 3 000лв., която се
претендира заедно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба
пред съда и до окончателното й изплащане. Предявен е и втори иск- с цена 913.32лв.,
представляващ обезщетение за забавеното изпълнение на задължението на
ответницата за заплащане на горната сума- т.н. мораторна
лихва, търсена за периода 10.07.2016г.- 10.07.2019г.
Ищцата претендира и сторените от нея
разноски по настоящото дело.
Ответницата в срок депозира писмен
отговор, с който оспорва исковете. Счита, че не дължи търсеното от нея
обезщетение за вреди, тъй като деянието и престъплението, които е извършила, е
на просто, формално извършване, а не резултатно.
В
проведеното съдебно заседание присъства само ищцата, а тя и бе представлявана
от пълномощник-адвокат, като се поддържат исковете и обстоятелствата, на които
са основани.
След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност и след като взе предвид предприетите от страните процесуални
действия, съда установи следната по делото фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело НОХД № 413/ 2018г. на СлРС и конкретно- протокола за проведеното на 04.04.2018г. съдебно заседание, се установява, че в подадената
от Н.Т. на 10.07.2014г. пред СлРС писмена декларация,
която по силата на закон /ЗЗДН-чл.9/ се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, тя е потвърдила неистина като
заявила, че на 07.07.2014г. брат й С.Т. и съпругата
му С. много силно удряли с твърд предмет по външната врата на дома й; С.имал
малка брадвичка и нож и двамата със съпругата си отправили закани и заплахи към
нея и сина й. Тези факти следва да се считат установени по категоричен/недвусмислен
начин, тъй като сключеното от Н. Т. като обвиняема в НОХД № 415/2018г.
споразумение с прокуратурата има значение на влязла в сила присъда на
наказателен съд, а една такава присъда е задължителна, на осн.чл.300
от ГПК, за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, представляващо
престъпление, по въпросите, че то е извършено; че е противоправно
и че е извършено от ответника /по гражданското дело/ виновно.
За установяване на твърдяните в исковата молба
негативни изживявания, от С.Т. бяха ангажирани гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетелите С. Т. Т.- нейн
съпруг и К. П. К. и М. С. Х., последните двама без родство със страните по
делото. Следва да се коментира, че никой от тях не посочи съвсем конкретен
момент от който датират негативните за ищцата преживявания, настъпили, според
нейни твърдения, в резултат на декларираните в декларация по чл.9 от ЗЗДН от Н.Т.
пред СлРС неверни обстоятелства. Това обаче не може
да разколебае показанията им, тъй като е съвсем нормално след като е изминало
толкова много време- повече от шест години, паметта да не е съвсем услужлива.
Тази констатация обаче някак си е опровергана от показанията на свид.К.. Фактите, за които той свидетелства, е възприел в
качеството си на адвокат, в което и е познат и на съда. Съдията-докладчик, без
да твърди нещо конкретно, бе изненадан от конкретиката,
с която този свидетел разказа за случилото се през 2014-та година, когато
настоящата ищца го посетила в кантората му- напр. свидетеля си спомни тази
подробност, че при срещата им ръката й треперела. Тъй като съда не може да
изтъкне друг аргумент, освен този-учудващо ясния спомен, а и защото ответницата
дори не оспори никое от доказателствата по делото, все пак ще даде вяра на
показанията на свид.К., а и на свид.
Х.. Въз основа на същите съда приема, че в резултат на неверните декларирани през
2014-та година от Н. Т. пред СлРС обстоятелства, че
на 07.07.2014г. брат й С.Т. и съпругата му С. много
силно удряли с твърд предмет по външната врата на дома й; С.имал малка
брадвичка и нож и двамата със съпругата си отправили закани и заплахи към нея и
сина й, С.Т. е била притеснена, разтревожена, променена в сравнение с
константното й преди това състояние. Въз основа на тези показания съда приема и
че като учителка С.Т. е имала и има изградена добра репутация на ерудиран и
възпитан човек, внимателен към всички; имала е авторитет сред колегите си, а и
в отношенията си с учениците си. Всички тези факти съда приема за установи и
тъй като в този смисъл бяха и показанията на последния от свидетелите- С.Т..
Повече от това обаче съда не може да даде вяра на отговорите на последния на
поставени му от страните чрез съда в открито заседание, въпроси. Така е, защото
случаи като този са подходящи нагледно да илюстрират защо е важна за
гражданския процес разпоредбата на чл.172 от ГПК. Положението на този свидетел или
по-скоро- положението на съда при оценката на показанията му, е деликатно, тъй
като от една страна е нормално именно единия от съпрузите да дава показания за
състоянието на другия от тях и е така, тъй като не само закона /Семейния
кодекс/, но и морала, влагат в
гражданския брак сходно разбиране, а то е, че съпрузите следва да живеят
съвместно. Т.е., съвсем нормално е най-преки и пълни впечатления за единия от
съпрузите да има другия от тях. От друга страна обаче, е твърде вероятно единия
от съпрузите да е заинтересован от изхода на делото, по което е страна другия
съпруг, още повече ако съпрузите живеят в разбирателство. Няма нищо по-логично
от това. Така също, съвсем възможно е в случая свид.С.Т.
да е заинтересован от изхода на делото, тъй като ответницата по настоящото дело е негова сестра- което не
е спорно по делото обстоятелство, а и се установява от официален свидетелстващ
документ- удостоверение № 029888/ 30.05.1993г. на община Сливен, а и така също
защото двамата- брат и сестра, са в силно влошени отношения- в който смисъл са
неговите и на останалите свидетели показания. По тези причини съда не може да
даде вяра на казаното от С.Т. като свидетел, че след процесния
случай отношенията помежду им със С.Т. като съпрузи се влошили. Всъщност,
свидетеля не посочи как точно/ в какво се е изразявало това влошаване, а ползва
общия израз: “Да не говорим за отношенията между нас двамата...“, който не
казва кой знае колко по въпроса. Може обаче да се кредитират- тъй като
установяват не много изгоден за ищцата факт, че още преди 10.07.2014г.
съпругата му е сестра му са влизали в пререкания, както и че още преди тази
дата С.Т. е била с влошена нервна система.
От друг представен в съдебно заседание документ- удостоверение за раждане,
№01466, издадено на 31.03.1995г. от община Сливен съда установи, че ищцата и свид.С.Т. са родители на Т.С. Т., род. на ***г.
Видно от диплома за висше образование и свидетелство за професионално-
квалификационна степен, С.Т. е учител по биология- свидетелството е издадено от
департамент за информация и усъвършенстване на учители.
Така установените факти налагат следните изводи за правото:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Това е общия текст,уреждащ
института на един от основните източници на граждански права-деликта.
За да бъде уважен, е необходимо ищеца да докаже деяние /действие или
бездействие/ на ответника, което е противоправно,
както и че в резултат на същото за ищеца са настъпили вреди. Вината на ответника
не трябва да се доказва от ищеца, тъй като тя се предполага- до доказване на
противното /от ответника/. В случая освен поради ал.2 от чл.45 от ЗЗД, задачата
на ищцата в процеса на доказване бе улеснена и от чл.300 от ГПК и
споразумението, сключено между Н.Т. ***. В резултат на това за С.Т. остана да
докаже последиците за нея, твърдяни в исковата молба,
в резултат на противоправното действие на
ответницата. Тя проведе такова доказване, но не и в съответстващ на твърденията
в исковата молба обем и интензитет на въздействие.
Така например, в исковата молба са изложени факти от живота на съпрузите в
тенденция на силно влошаване на отношенията им. Твърдяни
са факти, които описват почти апокалиптична картина на настъпила коренна промяна
в отношенията между съпруг и съпруга- от една страна и майка- син- от друга.
Вярно е, че процеса на доказване се провежда за конкретни, в т.ч. и като техен
субект, факти, но въпреки това съществуват общоприети, общовалидни правила-
т.н. опитни житейски правила, които,
макар и позабравено, също са източник на право. Те в случая „диктуват“
схващане/ извод, че по принцип поведение като това на ищцата- деклариране на
факти, които, дори и неверни, все пак остават в кориците на делото, в което е
представена декларацията, не би предизвикало чак толкова много на брой и големи
по обем негативни изживявания, колкото и честолюбив и добър да е набедения в
извършването им човек. Трудно е да се повярва, че декларацията на Н.Т., че на
конкретна дата ищцата и съпруга й са удряли силно по входната на дома й врата и
са й отправяли заплахи /неясно какви точно/ ще предизвикат срив в съпружеските
отношения- тези между С.и С.Т.. За толкова силно тяхно влошаване дори съпруга
на ищцата не даде показания, независимо от това дали съда ги кредитира или не.
Явно е- от показанията на всички разпитани по делото свидетели, че ищците- от
една страна и ответницата - от друга,
са, при това от не малко време, в силно влошени отношения. Така също, конфликти-
видно от показанията на дори на свид.Т., между
съпругата му-ищцата и сестра му-ответницата и по-рано във времето са възниквали.
Дали в резултат на същите или по друга причина, нервната система на С.Т. вече е
била негативно повлияна. Както се изрази той „...най-лошото е, че след като
получихме документи, че е заведено дело срещу нас, нервната система на
съпругата ми още повече се влоши ...“. След като се е влошила още повече, това
означава, че и преди процесния случай не е била в
добро състояние. Ето защо е трудно да се повярва, че всички негативни за С.Т.
преживявания са настъпили именно и само в резултат на декларацията на Н.Т. по
чл.9 от ЗЗДН и молбата, по която е било образувано гражданско дело за издаване
на заповед за защита от осъществявано от брат й – съпругът на ищцата, домашно
насилие.
Сходно е становището на съда и по твърденията за силно влошени отношения
между майка и син.
Все пак С.Т. ангажира доказателства,
че като последица от неверните декларирани през 2014-та година от Н. Т. пред СлРС обстоятелства, че на 07.07.2014г.
брат й С.Т. и съпругата му С. много силно удряли с твърд предмет по външната
врата на дома й; С.имал малка брадвичка и нож и двамата със съпругата си
отправили закани и заплахи към нея и сина й, С.Т. е била притеснена,
разтревожена, променена в сравнение с константното й преди това състояние.
При изложените до тук разсъждения и съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съда намира главния иск за частично основателен- до размера 500лв., който
справедливо би репарирал претърпените и доказани в това дело от ищцата
неимуществени вреди. За разликата над него до пълния претендиран
размер ще бъде отхвърлен.
По втория иск- той като акцесорен по отношение на
първия, главен, следва неговата съдба. Т.е., частично основателен е. Изводът за
основателност /макар и частична/ се налага и от разпоредбите на чл.86 и 84 ал.3
от ЗЗД. С първата от тях законодателя установява презумцията,
че от забавеното изпълнение на едно парично задължение кредитора по него търпи
вреди, както и че те са в размер поне на законната лихва за периода на
забавата- т.н. мораторна лихва. Тя пък-забавата, при
непозволено увреждане настъпва веднага- с факта на извършването му, без да е
необходима покана от кредитора до длъжника. С помощта на общодостъпна, вкл. и в
интернет, програма съда изчисли, че за периода от 10.07.2016г. до 10.07.2019г. мораторната лихва върху вземане от 500лв. е 152.24лв. До
този размер съда ще уважи втория иск, а за разликата над него до пълния претендиран размер ще го отхвърли. За периода, в който се
търси тази т.н. мораторна лихва- ясно е защо крайна
за него е датата 10.07.2019г.- тъй като на нея по пощата ищцата е изпратила до
съда исковата молба, т.е. предявила е иска- чл.125 и чл.62 ал.2, изр.първо от ГПК. Началната също е подходящо и находчиво избрана /явно от адвоката на
ищцата/, тъй като претенция с по-ранен начален период би била погасена по
давност- с кратката тригодишна, на основание чл.111, б.“в“, предл.
второ от ЗЗД.
По въпроса за разноските- с оглед изхода на делото такива се следват и на
двете страни- ал.1 и ал.3 от чл.78 ГПК. Сторените от С.Т. са 960лв.- заплатено
то нея, на пълномощника й-адвокат възнаграждение. Съразмерно уважената част от
исковете й се следват разноски от 160лв.
Тъй като ищцата се ползва от привилегията на чл.83 ал.1, т.4 от ГПК и е
освободена от заплащането на такси и разноски по делото, тя не внесе сума за
държавна такса за образуването му. С оглед изхода на делото и размера до който
исковете бяха уважени, следващата се за тях държавна такса трябва да се възложи
върху ответницата- на осн.чл.78 ал.6 от ГПК. Тъй като
и двата иска са оценяеми, то съгл.чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за всеки от тях се дължи такса от 4% върху цената му, но
не по-малко от 50лв. В случая дължимата на това основание от Н.Т. такса е общо
100лв. - по 50лв. за всеки от двата иска.
Ето защо, Сливенски районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Н.Т.Т. с ЕГН ********** и адрес
*** да заплати на С.Б.Т. с ЕГН ********** и адрес *** сумата 500лв.
/петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от последната
неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия на Н.Т., изразяващи се в
подаването от нея на 10.07.2014г. пред СлРС писмена
декларация, която по силата на закон /ЗЗДН-чл.9/ се дава пред орган на властта
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, и в която тя е потвърдила
неистина като заявила, че на 07.07.2014г. брат й С.Т.
и съпругата му С. много силно удряли с твърд предмет по външната страна на дома
й, С.имал малка брадвичка и нож и двамата със съпругата си отправили закани и
заплахи към нея и сина й.
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над 500лв. до
пълния претендиран размер- 3 000лв.
Сумата 500лв. се дължи ведно със
законната лихва, считано от 12.07.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Т.Т. с ЕГН ********** да
заплати на С.Б.Т. с ЕГН **********
сумата 152.24лв. /сто
петдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща т.н. мораторна лихва- обезщетение за вредите, които втората от
тях е претърпяла в резултат на забавата, в която е изпаднала първата в
плащането на обезщетението в размер на
500лв. за периода от 12.07.2016г. до 12.07.2019г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над 152.24 лв. до
пълния претендиран размер- 913.32лв.
ОСЪЖДА Н.Т.Т. с ЕГН ********** да
заплати на С.Б.Т. с ЕГН **********, на осн.чл.78
ал.1 от ГПК, направените от последната разноски по делото, съразмерно уважената
част от исковете- 160лв. /сто и
шестдесет лева/, а отхвърля искането над този размер до пълния претендиран размер на разноски, за които и се представя
списък по чл.80 от ГПК- 960лв.
ОСЪЖДА С.Т.Т. с ЕГН ********** да
заплати на осн.чл.78 ал.6 във вр.
с чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, на държавата, по сметка на СлРС
за държавна такса за частично уважените два предявени срещу нея иска, сумата 100 лв. /сто лева/, както и такса от
5лв. ако за принудителното й събиране съда служебно издаде изп.лист
или пък издаде изпълнителен лист за присъденото с това решение на ищцата
вземане.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: