Решение по дело №527/2020 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ
към НАХД № 527 по описа на Карловски районен съд за 2020 година

Обвиняемият А. А. Т. с ЕГН ********** от гр. П. е обвинен в това, че:
В периода от 01.12.2019 г. до 01.08.2020 г. в с. К. обл. П. след като е
осъден с влязло в сила на 07.07.2014 г. решение по № 276/07.07.2014 г. по
гр.д. №214/2014 г. по описа на РС Карлово да издържа свой низходящ –
детето си Р.А.Т. с ЕГН * от с. К. обл. П., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4
месечни вноски за месеците Декември 2019 г., Януари 2020, Април 2020 г. и
Юли 2020 г. всяка по 100 лв., на обща стойност 400 лв. /четиристотин лева/ –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Районна прокуратура – Карлово е внесла предложение за
освобождаване на обвиняемия Т. от наказателна отговорност за извършеното
от него деяние и налагане на административно наказание.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие
представителят на РП – Карлово поддържа предложението. Счита за
безспорно доказано, че обвиняемият е реализирал престъпния състав на
чл.183, ал.1 от НК. Пледира същият да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в
минимален размер.
Обвиняемият А. А. Т. с ЕГН ********** се признава за виновен и
съжалява за извършеното деяние. Не оспорва постановлението на РП
Карлово. Моли да му се наложи минималното предвидено административно
наказание.
Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото –
обясненията на обвиняемия дадени пред съда и в досъдебното производство,
показанията на свидетелите - Р.А.Т. и П.М.М., дадени в хода на досъдебното
производство, както и писмените доказателства: банкови извлечения,
решение № 276/07.07.2014 г. по гр.д. № 214/2014 г. по описа на РС К в сила от
07.07.2014 г., писма от НАП, писмо и справка от Агенцията па вписванията,
справки от ОДМВР П. и РУП К удостоверение за раждане, разписка за
внесена сума – л.72, копия от постановления за отказ да се образува
наказателно производство по пр.пр. 3055/2016 г. и пр. пр. 4533/2017 г. и
двете по описа на РП К справка съдимост, характеристична справка, справка
за лице АИС „БДС“, намери за установено следното:
Обвиняемия А. А. Т. е роден в гр. П., на ** по право/ и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
1

Обвиняемият А. А. Т. е баща на непълнолетната Р.А.Т. с ЕГН *, родена
на 06.11.2002 г. по време на брака му с П.М.М.. С решение №276/07.07.2014 г.
по гр.д. № 214/2014 г. по описа на РС К в сила от 07.07.2014 г., бракът между
А.Т. и П. М. бил разтрогнат по взаимно съгласие. Със същото съдебно
решение упражняването на родителските права по отношение на Р.Т. било
предоставено на нейната майка – св.П.М., като бил определен режим на лични
отношения между А. Т. и Р.Т. и А. Т. бил осъден за заплаща на дъщеря си
Р.Т., чрез нейната майка и законен представител - П.М., месечна издръжка в
размер на 100 /сто/ лв.
След влизане в сила на съдебното решение Т. не заплащал редовно и в
срок дължимата на дъщеря му Р.Т. издръжка във връзка с което и по жалба на
П.М. били образувани две прокурорски преписки в РП Карлово – пр. пр.
3055/2016 г. и пр. пр. 4533/2017 г. И по двете преписки на осн. чл.183, ал.3 от
НК, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК били постановени откази за образуване
на наказателно производство, поради заплащане от Т. на неизплатените в
срок издръжки – съответно три месечни издръжки за периода август –
октомври 2016 г. и четири месечни издръжки за периода декември 2016 г. –
март 2017 г.
След постановяване на горепосочените откази за образуване на
наказателно производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, Т. отново
изпаднал в забава и не изпълнявал в срок задължението си да заплаша
издръжка на дъщеря си – Р.Т., чрез нейната майка и законен представител в
определеният от РС Карлово по гр. дело № 214/2014 г. размер. Съгласно
чл.143, ал.2 на Семейния кодекс “Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си”. Мястото на плащане на издръжката
се явява в с. К. общ.К обл. П., където постоянно живее детето Р.А.Т..
Така в периода от 01.12.2019 г. – 01.08.2020 г. Т. не заплатил общо
четири месечни вноски от дължимата от него издръжка – в месечен размер от
100 лв., а именно за месеците декември 2019 г., януари 2020 г., април 2020 г.
и юли 2020 г. Всички месечни вноски, освен посочените четири, били
заплатени чрез извършване на съответните банкови преводи по сметката на
П.М..
В хода на разследването на досъдебното производство А. Т. заплатил
незаплатените от него месечни издръжки за месеците декември 2019 г.,
януари 2020 г., април 2020 г. и юли 2020 г. и така погасил изцяло
задължението си.
От събраните по делото доказателства се установява, че А. Т. е работил
по трудово правоотношение в периода 09.02.2018 г. – 23.03.2020 г., а от
14.04.2020 г. работи по трудово правоотношение с „Г.Ф.Е.Д. ООД. Липсват
обстоятелства, които да правят обективно невъзможно даването на
2

дължимата издръжка определена по гр. дело № 214/2014 г. по описа на РС
Карлово.
С оглед на горното, съдът счита, че обвиняемият А. Т. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.1 от
НК, тъй като в периода от 01.12.2019 г. до 01.08.2020 г. в с. К. обл. П., след
като е осъден с влязло в сила на 07.07.2014 г. решение № 276/07.07.2014 г. по
гр.д. №214/2014 г. по описа на РС Карлово да издържа свой низходящ –
детето си Р.А.Т. с ЕГН * от с. К. обл. П., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 4
месечни вноски за месеците Декември 2019 г., Януари 2020, Април 2020 г. и
Юли 2020 г. всяка по 100 лв., на обща стойност 400 лв. /четиристотин лева/,
поради което следва да носи наказателна отговорност. Безспорно са
установени от доказателствата по делото релевиращите съставомерността на
деянието обстоятелства, като от обясненията на подсъдимия Т., дадени в
досъдебното и съдебното производство, от показанията на свидетелите Р.А.Т.
и П.М.М. от ДП и от приетите от съда писмени доказателства, посочени по-
горе, се установява главния факт включен в предмета на доказване, че за
инкриминирания период обв. Т. не е плащал присъдената издръжка в
посочения размер, но в хода на ДП /до приключване на съдебното следствие/,
същия се е издължил на Р.А.Т. с цялата сума, факт който не се отрича от тази
свидетелка. Не може да се прави възражение за липса на средства, тъй като
това възражение би имало значение в хода на гражданското дело относно
определяне на размера на заплащане на такава месечна издръжка с оглед на
материалните възможности на дължащия издръжката, но не и в наказателния
процес. Задължението да се заплаща такава издръжка и то след нейното
определяне с влязло в сила съдебно решение не е обвързано с личната
субективна преценка на обвиняемия да не я заплаща, тъй като това
задължение се следва по силата на закона, а неговото неизпълнение е
въздигнато като обективен признак за търсене и реализиране на наказателна
отговорност.
Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал
обществено опасния му характер и е искал настъпването на обществено
опасните последици.
В случая с оглед на установените фактически обстоятелства, съдът,
счита, че следва да намери приложение нормата на чл.78а от НК с прилагане
на института на освобождаване от наказателна отговорност за извършеното
от обв. Т. престъпление по чл.183, ал.1 от НК, с налагане на административно
наказание. Основателността на този аргумент съдът, счита, че се извежда от
константната съдебна практика и от направения анализ в ТППВС № 7/1985 г.,
което на практика не изключва изобщо възможността за приложение на
чл.78а от НК в случаите на наказателно преследване на престъпление по
чл.183 от НК. Посочва се, че в хипотезите на чл.183, ал.1 и ал.2 разпоредбата
3

на чл. 78а не може да се прилага, защото ако издръжката не е платена, има
невъзстановени имуществени вреди - пречка по чл.78а ал.1 от НК за
освобождаването от наказателна отговорност. Тя не може да се приложи и в
хипотезата на чл. 183, ал.3, предл.1 от НК, тъй като в този случай деецът
изобщо се освобождава от наказателна отговорност, стига да не са настъпили
други вредни последици за пострадалия. Изрично е подчертано обаче, че
чл.78а от НК може да се прилага в случаите на чл.183, ал.3, предл.1 - когато,
макар деецът да е изпълнил задължението си преди постановяване на
присъдата от първата инстанция, са настъпили други вредни последици за
пострадалия /и той - деецът няма поради това да бъде освободен от
наказание/, а така също и в случаите на чл.183, ал.3, предл.2 - когато лицето
веднъж вече се е ползвало от привилегията по същата норма, отново извърши
престъпление по чл.183, ал.3, предл.1 от НК, но отново в предвидения срок
заплати дължимото.
В тази насока ТР№ 19/1974 г. на ОСНК е красноречиво -
доказателство, че дадено лице веднъж се е ползвало от привилегията на
чл.183, ал.3 от НК е както присъдата, с която деецът е признат за виновен и
освободен от наказание, така и постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното преследване, респ. постановление за отказ да
се образува на наказателно производство, тъй като се приема, че деецът
веднъж се е ползвал от привилегията на чл.183, ал.3, предл.1 от НК, поради
което "тази разпоредба не се прилага повторно"- предл.2. В тази насока са
приложените по ДП копия от постановления за отказ да се образува
наказателно производство по пр.пр. 3055/2016 г. и пр. пр. 4533/2017 г. и
двете по описа на РП К с които не е образувано наказателно производството
срещу обв. Т., именно във връзка с чл.183, ал.3 от НК, поради ползване на
посочената законова привилегия. Установи се още, че сумата е изплатена и
пострадалата Р.А.Т. и тя няма имуществени претенции, поради което следва
да се приеме, че липсват причинени имуществени вреди, дееца е с чисто
съдебно минало, към момента на извършването на настоящото деяние, не е
осъждан и не е имал приложен институт по чл.78а от НК, видно от справката
за съдимост, тоест налице е и тази предпоставка по закона.
За извършеното от обв. Т. умишлено престъпление по чл.183, ал.1 от
НК се предвижда наказание - лишаване от свобода до една година или
пробация. Наказанието, с оглед разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК е глоба
платима в полза на държавата и в случая тя следва да се определи само при
наличието на смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало,
самопризнанието което прави обв. Т., добрите му характеристични данни,
т.е. при ниска степен на лична опасност на обвиняемия и ниска степен на
обществена опасност на деянието, като с оглед това, съдът счете, че
наказанието следва да се наложи в рамките на законовия минимум от 1000
лева, като намери, че тя е справедлива и достатъчна за осъществяване целите
за персонална и генерална превенция.
4

По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
5

Номер на акта:	131
Дата:	28 септември 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия:	Гюрай Алиев Мурадов

Дело:	20205320200527
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 септември 2020 г.

Решение по дело №527/2020 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите