№ 21968
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110111542 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 535 ТЗ от ****, против М. Н. А.-****, ЕГН **********, с адрес
гр.София, **** с искане да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че съществува вземане на ищеца в размер от 3914,28
евро главница по запис на заповед, издаден на 14.10.2008 г., с падеж на
1.11.2011 г., ведно със законната лихва от 4.11.2014 г. до окончателното
изплащане.
Исковата претенция се основава на твърдения, че ответницата се е
задължила по запис на заповед, издаден от нея в полза на ищеца, на
14.10.2008 г. за сумата от 3914.28 евро, с място на издаване гр. София, с
падеж на 01.11.2011 г. Твърди се,че записът на заповед е редовен и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Ищецът твърди, че е
претендирал вземането по реда на заповедното производство, но предвид
постъпило възражение е налице интерес от предявяване на установителния
иск.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва
да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от
фактическа страна.
Видът на предявения иск – за установяване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение налага да бъде приложено ч.гр.д. №
59920/2014 г. по описа на СРС, 42 състав.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответницата
с изразено становище за неоснователност на иска. Твърди, че е потребител по
договор, сключен с ищеца за лизинг на стока, която е предназначена за лично
ползване. Твърди, че с предявяването на исковата молба, ищецът е следвало
да представи и договора за лизинг, който бил каузалната сделка, която се
обезпечавала с издадения запис на заповед. Това не било направено, тъй като
безспорно би се установило, че вземанията по записа на заповед са погасени
по давност, тъй като вземанията по договора за лизинг също били погасени.
1
Счита, че съгласно съдебната практика, щом вземането по каузалната сделка е
погасено по давност, то и вземането по абстрактната сделка, също се
погасявало, тъй като вече не било налице обезпечено вземане. Твърди, че от
датата, на която е издаден изпълнителен лист до датата на връчване на покана
за доброволно изпълнение с изх. № 21.11.2023г., ответницата не е разполагала
с информация, че срещу нея е образувано изпълнително дело, с оглед на
което твърди, че не били извършвани никакви действия, което установила и
след извършване на справка по изпълнителното дело. Въвежда възражение за
давност. Посочва, че последното действие, което е прекъснало давността е
било извършено на 03.10.2016г., когато е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение. До 03.10.2018г. не са били извършвани каквито и да било
действия по искане на взискателя. С оглед на това, сочи, че на тази дата по
изпълнителното дело е настъпила перемпция и същото е следвало да бъде
прекратено на основание чл. 432, ал. 1, т. 8 от ГПК. На следващо място,
предвид твърдението, че процесният запис на заповед е предявен на
01.11.2011г., от която дата започвала да тече тригодишна погасителна
давност, поддържа, че давностният срок за предявяване на иск или заявление
по чл. 417 от ГПК изтичал на 01.11.2014г. Видно от справка в съда,
заповедното производство по ч.гр.д. № 59920/2014г., по описа на СРС, 42- ри
с-в било образувано на 05.11.2014г. - 4 дни след изтичане на срока по чл. 531
от ТЗ. Т.е. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено
след изтичане на давностния срок, поради което счита, че искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди се също, че процесният запис на
заповед бил издаден във връзка с обезпечаване на сключен договор за
финансов лизинг № ********* от 14.10.2008г., между ответницата като
лизингополучател и „*** - като лизингодател. Към настоящия момент от „***
не били налице опити за осъществяване на контакт с ответницата във връзка с
договора за финансов лизинг, нито същата е получавала покана за
изпълнение на последния. Допълнително следвало да се съобрази, че след
подписването на договора за лизинг, във връзка с който се е задължила по
записа на заповед, ответницата извършвала редовни плащания, с оглед на
което сумата в размер на 3 914,28 евро била напълно погасена с платените от
вноски по каузалната сделка - договор за финансов лизинг. Твърди се, че
вноските по лизинговия договор били падежирали към 14.10.2009 г. и същите
били погасени по давност към момента на депозиране на заявлението по чл.
417 ГПК – 4.11.2014 г.
Към писмения отговор са представени писмени доказателства, които
следва да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от
фактическа страна.
Основателно се явява и искането за допускане изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, както са посочени от ответницата
в писмения отговор при депозит от 350 лева, вносими от ответницата в
едноседмичен срок от съобщаване на определението, за което да бъде
представена вносна бележка.
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
2
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от
ГПК, ищецът следва да докаже, че ответницата е издател по валиден и
редовен от външна страна запис на заповед за претендираната сума от
3914,28 евро,както и че е настъпила изискуемостта на вземането по него. С
оглед изложените твърдения в писмения отговор за наличие на каузално
правоотношение между страните, обезпечено с процесния запис на заповед,
ответницата следва да докаже, че е сключила договор за финансов лизинг с
ищеца, по силата на който е предоставил стока за лично ползване, а
ответницата се е задължила да извършва погасителни вноски,в това число в
размер на 3 914,28 евро,което вземане е обезпечено с издадения запис на
заповед. Ответницата следва да докаже, че е погасила претендираното
вземане, респективно, че са настъпили обстоятелства, обуславящи
недължимост на същото. В тежест на ищеца е възложено доказването,че е
упражнил правата си по записа на заповед в предвидения от закона срок.
Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
ПРИЛАГА ч.гражд.дело № 59920/2014 г. по описа на СРС, 42 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, както са посочени в обстоятелствената част на определението, при
депозит от 350 лева, вносими от ответницата в едноседмичен срок от
съобщаване на настоящото определение, за което да бъде представена вносна
бележка.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице ****, на когото да бъде съобщена задачата
след представяне на доказателства за внасяне на депозита.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.07.2024 г. от 10,15 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани,
да им бъде изпратен препис от определението, а на ищеца - и от писмения
отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3