РЕШЕНИЕ
№ 1414
гр. Плевен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430103191 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от изпълнителния директор *** против Й. АНТ. АНТ., ЕГН
**********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 852,21 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2018 г. – 30,11,2020 г., и
сумата от 75,97 лева, представляваща лихва за забава за периода 04,01,2019 г. – 11,01,2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 13,01,2021 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№324/2021 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която
е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за
процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от “Нелбо“ ЕАД
отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61,
ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът,
находящ се в ***, е с абонатен №5266. В с.з. процесуалният представител на ищеца –
юрк.***, иска постановяването на неприсъствено решение, тъй като са налице условията за
това.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не се явява и не
1
изпраща представител в с.з., за което е редовно призован.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите
на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от
ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза
на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№324/2021 г. по описа на
РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на
ответника Й. АНТ. АНТ., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с
доказателствата към нея /съобщение на л.57 от делото/, редовно уведомена е за първото
съдебно заседание /съобщение на на л.62 от делото/. Ответникът не е подал до съда в срок
отговор на исковата молба, не е заявил становище по определението на съда от 15,10,2021 г.,
не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по настоящото и по ч.гр.д.№324/2021 г.
на ПлРС писмени доказателства.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в
размер на 75,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение,
които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Й. АНТ. АНТ. , ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на
***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 852,21 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2018 г. –
30,11,2020 г., и сумата от 75,97 лева, представляваща лихва за забава за периода
04,01,2019 г. – 11,01,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 13,01,2021 г., до окончателното
2
изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№324/2021 г. по
описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. АНТ. АНТ. , ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
исковото производство в размер на 75,00 лева за платена държавна такса и 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. АНТ. АНТ. , ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в
заповедното производство в размер на 75,00 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3