Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 435 Година 2019, 19.11 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ..………….…………… граждански състав …………………………
На шестнадесети октомври ….............................
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: …………………………….……
Съдебни
заседатели: ..……………………...…………
Секретар …………..…….. Станка Чавдарова .........................……………....……………
Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………..
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова …….…………….
търговско дело номер ……… 122 …… по описа за …… 2019 ….… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на Т.В.К., ЕГН **********,***,
И.М.М., ЕГН ********** и В.М.М., ЕГН **********,*** чрез процесуалния им
пълномощник, със съдебен адрес град София, ул. „Г. С. Раковски“ №152, ет. 2
против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление бул. „Черни връх“ №51д, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова,
Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов за осъждане на ответната по
делото страна да заплати на първата ищца сумата от 50000 лева, а на останалите
две ищци сумата от по 20000 лева на всяка една тях, представляващи обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя им И.В.К.с
ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
увреждането - 27.12.2013 година до окончателното им изплащане. Първата ищца е
предявила и осъдителен иск против посочения ответник за осъждането му да и
заплати и сумата от 489 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение по фактура № 63
от 29.12.2013 година. Иска се от
ищцовата страна да и бъдат присъдени и сторените от нея съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, че на 27.12.2013 година, около 19.00 -
19.30 часа в село Русокастро, област Бургас, община Камено, по ул. „Ц. Радойнов”
виновният водач Б. Н. С., при управление на моторно-превозно средство лек
автомобил марка „БМВ 524 ТД” с рег. № А 2108 ВВ, без да има необходимата
правоспособност нарушил правилата за движение и със скорост около 60 км/ч при
допустима 50 км/ч и допуснал пътно-транспортно произшествие с движещия се по
посока на движението в средата на лентата за движение пешеходец. В резултат на
произшествието водачът С.по непредпазливост причинил смъртта на И.В.Костадинов.
Във връзка с горното било образувано нохд № 346/2015
година по описа на Бургаския окръжен съд, което приключило с влязла в сила
присъда, с която Б.Н.С.бил признат за
виновен за настъпване на произшествието и причиняването на смъртта на И.В.К.
На последния били причинени следните увреждания, а
именно: фрактура на лява подколенница, прекъсване на гръбначния мозък с
разшиване на ставни връзки, фрактура на ребра двустранно по една фрактурна
линия, като в дясно едно ребро, фрактура на черепа и основата му,
субарахноидален кръвоизлив, травма на шията. Непосредствената причина за
смъртта била гръбначно-мозъчната травма, причинена от рязкото прегъване на
шията назад.
Внезапната му загуба довела до множество страдания и
огромни затруднения за първата ищца - негова майка и племенниците му -
останалите две ищци, които поради тази им връзка с починалия попадали в кръга
на лицата, които могат да претендират обезщетение за вреди. Всички те
изживявали изключително тежко негова внезапна смърт. Починалият живял до
последно със своята майка, като бил нейна единствена опора в живота. След загубата
му тя изпаднала в емоционален срив, продължаващ и до настоящия момент; била с
увредено общо здравословно състояние.
Двете племенници на починалия били в изключително близки
отношения с него приживе предвид липсата при него на собствени деца. Той полагал
грижи за тях като за родни дъщери и тримата били изградили здрава и продължила
до смъртта му емоционална връзка. Ищците все още не можели да приемат загубата
на своя близък. Скръбта им била несравнима и неутешима и едва ли имало сила,
която да можела да намали тяхната тъга.
Човешкият живот не можел да бъде измерен в пари, но все
пак на репарация подлежали всички претърпени от увредените лица вреди,
включително неимуществените и обезщетението следвало да е съотносимо с болките
и страданията. Смъртта на едно лице била най-неблагоприятния изход от едно
произшествие и когато се определял размера на застрахователното обезщетение,
същото трябвало да се съобрази с размера на застрахователната сума - лимита на
отговорност на застрахователя. При определяне на обезщетението следвало да се
вземе предвид принципа на чл. 52 от ЗЗД, в който била залегнала справедливостта
като субективно правило, в който смисъл била трайната и последователна практика
на ВКС и съдилищата. Следвало, също така, да се има предвид и икономическата и
обществена конюнктура към настоящия момент.
Смъртта на И.В.К.била пряка и непосредствена последица от
получените от процесното произшествие увреждания. Водачът на автомобила, с
който същото било причинено попадал в кръга лица, чиято отговорност се
покривала от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица
№ 22113000387851/16.01.2013 година, със срок на валидност от 17.01.2013 година
до 16.01.2014 година, издадена от ответното застрахователно дружество.
Ищците депозирали пред него заявление с вх. № L-
2816/16.10.2015 година, като била
образувана щета с № 0000-1000-61-15-7437/16.10.2015 година. По нея
застрахователят определил и изплатил макар и силно занижено по своя размер
застрахователно обезщетение в размер на 35000 лева за неимуществени и съответно
489 лева за имуществени вреди на първата ищца - негова майка.
Всичко това обуславяло и правния интерес на ищците от
предявяване на настоящите искове за присъждане на обезщетение за претърпените
от тях неимуществени и имуществени вреди срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на виновния водач - „ЗК „Лев инс“ АД.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 367 от ГПК е
депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така
предявените против него искови претенции. Със същия те са оспорени по основание
и размер.
Направено е на първо
място възражение за погасяването им по давност. Сочи се в тази връзка, че застрахователното събитие било настъпило на 27.12.2013 година, а исковата
молба била депозирана на 11.03.2019 година, т. е. няколко месеца след изтичане
на погасителната давност по чл. 197 от КЗ /отм/. Претенциите и на трите ищци
били погасени към 28.12.2018 година.
Погасителната давност по чл. 197 от КЗ /отм./ била
петгодишна и съвпадала по продължителност с общата погасителна давност по чл.
110 от ЗЗД. Началния момент, от който започвала да тече бил посочен в текста на
чл. 197 от КЗ /отм./ и това била датата на настъпване на събитието, при което
са причинени вредите, предмет на вземането за обезщетение. Вземанията срещу
застрахователя ставали изискуеми от момента на възникването им, а този момент
съвпадал с момента на осъществяване на фактическия състав на непозволеното
увреждане и от него започвала да тече петгодишната погасителна давност по чл.
197 от КЗ /отм./, в рамките на която увреденото лице можело да предяви иск
срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за вредите.
Изтъква се на следващо място, че не били посочени точно
причините за настъпилото произшествие. Според доказателствата в наказателния
процес, причината за настъпилото произшествие била следствие на неспазване на
ЗДП и ППЗДП от страна и на двамата участници. Поради това именно ответникът е направил
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия И.В.К.на вредоносния
резултат. Пострадалият се движел не по тротоара или в насрещната лента, а в
средата на лентата за движение. Освен това, в кръвта на пострадалия
концентрацията на етилов алкохол била 2.62. В мотивите на постановената присъда
била прието, че поведението му било „изключително неправомерно“, тъй като
същият се „придвижвал неправилно по пътното платно и след употреба на алкохол“.
Високата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия била взета предвид от съда при определяне на наказанието на
виновния водач.
Оспорени са от ответната страна твърденията, че между
ищците и пострадалия съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие,
които да обуславят претендирания размер парична сума.
Направо е оспорване и на претендирания размер на
застрахователно обезщетение като прекомерен, предвид обективните критерии,
включващи се в понятието „справедливост“, принципно указани от Върховен съд.
Въведено е възражение за изтекла погасителна давност и по
отношение на претенциите за изтекла лихва, търсена от момента на настъпване на
събитието за периода до три години назад от датата на депозиране на исковата
молба по аргумент на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а също и тяхната дължимост с оглед
на посочения период.
В срока предоставен за депозиране на допълнителна искова
молба, ищците не са подали такава, породи което обстоятелство съдът е
преустановил размяната на книжа между страните по делото.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ дава право на
увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко
срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска
отговорност“. По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за непозволено
увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият състав на
което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди
или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между водача и застраховател.
Установява се от представената по делото, влязла в сила
присъда № 174/27.08.2015 година,
постановена по нохд № 346/2015 година по описа на Бургаския окръжен съд, която на
основание чл. 300 от ГПК
е задължителна за настоящия, че настъпилото на 27.12.2013 година
пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е причинена смъртта на И.В.К./син
на ищцата К. и вуйчо на ищците М./ е по вина на водача на лек автомобил марка
„БМВ 524 ТД” с рег. № А 2108 ВВ Б.Н.С. Отговорността на същия се покрива от задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между
собственика на моторното превозно средство, участник в произшествието,
управлявано от причинилия вредите водач и ответника.
С оглед установяване на наведените от страните твърдения
в настоящото производство е допусната и извършена автотехническа експертиза,
вещото лице по която в изготвеното и прието заключение е изследвало и описало
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Според експерта, местопроизшествието се намира в осветен пътен
участък на населено място - с. Русокастро, ул. „Цвятко Радойнов“. Лек автомобил
марка „БМВ 524 ТД” с рег. № А 2108 ВВ, управляван от неправоспособния Б.Н.С.се е
движел със включени къси светлини от центъра на селото в посока с. Желязково, а
пешеходецът по десния банкет, попътно пред него. Около 19.30 часа автомобилът е
навлязъл в пътен участък с ляв завой на ул. „Цвятко Радойнов“, до дом № 53 със
скорост около 60 км/ч., когато водачът е почувствал, че нещо се е блъснало в
предната му дясна част и се е счупило предното обзорно стъкло. След удара,
водачът е натиснал спирачки и е спрял на около 10 метра. После се е върнал на
заден ход и видял паднал човек в тревната площ след банкета до едно дърво. Ударът
е попаднал в задната част на тялото на пострадалия. След него то е било „изхвърлено“
нагоре, завъртяло се назад и след удар в предното стъкло е паднало на десния
банкет и се е плъзнало по него. Според експерта, произшествието е настъпило в
резултат на навлизане на лекия автомобил в десния банкет, като причина за това
е слабата квалификация на водача. Същият заключава, че произшествието е било
предотвратимо, ако не са били неправилните действия на водача и отклоненото му
внимание, както и че от техническа гледна точка поведението на пешеходеца -
пострадалия не е в причинна връзка с възникналото произшествие.
По делото е допусната и извършена и съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице по която в депозираното по делото и прието от съда
заключение е посочило, че И.К.е пострадал при пътно-транспортно произшествие,
при което е получил прекъсване на гръбначния мозък с разшиване на ставни
връзки, фрактура на ребра двустранно по една фрактурна линия, фрактура на
черепа и основата му, субарахноидален кръвоизлив, както и фрактура на лява
подбедрица. Вещото лице е посочило, че смъртта е била неизбежна, а
непосредствената причина за настъпването й е тежката гръбначно-мозъчна травма. Установена
е и концентрация на алкохол в кръвта на пострадалото лице от 2.62 промила,
което представлява тежка степен на алкохолно опиване, характеризираща се с
нарушение на ориентировката, концентрацията, забавени реакции, нарушение на
мисловната дейност и други.
При съобразяване на обсъдените по-горе писмени
доказателства и най-вече посоченото от вещите лица в депозираните от тях по
делото заключения, които в рамките на своята неоспорена компетентност са дали
пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси от значение за
настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство лек автомобил марка „БМВ 524 ТД“ Б.Н.С., чието поведение именно е довело до настъпване на
произшествието. Безспорно е, че същият е осъществил противоправно деяние, като
при налично за него в тази насока задължение не е спазил правилата за движение
и е навлязъл в десния банкет с несъобразена скорост, предприел е неправилни
действия и е бил с отклонено внимание, за което е бил осъден с влязла в сила
присъда. Тези негови действия са довели до настъпилото пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което на И.К.са били нанесени тежки травми несъвместими с
живота. Всичко това сочи на установеност на елементите на приложимата правна
норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина.
Последната се предполага до доказване на противното, като в настоящия процес
тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
При наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увредените от деликта лица могат да претендират
обезщетение пряко от застрахователя. Легалната дефиниция на застраховането
срещу „Гражданска отговорност“ се съдържа в чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./. То е
вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на
определената в договора застрахователна сума обезщетението, което
застрахованият дължи на трето лице по
силата на своята гражданска отговорност - договорна или извъндоговорна.
Ищцата Т. К. е от кръга на правоимащите лица, на които е признато
правото да получат обезщетение за неимуществени вреди като майка на
пострадалото лице.
С Тълкувателно решение №1/26.06.2018 година, постановено
по тълк. дело № 1/2016 година на ОСНГТК е допълнено Постановление №5 от
24.XI.1969 година на Пленума на ВС и Постановление №4 от 26.05.1961 година на
Пленума на ВС, като е допълнен кръгът на лицата, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди, а именно и всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно,
като се сочи, че не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не
докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
Изрично е указано, че за традиционните за българското общество близки
отношения, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, следва да се установят и конкретни житейски обстоятелства,
поради които привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на единият
от родствениците да е причинила на другия болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.
От доказателствения материал е видно, че ищците И.М. и В.М.
са племенници на починалото лице. В тази насока са представените с исковата
молба и в хода на делото удостоверения за наследници, както и удостоверения за
съпруг/а и родствени връзки, чието съдържание не може да счете оборено в
процеса. В постановеното по делото определение по чл. 374 от ГПК съдът изрично
е указал на ищците, че върху тях е доказателствената тежест за установяване на
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка между тях и пострадалия, в
резултат на която те търпят от смъртта на последния продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
С оглед установяване на наведените твърдения в тази
насока ищците са ангажирали гласни доказателства. Разпитаните по делото
свидетели сочат, че Т. К. е преживяла изключително тежко смъртта на своето
дете. Преживяното се е отразило както на физическото й здраве, така и
емоционално. Рухнала психически и не била на себе си. Приемала лекарства, а по-късно,
в резултат на загубата, здравето й се влошило и често се налагало да бъде
водена на прегледи по болнични заведения поради наличие на сериозни проблеми
със сърцето. Не можела да преодолее претърпяната загуба и споделяла, че няма по-лошо
от това да загубиш детето си, както и че е трябвало тя да е на негово място. Предвид
състоянието й се наложило дъщеря й да я вземе при себе си след инцидента и да
се грижи за нея. Събитието се отразило изключително тежко и на ищците И.М. и В.М.,
които били много близки със своя вуйчо. Той нямал собствени деца и полагал
грижи за тях като за свои деца, а те го чувствали като баща и споделяли всичко
с него. Бил им опора, помагал им финансово и морално. Към момента на настъпване
на събитието те живеели в общо домакинство, дори споделяли една стая, а той
имал желание да се задоми и да живее с приятелката си близо да тях. Майката на
ищците и пострадалото лице били близнаци, което още повече засилило създадената
емоционална връзка между сродниците. Ищцата В.М. била родена на една и съща дата с майка си и вуйчо си и тримата се събирали
да празнуват заедно рождените си дни, но
след инцидента тя вече не го празнувала. След смъртта на вуйчо им, тези две ищци
се променили. Станали мълчаливи, по-затворени в себе си и по-изнервени. Свидетелката
С.заявява, че нейната дъщеря също има вуйчо, но отношенията между тях не са
такива, каквито са били между ищците и пострадалото лице. От така събраните гласни доказателства се
установява, че между ищеца и неговите племеннички
са съществували отношения на разбирателство, взаимна обич и привързаност, в
степен на създадена между тях трайна и дълбока емоционална връзка.
Предвид изложеното, ищците И.М. и В.М. се явяват също активно
легитимирани по субективно съединените искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, тъй като с оглед конкретните житейски обстоятелства
те са били силно привързани един към друг - били са най-близки на починалия,
който е нямал свое семейство. Те са поддържали постоянни отношения на взаимна
обич, материална и морална подкрепа и емоционална близост, сочещи на силна
привързаност, в резултат на която същите са претърпели болки и страдания надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка такива,
поради което те също следва да бъдат обезщетени за действително претърпели от
тях неимуществени вреди от смъртта на вуйчо им. Преценката на доказателствения
материал налага извода, че в настоящото производство се установява наличие на такава
трайна, особено близка и дълбока емоционална връзка с починалия, която е породила
в ищците значителни душевни болки и страдания. В случая са налице такива
конкретни житейски обстоятелства в резултат на които привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на техния родственик им е причинила морални болки и
страдания, които по своята сила излизат извън тези, които характеризират конкретно
наличната родствена връзка - живеели са заедно, той ги е възприемал като за
свои деца, а те са го приемали също като най-близък човек, споделяли са помежду
си. Предвид тези взаимоотношения той е искал да се установи завинаги в
непосредствена близост до всички членове на тяхното семейство. Поради това
съдът приема, че принципът на справедливостта налага включването на ищците И.М.
и В.М. в кръга на най-близките лица, имащи право на обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД
за неимуществени вреди от смъртта на И.В.Костадинов.
Последните се изразяват в търпенето на болки и страдания
от страна на съответното лице. Нейното справедливото обезщетяване, каквото
изисква чл. 52 от ЗЗД, означава да се определи точен паричен еквивалент на
болката и негативните преживявания и тяхното отражение върху увреденото лице.
Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са
били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя
парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. В
конкретния случай следва да се вземе предвид и отчете обстоятелството, че
болките и страданията на първата ищца са продължили през целия период от
причиняване на смъртта на лицето, както и към настоящия момент. Те ще я съпътстват през целия и житейски път предвид
необратимостта на загубата и и най-вече нейната внезапност.
Следва да се вземат предвид и отчетат и силата,
интензитета и продължителността на преживените от всички ищци отрицателни
емоции, както и състоянието им след трагедията и към настоящия момент. Напълно
внезапната му и ненавременна смърт ги е лишила завинаги от обичта и подкрепата.
Тя ги е лишила и от възможността да преживеят много важни за всеки човек в
чисто житейски план събития, а също така и от емоционална подкрепа. Безспорно смъртта на К.е оказала изключително
негативно влияние върху всички.
Трябва да се
отчете и това, че възстановяване на засегнатото неимуществено благо не е
възможно /личната неприкосновеност е парично неостойностима/, а обезщетението
представлява предвидената от закона заместваща облага, поради което и при
неговото определяне да се съобрази съществувалата силна емоционална връзка
между ищците и починалото лице, изградена на посочените по-горе и установени от
ангажираните гласни доказателства обич, уважение, грижа и подкрепа. Необходимо
е да се съобрази и това, че към момента на пътно-транспортното произшествие И.К.е
бил на 52 години, на средна възраст, деен и трудоспособен. Това обстоятелство
следва да се разглежда в конкретната ситуация в контекста на възможността починалият
да полага постоянно труд. В конкретния случай следва да се вземе предвид и
отчете и това, че съществувалата между починалия, втората и третата ищца
емоционална връзка се е превърнала в трайна, духовна и дълбока такава.
При съобразяване на изложеното по-горе, като се вземат
предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с
морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като
размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от Т.К. неимуществени вреди е в размер на 85000 лева, а на
останалите две ищци в размер на по 20000 лева. Следва все с оглед на горното да
се допълни, че неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не
подлежат на аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията
от загубата на близки хора или на други неоценими блага, какъвто е човешкия
живот. Визираният от законодателя критерий „по справедливост” не е абстрактен,
до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди. Съобразно
горното, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди е в размерите посочени по-горе, като от това определено на първата
ищца следва да бъде приспаднато вече изплатеното и от застрахователя
обезщетение в размер на 35000 лева, поради което и в настоящото производство и
бъде присъдена само разликата от 50000 лева.
Разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ не следва да се прилага по настоящото дело, макар исковата молба да е
заведена на 21.12.2018 година. Тази разпоредба има отношение към
застрахователни събития, попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от
01.01.2016 година. Застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила, с
който е причинено пътно-транспортно произшествие на 27.12.2013 година от Б.С.е
сключена на 16.01.2013 година със срок на валидност до 16.01.2014 година. По
силата на § 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 година/, за застрахователните
договори, сключени преди влизане в сила
на новия КЗ, какъвто е и процесния, се прилага част четвърта от отменения КЗ
/отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 година/, освен ако страните договорят друго след
влизане в сила на новия КЗ. По делото няма данни страните да са договаряли нещо
друго. Ето защо, при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение са приложими единствено нормите на част четвърта от КЗ /отм./.
Дори, обаче да се приеме, че
разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 година/ е
приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 година, включително за
тези, за които се прилага част четвърта от отменения КЗ, настоящият състав
намира, че не е ограничен от предвидения в нея максимален размер на
обезщетението. В член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2
от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за
контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени
минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални
застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на
1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за
събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в
чл. 1 параграф 2 от предходната
директива - 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни
суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт са транспонирани в националното ни право - чл. 266 от КЗ / отм./ и чл.
492 от сега действащия Кодекс за застраховането.
Доколкото, обаче в цитираните
директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на
обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв
размер, съдът счита, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.
101/2018 година/ не е в съответствие с общностното право. Вярно е, че
директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка
уредба на правните отношения, а техни адресати са държавите-членки, които
трябва да ги транспонират. При определени предпоставки, обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС /дело С-188/89/, а именно: директивата да
не е транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или неправилно;
съответните й разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни
и точни и да предоставят права на отделни субекти, противопоставими на
държавата-членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които надхвърлят
правомощията, характерни за отношенията между частни лица. Уредбата
на лимитите на застрахователните суми
по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на всички посочени
изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на
частни лица, респективно на лица, пострадали от пътно-транспортно произшествие
и според съда те по изключение имат пряко действие. По тази причина съдът счита, че не следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/.
Този извод е съобразен и с
решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 година
по дело С - 277/12 /V. D. срещу B.A./, което е задължително за съда съгласно
разпоредбата на чл. 633 от ГПК, уреждаща действието на решението по
преюдициално запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е именно
преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 от ДФЕС. Решението по
преюдициалния въпрос е, че чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, §§ 1 и 2 от
Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5.
По изложените съображения съдът
счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищците следва да
бъде определено не в границите, установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ
бр. 101/2018 година/, а по справедливост, съобразно принципа на справедливост
по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства
по конкретното дело.
Основателна съдът намира и
претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 489 лева,
представляваща направени разходи за погребение на пострадалото лице. Към
исковата молба е представена фактура № 63/29.12.2013 година за сумата от 978
лева, в която като основание за плащането и е записано „услуга погребение за И.Великов“.
Това писмено доказателство установява по несъмнен и категоричен начин претърпяната
от първата ищца имуществена вреда, настъпването на която е в пряка
причинно-следствена връзка с деликта. Ответното дружество е изплатило само
половината от тази стойност, поради което на Т.В. в настоящия процес следва да
бъде присъдена останалата част от направения от нея разход за погребението на
сина и или това е търсената от нея сума от 489 лева.
Ответникът е въвел възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, поради нарушаване на правилата за
движение от пострадалия пешеходец, обосновано с това, че последният се движил в
средата на лентата за движение и имал в
кръвта си концентрация на етилов алкохол от 2.62 промила. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за вредите, причинени на
увредения може да се намали само, ако той сам е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД показва, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна
на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не
би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпросът
и в практиката на съдилищата относно приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Според нея, не всяко поведение на пострадалия /действие или бездействие/, дори
ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на разглежданата норма, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произтичащите
вреди. Това разбиране, свързано с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
застъпено и в ТР № 1 от 23.12.2015 година по тълк. дело № 1/2014 година, ОСТК
на ВКС. Съпричиняване ще е налице само тогава, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно и виновно. Ако се установи,
че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението за вреди
може да се намали, като намаляването е въпрос на преценка във всеки конкретен
случаи в зависимост от събраните доказателства по конкретния спор. Във всички
случаи, обаче приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен
начин от страната, направила възражение за съпричиняване. Недопустимо би било
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е
доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. По
делото е установено, че пострадалият се е движил в десния банкет попътно пред
лекия автомобил, а не както твърди ответника в средата на лентата за движение. Експертът по назначената
автотехническа експертиза сочи, че пешеходецът се е намирал в полезрението на
водача, но не е представлявал опасност за движението на лекия автомобил. Вещото
лице е отчело и факта на алкохолно опиване на пострадалото лице, но е стигнало
до заключението, че неговото поведение не е в причинна връзка с възникналото
произшествие. Анализът на всички приобщени по делото
писмени доказателства, а също и заключението на вещото лице, изготвило
автотехническата експертиза налага извод, че не са извършени от страна на
пострадалия действия, които биха могли да се квалифицират като нарушение на правилата
за движение по пътищата и най-вече които да са в причинна връзка с настъпването
на вредоносния резултат, поради което не е налице съпричиняване на вредоноснония
резултат от страна на пострадалия, съответно не са налице предпоставките за
намаляване на определените обезщетения.
С оглед констатираната основателност на заявените
претенции следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение за погасяването
им по давност. Същото съдът намира за неоснователно. Давността по прекия иск на
увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка
“Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение започва да тече от датата
на настъпване на събитието и е петгодишен. От доказателствата по делото се установява, че
процесното събитие е настъпило на 27.12.2013 година. Исковата молба е подадена
на 20.12.2018 година пред Софийски градски съд, когато делото се счита
образувано, а не както твърди ответника на 11.03.2019 година. На посочената от
ответника дата делото е постъпило по подсъдност в Бургаския окръжен съд, но
иска е предявен преди изтичане на давностния срок - чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Предвид основателността на главните искове, доказани по
основание се явяват и предявените и поддържани акцесорни такива за лихва. В
настоящия случай, на основание §22 от
ПЗР на КЗ е приложима част Четвърта от КЗ /отм./, в която не се съдържа
разпоредба, уреждаща изрично момента на настъпване на забава за застрахователя.
В тази връзка е поставена трайна практика по реда на чл.290 от ГПК, която приема, че гражданската отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от прекия причинител вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането или в
случая това е датата 27.12.2013 година. Възражението
на ответника за изтекла погасителна
давност за част от вземането за лихви съдът счита основателно. С оглед датата
на предявяване на исковете - 20.12.2018 година, за изтекли лихви те не са погасени
по давност за времето от 3 години назад от предявяването му или до 20.12.2015 година.
От тази именно дата следва да се присъди в полза на ищците законната лихва; за
периода от датата на деликта - 27.12.2013 година до така посочената дата -
20.12.2015 година исковете за лихви като погасени по давност следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изрично отправеното в тази насока искане, следва
да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата на възнаграждение на адвоката, представлявал
и защитавал ищците в процеса. Такова се присъжда по искане на страната,
направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява
част от разноските по делото. В настоящия случай на ищците е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в
чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото
основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по
частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017
година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния
представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Ивайло Георгиев Христов от
Софийска адвокатска колегия, с адрес град София, ул. „Г. С. Раковски“ №152, ет.
2 сумата от 3244.67 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено
по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху размера на присъдените суми. Доказателства за
други реално извършени от ищците разноски не са налични измежду кориците на
делото, поради което и такива не следва да им бъдат присъждани.
С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати и сумата от 3619.56
лева, представляваща дължима държавна такса върху размера на уважените искови
претенции, както и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление бул. „Черни връх“ №51д, представлявано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов да заплати на Т.В.К., ЕГН **********,***, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен
адрес град София, ул. „Г. С. Раковски“ №152, ет. 2 сумата от 489 /четиристотин осемдесет и
девет лева/ лв. представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение по фактура № 63
от 29.12.2013 година, както и сумата
50000 /петдесет хиляди лева/ лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на
праводателя и И.В.К.с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху така
присъдения размер главница, считано от 20.12.2015
година до окончателното и изплащане, като иска за присъждане на законна
лихва върху сумата от 50000 лева за периода от датата на увреждането -
27.12.2013 година и до 20.12.2015 година ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност.
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и
адрес на управление бул. „Черни връх“ №51д, представлявано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов да заплати на И.М.М., ЕГН ********** и В.М.М., ЕГН **********,*** чрез процесуалния им
пълномощник, със съдебен адрес *** сумата от по 20 000 /двадесет хиляди/ лв. на всяка
от тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от загубата на праводателя им И.В.К.с ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху така присъдените размери главница, считано от 20.12.2015 година до окончателното им изплащане, като исковете за присъждане на законна лихва върху всяка от сумите от по 20000
лева за периода от датата на увреждането - 27.12.2013 година и до 20.12.2015
година ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
бул. „Черни връх“ №51д, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова,
Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов да заплати по сметка
на Бургаския окръжен съд сумата от 3619.56 /три хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и петдесет и шест стотиники/ лв., представляваща
дължима държавна такса върху
размера на уважените искови претенции, както и сумата от 5 /пет лева/ лв.,
представляваща държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление бул. „Черни връх“ №51д, представлявано от Мария
Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Димитров и Гълъбин Николов Гълъбов да
заплати на адвокат Ивайло Георгиев Христов от Софийска адвокатска колегия, с адрес
град София, ул. „Г. С. Раковски“ №152, ет. 2 сумата от 3244.67 /три хиляди
двеста четиридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: