ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 76
гр. Варна , 30.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Частно наказателно
дело № 20213110200863 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията, ЧНД № 863 по описа на съда за
2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.
Образувано е по постъпила Жалба от адв. Ж. Г., ВАК, пълномощник на
М. Н. Н., срещу Постановление от 03.02.2021 г. на Прокурор при ВРП за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
2430/2020 г. по описа на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна.
Наказателното производство е било образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН
ИЗВЪРШИТЕЛ, за извършено престъпление по чл.152 ал.1, т.2 от НК.
В хода на разследването била установена следната фактическа
обстановка:
1
От фактическа страна:
Пострадалата св. М. Н. Н. живеела с трите си деца в с.Приселци,
област Варна на съпружески начала с Р. Г. Радев. Същият понастоящем
изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна. На 12.12.2020
год. около 20.00 часа в домът на св.Н. дошли с лек автомобил св.М.М. м. и
св.н.а. Г.а, които живеели на съпружески начала, да се изкъпят и с намерение
св.Г.а заедно с децата си да останат да пренощуват. Св. м. бил братовчед на
св.Р.Р. и двете семейства били в добри отношения. Вечерта около 21.00 часа
св.Н. и св.м. отишли с лекия автомобил управляван от последния до селския
магазин да напазаруват. Свидетелката влязла в магазина, а м. останал в
автомобила да я изчака. Там в този момент се се намирали св.З.МЛ м., брат на
св.М. м. и св.Н.А.Н.. След като напазарувала св.Н. се качила на предна дясна
седалка на автомобила, след което потеглили. Св. Н. твърди, че св.м.
пропуснал пресечката за дома и и продължил по пътя. Тя се стреснала и
притеснила и му казала да се връщат към дома и, но св.м. продължил да
управлява автомобила, като излезли извън селото и продължили по пътя за
гр.Варна. Преди да стигнат до „Харамията“, св.м. отбил автомобила по черен
път, като спрял в гората. Навън било тъмно. Н. го попитала, какво ще правят
там, а м. и отговорил, че иска да разговаря с нея. Тя се опитала да излезе от
автомобила, но същия бил със заключени врати. м. и казал, че отдавна я
харесва и че трябвало да живее с него , а не с Р.. Н. му отговорила, че това
няма как да стане и не е редно да си разбива семейството, след което запалила
цигара, а м. и обещал, че няма да и стори нищо лошо. Както си седяла на
предната дясна седалка на автомобила, св.м. прескочил скоростния лост и
легнал върху нея, като я затиснал с тялото си. Хванал и ръцете и ги поставил
зад гърба. С ръка вдигнал единия и крак и събул обувката и. Н. успяла да
измъкне едната си ръка и му ударила шамар. м. с ръце я повдигнал и свалил
дънковия и панталон и го събул, след което тя освободила другата си ръка и
го ударила в слабините. м. се ядосал и я заплашил, че ще я удари и че трябва
да бъде с него. За целта пуснал облегалката назад,, свалил бикините на Н.,
свалил долнището на анцунга си, вдигнал нагоре левия и крак и осъществил
полов акт въпреки нежеланието и нейната съпротива. Половият акт
приключил за около пет минути, след което м. откарал свидетелката до домът
и, където ги посрещнала св.Г., която я попитала защо са се забавили, а Н. и
отговорила, че мъжът и я е отвлякъл. Вечерта не споделила какво се е
случило. След това Н. влязла в банята да се изкъпе, вечеряли заедно всички,
след което си легнали, а св.м. се прибрал в домът където живеел с. Приселци,
местност „Вехтите лозя“.
На 13.12.2020 г. около 16:45 ч. тя извикала при себе си св. М. С. Б. Пред
него обяснила, че предната вечер в гората край селото, от св. М. м., в
автомобила му била изнасилена. След това св. Б. със собствения си
2
автомобил я отвел до сградата на Четвърто РУ ОД МВР - Варна, където тя
подала жалба.
По делото е назначена и изготвена - Съдебно медицинска експертиза
на М. Н. Н.. От заключението на същата е видно, че при освидетелстването
на М.Н. се установяват следните травматични увреждания: в областта на
половия орган: отстранено окосмяване, нормално развитие, съответно на
възрастта Големите срамни устни покриват напълно малките. В задния край
на дясната малка срамна устна, по вътрешната и повърхност, се вижда
кръвонасядане с наситено червен цвят, елепсовидна форма и с размери 0.8/0.6
см. Лигавицата на влагалището е оскъдно зацапана с гъст белезникав секрет.
Посоченото увреждане по половия орган би могло да се получи при натиск в
тази област от твърд тъп предмет със сравнително ограничена контактна
повърхност, включително и мъжки полов член. То би могло да възникне
както при насилствен полов акт, така и при по-грубо извършен доброволен
такъв или при действие на друг предмет с посочените характеристики.
Липсата на сперматозоиди във влагалищния секрет и на други травматични
увреждания по половите органи не отхвърля възможността да е извършен
полов акт. Наличието все пак на механично увреждане по малката срамна
устна, потвърждава възможността с пострадалата да е извършен полов акт
против нейното желание, както съобщава тя, без за това да има установими
категорични данни. Липсата на други травматични увреждания по главата,
тялото и крайниците кореспондира със съобщеното от самата Н. за стрес и
неоказване на активна съпротива от нейна страна по време на инцидента.
Назначена и изготвена е Съдебно медицинска експертиза и по
отношение на М.М. м.. От заключението на същата е видно, че : Половият
орган е от мъжки тип, правилно развит, с нормална форма, диаметър около 3
см. В спокойно състояние, без различаващи се подкожно разположени по-
плътни елементи и без следи от оперативни или травматични въздействия.
Липсата на травматични увреждания в областта на половия орган не
изключват извършен полов акт вечерта на 12.12.2020 г., без да са останали
видими следи по нея, особено при липса на активна съпротива от страна на
пострадалата, както самата тя посочва.
ВРП прекратила наказателното производство предвид липса на
доказателства.
От правна страна:
3
Субсумираното от нормата на чл.152, ал.1, т.2 НК престъпление е
двуактно тъй като се осъществява, след като деецът принуждава пострадалата
към съвкупление с използване на сила или заплашване, за да сломи нейната
съпротива. Константната съдебна практика на В/К/С е постоянна в
разбирането си, че "за съставомерността на това престъпление е необходимо
употреба на сила или заплашване при определени условия въз основа на едно
конкретно взето решение за постигане на преследваната цел – съвкупление с
лице от женски пол. Съдебната практика е безспорна, по отношение на
обстоятелството, че жертвата не е длъжна да оказва физическа съпротива, да
проявява изобретателност и да поема рискове, за да се противопостави или да
преустанови престъпни ограничения или насилие. Достатъчно е да се
констатира принуда, липсата на доброволност и взаимност. /Р.№
199/03.06.2014 г. по Н.Д. №554/2014 г. на ВКС/
Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.4 и следващи от НПК е
да се извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на
постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното
производство. В обхвата на тази проверка се включва и преценката дали
разследването на досъдебната фаза е било проведено обективно, всестранно и
пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато
разследването е проведено в отклонение на тези изисквания, съдът разполага
с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да
бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
В контекста на правомощията си по чл.243, ал.4 от НПК съдът намира,
че изложения в постановлението за прекратяване на наказателното
производство извод за наличие на прекратителни основания е необоснован и
немотивиран, тъй като в акта липсват описани факти и обстоятелства, които
прокурорът е приел за установени или не, както и не се сочат доказателствата,
които следва по отделно и в цялост да се преценяват от прокурора и въз
основа, на кои от тях се приемат или не определени фактически положения
по делото, тоест липсват правни изводи за прекратяване на производството,
базирани на анализа на съвкупния доказателствен материал.
В постановлението за прекратяване декларативно е било посочено, че
не са налице доказателства за извършено престъпление от обективна и
субективна страна. Пренебрегнати са били както заключението по СМЕ, така
и показанията на св. Н.. Представителят на ВРП е приел, че не били налице
доказателства за извършени престъпления от общ характер спрямо Н..
Необосновано не са били кредитирани показанията на св.Б - лицето на което
4
св. Н. е разказала, че е била изнасилена. Напълно необосновано прокурорът е
приел, че след като по тялото на св. М. м. нямало следи от травматични
увреждания, това говорело за пасивно поведение от страна на пострадалата за
което според прокурора нямало логично житейско обяснение. От друга
страна травматичните увреждания получени от св. Н. по половия орган са
неглижирани в хода на разследването. Декларативно по делото е било
посочено, че не биха могли да бъдат събрани доказателства с помощта на
които да се докаже целта на упражнената спрямо Н. сила при осъществения с
нея полов акт, от страна на св. м.. Съдът намира горния извод за необоснован
и неприемлив. В противен случай бихме се изправили пред невъзможност да
докажем голям брой подобни престъпления..
Съдът намира, че не са били положени усилия за изясняване на
обективната истина в тази насока. Прокурорът е дал вяра на показанията на
св. м. и св.н.а. Г.а /която живее на семейни начала със св.м./ безкритично и
без да обсъди същите в контекста на останалите събрани доказателства.
В тази връзка съдът намира, че от значение за изясняване на случая е да
бъде назначена съдебно - психиатрична експертиза с психологическо
изследване на пострадалата св. М.Н. с оглед изясняване на психичното и
състояние по време и след деянието, дали може да дава достоверни
показания, оказало ли е въздействие случилото се върху психичното и
състояние.
В заключение следва да се обърне внимание и на това, че целта на
съдебния контрол по реда на чл. 243, ал.4 и сл. НПК е да се извърши проверка
за правилността и законосъобразността на постановлението на прокурора, с
което се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не
може да се осъществи без обсъждане и решаване на делото по същество.
Съдът е длъжен да провери дали са обосновани и законосъобразни изводите
на прокурора, респективно дали е спазен материалния и процесуалния закон.
В обхвата на тази проверка се включва и преценката дали разследването на
досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази
принципът за разкриване на обективната истина. Предвид събраните по
делото доказателства, подробно обсъдени в настоящото и предходното
определение за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, съдът приема, че те са достатъчни за правилното решаване на
казуса. Не се касае до подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, а до
съдебен контрол по спазването на закона при упражняване правомощията на
прокурора, като господар на процеса на досъдебната фаза да прекрати
наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо
5
съдебно производство. В случая се касае за неправилната оценка на
доказателствения материал, извършена от наблюдаващия прокурор, която е
довела до съществено нарушение на процесуалния закон. Изводите за липса
на вина, които са направени с обжалваното постановление са произволни и са
в нарушение на чл. 107, ал.3 от НПК. Съществуващата у наблюдаващият
прокурор увереност, че обвиняемия не може да бъде автор на престъплението
по чл. 152, ал.1, т.2, от НК, с оглед това, че обвиняемия отрича това, не е
достатъчна, за да се изгради такова вътрешно убеждение, което да изключва
всякакво съмнение и направеният извод за единствено възможен като
изключва какъвто и да било по-различен /в т.см. и Р. .№ 563/09.12.2008 г. по
Н.Д. № 558/2008 г. ІІ н.о. ВКС/ .
При така посоченото съдът намира, че един нов, подробен и задълбочен
анализ на събраната до този момент доказателствена съвкупност, при
отчитане на всички относими към предмета на доказване обстоятелства, ще
позволи на прокуратурата да извърши съответни процесуално - следствени
действия в контекста на разпоредбата на чл. 246, ал.1 от НПК, за да стигне до
законосъобразна и правилна правна оценка на поведението на обвиняемия.
Мотивиран от посоченото по-горе, съдът счита, че постановлението от
03.02.2021 г. на Прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 2430/2020 г. по описа на Четвърто РУ при ОД МВР -
Варна е незаконосъобразно и необосновано.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 03.02.2021 год. на Прокурор при Районна
прокуратура - Варна за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 2430/2020 г. по описа на Четвърто РУ при ОД
МВР - Варна.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВОС в
седемдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила, заедно с ДП №
2430/2020 г. по описа на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна, да се изпрати
на ВРП.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7