№ 93
гр. Горна Оряховица , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен А. Станчев
при участието на секретаря Анита Е. Личева
като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Административно
наказателно дело № 20204120200877 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. В. В. е останал недоволен и чрез защитника
адв. К.М. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление №
2020-268-25-0258/10.09.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР –
Велико Търново, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
(ЗЗ) му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за
неизпълнение на противоепидемичната мярка поставяне на защитна маска
за лице или друго средство, покриващо носа и устата, при пребиваване на
открити обществени места, въведена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.
на министъра на здравеопазването, с която е създадена нова т. 9 в заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., издадена от същия орган. В постановлението не била
посочена нарушената законна разпоредба. Оспорва фактическите констатации
в наказателното постановление. Поддържа, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като до влизане на наказателното
постановление в сила била издадена заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на
министъра на здравеопазването, според която деянието не е административно
нарушение. Посочва, че по силата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ държавните и
1
общински органи създават необходимите условия за изпълнение на
противоепидемичните мерки, като средствата за тяхното осъществяване се
осигуряват от държавния и общинските бюджети. Поради това предвиденото
в заповедта за въвеждане на противоепидемичната мярка предпазно средство
защитна маска следвало да бъде осигурено на гражданите за сметка на
държавните и общинските органи. Въведената принудителна мярка била
несъответна на преследваната от закона цел за ограничаване
разпространението на заразна болест. Мярката противоречала на чл. 2, ал. 1
от Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо
лицето, тъй като разпореденото носене на маски от здрави хора не попадало в
изключението по чл. 3, т. 1 ,б. „а“ от този закон. В наказателното
постановление било посочено, че административното производство е
започнало на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а за същото деяние имало
съставен и акт за установяване на административно нарушение. Поради това
поддържа, че в случая е налице хипотеза на двойно наказване за едно и също
нарушение. Наказващият орган не извършил предвидената в чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН проверка, в резултат на което наложил на жалбоподателя наказание,
без извършването на нарушението и вината на нарушителя да са доказани по
несъмнен начин. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
В хода на съдебните прения защитникът адв. К.М. поддържа жалбата
по изложените в нея доводи. Допълнително посочва, че от показанията на
разпитания като свидетел полицейски служител И. се установявало, че
жалбоподателят се е намирал не в двора на С., както посочил наказващият
орган, а на улицата.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
2
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването била допълнена издадената по-рано от същия орган заповед
№ РД-01-124/13.03.2020 г., като в текста на последната била създадена точка
9 със следното съдържание: „9. Всички лица, когато се намират в закрити или
на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен
превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и
местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са
предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се
предоставят обществени услуги.).“ Издателят на заповедта постановил, че
същата е в сила от 12.04.2020 до 26.04.2020 г.
На 20.04.2020 г. около 19:00 часа свидетелите Е. К. Х. и В. В. И. –
служители на РУ – Горна Оряховица, извършвали обход в централната част
на гр. Лясковец в изпълнение на възложена им проверка за спазване на
въведените на територията на страната противоепидемични мерки. В района
на С. забелязали струпване на няколко лица без поставени защитни маски за
лице, сред които бил и жалбоподателят И. В. В.. Х. и И. извикали за
съдействие свои колеги от РУ – Горна Оряховица. Пристигналият на мястото
на проверката Д. С. С. – младши полицейски инспектор в РУ – Горна
Оряховица, съставил против жалбоподателя В. в негово присъствие акт за
установяване на административно нарушение № 258/20.04.2020 г. за това, че
на открито обществено място – в двора на С., е без поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата, с което не изпълнява противоепидемичната мярка,
въведена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., и нарушава разпоредбата на
чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Жалбоподателят В. подписал съставения
срещу него акт за установяване на административно нарушение и получил
срещу разписка препис от акта.
На 09.06.2020 г., след като се запознал с преписката, директорът на ОД
на МВР – Велико Търново преценил, че деянието, за което е съставен актът,
съдържа признаци на престъпление от общ характер, поради което и на
3
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН прекратил административнонаказателното
производство и изпратил материалите от преписката на прокурора. След
извършване на проверка районният прокурор при РП – Горна Оряховица
приел, че деянието не е престъпление от общ характер, а административно
нарушение по смисъла на Закона за здравето. Поради това с постановление от
17.08.2020 г. отказал да образува наказателно производство и върнал
преписката на директора на ОД на МВР – Велико Търново по компетентност
– за издаване на наказателно постановление против И. В. В. за нарушение по
Закона за здравето.
На 10.09.2020 г., след като разгледал образуваната на основание чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН административнонаказателна преписка, директорът на ОД на
МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с
което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер
на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушаване на
противоепидемичната мярка поставяне на защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата, при пребиваване на открити
обществени места, въведена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, с която е създадена нова т. 9 в заповед № РД-
01-124/13.03.2020 г., издадена от същия орган.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя срещу
разписка на 04.12.2020 г. На 10.12.2020 г. защитникът на жалбоподателя
подал чрез куриер на лицензиран пощенски оператор жалбата против
постановлението.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите И. Т.
Н., Д. С. С., Е. К. Х. и В. В. И., както и приетите писмени доказателства,
подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания,
включително писмените материали по прекратената от прокурора преписка.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
4
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в
нея доводи.
Противно на поддържаното в жалбата, наказващият орган е изпълнил
задължението си да посочи в наказателното постановление нарушената
законна разпоредба. Както е известно, в зависимост от използваната
законодателна техника трите елемента на всяка правна норма (хипотеза,
диспозиция и санкция) могат да бъдат формулирани както в една, така и в
повече от една разпоредби. В процесния случай с разпоредбата на чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ е регламентирана както административнонаказателната забрана да се
нарушават или да не се изпълняват въведените противоепидемични мерки,
така и санкцията за нарушаване на тази административнонаказателна забрана.
Следователно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е едновременно санкционна разпоредба и
нарушена законна разпоредба по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от НК. При това
положение като е вписал в текста на постановлението разпоредбата на чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, наказващият орган е изпълнил задължението си да посочи
нарушената с деянието законна разпоредба.
Обстоятелството, че на посоченото в наказателното постановление
открито обществено място жалбоподателят е бил без поставена защитна
маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, е доказано по
несъмнен начин от показанията на разпитаните полицейски служители. В
показанията си от 01.04.2021 г. свидетелят Х. посочва, че дворът на
училището, в който се е намирал жалбоподателят по време на проверката не е
бил заграден, а към настоящия момент там има ограда. Поради това
посоченото от защитника противоречие между показанията на свидетелите Х.
и И. е мнимо и не води до извод за недоказаност на обстоятелството къде се е
намирал жалбоподателят по време на осъществяване на процесното
бездействие.
Последващата отмяна на неизпълнената противоепидемична мярка не е
основание за прилагане на правилото по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
заповедите, с които мярката е въведена и впоследствие отменена, не са
нормативни актове.
Регламентираното от закона задължение на държавните и общински
5
органи за осигуряване на средства за изпълнение на въведените
противоепидемични мерки от държавния и общинските бюджети не изключва
задължението на гражданите да се снабдят за собствена сметка със защитни
маски или други средства, чрез които да изпълнят съответната мярка.
Процесната противоепидемична мярка съответства на преследваната
от закона цел за ограничаване разпространението на заразна болест.
Задължението за носене на маска или за ползване на друго средство,
покриващо носа и устата, не противоречи на чл. 2, ал. 1 от Закона за
ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, тъй
като попада в изключението по чл. 3, т. 1 ,б. „а“ от този закон. Последното
изключение се прилага не само за болни хора, както поддържа защитникът,
но и за здрави, на които се налага да поставят на лицето си маски или други
средства за защита с цел да запазят собственото си здраве или здравето на
околните.
Първоначално образуваното административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН поради
констатиране на признаци на престъпление от общ характер. По изпратената
му преписка прокурорът се е произнесъл с отказ да образува наказателно
производство и е върнал преписката на наказващия орган с указание да се
произнесе по същата с оглед данни за извършено административно
нарушение. На жалбоподателя е бил връчен препис както от първоначално
съставения акт за установяване на административно нарушение, така и от
постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно
производство. И в двата случая на В. е била осигурена възможността да научи
за кое свое конкретно деяние е обвинен и да упражни правото си на защита
чрез подаване на възражение до наказващия орган преди издаване на
наказателното постановление. Предвид изложеното е неоснователно
оплакването за нарушаване на забраната за повторно наказване за същото
деяние и за ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
Независимо от неоснователността на част от изложените от защитника
доводи крайният формулиран от него извод за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление е правилен, поради което
6
подадената против постановлението жалба е основателна и следва да бъде
уважена.
С обжалваното постановление на жалбоподателя е наложено
предвиденото в чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ административно наказание за това, че не
е изпълнил въведена от министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка. Посоченото бездействие може да бъде квалифицирано като
административно нарушение само ако е извършено виновно (чл. 7, ал. 1 от
ЗАНН). За да е налице която и да е от възможните форми на вината, деецът
следва да знае (в случаите на пряк или евентуален умисъл или на съзнавана
непредпазливост (самонадеяност) или според обстоятелствата да е бил в
състояние да узнае (в случаите на несъзнавана непредпазливост (небрежност),
че към момента на осъществяване на бездействието има задължение да
изпълни конкретната противоепидемична мярка, въведена от министъра на
здравеопазването. Когато противоепидемичната мярка е въведена с
нормативен административен акт, който се обнародва по предвидения в
Конституцията, в Закона за нормативните актове и в Закона за „Държавен
вестник“ ред, е приложима необоримата презумпция, че съдържанието на
нормативния акт, чрез който мярката е въведена, е доведено до знанието на
нейните адресати, независимо дали последните са се възползвали от
възможността да се запознаят с обнародвания в „Държавен вестник“ текст на
нормативния акт. В процесния случай обаче неизпълнената от жалбоподателя
противоепидемична мярка е въведена със заповед на министъра на
здравеопазването, която е общ административен акт и която не е обнародвана
по реда за обнародване на нормативните актове. Към датата на издаване на
процесната заповед не е била в сила разпоредбата на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ (ред.
ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), според която заповедите за
въвеждане на противоепидемични мерки се публикуват на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването. Поради това за
оповестяването на съдържанието на процесната заповед са били приложими
общите правила по чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК, съгласно които
съдържанието на общия административен акт се довежда до знанието на
неговите адресати чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане
на съобщение до организации на заинтересованите лица или по друг
подходящ начин. Анализът на така цитираните правила сочи, че начинът на
съобщаване на общите административни актове не е предварително известен
7
на правните субекти, за които тези актове пораждат задължения, тъй като
преди фактическото узнаване на съдържанието на акта за задължените лица
не е ясно чрез кое средство за масова информация издаденият акт ще бъде
оповестен, на коя организация на заинтересовани лица ще бъде изпратено
съобщение за неговото издаване или по какъв друг подходящ начин ще бъде
разгласено неговото съдържание. Следователно оповестените по реда на чл.
72, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от АПК общи административни актове не могат
да се считат за доведени до знанието на всички правни субекти по силата на
необорима презумпция, аналогична на необоримата презумпция за
общоизвестност на обнародваните нормативни атове.
Предвид изложеното предметът на доказване в производствата, в които
се разглеждат наказателни или административнонаказателни обвинения за
нарушаване или неизпълнение на задължение, произтичащо от общ
административен акт, включва и обстоятелството дали към датата на деянието
деецът е знаел или според обстоятелствата е могъл да узнае точното
съдържание на общия административен акт, с който му е възложено
нарушеното или неизпълнено задължение.
В процесния случай събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не дават основание да се приеме за установено по несъмнен
начин, че към посочената в наказателното постановление дата на деянието
жалбоподателят В. е знаел или с оглед обстоятелствата е имал възможност да
узнае конкретното съдържание на въведената със заповедта на министъра
противоепидемична мярка. В дадените писмени обяснения (л. 25)
жалбоподателят не твърди да е знаел за посочената конкретна мярка.
Разпитаните полицейски служители, установили нарушението, не съобщават
по време на проверката В. да се е опитал да прикрие обстоятелството, че е без
поставена защитна маска на открито обществено място, което би било
косвено доказателство, че той знае за това свое задължение. В хода на
съдебното следствие не се установи в района на училището, където се е
намирал жалбоподателят, да е била поставена табела или подобно средство с
информация за посочената мярка. Не бяха събрани и други доказателства към
момента на проверката жалбоподателят да е знаел за произтичащото от тази
мярка свое задължение. Ето защо не може да се приеме за доказано
обстоятелството, че към посочените в наказателното постановление дата и
8
час на нарушението жалбоподателят е знаел, че на откритото обществено
място, на което се е намирал, е длъжен да носи посочените по-горе маска за
лице или друго защитно средство.
От друга страна, събраните доказателства за обстоятелствата, при
които противоепидемичната мярка е въведена и при които е осъществено
деянието, не водят до несъмнен извод, че жалбоподателят е имал възможност
да узнае съдържанието на конкретната противоепидемична мярка, която не е
изпълнил, преди началото на проверката. Посочената мярка е въведена със
заповед № РД-01-197 на министъра на здравеопазването, издадена на
11.04.2020 г. и подлежаща на предварително изпълнение, считано от
12.04.2020 г. С тази заповед от 11.04.2020 г. за първи път от началото на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., на гражданите е възложено безусловното задължение да носят
маска за лице или друго защитно средство, покриващо носа и устата, когато
се намират на открито обществено място. От гледна точка на използваната
правна техника противоепидемичната мярка е въведена чрез допълнение на
издадената по-рано от министъра на здравеопазването заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г., в текста на която е създадена нова т. 9. Така извършеното
изменение на заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. е десето по ред в рамките на
двадесет и девет дни, считано от 13.03.2020 до 11.04.2020 г. С предходните
девет заповеди министърът на здравеопазването е въвеждал, отменял,
изменял и допълвал различни противоепидемични мерки, свързани с
обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение. Първоначално издадената
заповед от 13.03.2020 г. не е съдържала точка 9. Точка с такъв номер е
създадена със заповед № РД-01-131/17.03.2020 г. и е отменена два дни по-
късно със заповед № РД-01-139/19.03.2020 г. За втори път точка 9 в
първоначалната заповед е създадена със заповед № 168/30.03.2020 г. и е
отменена след едно денонощие със заповед № 169/31.03.2020 г. Приложимата
за случая редакция на точка 9 е създадената със заповед № РД-01-197,
издадена на 11.04.2020 г., т.е. девет дни преди процесното деяние на
жалбоподателя. С така цитираните редакции на т. 9 от първоначалната
заповед, действали в периода от 17.03.2020 до 20.04.2020 г., са били уредени
три различни противоепидемични мерки. В наказателното постановление не е
посочено, а по преписката не са приложени доказателства за това кога и по
какъв начин точното съдържание на цитираните по-горе десет заповеди е
9
било разгласено. Поради това не може да се установи по какъв начин
адресатите на съответните противоепидемични мерки са имали възможност
да се запознаят с текста на всяка от заповедите и съответно с действащата към
20.04.2020 г. редакция на обсъжданата точка 9 от първоначалната заповед,
както и да се осведомят от коя дата заповедта подлежи на предварително
изпълнение. Ноторният факт, че въведените в страната след 13.03.2020 г.
противоепидемични мерки са широко отразени в средствата за масово
осведомяване, не променя последния извод. На съда не е известно, а страните
не посочват конкретно средство за масово осведомяване, в което за времето
от 13.03.2020 до 20.04.2020 г. да е бил публикуван, прочетен на глас или
представен по друг начин пълният текст на всяка от десетте обсъждани
заповеди с посочване на датата, от която всяка от заповедите подлежи на
предварително изпълнение.
Изложените по-горе обстоятелства, при които е била въведена
цитираната в наказателното постановление противоепидемична мярка, не
дават основание да се приеме за установено по несъмнен начин, че към датата
на деянието 20.04.2020 г. жалбоподателят е знаел или според обстоятелствата
е имал възможност да узнае конкретното съдържание на приложимата към
тази дата противоепидемична мярка. Ето защо следва да се приеме, че
обвинението за административно нарушение по чл.209а, ал. 1 от ЗЗ не е
доказано от субективна страна. Това налага обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът
следва да уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски в производството пред районния съд в размер на 300 лв.,
представляващи платено възнаграждение за един адвокат. Плащането на
посоченото адвокатско възнаграждение е надлежно доказано (видно от
договора за правна помощ и съдействие на л. 8 и включената в текста на този
договор разписка за плащане в брой на договореното възнаграждение), а
въззиваемата страна не е възразила за прекомерност на уговореното и платено
възнаграждение. Ето защо съдът следва да осъди ОД на МВР – Велико
Търново да заплати на жалбоподателя направените в производството пред
районния съд разноски в размер на 300 лв.
10
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0268-25-
0258/10.09.2020 г., издадено от директора на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с
което на И. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с друг известен
адрес ***, и с адрес за призовки и съобщения *** – адв. К.М. , е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. (триста лева) на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за неизпълнение на
противоепидемичната мярка поставяне на защитна маска за лице или друго
средство, покриващо носа и устата, при пребиваване на открити
обществени места, въведена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, с която е създадена нова т. 9 в заповед № РД-
01-124/13.03.2020 г., издадена от същия орган.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , код по БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление град Велико Търново, улица „Бачо Киро“ №
7, ДА ЗАПЛАТИ на И. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с друг
известен адрес ***, и с адрес за призовки и съобщения *** – адв. К.М. ,
сумата 300 лв. (триста лева), представляващи направените по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение за представителство и защита
в производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11