Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Силвия Николова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от [фирма] , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. представлявано от Изпълнителния директор Р. И. Я., чрез пълномощник – адв. А. М. - със съдебен адрес: [населено място], ул. ". С исковата молба е предявен осъдителен иск срещу Община Б., да заплати на ищеца сумата от 229.82лв. представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на всички съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение. Твърди се в исковата молба, че на 16.04.2014г. управлявайки лек автомобил марка „.“, с ДК N , собственост на [фирма], на ул. „“ в Б., пред поликлиниката „“, водача С. Л. Б. от Б., преминава през несигнализиран и неосветен изкоп /дупка/ на пътното платно,пълна с вода, в следствие на което на автомобила са нанесени материални щети – увредени предна лява гума и предна лява джанта на автомобила, за което водача на автомобила собственоръчно е съставил декларация, в която е отразил обстоятелствата относно реализираното ПТП. Според същия писмен документ, събитието е настъпило в присъствие на Ц. М. Б. от [населено място]. Твърди се, че реализираното ПТП е предизивкано от виновното поведение на ответника и автомобилът към момента на ПТП-то е имал валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Автокаско“.Собственикът предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищцовото дружество (в качеството му на застраховател). Размерът на обезщетението, установено посредством Опис и оценка на щетите и Доклад по щета е 229.82лв. Автомобилът е предаден за ремонт в лицензиран сервиз на марката „“, където щетите са отремонтирани и е издадена фактура с номер:[ЕГН]/г. Въз основа на договора за застраховка „“ (Полица N ) включващ всички застрахователни рискове, със срок на действие от 13.03.2014г. до 19.01.2015г. сключен между [фирма] и [фирма], в качеството му на собственик на лек автомобил, марка „“, с ДК N , на 19.09.2014г. ищцовото дружество е заплатило по сметка на фирмата, извършила ремонта на застрахованото МПС, сумата от 229.82лв. На 14.10.2014г. ищцовото дружество е изпратило Регресна покана на Община Б., последната да възстанови платеното застрахователно обезщетение, като собственик на пътния участък, причинил материални щети на автомобила, като е посочено, че на 24.10.2014г. Община Б. е уведомила ищеца, че отказва, тъй като счита, че няма основание за направеното искане. Изложени са правни доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 213 ал.1 от КЗ, в който случай с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователя е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски направени за неговото определяне, като се твърди, че със заплащането на застрахователното обезщетение от ищеца, вземането му е станало изискуемо и ликвидно/установено по основание и размер/. С разпореждане № / г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 20.01.2015 г. на деловодител. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба от ответника.Със същия се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, като се иска отхвърлянето му. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от Закона за пътищата, списъците на републиканските и общинските пътища се утвърждават от Министерски съвет по предложение на Министъра на транспорта и на Министъра на регионалното развитие, след съгласуване с кметовете на общините. С Решение № /13.04.2007 г. на Министерски съвет на Република България е утвърден списък на общинските пътища, собственост на Община Б.. В тази връзка съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата общината има задължения да стопанисва и организира движението само за пътищата, които са включени в утвърдения списък. В конкретния случай ответникът твърди, че ПТП-то причинило материални щети на МПС, които са изплатени от ищеца, предмет на настоящото производство, е станало в участък, които не се стопанисва от Община Б., съответно няма задължение да го поддържа. Отделно от това участъка не фигурира в Списъците на републиканските и общински пътища. Твърди се, че участъкът представлява паркинг пред поликлиниката, който служи за нуждите на гражданите , ползващи услугите на същата. Според ответника, представените по делото доказателства не доказват, че мястото на което е станало ПТП-то е собственост на Община Б., следователно неоснователно е посочена Община Б. като причинител на вредата. Сочи се, че твърденията в исковата молба не са подкрепени с доказателства от ищцовото дружество, като представеният снимков материал не доказва точно мястото на ПТП-то, там където се твърди, че е станало тъй като според ответника няма дупки. Твърди се, че от приложените документи, не може да се установи точния час на настъпване на ПТП-то, както и през коя част на денонощието, както и да се изяснят и други релевантни за спора факти. Твърди се, че липсва съставен протокол за ПТП с материални щети, който съгласно Наредба N167/2002г. действаща към датата на настъпилото събитие, се съставя задължително от органите на МВР, за да удостовери датата, часът на настъпване на ПТП-то, скорост и др., оттук и невъзможността да се изяснят и причините за настъпване на ПТП-то.Сочи се, че дори и да бъде съставен протокол на по-късен етап, същият не може да се ползва с обвързваща доказателствена сила за обстоятелства, които органите на МВР не са възприели пряко, което според ответника води до недоказаност на ищцовата претенция. Твърди се, че липсват снимки, направено от органите на МВР, с цифров апарат, че не е посочен модела на гумите – нови или употребявани са, както и в какво се изразява повредата.Възразява се , че не са приложени общите условия при сключване на договор за застраховка, доказателства от които се установява дали водачът има регистрирани и други ПТП-та на територията на страната, както и доказателства, че сумата за която се твърди, че е изплатена, е получена от титуляра на сметката. Оспорва се и размера на обезщетението, фактурата за извършения ремонт и платежно нареждане. С оглед изложеното се поддържа, че от така представените с исковата молба доказателства не може да се направи обоснован извод, че мястото, на което се твърди, че е станало ПТП е действителното такова, както и да се изяснят причините за настъпването на ПТП. Не би могла да се установи и причинно-следствената връзка. Не е налице виновно поведение от страна на Община Б.. Ищцовото дружество, редовно призовано, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск, ангажира доказателства. По същество изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск, като се претендират и сторените по делото разноски с списък на разноските по чл.80 от ГПК. Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа отговора на исковата молба. По същество изразява становище за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, представени от страните. Изслушано е заключение по допуснатата и назначена съдебно автотехническа експертиза. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: От представената и приета като доказателство по делото застрахователна полица по застраховка „“ N за автомобилна застраховка „" на МПС от г. се установява, между ЗАД „Б. В. И. Г. [фирма], последното, като собственик на лек автомобил марка „ М.“, с рег. №ДК /видно и от свидетелство за регистрация част ІІ/, е бил сключен договор за имуществена застраховка „” с покритие –пълно каско със срок на застраховката от 13.02.2014 г. до 19.01.2015 г. /л. 5 от делото/.От представената и приета, като доказателство по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „“ от лице , пряк очевидец на случилото се , свидетелката Ц. К. - Б. и Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 16.04.2015г. № , по които е образувана щета № по застраховка „“ се установява, че водачът на увредения лек автомобил С. Л. Б. е уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие на 16.04.2014г. в [населено място], на ул. “С”,пред Поликлиниката, при което лекият автомобил по време на движение попаднал в необозначена неравност на пътя „дупка пълна с вода/, като вследствие на това от ръба на дупката е налице спукана предна лява гума. П. е и и декларация от свидетеля на събитието Ц. К. - Б., която е пътувала с водача на автомобила, в която е отразила същите обстоятелства при настъпване на ПТП. От представеният и приет като доказателство по делото опис – заключение по претенция № и доклад по щета, се установява, че е извършен опис от експерт И.А. и оценител, в присъствието а водача на лекия автомобил, с което са констатирани увредените части на лекия автомобил гума –спукана предна лява гума , за подмяна и лека деформация на стоманена джанта на предна лява гума, като е посочена стойност от 229.82 лв. С доклад по щета е предложено да се заплати на собственика на увредения автомобил сумата от 229.82лв. Видно от преводно нареждане за кредитен превод от 19.09.2014г. ищцовото дружество е превело по сметка на издалия фактурата сервиз Е. А. О. посочената сума, като изрично във фактура е посочено извършеното закупуване на гума и смяна, които обстоятелства са отразени и в приемно – предавателен протокол от 31. 07. 2014г. подписан от приел за ремонти предал водача на МПС. С регресна покана с изх.№ от 14.10.2014 г. ищцовото застрахователното дружество поканило Община Б. да му възстанови сумата от 229.82лв., представляваща изплатеното от него застрахователно обезщетение за отстраняване на повредите по застрахования лек автомобил марка лек автомобил марка „.“, с рег. № , попаднал на г. на ул. “” пред Поликлиниката, в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно/дупка пълна с вода/, вследствие на което понася повреди. /л. 17 от делото/. Същата е получена на 20.10.2015г. Ответната Община с писмо изх. № г. е оспорило претенцията, като е посочило, че няма основание за уважаване на регресната претенция, тъй като липсва договор за застраховка, не са достатъчни данните за извършено плащане, липсва представен протокол за оглед на ПТП, изготвен от компетентните органи, при посещение на място. Видно от писмо рег. № . на ОД на МВР-Б. е, че в Сектор „Пътна полиция“ няма постъпил сигнал за настъпило ПТП с материални щети на 16.04.2014г. с водач С. Б. , а от направената справка в А. „АНД“ е установено, че спрямо лицето С. Б. , няма съставени АУАН и НП, както и не е подаден сигнал в сектор „Полиция“./л. 99/. По делото е прието с определение за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ул. „“ е общинска собственост, и начин на ползване“второстепенна улица, установено по делото с представеното удостоверение с №. /л. 79/, факт за който страните не спорят. Видно от приетото заключение на назначената и извършена по делото съдебна автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.С. М., оспорена от процесуалния представител на ответната Община в същото вещото лице е отразило механизъм на настъпване на процесното ПТП, като за база е ползвал представената декларация за настъпване на застрахователно събитие, както и с снимки /видно от изслушването му в съдебно заседание/, които не са приети като доказателства по делото. Посочило е в заключението си, че описания механизъм на увреждане на гумата изяснява причинно-следствената връзка между реализираното ПТП и причинената имуществена вреда- срязване на предна лява гума при пропадането на колелото в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя, като се сочи, че предвид обстоятелството, за оживено място между двете болници/т.нар. паркинг/, и предвид установения механизъм на настъпване на ПТП, като при извършения оглед на място , експерта посочва, че вероятно това се е случило след като автомобилът е потеглил от мястото на паркиране в посока запад , при което разстояние не би могъл да развие скорост по голяма от 15/20 км. Формирал е извод, че увреждането на гумата е станало вследсвтие пропадане на предното ляво колело на автомобила в изровената дупка на пътя и последвалия удар в остър ръб на асфалта, обазувана след бивша прокопка. Вещото лице посочва точно мястото на дупката, както и това, че при втория оглед дупката е била засипана с баластра. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице сочи, че от експерта на застрахователя е взето предвид и овехтяването на гумата, която е била негодна за ползване вече, както и дава разсяснения з аначина на отчитане при нормалната експлоатация а една гума за известен период от време и километри. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: Предявеният регресен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 50 от ЗЗД е допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване провото на иск. Съгласно чл. 213 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, т.е. ищцовото застрахователно дружество, за да встъпи в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата трябва да е изплатило застрахователното обезщетение. В настоящия случай ищецът претендира вземане за главницата ползвайки се от регресното си право по чл.213 КЗ за суброгация в правата на удовлетворения застрахован срещу виновния за настъпилото увреждане. Пасивната легитимация по предявения иск за главницата произтича от собствеността върху пътя върху които е имало несигнализирана и обезопасена прокопка, от която е настъпило застрахователното събитие. Отговорността на ответника-Община Б. се основава на чл.50 ,предл.първо ЗЗД. Тази отговорност е обективна .В задължителната съдебна практика се приема ,че застрахователят, суброгирайки се в правата на удовлетворения застрахован може да упражни регресното си право както срещу прекия причинител на вредата ,така и срещу възложителя на работата, при извършване на която са произтекли вредите, или срещу собственика на вредоносната вещ/така в решение №г. на ВКС-ТК-І т.о. по т.д.№51/2010г. ,постановено в производство по чл.290 ГПК./ Елементите на фактическия състав на суброгационното право на застрахователя в тези случаи включва: наличие на валидна имуществена застраховка; плащане на застрахователно обезщетение по застрахователното правоотношение със застрахования за репариране на вредите по увредената или погинала застрахована вещ ; причиняване на застрахователното събитие от трето лице, или от вещ, чийто собственик отговаря пред застрахователя по правилата на договорната или деликтна отговорност. В настоящия случай е налице активна и пасивна процесуална легитимация по предявените искове. Доказателствената тежест да установи предпоставките за надлежна суброгация и упражняване на регресно право срещу собственика на пътно съоръжение, от което са произлезли вреди за застрахованото имущество на трето лице, е възложена на ищеца. При условията на пълно главно доказване ищецът следва да установи предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, размера и начина на определянето му, фактът на извършено плащане на застрахователното обезщетение на застрахования и обстоятелствата,от които произтича деликтната отговорност на ответника/в случая обективна по чл.50 ЗЗД./ В случая по безспорен начин по делото се установи наличието на валидно към датата на настъпване на ПТП застрахователното правоотношение, в който смисъл са застрахователната полица. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната Община, че липсват доказателства за плащане на премията по застрахователния договор. С такова възражение разполага само застрахователя, но не и трето лице извън страните по договора за застраховка. В процесния случай се установи, че лекият автомобил марка „.“, с рег. № управляван от водача С. Л. Б. , в присъствието на свид. Ц. Б. е претърпял пътнотранспортно произшествие в резултат на преминаване през необезопасена и несигнализирана прокопка в Б. в зоната на ул. “ пред Поликлиниката. От приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установи, че е налице пряка причинно – следствена връзка между щетите на посочения лек автомобил и настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и че причиненото имуществено увреждане на лекия автомобил отговаря на описаните в Протокола за опис и доклад по щета, както и с оглед установеното от останалите писмени доказателства по делото. В този смисъл, преценени с оглед евентуална заинтересованост показанията на свид. Б. , съдът изцяло киредитира същите като последователни и непротиворечив, свидетелката има ясен спомен доколкото същата е била в период по майчинство, и при посещение на болничното заведение по житейски логично и последователно сочи, че ПТП е станало във видимата част на деня и след като са потеглили от паркинга, като предвид обстоятелството, че е валяло дъжд и дупката не се е виждала са попаднали в нея с предната гума, според думите на свидетелката. Свидетелката не си спомня как, точно е отстранена после щетата доколкото това е бил служебен автомобил на съпруга й , но е категорична, че след попадане в дупката са спукали гума. В процесния случай безспорно е установено, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищеца, в качеството му на застраховател и собственика на застрахования автомобил, както и че застрахователят е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Изплащайки това обезщетение, на основание чл. 213 ал.1 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу прекия причинител на щетата – до размера на платеното обезщетение. Пътят, на който се е намирала необезопасена и несигнализирана прокопка, е публична собственост на Община Б. съгласно чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата. Нормата на чл. 50 ЗЗД регламентира, че за вреди, произлезли от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Собственикът на вещта носи обективна и безвиновна отговорност, т.е. отговаря само защото е собственик пътя, който се намира под негов надзор. В конкретния случай съгласно чл.31 от Закона за пътищата, “Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, се осъществява от общините.” Разпоредбата на чл. 3 от ЗДвП и чл. 167 ал.1 от ЗДвП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват в най-кратки срокове. От друга страна § 1 т. 19 от ППЗДвП дава легална дефиниция на “препятствие по пътя”, а именно - това е нарушаване на целостта на пътното покритие както и предмети, вещества и други, които се намират на пътя и създават опасност за движението. От събраните по делото доказателства се установи, че са касае за необезопасена и несигнализирана прокопка. Тази неравност независимо дали е видима и от какво разстояние, независимо дали би могла да се заобиколи от водача на автомобила и независимо от пътната обстановка е препятствие на пътя по смисъла на дадената легална дефиниция.В казуса , се установи, че при метерологичните условия , това е било невъзможно. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал.1 от ППЗДвП, пътен знак “Г11” се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си”. Такъв знак не е бил поставен на мястото на произшествието”, и въпреки, че пътнотранспортното произшествие е настъпило в светлата част на деня, времето е било дъждовно, а т..нар .дупка пълна с вода/в този см. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаната свид. които кореспондират с установения от в.л. механизъм на ПТП/, като при тези обстоятелства и в момент с ограничена видимост, е следвало да бъде поставена и светлинна сигнализация на пътя, каквато в случая е липсвала. Така установената правна уредба, води до извода, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно ответната община, която не изпълнила задълженията си по чл. 3 от ЗДвП, като не е сигнализирала за препятствието на пътя и не е организирала движението по начин, осигуряващ безопасността му. В този смисъл е налице противоправно поведение. Налице е и вреда в резултат на ПТП, както и причинна връзка между тях /арг. от заключението на в.л./ По делото липсват доказателства водачът на увредения автомобил да е извършил нарушение на правилата за движение на пътя, за да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. По отношение на направеното оспорване от страна на ответника на назначената съдебна автотехническа експертиза направено в съдебно заседание, е видно, че не е направено искане за допускане на нова експертиза или за събиране на други доказателства, установяващи, респ. – оборващи изводите на вещото лице от страна на процесуалният представител на Община Б., поради което съдът намира, че ответната страна не е оборила по надлежния ред изводите на вещото лице. На основание изложените съображения, както и това, че по безспорен начин се доказа от заключението на направената автотехническа експертиза, че в следствие на необезопасена и несигнализирана прокопка, при потегляне от паркинга на двете болници, на ул. „“ , след попадане в прокопката предна лява гума била разкъсана, от ръба на дупката, предявеният иск следва да бъде уважен. На основание чл. 213, ал.1 от КЗ, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение – в случая размерът на платеното обезщетение от ищеца е в размер на 229.82лева.Предвид на изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер. По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД. Доколкото Община Б. е в забава и дължи лихва върху обезщетението за увредения автомобил, същата е претендирана считано от датата на предявяване на иска – 06.01.2015 г. до окончателното изплащане. С оглед изхода от спора ответника следва да заплати направените от ищцовото дружество разноски, по аргумент на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК общо в размер на 350 /триста и петдесет лева / лева заплатена държавна такса, както и разноски за изготвената експертиза в размер на 210 /двеста и десет/ лв. и на основание чл.78, ал.5 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение в размер на 120/сто и двадесет/ лева. По изложените съображения и на основаниечл. 213, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 50 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД чл.78, ал.1 от ГПК , съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДАОБЩИНА Б., с БУЛСТАТ , съдебен адрес [населено място], представлявана от Кмета на Общината А. С. К. да заплати на [фирма] , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. ", представлявано от Изпълнителния директор Р. И. Я., чрез пълномощник – адв. А. М. - със съдебен адрес: [населено място], ул. " сумата от 229.82 лева /двеста двадесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ лева , представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение “ по (Полица N ) включващ всички застрахователни рискове, със срок на действие от 13.03.2014г. до 19.01.2015г. сключен между [фирма] и [фирма], в качеството му на собственик на лек автомобил, марка „.“, с ДК N , на 19.09.2014г., за щета № , причинена на трето лице в резултат на управление на МПС, попаднало в несигнализирана и необезопасена "прокопка", находяща се на пътното платно на ул. „“ в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /06.01.2015г. / до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лв., представляваща направените съдебни и деловодни разноски по делото и адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Благоевградски окръжен съд с въззивна жалба, подадена чрез Благоевградски районен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ : |