РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Луковит , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шестнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА А.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря МАРИАНА Х. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА А. ЦАРИГРАДСКА
Гражданско дело № 20204320100464 по описа за 2020 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД
Постъпила е искова молба от "А.С.В." ЕАД, с която иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника Я. К. Я. от гр. Луковит, че дължи сумите, за които в
негова полза била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК: 392,30 лева –
главница по Договор за кредит „Бяла карта“ с №****** от 05.10.2016 г. сключен с "А.Ф.",
вземанията по който били прехвърлени в полза на ищеца, заедно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението; 30,22 лева – договорна лихва за периода от 05.08.2017 г.
до 06.10.2017 г.; 157,81 лева - лихва за забава за периода от 06.10.2017 до 01.06.2020 г. -
подаване на заявлението в съда. Претендират се и разноските от заповедното и исковото
производство. За доказване на иска си представя писмени доказателства и иска назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът Я. К. Я. възразява, че искът е
недопустим, защото ищецът не е легитимирана надлежна страна, като оспорва, да е
уведомяван от стария или новия кредитор. Оспорва вземането срещу него да е включено в
списъка на прехвърлените вземания и прави изрично оспорване на Приложението. Прави
възражение за нищожност поради липса на предмет на договорите за цесия. Изтъква липсата
на съгласие за прехвърляне на вземанията. Оспорва задължението за лихви, които счита, че
надвишават размера по чл. 10 ЗЗД. Възразява срещу претенцията за разноски. Представя
1
копия на платежни документи, с които иска да докаже, че е платил задълженията си.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя писмено становище, в
което поддържа предявения иск и оспорва защитната теза на ответника, заявена с отговора
на исковата молба. Признава 4 от плащанията, заявени от ответника с отговора, които били
коректно отразени в обстоятелствата на иска, с изключение на две плащания, които според
ищеца са неотносими към спорния кредит. Излага съображенията си, че уговорката за
неустойка, която не претендира, е валидна и същата е постигната в рамките на принципа за
свобода на договарянето.
Ответникът Я.Я. не се явява в съдебно заседание, представя писмено становище, с
което поддържа защитната си теза, изложена в отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като обсъди становищата на страните и въз основа на представените
доказателства, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
По повод заявление с Вх.№8/02.06.2020 г., подадено на основание чл. 410 ГПК от
"А.С.В." ЕАД в негова полза по приложеното ч.гр.д.№206/20 на РС Луковит е издадена
Заповед за изпълнение №171/15.07.2020 г., с която е разпоредено ответникът, в качеството
на длъжник, да заплати претендираните с исковата молба суми, заедно със 75,00 лева
разноски.
В законния едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал писмено
възражение срещу издадената заповед с оспорване на задълженията по издадената заповед.
По този повод съдът е дал указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на
вземането в едномесечен срок, което е изпълнено с подаване на настоящата искова молба.
От приложения Договор за кредит „Бяла карта“ се установява, че на 05.10.2016 г.
"А.Ф." ООД в качеството на кредитодател, и ответникът Я. К. Я., в качеството на
Кредитополучател, е постигнато съгласие за предоставяне на револвиращ кредит в
максимален размер на 100.00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa с №****** със
срок на кредита 6 години, при следните основни параметри – годишен фиксиран лихвен
процент 43,2%, годишен процент на разходите – 45,9%.
В чл. 1 от Договора е предвидено, че с подписването му, кредитополучателят заявява,
че е получил Стандартен европейски формуляр по чл. 5 ЗПК със съдържанието, предвидено
в Приложение №2 от същия закон.
Я.Я. се задължил да ползва и да върне кредита съгласно условията на договора, като
заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния
месец. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора, текущото задължение на Кредитополучателя се
определя към всяко последно число на месеца като сбор от следните суми: усвоена и
непогасена главница между 01 и 19 – то число на текущия месец, усвоена и непогасена
2
главница между 20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена
договорна лихва върху горните две суми на основата на уговорения по договора лихвен
процент, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че
такива са начислени.
В раздел ІІІ на договора, озаглавен „Погасяване“, са предвидени следните клаузи: в
чл. 12, ал. 1 е предвидено задължение за кредитополучателя при забава в плащането на
уговорения падеж да представи на кредитора обезпечението по чл. 16 (поръчител,
отговарящ на определени условия), както и да заплати 15% от максималния кредитен лимит
в 3-дневен срок от датата на падежа. В алинея 2 е предвиден реда за погасяване на
задълженията:
Законна лихва за забава върху главница;
Разходи за събиране на вземането по чл. 22, ал. 4;
Разходи за събиране на вземането по чл. 22, ал. 5;
Начислена неустойка по чл. 21 за усвоена и непогасена главница между 01 и 19-то
число на текущия месец;
Начислена неустойка по чл. 21 между 20-то и последно число на предходния месец;
Договорна лихва за усвоена и непогасена главница между 01 и 19-то число ва
текущия месец;
Договорна лихва за усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число
на предходния месец;
Усвоена и непогасена главница между 01 и 19-то число на текущия месец;
Усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния
месец.
В раздел V – „Обезпечения“ е предвидена уговорката по чл. 16, ал. 1 – при неплащане
на падежа, в 3-дневен срок след тази дата, кредитополучателят да представи допълнително
обезпечение – поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия:
Да е над 21 години с минимален осигурителен доход 1500 лева;
Да работи от минимум 6 месеца по силата на безсрочен трудов договор;
Да няма кредитна история или същата да е със статус „редовен“;
Да не е поръчител по друг договор със същия кредитор.
В последната алинея е предвидено, че това задължение възниква при всеки отделен
случай на забава.
Раздел VІІ регламентира „Отговорност за неизпълнение. Договорна лихва и санкции
за неизпълнение“
В чл. 21 са предвидени условията, при които се начислява неустойка в размер на 10%
от усвоената и непогасена главница, а именно, когато в 3-дневния срок по чл. 16
кредитополучателят не е представил допълнително обезпечение – поръчител, каквото
начисляване се прави за всяко отделно просрочие и непредставяне на допълнително
обезпечение.
3
Член 22, алинея 3 предвижда за всяко забавено парично задължение заплащане на
законна лихва за забава за всеки ден, определена по правилата на ПМС №100/29.05.2012 г. В
алинея 4 е предвидено, че при забава в текущо плащане и при забава в плащането на
обезпечението в размер на 15% по чл. 12, ал. 1, се дължат по 2,50 лева разходи за събиране
на вземането за всеки ден до заплащането. Алинея 5 предвижда и еднократна такса в размер
на 120 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице/служител, което
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
В уговорките между страните е предвидено при извършване на транзакции над
разполагаемия остатък по кредита, със същата стойност да се увеличава максималният
размер на кредитния лимит.
В чл. 13 от договора е посочена банковата сметка с нейния IBAN, водена при " Ю.Б."“
АД, по която Я.Я. следвало да погасява задълженията си, както и в брой в търговските
обекти от партньорската мрежа на кредитора.
С Приложение №1 страните се съгласили с Рамков договор за предоставяне на
Кобрандирана платежна карта Бяла карта и неговите общи условия и тарифа, като с
подписването му ответникът, в качеството на картодържател удостоверил, че е получила
платежна карта заедно с плик с ПИН-код за картата. Подписът на ответника положен в края
на общите условия и тарифата.
С Анекс от 14.03.2017 г. страните по горния договор се споразумели размерът на
разрешения кредитен лимит да бъде увеличен до 200,00 лева, а срокът на договора да се
брои от датата на анекса.
С последващ Анекс от 01.08.2017 г. страните постигнали ново съгласие за изменение
на максималния кредитен лимит – до 400,00 лева.
Горните обстоятелства се установяват от представените с исковата молба Договор за
кредит „Бяла ката“, с приложените към него Рамков договор за платежната карта, Общите
условия и Тарифата, както и Анексите. Всички доказателства са представени в оригинал,
съгласно указанията на съда, и от тях се установява, че текстът във всички документи е
изписан с шрифт отговарящ на минималното изискване за 12 pt (пункта). Този факт съдът
установи и без назначаване на експертиза, каквото доказателствено искане бе отправено от
ищеца. Фактическият извод се налага чрез визуално сравнение на големината на шрифта на
договора и другите документи със сравнителен образец от типизирания шрифт, с който
работят текстообработващите програми (в случая използваната от съда Word).
От назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изготвена от вещото лице
Д.П.-Н., съответстваща и на представената от ищеца справка от системата на кредитора
"А.Ф." ООД (л. 108 – 118), се установява, че в счетоводството на кредитора са отразени
следните счетоводни записвания по кредита:
На 23.10.2016 г. началното салдо по картата е било 100,00 лева. Чрез картата били
усвоени следните суми – на 24.10.2016 г. – 50,00 лева, на 27.10.2026 г.- 50,00 лева, на
23.04.2017 г. – 100,00 лева, на 27.04.2017 г. – 100,00 лева и на 03.08.2017 г. – 220,00 лева.
4
Общият размер на изтеглените суми е 520,00 лева.
По сметката са постъпили следните плащания: на 02.12.2016 г. – 15,00 лева, на
04.01.2027 г. – 20,00 лева, на 06.02.2017 г. – 18,00 лева, на 27.02.2017 г. – 88,00 лева, на
02.03.2017 г. 1,00 лев, на 06.06.2017 г. – 30,00 лева, на 03.07.2017 г. – 30,00 лева, на
04.08.2017 г. – 30,00 лева. Общият размер на плащанията е 232,00 лева.
Начислена е договорна лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора за периода от
25.10.2016 г. до 06.10.2017 г. в общ размер на 66,55 лева, от която е погасена сума в размер
на 36,33 лева. Останала е непогасена сумата от 30,22 лева, отнасяща се за периода от
05.08.2017 г. до 06.10.2017 г.
Начислена е неустойка в общ размер на 158, 63 лева за периода от 06.12.2016 г. до
06.10.2017 г. в общ размер на 158,63 лева, от които е са погасени 62,97 лева.
Начислени са разходи за събиране на вземането по чл. 22, ал. 4 от Договора в общ
размер на 82,50 лева, от които са погасени общо 5,00 лева
Начислен е законна лихва за забава по чл. 22, ал. 3 от Договора за периода от
06.10.2017 г. до 11.04.2018 г. в общ размер на 19,80 лева.
Начислен е разход за събиране по чл. 22, ал 5 от Договора в размер на 120,00 лева.
Кредиторът блокирал картата на 06.10.2017 г. и обявил кредита за предсрочно
изискуем.
Начисленията, съгласно изводите на вещото лице Д.П.-Н., съответстват на
уговореното между страните. Счетоводните записвания са проверени от експерта в
счетоводството на "А.Ф." ООД което е отчитало редовно отпуснатите кредити по дебита на
счетоводна сметка 5221 – Вземания по предоставени кредити на клиенти и по кредита на
счетоводна сметка 49001 – Зъдължения към „Айкарт“ АД (дружеството, издател на
платежния инструмент „Бяла карта“). Постъпленията по кредита са отчитани ежедневно
чрез виртуалния IBAN предоставен от третото лице – "П.Б." представляващ подсметка на
"А.Ф." по която се отчитат отделните кредити.
След 11.04.2018 г. до 02.02.2021 г. при кредитора "А.Ф." не са постъпвали плащания
по кредита на Д.Я., което се установява от Удостоверението, издадено от кредитора за
нуждите на съдебно-счетоводната експертиза.
От приложения Договор за прехвърляне на парични задължения (Цесия) се
установява, че на 11.11.2016 г. "А.Ф." ООД, в качеството на продавач – цедент, и "А.К.П.З."
ООД, като купувач - цесионер, е сключен Рамков договор, по силата на който страните
продавачът ще прехвърли на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за заем, като вземанията са индивидуализирани в
Приложение № 1, явяващо се неразделна част от договора. Съгласно чл. 4. 1, моментът на
подписване на Приложението се счита за надлежна дата, на която Вземанията са валидно
прехвърлени и след тази дата Купувачът придобива всички права върху тях. По силата на т.
4. 5. от рамковия договор Купувачът се е задължил от името на Продавача и за своя сметка
5
да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия, като
продавачът упълномощава купувача с правата за уведомява на длъжниците чрез издадено от
него пълномощно.
В препис-извлечение от приложение № 1/11.04.2018г. към гореописания Рамков
договор (л. 57) под №196 е описан индивидуалният Договор за кредит с №****** от
05.10.2016 г. с длъжник Я. К. Я., посочен ЕГН, размер на отпуснатия кредит 400,00 лева,
както и остатък към 11.04.2018 г. – главница 392,30 лева; лихва за забава 20,68 лева; остатък
от договорна лихва – 30,22 лева; остатък от такси, неустойки или разходи за забава – 293,16
лева, или общия размер на задължението по кредита е 736,36 лева.
С последващ Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г.
от своя страна първият цесионер "А.К.П.З." ООД е прехвърлил вземанията си,
индивидуализирани в отделни приложения. В договора са включени идентични клаузи – чл.
4.5 за уведомяване на длъжниците от името на цедента за извършената цесия, съчетано с
упълномощаване за това. Продавачът потвърдил извършената цесия на вземанията,
индивидуализирани в Приложение № 1/03.05.2019 г., от което е представен Препис-
извлечение (л. 59), в който под №26764 е описан процесният договор между ответника и
кредитора "А.Ф." номер на задължението към цедента № 246769 (предишния цесионер –
„Агенция за контрол на просрочени задължения“), остатъка по кредита – главница 392,30
лева; лихва за забава 65,25 лева; остатък от договорна лихва – 30,22 лева; остатък от такси,
неустойки или разходи за забава – 350,71 лева, или общия размер на задължението по
кредита 838,48 лева. При втората цесия се наблюдава разлика на общия размер на дълга,
която се дължи на увеличените суми на лихвата за забава и на неустойката.
С Уведомително писмо Изх. № УПЦ-П-АКПЗ-АФ/****** от 10.05.2019 г. ищецът
"А.С.В." ЕАД отправил изявление до ответника за прехвърляне на вземането, съгласно двете
цесии. Изявлението не е достигнало до адресата, който според обратната разписка
„Български пощи“ (л. 66), е отказал да получи пощенската пратка и същата е върната на
28.05.2019 г. на изпраща – ищеца.
Правни изводи
Предявеният по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение има своето материално правно основание в чл. 9
ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основанието, на което ищецът претендира, че има вземане срещу ответницата, е
потребителски кредит. Това изисква съдът при засиленото служебно начало да провери на
първо място дали договорът между кредитора "А.Ф." ООД и Я.Я. отговаря на изискванията
за форма и съдържание.
Затова съдът с доклада на делото указа на ищеца, че негова е тежестта да докаже, че
представеният договор е във форма и съдържание, отговарящо на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 12 и ал. 2 ЗПК, че е предоставил предварително информацията по чл. 5, ал. 2 ЗПК на
потребителя в стандартизиран европейски формуляр.
6
В случая са изпълнени изискванията за форма и съдържание на договора, въз основа
на които да се направи извод, че договорът е валиден. Включено е клауза, имаща характер
на признание от потребителя, че е получил задължителната преддоговорна информация,
което предполага извод, че този факт е осъществен при положение, че потребителят не
въвежда различни твърдения.
Изпълнено е и условието за реално предаване на сумата, което с оглед конкретно
уговорения начин е осъществено чрез осигуряване на кредитен лимит по сметка, свързана с
платежния инструмент „Бяла карта“, която физически е предадена на ответника заедно с
ПИК-код, позволяващ използването й. Чрез платежния инструмент ответникът е усвоил
общо 520,00 лева с отделни операции.
Следва да се извърши проверка за наличието на нищожни клаузи, която също е
предмет на служебното начало, дължимо от съда по силата на чл. 5, чл. 7 ГПК и чл. 23 ЗПК,
тълкувани в светлината на чл. 19, ал. 2 от Конституциата на Република България и
задължението на националния съд да осигури ефективност на правото на Европейския съюз.
Приложимите основни актове към спорното правоотношение са вече коментираните по-горе
директиви.
В този втори етап от служебната проверка съдът установи, че в Договора за кредит
„Бяла карта“ се съдържат клаузи, които противоречат на императивни правни норми от
Закона за потребителския кредит, което ги прави нищожни като противоречащи на закона
по смисъла на общата разпоредба на чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
От този най-тежък порок страдат клаузите на чл. 12, ал. 1, чл. 16, ал. 1, чл. 22, ал. 4 и
ал. 5 от Договора.
Това са правилата, въведени от кредитора – търговец, с които се поставят свръх
обременителни условия за кредитополучателя-потребител при забава. Съгласно тези
уговорки при всяка забава в текущо плащане – независимо пълна/частична, като и
независимо от продължителността на забавата, за потребителя възниква автоматично
задължение в изключително кратък срок от 3-дни, считано от падежа, да представи
допълнителни обезпечения – да плати 15% от стойността на максималния кредитен лимит и
да осигури поръчител, отговарящ на изключително стеснени условия и необосновани
условия.
При формиране на този извод съдът съобрази, че изискуемите от длъжника
обезпечения трябва да бъдат известни още преди сключване на договора, което е видно от
дължимата по силата на чл. 5, ал. 2 ЗПК преддоговорна информация, която представлява
част от „общата информация за кредита“, предоставяна съгласно Раздел ІІ, т. 8 от
Приложение №2 към законовия текст, както и да бъдат ясно формулирани в самия договор,
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 18 ЗПК.
В случая задължението за осигуряване на допълнителни обезпечения за кредитора е
поставено под условие – в случай на забава, което го прави неясно и непропорционално. До
този извод се достига и като се съобрази, че кредиторът е длъжен по силата на чл. 16 ЗПК да
7
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди да вземе решение за
сключване на кредита. Именно на този етап кредиторът следва да реши дали да постави като
допълнително условие за сключване на кредита и осигуряване на такова обезпечение, а не
същото да бъде в зависимост от всяко неизпълнение на текущо задължение.
В подкрепа на горното е законовата възможност кредиторът да предвиди условия,
при които плащанията, направени от потребителя, не водят незабавно до съответстващо
погасяване на общия размер на кредита, а се използват за формиране на средства при
кредитора. Именно подобен инструмент представлява уговорката в чл. 12, ал. 1 от Договора,
без обаче същата да е изначално ясно и недвусмислено съобщена на потребителя, каквото е
задължението по чл. 12, ал. 2 ЗПК, а същата отново е представена като клауза под условие –
в случай на забава в плащане на вноска.
Изключително тежката санкция, предвидена в тежест на потребителя, всяка забава в
плащане или непредставяне на обезпечение да води до начисляване на неустойка в размер
на 10% от усвоената сума, представляват явно противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2
ЗПК. В императивната законова уредба изрично е предиведо, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и
размера на тази обезщетителна лихва не може да надвишава законната лихва.
Освен на посочените изрични норми от специалния ЗПК, тези уговорки
представляват и „неравноправни“ клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите
и в каквато насока съдът указа на ищеца с доклада по делото, че следва да докаже както
валидност на договора, така и че неговите клаузи не са неравноправни.
Изложените аргументи на ищеца в писменото му становище в смисъл, че неустойката
изпълнява типичната си функция, не се споделят от съда по вече изложените съображения
по-горе.
Именно в тази светлина съдът разгледа възраженията на ответника, направени с
отговора на исковата молба, че не дължи лихви, като счита, че кредиторът е начислявал
„лихва върху лихва“. Непрецизното правно възражение на потребителя не представлява
процесуална пречка пред съда да изтълкува с оглед действително приложимите правни
норми направеното оплакване. Това следва на първо място от служебното задължение на
съда да следи за спазването на потребителските права и на второ място от задължението му
да прави това, осигурявайки ефективност на защитата. Всеки подход, поставящ пред
непрофесионалния участник на пазара – потребителя, формалистични изисквания, би
ограничил ефективността на съдебната защита в разрез с посочените принципи.
Съдът също така установи, че клаузите за начисляване на разходи за събиране на
вземането при забава по чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Договора, също са нищожни, защото
противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая
предвидените и начислени разходи са такива, свързани с управление на кредита и затова
същите попадат по императивното правило, ограничаващо принципната свобода на
8
договарянето по съображения за защита на потребителя.
Изводът, че посочените договорни клаузи са нищожни, предполага да се приложи
следващата оценка – дали тези клаузи засягат целия договор, или не. В случая това са
неправомерни уговорки, които не са част от основния предмет на договора за кредит и
затова изводът за неговата валидност остава непроменен, като последицата е единствено
игнорирането, незачитане на нищожните клаузи.
Горното налага съдът, оценявайки правоотношението между "А.Ф." и ответника, да
приеме, че все едно в съдържанието на договора няма клаузи за неустойки и разходи,
защото същите са нищожни. Това означава, че и начисляването на неустойки и разходи,
както и частичното им погасяване с постъпвалите плащания от потребителя, е извършено
счетоводно, но без правно основание.
Това незачитане на нищожните клаузи рефлектира при крайния извод дали
претенциите за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, които са в предмет на
спора, са дължими в търсените размери, предвид извършените плащания от ответника.
При извършването на аритметични пресмятания следва да се съобрази общия ред за
погасяване на задължения, установен от чл. 76 ЗЗД, защото уговорения ред за погасяване в
Договора съобразява вече приетите от съда за нищожни вземания за неустойки и разходи.
Подробното счетоводно извлечение – справка от записванията на "А.Ф." ООД и ССчЕ
позволяват тези изчисления да бъдат направени и без използване на специални знания.
Усвоеният размер на кредита е общо 520,00 лева, постъпили са плащания общо в
размер на 232,00 лева, с които кредиторът е погасявал задълженията, съобразно уговорения
ред в договора, зачитайки и нищожните клаузи за неустойка и разходи.
След като съдът мотивира причините за неприлагане на тези клаузи, сумите, с които
кредиторът е погасил несъществуващо задължение за неустойка в общ размер на 62,97 лева,
и за разходи в размер на 5,00 лева, или общо сумата 67,97 лева е следвало да бъде отразена
като погасяване на лихвите и част от главницата.
Към 06.10.2017 г., когато е блокирана картата, и предвид неоснователното погасяване
с горната сума на несъществуващи задължения, е следвало постъпилата от длъжника сума от
67,97 лева бъде отразена като пълно погасяване на остатъка от договорната лихва – 30,22
лева.
С останалата сума от 37,75 лева (формирана от разликата на 67,97 – 30,22 лева) е
следвало да се частично остатъка от дължимата главница в размер на 392,30 лева. Това
означава, че при правилно отразяване на плащането, действителният размер на непогасената
главница остава 354,55 лева (формирана от разликата между 392,30 – 37,75 лева).
От горните изчисления следва, че вземанията на "А.Ф." за възнаградителна лихва е
било изцяло погасено към датата на блокиране на картата и единственото непогасена изцяло
задължение, произтичащо от валидна клауза по договора, е било остатъка от главницата в
размер на 354,55 лева.
9
От този ден – 06.10.2017 г., когато картата е блокирана и длъжникът поради
незпълнение на задълженията си за редовно плащане, е следвало да върне цялата останала
сума, по силата на чл. 86 ЗЗД, възпроизведен и в договора, се дължи лихва за забава, каквато
е била начислявана и изчислявана от кредитора, но върху по-големия размер на главницата.
Съдът служебно изчисли чрез автоматизираната система „Апис“ и електронния
калкулатор размера на законната лихва за претендирания период от 06.10.2017 г. до
02.06.2020 г. (датата на подаване на заявлението) върху действителния размер на
остатъчната главница от 354,55 лева, която възлиза на 95,64 лева.
Това са реално дължимите суми по силата на договора за кредит.
Относно възражението на ответника срещу извършените цесии
От представените по делото договори за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
и техните приложения се установява, че са извършени две валидни сделки. Първоначално
кредитора "А.Ф." е прехвърлил вземанията си от ответника, произтичащи от договора за
кредит, в полза на третото неучастващо по делото лице - „Агенция за контрол на просрочени
задължения“, което впоследствие е прехвърлило същото вземане на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“.
Неоснователно е възражението, поддържано с отговора, че двата договора са без
предмет. Тълкуването на двата представени договора не буди съмнение за съвпадението на
насрещните волеизявления по всички съществени елементи на договора. Предвид обема на
множеството вземания, включени в догорите, същите са описани в отделни приложения,
коментирани по-горе. И в двете приложения под различни номера, но при ясна
индивидуализация, е включено вземането по процесния договора от длъжника Я.Я.,
възникнало към първоначалния кредитор "А.Ф.".
Неоснователно е възражението срещу това, че длъжникът не е уведомен за
прехвърлянето на вземането. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото
прехвърляне. Следващата ал. 4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Трайната съдебна практика приема, че уведомяването може да се извърши и от новия
кредитор въз основа на упълномощаване от стария, какъвто е настоящия случай. (Вж.
Решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.; Определение № 602 от
29.10.2015 г. по т. д. № 27/2015 г., ІІ т. о. на ВКС и др)
От приложената обратна разписка, издадена от пощенския оператор „Български
пощи“, е видно, че уведомлението от ищеца реално не е достигнало до адресата поради
неговия отказ да получи препоръчаната пощенска пратка, от което следва, че сам се е
поставил в положение да не узнае своевремнно за извършената цесия.
Уведомяването няма пречка да бъде извършено и след образуване на съдебния
10
процес – с връчване на преписа от исковата молба и доказателствата, което е най-късния и
сигурен момент, в който всички изявления на предишните кредитори са достигнали реално
до ответника, вземането от когото е било прехвърлено.
Подобно тълкуване на ЗЗД е в съответствие и с правото на ЕС. В съображение (41) от
Директива 2008/48 за потребителския кредит ясно са изложени целите, които се преследват с
информирането на длъжника, а именно „Цедирането на правата на кредитора по договор
за кредит не следва да води до поставяне на потребителя в по-неблагоприятно положение.
Потребителят следва също така да бъде надлежно информиран, когато договорът за
кредит се цедира на трета страна. Ако обаче първоначалният кредитор, в съгласие с
цесионера, продължава да управлява кредита по отношение на потребителя,
потребителят няма голям интерес да бъде информиран относно цесията. Ето защо в
такива случаи би било прекомерно въвеждане на изискване на равнище ЕС за информиране
на потребителя относно цесията.“
За постигане на тази цел е въведено правилото на член 17, уреждащ материята на
цесията при потребителския договор. § 1 предвижда, че когато правата на кредитора
съгласно договор за кредит са цедирани на трето лице, потребителят има право да предяви
срещу цесионера всички възражения, с които е разполагал срещу първоначалния кредитор,
включително и възражението за прихващане, когато последното е допустимо в съответната
държава-членка. § 2 предвижда, че потребителят бива информиран за цесията, посочена в
параграф 1, освен в случаите, когато първоначалният кредитор, в съгласие с цесионера,
продължава да обслужва кредита по отношение на потребителя.
И двете цели – възможност за противопоставяне на всички възражения и предпазване
на длъжника от плащане два пъти, са постигнати при тълкуването на националните закони и
в този смисъл правата на длъжника не са засегнати.
Освен принципното становище по този въпрос, съдът отчете, че въз основа на
събраните доказателства изрично се установява, че при първоначалния кредитор няма
постъпили плащания по кредита след прехвърляне на вземането по него, нито самият
ответник въвежда подобни възражения.
От допълнителното заключение на ССчЕ също така се установява, че първоначалният
кредитор "А.Ф." продължава да поддържа виртуалната банкова сметка за отчитане на
кредита на Я.Я. и при евентуални постъпления по нея, същите биха намерили автоматично
отражение в специализирания програмен продукт, използван от кредитора. Това означава, че
е постигната целта, поставена от директивата за охраняване в достатъчна степен на
потребителския интерес.
Изложеното води до извод, че ищецът е легитимиран кредитор спрямо ответницата в
материалното правоотношение, чието основание е в договора за кредит.
Правата на цесионера – ищец обаче се простират само в рамките на вземането,
породено от валидната част на договора и в конкретните измерения, посочени по-горе.
Това означава, че предявеният иск за установяване на вземаниe, за което е издадена
11
заповед за изпълнение в полза на ищеца, е частично основателен само до действителния
размер на главницата – 354,55 лева и лихвата за забава за периода от 06.10.2017 г. до
02.06.2020 г. (датата на подаване на заявлението) в размер на 95,64 лева и следва да бъде
уважен за тези суми, а за претендираната възнаградителна лихва в размер на 30,22 лева, за
разликата над 354,55 лева до 392,30 лева – главница и за лихва за забава над 95,64 лева до
157,81 лева - искът е неоснователен и в тази част следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед частичната основателност на иска, по правилата на чл. 78 ГПК разноските
следва бъдат разпределени между страните съобразно съотношението на
уважена/отхвърлена част.
Признатите разноски на ищеца в качеството му на заявител в заповедното
производство възлизат общо на 75.00 лева – 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултство възнаграждение. В исковото производство са представени доказателства
за доплатена от ищеца държавна такса 25,00 лева, както и депозити за експертиза в размер
на 280,00 лева. Претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева е
прекомерно, като с оглед правомощието на съда по чл. 78, ал. 8 ГПК и обстоятелството, че
са представяни само писмени становища по пощата, то справедливото възнаграждение е в
размер на 100,00 лева. Общо разноските в заповедното и исковото производство възлизат на
480,00 лева.
Общият размер на уважената част от иска е 450,19 лева, а на отхвърлената – 130,14
лева (разликата между цената на иска – 580,33 лева и уважената част).
От горното следва, че ищецът има право да получи разноски в размер на 374,40 лева
от общо сторените 480,00 лева в двете фази.
С оглед изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че в полза на ищеца „А. с. в." ЕАД с ЕИК
******** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „д-р П. Д.“ №**, офис сграда Л.,
ет. *, офис 4 съществува парично вземане, по което длъжник е ответника Я. К. Я. с ЕГН
********** с настоящ адрес гр. Л., ж.к. З. П., бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** за сумите: 354,55 лева
(триста петдесет и четири лева и 55 ст.) – главница по Договор за потребителски кредит
„Бяла карта“ с № ****** от 05.10.2016 г., сключен между първоначалния кредитор "А.Ф."
ООД и ответника, вземането по който е прехвърлено в полза на "А.С.В." ЕАД, заедно с
95,64 лева (деветдесет и пет лева и 64 ст.) – законна лихва за забава върху главницата за
периода от 06.10.2017 г. до 02.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано крайната дата до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
12
предявения иск в останалата ЧАСТ за следните суми: разликата от 354,55 лева до пълния
претендиран размер на главницата 392,30 лева, 30,22 лева – договорна лихва за периода от
05.08.2017 г. до 06.10.2017 г., както и лихва за забава за разликата над 95,64 лева до пълния
претендиран размер от 157,81 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №171 от
15.07.2020 г. по ч.гр.д. 206/2020 на РС Луковит.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я. К. Я. с ЕГН ********** с настоящ адрес
гр. Л., ж.к. З. П., бл. **, вх. *, ет. *, ап. 10 ДА ЗАПЛАТИ на "А.С.В." ЕАД с
ЕИК********със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „д-р П. Д.“ №**, офис сграда
Л., ет. *, офис * сумата 374,40 лева (триста седемдесет и четири лева и 40 ст.),
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
13