№ 23338
гр. София, 24.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110168783 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „************“ ЕАД
срещу О. Р. К., с която са предявени установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 5 242,92 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ************ за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.05.2023 г., до изплащане на
вземането; сумата от 582,60 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 20.04.2023 г.; сумата от 55,55 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 02.05.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 10,55 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020
г. до 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23291/2023 г. по описа на СРС, 69
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника О. Р. К. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот,
1
собственост на наследодателя на ответника, топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ
срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за
забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът О. Р. К., чрез неговата майка и процесуален представител С.
Д.-К.а, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че същите са недоказани –
не били представени по делото надлежно съставени фактури за консумирана
топлинна енергия в имота за процесния период, липсвали документи за главен
отчет, носещи подпис на ответника. Оспорва да е налице договор между СЕС
и топлинния счетоводител. Твърди, че между страните липсва валидно
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния
имот и период. Счита исковите претенции за недопустими, евентуално за
неоснователни. Твърди се липсата на договор с ЕС, както и липса на протокол
за съгласие за ползване на услугата. Твърди се нищожност на ОУ, както и на
Протокол от 2001 г., представени като доказателства към исковата молба.
Оспорват се и останалите представени към исковата молба писмени
доказателства по отношение на доказателствената им стойност. Поддържа
още, че на името на ответника не е откривана партида при ищеца, поради
което следва да се приеме липсата на облигационно отношение с ищеца.
Счита, че производството следва да бъде прекратено поради липса на
облигационни отношения между страните.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23291/2023 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ.
2
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и въведените в
отговора на исковата молба правоизключващи възражения.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 68, том LLXLIII, дело № 28239/96 г. се установява, че на 19.12.1996 г. Р. И.
К. и С. Й. К.а са дарили процесния недвижим имот на своя син и ответник по
настоящото дело О. Р. К., като С. Й. К.а си е запазила пожизнено правото на
ползване върху имота. Представена по делото е и Декларация за отказ от
право на ползване на недвижим имот от 15.10.2015 г., нотариално заверена и
вписана в Служба по вписванията, съгласно която С. Й. К.а се отказва от
правото на ползване върху процесния имот – апартамент № 5, находящ се в гр.
*************, ет. 2, запазено съгласно горепосочения нотариален акт. От
гореизложеното следва, че за процесния период правото на собственост върху
имота принадлежи на ответника. По делото е приложено и Заявление-
декларация от 14.05.2004 г. от С. Й. К.а за откриване на партида за процесния
имот.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
3
ВКС, ответникът като собственик на процесния имот се явява клиент
/потребител/ на топлинна енергия за имота и като такъв се намира в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи заплащане на
цената на доставените услуги. По отношение валидността на това
облигационно правоотношение са наведени аргументи от страна на ответника,
които следва да бъдат разгледани.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. По тази причина
съдът не споделя твърдението на ответника, че последният не е обвързан от
Общите условия, тъй като разпоредбата на чл. 153 ЗЕ се намира в
противоречие с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, която според
ответника урежда създаване на индивидуален договор с всеки битов
потребител от разстояние. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП, забраняваща
доставката на централно отопление без искане на потребителя, е приета с цел
транспониране в националното законодателство на разпоредбите на
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2011 г. относно правата на потребителите. В тази връзка съгласно
горецитираното ТР разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62 вр. § 1 от ДР
на ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ
съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което
между двата закона не съществува противоречие /в този смисъл Решение №
5965 от 16.08.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 12201/2016 г./.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното
облигационно правоотношение между „************“ ЕАД и ответника О. Р.
К., възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна
енергия в процесния период, като в отношенията между страните за исковия
4
период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства - Протокол от проведено на 27.10.2001 г. ОС на ЕС с адрес гр.
*************, в която се намира процесният имот, и Договор №
1351/29.10.2001 г. между „************“ ЕООД и процесната ЕС, за исковия
период дяловото разпределение в сградата етажна собственост се е
извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач
„************“ ЕООД. В тази връзка съдът намира, че възраженията на
ответника за липса на договор между ЕС и топлинния счетоводител се явяват
неоснователни. Видно от протокола от проведеното на 27.10.2001 г. общо
събрание, същият е подписан от етажния собственик Р. И. К., който както се
установява от приобщеното по делото Удостоверение за наследници №
000747/26.02.2004 г., е баща на ответника. Действително, към онзи момент
ответникът вече е бил собственик на процесния имот въз основа на
горецитирания нотариалния акт, но следва да се вземе предвид, че същият е
бил непълнолетен /на едва навършени 14 години/, което е наложило да бъде
представляван на общото събрание от един от двамата си родители - в случая
от баща си.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
5
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая с отговора на исковата молба ответникът оспорва фактът на
доставяне от ищеца на топлинна енергия в имота в твърдените количества и
обем, поради което по делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно
изготвено. Заключението съответства на събраните по делото писмени
доказателства, включително представените общи фактури и справка
извлечение от фактури за имота. Експертизата установява, че през исковия
период процесният вх. А, намиращ се в сградата в режим на етажна
собственост, е топлозахранван от една абонатна станция. Установява се, че
технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената
топлинна енергия и са останали за сметка на ищеца съгласно нормативната
уредба. Доказва се, че за процесния период топломерът, монтиран в
абонатната станция, е преминавал първоначална метрологична проверка през
1999 г. и последващи метрологични проверки през м.11.2019 г. и на 25.08.2021
г. Вещото лице констатира, че при начисляване на сумите по фактури ищецът
е прилагал одобрените цени за топлинна енергия, действащи по време на
процесния период. В заключението се установява, че топлоснабденият имот е
с четири отоплителни тела, като са начислени разходи за топлинна енергия,
отдадена от отоплителните тела в имота, разходи за топлинна енергия за
отопление от сградна инсталация и разходи за топлинна енергия за подгряване
на вода за БГВ. Разходи за топлинна енергия за отопление на имот от
отоплителни тела в общите части не е начислявана. Експертът прави извод, че
ФДР „************“ ЕООД е извършила дялово разпределение за имота за
процесния период в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ
в СЕС. Съгласно заключението дължимата сума /главница/ за начислената
топлинна енергия за процесния имот с абонатен номер ************ с
отчитане на изравнителните сметки, изготвени от „************“ ЕООД, е в
размер на 5 290,25 лв. Ответникът не твърди и не доказва плащане на
претендираните задължения за процесния период.
Ето защо съдът намира, че размерът на дължимата сума за топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е този посочен от вещото
лице по СТЕ – 5 290,25 лв., поради което предявеният иск за сумата от
5 242,92 лв. е изцяло основателен и следва да се уважи на основание чл. 6, ал.
2 ГПК. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.05.2023 г., до окончателното плащане.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „************“ ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
6
потребителите в сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Извършването на услугата се установява от приложените по делото Протокол
от ОС на ЕС 27.10.2001 г., Договор на ЕС с „************“ ЕООД от
29.10.2001 г., Договор между „************“ ЕАД и „************“ ЕООД
от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение. Ответникът
не твърди и не доказва плащане на претендираните такси за услуга дялово
разпределение за процесния период.
Ето защо съдът намира, че претенцията за дялово разпределение за
процесния период е изцяло основателна и следва да се уважи за пълния
предявен размер от 55,55 лв. Върху главницата се дължи и законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2023 г., до окончателното
плащане.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от 15.09.2021 г. до 20.04.2023 г. намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
(чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени
по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от
7
2016 г. „************“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период м.05.2020 г. - м.04.2021 г. и
за отчетния период м.05.2021 г.-м.04.2022 г. са издадени общи фактури по чл.
32, ал. 3 от ОУ на 31.07.2021 г., съответно на 31.07.2022 г. Поради това върху
дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. се дължи обезщетение за забава, което възлиза на сумата от
871,81 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК и чрез общодостъпен интернет
калкулатор Изчисляване на законна лихва | Calculator.BG и съгласно чл. 86, ал.
2 ЗЗД вр. ПМС № 426/18.12.2014 г. Доколкото акцесорната претенция за
мораторна лихва е заявена в по-нисък размер, същата следва да бъде уважен
изцяло за сумата от 582,60 лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на
10,55 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 20.04.2023 г. се явява изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете производства, като в заповедното производство ищецът
е доказал разноски в размер на 117,83 лв. за държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. От общия размер на разноските – 167,83 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 167,53 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 144,11 лв. за
държавна такса, 350 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение /определено в минималния размер съобразно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правна помощ/. От общия размер на разноските
– 594,11 лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъдят 593,05 лв.
Ответникът е поискал присъждане на разноски в исковото производство,
но такива не му се дължат, доколкото по делото липсват доказателства за
извършването им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
8
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че О. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. *************, ет.
2, ап. 5, дължи на „************“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. *************, следните суми: сумата 5 242,92 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен номер ************, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
582,60 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
20.04.2023 г., сумата 55,55 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 02.05.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло
иска за сумата 10,55 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23291/2023 г.
по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА О. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. *************, ет. 2, ап.
5, да заплати на „************“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. *************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
167,53 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА О. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. *************, ет. 2, ап.
5, да заплати на „************“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. *************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
593,05 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца „**********“ЕООД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9