О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/23.07.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито
заседание, проведено на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело №
563
по описа за 2020г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЦИ:
1/ И.Т.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***
2/ Т.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***
3/ М.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИК: Агенция по Вписванията, БУЛСТАТ
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Елисавета Багряна“
20, представлявана от изпълнителния директор Габриела Козарева
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че
на основание чл.140, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните,
на които да се съобщи проект за доклад по делото.
По предварителните въпроси:
От страна на ответника са направени възражения за недопустимост на
производството, които са неоснователни.
Първото от твърденията е за липса на
надлежна процесуална легитимация. Процесуалната легитимация на ответника се
определя от твърденията на страната, изложени в исковата молба. В този смисъл и
възраженията на ответника са неоснователни и касаят материалноправната
легитимация и са въпрос по съществото на спора, т.е. по основателността на
претенцията, а не по нейната допустимост.
Второто възражение е в насока, че е недопустим иск по ЗОДОВ, което е
ирелевантно в случая, доколкото с влязло в сила Определение No 16 /
21.04.2020г., постановено по гр.д. 4А/ 2020г. на ВКС и ВАС се прие,
че искът е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и е в компетентността на
общите граждански съдилища.
Дали е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане също е
въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на иска.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.09.2020г. от 09:45 часа, за която дата и час да
се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЦИТЕ
твърдят, че на 15.08.2003г. с Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 132, том XLI, дело №
606/2003г. по описа на Служба по вписванията - гр. Варна, Владимир Емилов
Трендафилов, с ЕГН ********** *** придобил от „ПЛАНЕКС" ООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Любен
Каравелов" № 55, правото на собственост върху недвижим имот в груб строеж, находящ се в град Варна, Община Варна, Област Варненска,
местност „Свети Никола" № 91, блок 2, представляващ ЖИЛИЩЕ С-15 на етаж 4
с площ от 63,30 квадратни метра, състоящо се от входно антре, баня, тоалет, една стая, дневна - трапезария с кухненски бокс и балкон,
ведно с принадлежащата му ИЗБА № 7 с площ от 4,78 квадратни метра, както и
0,0455 идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/34 част от правото
на собственост върху дворното място с площ от 890 квадратни метра,
представляващо УПИ XXXIX-2106, квартал 50, по плана на 21 подрайон на град
Варна, за продажна цена в размер на 18800 щатски долара.
С Обезпечителна заповед от 12.06.2006г. издадена по ГД № 7
по описа на PC - Варна за 2006г. било допуснато обезпечение на исковете
предявени от Балуш Георгиев Балушев, с ЕГН ********** ***, предявени срещу ЕТ
„Ел Си Би Си Лимитед - Владимир Трендафилов" - Владимир Емилов
Трендафилов, с ЕГН **********, за заплащане на сумата от 19800 лв. с правно
основание чл.128 т. 2 КТ, представляващи неизплатени трудови възнаграждения от
ответника-работодател в полза на ищеца за периода 03.06.2003г. -05.06.2004г. по
трудов договор №4/03.06.2003г., чрез налагане на възбрана върху подробно описания
по-горе недвижим имот, собствен на ответника, придобит с Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 132, том XLI, дело № 606/2003г. по описа
на Служба по вписванията - гр. Варна. Обезпечението на исковете било вписано в
книгите по вписванията водени от Служба по вписванията - Варна на 16.06.2006г,
под акт № 99, том II.
Твърди, че съобразно константната практика на ВКС
едноличният търговец като физическо лице, извършващо търговска дейност, носи
отговорност за задълженията си с цялото си имущество, независимо дали е част от
предприятието на ЕТ, дали е лично имущество, или е имущество СИО.
Въпреки горното, възбраната върху подробно описаният
по-горе недвижим имот била отразена от Агенцията по вписванията, Служба по
вписванията - гр. Варна, по персоналната партида на едноличния търговец, но не
и по персоналната партидата на Владимир Емилов Трендафилов и имотната партида
на жилището. Сочи, че обособяването на две отделни персонални партиди от
Агенцията по вписванията - за едноличния търговец и за физическото лице, което
действа като такова било изцяло неправилно и незаконосъобразно и било довело до невярното удостоверяване впоследствие.
На 22.02.201
Зг. с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 148, том VIII,
дело № 1578/2013 по описа на Служба по вписванията - гр. Варна, ищците И. и Т.
Гецови придобили от Владимир Емилов Трендафилов при условията на съпружеска
имуществена общност правото на собственост върху упоменатия по-горе недвижим
имот, а именно: ЖИЛИЩЕ № С-15, представляващо самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2563.363.2.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, община Варна, Област Варненска, с административен
адрес: гр. Варна, местност „Свети Никола" № 91, блок 2, с площ от 63,30 квадратни
метра, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 с площ от 4,78 квадратни
метра и 1/34 идеална част от ПИ с идентификатор 10135.2563.363, срещу продажна
цена в размер на 61000 лв. Като условие за извършване на продажбата, преди
изповядване на сделката пред нотариуса, Гецови изискали от продавача да им
предостави в оригинал удостоверение от Службата по вписванията - гр. Варна, от
което да е видно, че имотът предмет на разпоредителната сделка не е обременен с
вещни тежести на трети лица. Така на 20.02.2013г. продавачът Владимир
Трендафилов предоставил Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания
с Изх. № 2067/2013 на Служба по вписванията - Варна, издадено на основание чл.
47 от ПВ във връзка с чл. 48 от ПВ, от което било видно, че по отношение на имота предмет
на покупко - продажбата не са налице вещни тежести. Този документ, представен в
оригинал и на нотариуса извършил сделката бил изрично упоменат в текста на
нотариалния акт под т. 7 от изброените при съставянето на акта документи.
Удостоверението по чл. 47 от ПВ следва да съдържа пълен и
изчерпателен списък на вписванията за имота, в това число и на възбраните, с
които същият е обременен.
На 24.07.2015г. с Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 68, том XLV, дело № 9440/2015г. по описа на Служба по
вписванията - гр. Варна, И. и Т. Гецови продали подробно описания по-горе
недвижим имот ведно със съответните му идеални части от правото на собственост
върху поземления имот в полза на третия ищец - М.Н., срещу продажна цена в
размер на 9500 лв. Съгласно раздел II от нотариалния акт, Гецови запазили
безвъзмездното и пожизнено право на ползване върху жилището. Като условие за извършване на
сделката, купувачът Н. изискала от продавачите да и предоставят доказателства,
за това че имотът предмет на покупко - продажбата не е обременен с вещни
тежести. Гецови представили на Н., по рано издаденото от Служба по вписванията
-Варна, Удостоверение с Изх. № 2067/2013. В допълнение, като доказателство за
необременеността на жилището била извършена и справка по персоналната партида
на И.Т.Г., който фигурирал като единствен собственик в нотариалния акт от
22.03.201 Зг., от нотариуса изповядал сделката, непосредствено преди
прочитането на нотариалния акт на 24.07.2015г. в 12:46 часа. От справката
приложена като заверен препис от нотариуса било видно, че от момента на
придобиване на имота от Гецови до продажбата му, по партидата на продавача била
вписана единствено продажбата от 22.02.2013г.
С Решение от 13.01.2007г. по ГД № 7/2006 на PC - Варна, бил
отхвърлен предявеният от Балуш Георгиев Балушев срещу ЕТ "Ел ес би си
лимитид - Владимир Трандафилов", представляван от собственика Владимир
Емилов Трендафилов иск за заплащане на сумата от 19800 лв,, представляваща сбор
от дължими, но незаплатени трудови възнаграждения за периода от 03.06.2003г. до
05.06.2004г., както и сумата от 6467,85 лв., претендирана като обезщетение за
просрочие върху главницата за периода от м. юни 2003г. до м. декември 2005г.,
като неоснователни.
С Решение 919/02.07.2010 и допълващо Решение №
1469/30.11.2010г., постановени по ВДГ № 411 по описа на Окръжен съд - Варна за
2007г. било отменено решение №137/12.01.2007г. по г.д.№7/2006г. на ВРС, IX
състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Балуш Георгиев Балушев
срещу ЕТ "Ел ес би си лимитид - Владимир Трандафилов", искове за
заплащане на неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор за периода от
03.06.2003г. до 08.04.2004г., до размера на 16717,86 лв., както и за заплащане
на обезщетение за забавено плащане върху главниците до размера на 4421,40 лв.,
дължимо от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи трудовото
възнаграждение, на основание чл.128 от КТ и чл.245 от КТ, като за разликата до претендираните
19 800лв. неизплатени трудови възнаграждения и до 6467,85 лв. обезщетение за
забавено плащане, решението на първоинстанционния съд било потвърдено.
Касационната жалба срещу решенията на ОС - Варна по ВГД №
411/2007г. не била допусната до разглеждане по същество, по съображения
подробно изложени в необжалваемо Определение № 1038/26.09.2011г. постановено по
ГД № 550 по описа на ВСК за 2010г.
По повод частично уважената искова претенция на Балуш
Георгиев Балушев срещу ЕТ "Ел ес би си лимитид - Владимир
Трандафилов", представляван от собственика Владимир Емилов Трендафилов бил
издаден Изпълнителен лист от 26.01.2011 г. по ВГД № 411 по описа на ОС - Варна за 2007г. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано ИД № 20157110400454 по описа на ЧСИ Даниела
Петрова - Янкова вписана в регистъра на КЧСИ под №711.
След успешно проведена
публична продан в периода от 14.10.2018г. до 14.11.2018г., с влязло в законна
сила на 07.03.2019г. Постановление за възлагане на недвижим имот от дата
21.12.2018г. по ИД № 20157110400454 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова,
вписано под акт № 192, том XIX, дело № 790/2019г. на 28.03.2019г. в книгите по
вписванията водени от Служба по вписванията - гр. Варна, имотът предмет на
двете предходни разпоредителни сделки извършени от ищците по настоящото
производство, бил възложен на купувача по публичната продан Кристиян Н. Киров.
Така И. и Т. Гецови, като пожизнени ползватели и М.Н., като
собственик на имота, чиито сделки били извършени след вписване на
обезпечителната възбрана, поради което непротивопоставими на последната, били
съдебно отстранени от процесното жилище. Това се случило след като ищците
положили всички разумни и необходими действия, които се очаква да бъдат
извършени от един предпазлив и осведомен купувач на недвижим имот. Семейство
Гецови взели информирано решение да придобият имота собственост на Владимир Трендафилов,
като се доверили на един официален удостоверителен документ, а именно
издаденото от Служба по вписванията - гр. Варна, Удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания с Изх. № 2067/2013. М.Н. също взела решение за
придобиване на жилището въз основа на удостоверението за имота от 2013г. и след
справка извършена от нотариуса изповядал сделката непосредствено преди
прочитането на нотариалния акт по персоналната партида на И.Г., който фигурира
в нотариален акт № 148 от 2013г. като единствен собственик на имота.
Съгласно чл. 49 от ПВ, когато се констатирало
несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения
и препис, вземало се под внимание това, което било вписано в книгите, но
Агенцията по вписванията отговаря ла за вредите, които произтичали от допуснатите
неточности в тия удостоверения и преписи.
Ищците твърдят, че причинената от ответника на ищците вреда
в резултат на невярното удостоверяване извършено от Агенция по вписванията била
съизмерима със справедливата пазарна цена на имота, от който същите са били
отстранени, определена към датата на влизане в сила на Постановлението за
възлагане по ИД № 20157110400454 на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, а именно:
07.03.2019г. Твърдят, че размерът на вредата, която ищците били претърпели към
въпросната дата възлизал общо в размер на 163 000 лв. От този общ размер на
претърпените вреди, 81 500 лв., представлявали стойността на пожизненото право
на ползване, от което ищците И. и Т. Гецови са били лишени, а 81 500 лв.
представлявали стойността на погасеното право на собственост на М.Н. върху процесния имот, обременено с
правото на ползване на семейство Гецови върху същия. Обезщетението, дължимо на ищците И.
и Т. Гецови се дължало при условията на активна солидарност (солидарност на
кредиторите). Това било така поради неделимостта на съпружеската имуществена
общност, определяна в доктрината и практиката като особена бездялова
съсобственост, при условията на която тези ищци придобили правото на
собственост върху жилището със сделката от 22.02.201 Зг. Именно при условията
на СИО, същите били продали имота на М.Н., като запазили за себе си пожизненото и безвъзмездно право на
ползване върху имота.
Претендират заплащане на обезщетение
за претърпените имуществени вреди.
В срок по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА
е постъпил отговор на исковата молба. Излага становище, че исковата претенция е недопустима, евентуално
неоснователна.
Твърди, че
исковата претенция е заведена срещу ненадлежен ответник. Съдиите по вписванията
в качеството им на длъжностни лица, не били служители на Агенцията по
вписванията, а се назначавали от министъра на правосъдието и извършвали
дейността си под ръководството на председателя на съответния районен съд. Сочи,
че вписването, заличаването, отбелязването (в това число издаването на
удостоверения за вещни тежести) било нотариално охранително гражданско
съдопроизводство, по аргумент на чл. 569 от ГПК, което се извършвало от съдията
по вписванията, който не бил служител на Агенцията по вписванията, като
Агенцията по вписванията (респективно службите по вписванията) били само
администратор на производството, т.е. пренасяли резолюцията на съдията по
вписванията в информационната система. Пасивно отговорен по процесния иск се
явявал съответния съдия по вписванията, който бил издал Удостоверения за вещни
тежести, с изх. № 2067 от 20.02.2013 г.
Твърди, че
иск с правно основание чл. 49 от Правилника по вписванията, вр. с чл. 1, ал. 1
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) бил
недопустим на още едно основание. Не са налице законовите предпоставки за
ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ спрямо
Агенция по вписванията. Твърди, че не били налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не можела да се реализира
отговорността на държавата, в частност на Агенция по вписванията по този ред,
поради което предявеният иск се явявал недопустим, а настоящото съдебно
производство следвало да бъде прекратено. Производството по издаване на справки
и удостоверения било особено охранително производство, което се уреждало от
разпоредбите на ГПК. В допълнение, съдията по вписвания нямал качеството на
административен орган, а бил длъжностно лице, част от органите на съдебната власт.
Съдията по вписванията разпореждал вписването, а техническото действие на
длъжностното лице не представлявали вписване по смисъла на чл. 9 от ПВ.
В
условията на евентуалност твърди, че исковете са неоснователни. Агенция по
вписванията била спазила всички нормативни изисквания относно вписването на
наложеното обезпечение върху недвижимия имот. Съгласно разпоредбата на чл. 23
от Правилника за вписванията /ПВп/ вписването на възбраните се извършва по
разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по
местонахождението на недвижимия имот по реда на чл. 9 от Правилника, т.е.
служителите на Агенция по вписванията извършват само техническите действия по
вписването, а нареждането за това идва от съдия по вписванията.
Вписването
на възбраната, наложена с Обезпечителна заповед от 12.06.2006 г., издадена по
г.д. № 7, по описа на PC-Варна за 2006 г. било извършено по молба на Балуш
Георгиев Балушев, в чиято полза била издадена цитираната заповед. С Молба с вх.
per. № 69 от 10.06.2006 г., постъпила в Агенцията по вписванията, се искало
вписване на обезпечителната заповед и налагане на възбрана на процесния имот,
като било посочено наименованието на фирмата, данъчният номер и номер по
регистър БУЛСТАТ. Съгласно резолюцията на съдията по вписванията възбраната
била вписана по партидата на посоченото в молбата дружество и било извършено
уведомяване на ответника.
Удостоверение
№ 2067 от 20.02.2013 г., издадено на основание чл. 47, във вр. с чл. 48 от ПВп,
било извършено в изпълнение на резолюцията на съдия по вписванията по заявление
с вх. per. № в АВ 2067 от 19.02.2019 г. В заявлението като собственик на имота
бил посочен Владимир Емилов Трендафилов, с ЕГН: **********, поради което
проверката била извършена по партидата на посочения в заявлението собственик.
Удостоверението било издадено в съответствие с резолюция на съдия по
вписванията.
В
допълнение до 19.01.2009г. и въвеждането на новата електронна система за
вписване - „Интегрирана информационна система за кадастър и имотен
регистър" - „ИИСКИР" вписването на подлежащи на вписване актове в
Службата по вписванията /СВ/ - гр. Варна се извършвало по програмен продукт на районите
съдилища. Предходният програмен продукт бил с по-ограничени възможности, поради
което базата данни съдържаща се към тогавашния момент била по-малка. От 2009 г.
се ползвал програмен продукт ИКАР, който бил подготвен да реализира реален
имотен регистър, като целта била да се премине от персонални поименни партиди
към имотни партиди, които да отразяват историята на имота. Към настоящия момент
все още вписванията, отбелязванията и заличаванията се извършвали по
персоналната система или чрез персонални партиди. Програма ИКАР, позволявала
обединяването на отделни идентични или сходни записи за имоти, с този по
подлежащия на вписване акт или т.нар. „файлови партиди" или „предварителни
имотни партиди" и предполагали служителят да констатира, че в описаните
съществуващите записи имоти са идентични с имота, индивидуализиран в текущия
акт, чието вписване е разпоредено от съдията по вписванията.
Използваната
програма към 2006г. в СВ - гр. Варна не е позволявала създаването и
обединяването на записи по персонални партиди в една персонална партида,
какъвто бил настоящия случай, а именно на физическо лице и едноличен търговец
(ЕТ). В програмния продукт, вписванията по отношение на едноличните търговци се
извършвали по персоналната партида на едноличния търговец, а не по персоналната
партида на физическото лице собственик на едноличен търговец, като в програмния
продукт ИКАР едноличният търговец бил в модул юридическо лице, а не физическо
лице.
Този начин на запис в
електронните системи бил отражение на българското законодателство. Електронните
програми се създавали според определените в закона норми и специфики.
Едноличният търговец се явявал специфичен субект в правния мир. Законодателят
не бил предвидил изрична разпоредба по отношение на вписването по партидата на
субект, който бил едноличен търговец. В ПВп, в ЗКИР и в ГПК не било предвидено
вписването да се извършва и по двете персонални партиди, поради което в
програмния продукт нямало предвидена такава опция.
На
16.06.2006г. след разпореждане на съдията по вписванията било извършено
вписване на процесната обезпечителна заповед. Вписването било нанесено по
персоналната партида на ЕТ „Ел Си Би Си Лимитед - Владимир Трендафилов". В
самата молба за вписване на обезпечителната заповед било поискано да се впише
обезпечението по партидата на ЕТ „Ел Си Би Си Лимитед - Владимир
Трендафилов". На основание чл. 82, ал. 1, от Закона за кадастъра и имотния
регистър (ЗКИР), съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването,
след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената
от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или
прекратява вещното право. Разпореждането от страна на съдия по вписванията било
да се впише по партидата на едноличния търговец, тъй като към 2006 г. имотни
партиди не съществували. В тази връзка, служителите в Службата по вписвания -
Варна били изпълнили даденото от съдията по вписванията разпореждане, което те
не могли да откажат да изпълнят, по аргумент на 82, ал. 1 от ЗКИР, вр. с чл. 23
и сл., вр. с чл. 9 от ПВп.
В допълнение, всички
вписвания със страна едноличен търговец се въвеждали само по БУЛСТАТ, поради
техническите параметри на програмата и невъзможността данните да се обединят с
партидата на физическото лице. Следвало да се има предвид, че и в настоящия
програмен продукт едноличния търговец се вписвал в модул юридически лица, а не
физически лица.
В случая
при процесното Удостоверение № 2067/20.02.2013г., проверката била извършена по
партидата на посоченото от заявителя лице - физическо лице, а именно Владимир
Емилов Трендафилов с ЕГН **********. В Заявление № 2067 от 19.02.2013 г. за
издаване на удостоверение за вещни тежести, подадено от адв. Николай Бранимиров
Балачев били посочени единствено данните на физическо лице - Владимир Емилов
Трендафилов с ЕГН **********, като не били посочени данни на едноличния
търговец като наименование и БУЛСТАТ. Проверката предвидена в чл. 39 от ПВп.
била извършена съгласно разпоредбата по персоналната партида на физическото
лице въз основа на заявени данни и съответно не можело да бъде извършена по
персоналната партида на едноличния търговец, по която била вписана
обезпечителната заповед, тъй като не била заявена.
Следвало
да се отбележи, че при „мигрирането", данните от предходния програмен
продукт в ИКАР не се структурирали по определените полета, а се „мигрират"
в „забележка" като запис. Търсенето, каквото към настоящия момент се
извършвало, с използването на нанесената информация в помощните партиди за
отделните имоти, създавани от 2014 г. с изменение на правилника и новия чл.ЗЗб,
не можело да бъде извършено. Няма връзка между вписаните актове, каквато към
момента можело да бъде създавана, поради което единственият критерий бил
заявените данни в подаденото заявление.
Твърди, че
при извършване на продажба на 22.02.2013 г. на процесния имот -Апартамент №
С-15 с площ от 63.30 кв. м. на ет. 4, ведно с изба № 7 с площ от 4.78 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, м. „Свети Никола" № 91, бл. 2, УПИ XXXIX- 2106,
кв. 50, страните не били положили необходимата дължима грижа, изразяваща се в
представяне на актуално удостоверение за вещни тежести. Удостоверението за имот
отразявало всички вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права към
момента на изготвянето му, но не и за по-късен момент. Същото било издадено на
20.02.2013 г., а сделката била изповядана на 22.02.2013 г. поради което
ищцовата стана не можела да черпи права от собственото си противоправно
поведение.
Твърди, че
претендираната сума от 163 000 се явявала неоснователна и недоказана и
прекомерна, тъй като липсвали доказателства за каквито и да е реално претърпени
материални вреди. Претендиралото имуществено обезщетение надвишавало в пъти цената
на имота, видно от представените по делото нотариални актове. В Нотариален акт
№ 39, том № I, per. № 1210, дело № 39 от 2013 г. за покупко-продажба между
Владимир Емилов Трендафилов и И.Т.Г.,
като цена на процесния имот била посочена сумата от 62 043, 90 лв. А, И.Т.Г. и Т.П.Г. продават същия имот на М.Н.Н.,
за цена от 9 500 лв, видно от Нотариален акт за покупко-продажба № 56, том ,
per. 6381, дело № 446 от 2015 г.
Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ОТВЕТНИКА
Предявени са от ИЩЦИТЕ: 1/ И.Т.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; 2/ Т.П.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и 3/ М.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу ОТВЕТНИКА: Агенция по Вписванията, БУЛСТАТ
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Елисавета Багряна“
20, представлявана от изпълнителния директор Габриела Козарева, субективно
съединени искове с правно основание чл.49
вр. чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на И.Т.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Т.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, при условията на активна солидарност сумата от 81 500 лв. /осемдесет и една
хиляди и петстотин лева/, представляващи
обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, поради невярно
удостоверяване в удостоверение с изх. No 2067 / 2013г. на Службата по вписванията – гр. Варна, равняващи се на стойността на
изгубеното от тях вследствие на евикция пожизнено вещно право на ползване върху
жилище в гр. Варна с кадастрален идентификатор 10135.2563.363.2.15, заедно с прилежащото
му избено помещение, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението, както и да
бъде осъден да заплати на М.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
81 500 лв. /осемдесет и една хиляди и петстотин лева/,
представляващи обезщетение за претърпените
от нея имуществени вреди, поради невярно удостоверяване в удостоверение с изх. No 2067 /
2013г. на Службата по вписванията – гр. Варна, равняващи се на стойността на изгубеното от
нея право на собственост върху жилище в гр. Варна с кадастрален идентификатор
10135.2563.363.2.15, заедно с прилежащото му избено помещение, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест
на всяка от страните по делото е да установи фактите, на които основава своите искания и възражения,
т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
В тежест
на всеки един от ищците е да установи в
условията на пълно и главно доказване всички предпоставки от фактическия състав
на непозволеното увреждане: деянието, което
може да се изразява в действия
или бездействия; противоправност на деянието, вреда / в посочените размери/, причинна връзка между деянието и вредата,
вредата да е причинена в следствие на неизпълнение /с действия или бездействие/
на задължение, вменено по закон на ответника, както и вина на
извършителите, като последната се предполага до доказване
на противното.
В тежест
на ответника е да установи фактите
по възраженията си, от които черпи изгодни
за себе си последици. Ответникът следва да установи, че е положил необходимата
грижа и е изпълнил задълженията си, както и да установи, че действително
ищцовата страна не е положила необходимата грижа.
ПО ДОПУСКАНЕ НА
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба писмени
документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК, както и изисканото
по рамките на производството пред Административен съд – Варна копие на 2 бр.
изпълнителен лист и обезпечителна заповед от ЧСИ Данова – л. 108 – 110 от
делото.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените с отговора на исковата
молба писмени документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ на
СЪДЕБНО-ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА,
със задача на вещото лице след запознаване с материалите по делото и след като извърши оглед на имота, да даде заключение
на следните въпроси:
1/ Каква е пазарната стойност на недвижим имот, представляващ
ЖИЛИЩЕ № С-15, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2563.363.2.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Варна, община Варна, Област Варненска, с административен адрес: гр. Варна,
местност „Свети Никола" № 91, блок 2, с площ от 63,30 квадратни метра,
състоящо се от входно антре, баня, тоалет, една стая, дневна - трапезария с
кухненски бокс и балкон, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 7 с площ
от 4,78 квадратни метра и 1/34 идеална част от ПИ с идентификатор
10135.2563.363, към 07.03.2019г. , като изрично посочи каква част от така
определената пазарна оценка представлява стойността на пожизненото ограничено
вещно право на ползване върху процесния имот учредено в полза на И. и Т. Гецови
и каква част от пазарната оценка на имота представлява стойността на правото на
собственост на М.Н. върху същия имот, обременено с вещното право на ползване на
И. и Т. Гецови към 07.03.2019г.
2/ В случай, че стойността на вещните права на ищците не може
да бъде определена като част от пазарната оценка на имота, вещото лице да даде
отделни оценки за стойностите на учредено в полза на И. и Т. Гецови пожизнено
ограничено вещно право на ползване и оценка на правото на собственост на М.Н.
върху същия имот, обременено с вещното право на ползване на И. и Т. Гецови към
07.03.2019г.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит
за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 250
/двеста и петдесет/ лева, платими
от ищците в тридневен срок от получаване на настоящото
определение, като в същия срок представят доказателства за извършеното плащане.
НАЗНАЧАВА на
основание чл.195, ал.1 ГПК в качеството на вещо лице по изпълнение на
поставената задача Живка Недева Бонева, което да бъде
уведомено за изготвяне на експертизата. УКАЗВА на вещото
лице задължението да информира
съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в
случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест
или друга обективна причина или в определения срок, както и да представи
заключението си най-малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на
основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 ГПК, както и отговорността, която носи по
чл. 86 ГПК. УКАЗВА на вещото
лице, че за определяне на окончателен размер на
възнаграждението, е необходимо да представят към
заключението си справка – декларация, съгласно чл.23,
ал. 2 и чл.26, ал. 1
от Наредба №2/29.05.2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към
постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното
производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна
такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към
МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може
да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да
приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез
медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се
обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052
62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на спогодба следва да уведомят
съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания отговор на исковата молба – на ищеца по
делото, с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за
утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: