№ 104
гр. Видин, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.
СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на деветнадесети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ
при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА
като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно
дело № 20251300200232 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции,
издадено и изпратено от Областно управление Леобен /Bezirkshauptmannschaft Leoben,
adresse Peter Tunner Straße 6, 8700 Leoben/, Република Австрия, за признаване и изпълнение
на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № BH LN
/611230042103/21, на Областно управление Леобен /Bezirkshauptmannschaft Leoben, adresse
Peter Tunner Straße 6, 8700 Leoben/, Република Австрия, постановено на 15.07.2024г., влязло
в сила на 19.09.2024г., с което на В. Л. В., роден на ******г. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес- село А., област Видин, ул. „*****“ №*****, е наложена финансова санкция
в размер на 120 евро.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на
Видинската окръжна прокуратура, моли, чуждото решението да бъде признато и да бъде
допуснато неговото изпълнение.
В съдебното заседание засегнатото лице В. Л. В. заяви, че не оспорва искането на
издаващата държава.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция,
1
визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, както и с
приложените по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане
на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз –Република Австрия и се
отнася за деяние, което представлява нарушение на разпоредбите за движение по пътищата,
по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се
изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно
или повече от следните престъпления или административни нарушения според
законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1
ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата,
включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на
моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари ".
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., постоянен и настоящ адрес на
засегнатото лице В. Л. В., роден на ******г. с ЕГН **********, е село А., област Видин, ул.
„*****“ №*****. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на
Видинска област /съдебен район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е
компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение
визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват
данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно
наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава
2
решението. Решението е влязло в сила. Видно от представеното удостоверение, решението е
на несъдебен орган за действие, което съгласно законодателството на издаващата държава се
преследва като правонарушение. Засегнатото лице е имало възможността да отнесе въпроса
до съд по наказателни дела. Видно от представеното удостоверение, производството е било
писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението
и за сроковете на обжалване. Решението е било връчено на засегнатото лице на 15.07.2024г.
и то е било уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, като лицето не е
поискало повторно разглеждане или обжалване в регламентирания срок. Към
удостоверението е приложено уведомление до засегнатото лице, в превод на български език,
за извършеното нарушение и наложената санкция.
Представеното удостоверение, ведно с приложението към него, е пълно и визира
конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени
в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като
наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/ съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16,
ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове по курса
на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е
постановено на 15.07.2024г. Служебно известно е, че на тази дата курсът на Българската
народна банка е 1.9558 лева за 1 евро, следователно, равностойността на 120 евро в
български лева е 234,69 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр.
чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕИЕ на решение № BH LN /611230042103/21, на
Областно управление Леобен /Bezirkshauptmannschaft Leoben, adresse Peter Tunner Straße 6,
8700 Leoben/, Република Австрия, постановено на 15.07.2024г., влязло в сила на 19.09.2024г.,
с което на В. Л. В., роден на ******г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- село
А., област Видин, ул. „*****“ №*****, е наложена финансова санкция в размер на 120 евро,
която сума в български лева е 234,69 лева.
Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната
агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
3
изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото
решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4