Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 30.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на втори юли две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 260 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.127, ал.2, вр.
с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК, предявен от П.С.К. ЕГН:********** ***
чрез адв. И.Д. против С.Д.М., ЕГН: ********** ***.
Ищецът твърди, че с ответницата имали сключен граждански брак, който бил
прекратен с развод – Решение №399/01.11.2018 г. по гр. д. №572/2018 г. по описа
на РС К., потвърдено с Решение №225 по в. гр. д. №2841/18г. на О. с. – П..
От брака си имали родено дете – малолетната Д. П. К., ЕГН: **********,
като упражняването на родителските права след развода били предоставени на
майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до
17.00 ч. на неделния ден, с приспиване, както и тридесет дни през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, което свиждане да се
осъществява в дома на бащата, както и да заплаща месечна издръжка на детето
чрез неговата майка в размер на 140 лв., считано от 12.04.2018 г. до настъпване
на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Твърди, че през април 2018 г. ответницата, негова съпруга към онзи
момент и майка на децата им, напуснала дома им в гр. К., като взела със себе си
малката им дъщеря Д. и се преместила в дома на родителите си в гр. К.. Ищецът и
голямата им дъщеря С. останали да живеят в семейното жилище, също в гр. К..
Ответницата и детето Д. прекарали няколко седмици там, през което време детето
често идвало при баща си и кака си, непрекъснато ги питало защо трябва да ходи
другаде, а не да си стои у дома и не може ли да остане тук и защо не може да
живеят заедно. На ищеца му било трудно да ѝ обясни, че така се налага и с
майка ѝ няма да продължават да живеят на едно място. Освен при идванията
си, детето го търсело по телефона, като непрекъснато и отново му поставяло
същите въпроси. Това наложило ищецът да потърси съдействие от ДСП – К. и след
среща на служители с родителите, съпругата му предложила детето да се върне при
тях със сестра ѝ, в дома им до решаване на спора пред съда, относно
упражняването на родителските права, които и двамата искали. През това време
ответницата осъществявала редовни контакти с детето, а междувременно се
преместила и заживяла на квартира в гр. С., където Д. започнала да ходи, дори
да остава с приспиване. Това продължило няколко месеца, до постановяване на
решението на РС Карлово през месец ноември 2018 г., когато съдът предоставил на
ответницата родителските права по отношение на Д. и детето се преместило да
живее в квартирата на майка си в гр. С..
Ищецът твърди, че при всяка тяхна среща въпросите на Д. към него били
същите – защо не може да си е вкъщи, защо кака ѝ е тук, а тя трябва да
ходи да спи на друго място, да пътува до друг град, тъй като продължавала да
посещава училището си в К.. В края на месец февруари 2019 г. О. с. – П.
потвърдил решението на първоинстанционния съд и макар да подлежало на
касационно обжалване, ищецът преценил, че няма да се възползва, след което то
влязло в сила в края на месец март 2019 г.
През месец май 2019 г., обаче, детето казало на баща си, че вече живеят
на друго място в гр. С., не на квартира, а заедно с приятеля на майка ѝ и
неговите родители и вече трябвало да я взима и връща там.
От момента, в който детето Д. започнало да живее с майка си, ищецът
твърди, че осъществявал пълноценни контакти с него, като стриктно спазвал
определения от съда режим на лични отношения. Той и двете му дъщери очаквали с
нетърпение времето, през което ще бъдат заедно. Ходели на различни места или
просто си стояли вкъщи, готвели заедно, непрекъснато разговаряли или просто се
забавлявали. Д. се срещала и си играела с деца от приятелския кръг, който има в
К.. Споделяла, че няма приятели на мястото, където живее и контактувала само с
едно дете, което познавала от по-рано, тъй като било на приятелско семейство,
но не се виждали често. Не се чувствала добре и трудно свиквала в новото
училище в гр. С., което започнала да посещава в началото на тази учебна година.
Твърдяла, че не ѝ харесва, както и че там децата ѝ са просто
съученици и няма приятели сред тях. Казвала, че има проблеми и с учебния процес
и това ищецът констатирал по търсената от нея помощ от кака ѝ, за да
ѝ помага по различни предмети.
В момента, в който баща ѝ трябвало да я връща в неделния ден
обратно, Д. започвала да го умолява „тате, направи нещо, да си остана тук при
вас, не искам да ходя там“ и като започнел да ѝ обяснява, че трябва да
отиде, тя се затваряла в себе си, жизнеността и настроението ѝ изчезвали
и през целия път от К. до С. просто мълчала в колата. Това се повтаряло всеки
път. Ищецът забелязвал промяна в поведението ѝ не само в този момент, а
като цяло. Започнала да изпитва страх от това да отиде сама в другата стая,
била напрегната на моменти. При опитите на ищеца да разбере какво ѝ е, му
отговаряла с въпрос – можела ли да направи нещо, за да остане при него и да не
я връща там. Казвала също, че в предното жилище, в квартирата, било по-хубаво
от мястото, където живее сега. От малкото което споделяла разбирал, че се
чувствала некомфортно и неуютно в новия си дом, разказвала, че като се прибере
от училище в къщата понякога били бабата и дядото, както наричала родителите на
приятеля на майка си, понякога само единия от тях, но нямало значение, защото
тя не отивала при тях, а била сама в друга стая.
Всеки ден, когато не били заедно, детето му звъняло по телефона
най-малко два пъти, задължително сутрин, когато е пристигнала в училище, след това
когато тръгвала да се прибира. През останалото време го търсела само, когато
била сама, а в момент, в който майка ѝ влизала при нея, ищецът я чувал да
ѝ казва, че той я бил потърсил и бързала да затвори. Питал я защо се
крие, че разговаря с него, а тя му казвала, че се притеснява, че майка ѝ
ще ѝ вземе телефона, за да не я притеснява баща ѝ, а тя искала да
се чуват. От детето разбрал, че това било някакъв вид наказание, но очевидно
пораждало у него само форма на страх.
В края на лятото на 2019 г. Д. споделила с баща си, че по някаква
програма ходела на психолог и той веднага потърсил контакт с него, за да
разбере какво е състоянието на детето. Психологът обяснил, че детето имало
изключително ниско самочувствие и трябвало да се работи по този въпрос. Казал,
че Д. изпитвала притеснение и от това, че е пълна, както и че майка ѝ често
ѝ казвала, че като е дебела, никой нямало да я харесва. Психологът
разпитал и бащата какви са отношенията им, тъй като детето било споделило, че
„тати няма да се откаже от мен“. Посъветвал го внимателно да разговаря с детето
в посока повишаване на личната ѝ самооценка.
В началото ищецът си мислел, че промяната в поведението на дъщеря му било
нещо естествено и преходно и съответно с времето щяла да го преодолее, но не
ставало така, напротив, проблемите на детето се задълбочавали. Вече почти десет
месеца в тази среда, от разговорите му с нея, ищецът разбрал, че Д. не била
установила някаква връзка с човека, който живеел с майка ѝ и в чийто дом
пребивавали, както и с неговите близки, които живеели там. Като я попитал за
отношенията им, тя избягвала да говори за него и дори да го споменава по име.
Само на няколко пъти му направило впечатление, че когато тя споделяла, че е
направила някаква беля вкъщи, приятелят на майка ѝ бил казвал „малко са
те били тебе“ и че не се държал добре с нея. При тези откровения ищецът ѝ
обяснявал, че трябва да се съобразява с правилата в този дом и да слуша, а тя
му отговаряла, че те без друго знаели всичко което върши, защото в нейната стая
имало камери и винаги майка ѝ и чичо П. знаели какво прави и за това
стояла там послушна. На въпроса откъде знае за тези камери, отговорът бил „чичо
П. ми каза така“.
Ищецът твърди, че никога не бил настройвал детето по никакъв начин срещу
майка ѝ и човека до нея, но в края на месец януари отново се притеснил от
неадекватна реакция. На 18.01.2020 г. прибрал Д. вкъщи в К. и още с
пристигането тя извадила лекарства, които майка ѝ изпратила. Видял, че
има капки за нос и против висока температура и започнал два дни да следя
състоянието ѝ. Тя действително имала лека кашлица, но и през двата дни
нямала висока температура. В неделя я върнал в гр. С., като на следващата
сутрин се изненадал, че дъщеря му му звъни още в 5.30 ч. сутринта, за да каже,
че ѝ е лошо. Ищецът отвърнал, че след малко майка ѝ ще стане за
работа и веднага да ѝ каже, че ѝ е зле, за да я заведе на лекар. В
10 ч. получил ново обаждане от детето със същите оплаквания, като му казало, че
е ходила до болницата с чичо ѝ П., но не влезли при лекар, защото имало
много хора и той я прибрал вкъщи. Детето започнало да звъни на ищеца буквално
през няколко минути, при което той ѝ казал да си легне, а тя отговорила,
че има поставени задачи, които да върши вкъщи и не можела да легне. Чувал я, че
много кашля, а тя имала астма. Ищецът ѝ казал да помоли чичо си П. да
излезе за малко навън на чист въздух навън, но тя отговорила, че не може да му
каже. Посъветвал я тогава да отвори малко прозореца, като при поредното си
обаждане му съобщила, че е отворила прозореца, но чичо ѝ П. влязъл и като
видял, ѝ се скарал и го затворил. При всяко едно от обажданията Д.
казвала на баща си „направи нещо“. Единственото, което преценил, че може да
направи, след като не контактувал с този човек, при който се намирало детето
му, било да потърси съдействие от „закрила на детето“ и едва след тяхната
намеса, Д. била заведена на лекар. От думите на детето не разбрал точно какво е
казал лекаря, но пък споделила, че майка ѝ е поръчала да му каже да не
прави глупости.
Ищецът не познавал нито един от тези хора, в чийто дом дъщеря му живеела
и не искал да казва каквото и да било против тях, напротив – при повдигане на
разговор за условията в които сега живее, той съветвал детето си, че трябва да
е послушна, да се държи добре но не можел като родител да пренебрегне
състоянието ѝ, страха в който живеела и притесненията, които преживявала
и споделя с него. Д. безспорно била най-потърпевша от преживяната раздяла между
родителите ѝ и тя понесла най-голямата травма, като ѝ се наложило
да се откъсне от спокойствието и сигурността на дома си, да се премести в
непозната за нея среда, в чужд за нея град и сред непознати ѝ до момента
хора. Естествено било ищецът като родител да се вълнува къде и как живее детето
му и да спре безпокойството и страха, които изпитвала.
Във всичко това не виждала някакви действия от страна на майка ѝ,
с които да помогне за адаптиране на детето в новите условия, да намери начин да
я предразположи, да ѝ възстанови сигурността и уюта, на които дъщеря им
била свикнала. Очевидно ответницата се опитвала да я накара да спазва правилата
на новия дом и на хората в него, без да вземе под внимание, случващото се в
психиката на дъщеря им.
С оглед на горното, ищецът счита, че детето Д. живеело в рискова среда,
като не получавала нужните грижи за правилното си психическо, физическо,
социално и емоционално развитие. Детето живеело в страх, било потиснато и
неспокойно и тази рязка и драстична промяна влияела негативно на неукрепналата
му психика. Тези промени оставали незабелязани от нейната майка, което било
равносилно на липса на грижа от нейна страна.
Освен, казаното дотук, за да присъди на майката упражняването на
родителските права по отношение на Д., Р. с. – К. взел предвид, а и ОС П. – също,
обстоятелството, че в помощ за отглеждане на детето били баба му и дядо му, по
майчина линия. Т. е. съдът приемал за факт помощта, която бившата му съпруга
получавала при отглеждането на детето от трети лица – нейните родители. Ищецът
по никакъв начин не можел да отрече помощта на родителите на съпругата си,
която им оказвали. Още по време на съвместното им съжителство и им помагали
като я гледали след градина или училище, докато родителите ѝ е се
приберат от работа, както и за краткото време, през което Д. и майка ѝ
останали в дома им, но всичко това се случвало на територията на гр. К.. Това
обстоятелство вече не било налице, тъй като детето не живеело с майка си в гр.
К. в дома на баба си и дядо си, не живеело и в квартирата, наета от майка
ѝ в гр. С., а в друг дом, в съвършено друга среда с непознати и чужди за
нея хора, които приемало само като присъствие.
С оглед на горното ищецът счита, че са налице предвидените в закона
основания за изменение на мерките, взети по гр.д. №572/2018 г. по описа на РС К..
Ищецът счита, че притежавал и доказал качествата си на родител, грижейки
се за голямата им дъщеря, която по свое желание не последвала майка си и
останала при него. Същата вече била пълнолетна и усилено се подготвяла, за да
стане студентка. Тя също изразявала подкрепата си и в намерението на ищеца да
поиска родителските права и да поеме
преките грижи върху сестра ѝ. Двете имали изградена много силна връзка.
Чували се непрекъснато по телефона, споделяли си и били щастливи, когато са
заедно.
Ищецът твърди, че работел във военно формирование 34750 - гр. К. като
готвач и имал добри доходи. Работното му време приключвало в 16.00 ч., което
щяло да му даде възможност спокойно да посреща детето от училище и да го
прибира в дома им. Живеел в бившето им семейно жилище, което представлявало
къща с дворно място, където детето си имало още от рождението му създадени
условия за нормално развитие и живот.
Предвид изложеното за него бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да измени определените
с Решение №399/01.11.2018 г. по гр. д. №572/2018 г. по описа на РС К. мерки, в
частта относно упражняване на родителските права, местоживеене, режим на лични
отношения и издръжка на малолетното им дете Д. П. К., ЕГН **********, като:
- предостави родителските права на ищеца и постанови детето да живее при
баща си;
- определи по-широк режим на лични отношения на майката С.Д.М. с детето
Д. П. К.;
- осъди С.Д.М. да заплаща на
малолетното дете Д. П. К. чрез ищеца в качеството му на негов баща и законен
представител, месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на
влизане на решението по настоящото производство до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от
датата на падежа ѝ до пълното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответницата, представлявана от адв. Р. Г., оспорва иска. Твърди, че не
са налице никакви изменения в обстоятелствата след постановяване на в Решение
№399/01.11.2018 г. по гр. д. №572/2018 г. по описа на РС К.. В исковата молба
се съдържали неверни твърдения. Бащата манипулирал детето и го разстройвал.
Моли съда да отхвърли иска и да ѝ присъди разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се
установява от представените удостоверения за раждане, че са родители на
малолетното дете Д.
П. К., ЕГН: **********, родена на *** г., както и на пълнолетната С. П. К.,
ЕГН: **********.
Безспорно е също така, че с Решение
№399/01.11.2018 г. по гр. д. №572/2018 г. по описа на РС К., потвърдено с
Решение №225 по в. гр. д. №2841/18г. на О. с. – П. гражданският брак между
страните е прекратен, като след развода родителските права по отношение на Д. П.
К. са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични
отношения, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден, с приспиване, както и тридесет
дни през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, което
свиждане да се осъществява в дома на бащата. Със съдебното решение бащата е
осъден да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговата майка в размер на
140 лева, считано от 12.04.2018 г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване. Родителските права по отношение на
ненавършилата към онзи момент пълнолетие С. П. К. са предоставени на бащата, на
майката е определен режим на лични контакти с дъщеря ѝ и е осъдена да
ѝ заплаща издръжка чрез баща ѝ в размер на 180 лева.
От представената служебна
бележка № УР-08-581-22/27.08.2019 г. на
ПГ по туризъм „П.. д-р А. З.“ – гр. П. е видно, че С. К. е редовна ученичка в
12а клас през учебната 2019/2020 г.
От представената служебна
бележка с изх. № 676-3-49/04.02.2020 г. се установява, че П.С.К. е военнослужещ
във ВФ 34750 – К., като за периода 01.08.2019 г. – 01.01.2020 г., включително,
е получил нетно възнаграждение в размер на общо 8297.27 лева или средно по 1382.87
лева месечно.
Представени са с исковата молба
медицински документи – Карта за периодичен медицински преглед от ВМА на ищеца,
както и амбулаторен лист от диспансерен преглед на детето Д. К., проведен на
08.05.2012 г. Видно е, че малолетната е с основна диагноза „Н. а.“
От представената служебна
бележка с изх. № 676-009-037/13.03.2020 г. се установява, че ответницата С.М.
също е е в. във ВФ 34750 – К., като за периода 01.09.2019 г. – 01.02.2020 г.,
включително, е получила нетно възнаграждение в размер на общо 4781.27 лева или
средно по 796.87 лева месечно.
По делото е изготвен социален
доклад на Д. „С. п.” – гр. К., от който се установява, че малолетната Д. се
отглежда от майка си и съжителстващото с нея лице, които полагат адекватни грижи
и задоволяват всички потребности на детето. Живеят в апартамент в гр. С.,
собственост на съжителстващото лице, който се състои от две спални, хол, детска
стая, която се ползва от Д., кухня, баня и тоалетна. Жилището на бащата представлява
къща в гр. К., негова собственост, състояща се от хол, кухня, детска стая, баня
и тоалетна.
Условията и в двете жилища са
подходящи за отглеждането на детето, като на малолетната е осигурена собствена
стая и на двете места, с необходимото обзавеждане. Д. е изградила приятелски
кръг, не е социално изолирана. Силно привързана е към баба си и дядо си по
майчина линия и ги посещава няколко пъти в седмицата. С баба си по бащина линия
поддържа по-редки контакти, тъй като същата не живее на територията на община К..
Детето Д. успешно е завършило
четвърти клас на СУ „И. В.“ – гр. С. – с отличен успех по сведения на майка
ѝ. Бащата не е запознат в детайли с обучението на детето.
В социалния доклад е посочено,
че детето е много привързано и към двамата си родители, които обаче са в силно
влошени отношения, трудно контактуват помежду си и не са единодушни по
въпросите, касаещи отглеждането на дъщеря им.
Изслушани лично в съдебно
заседание по реда на чл.59, ал.6 от СК, всеки от двамата родители заявява
категорично желанието си да упражнява родителските права по отношение на
малолетната Д..
Бащата П.К. твърди, че в дома на
майката дето не се отглежда и не се възпитава правилно. При него щяло да се
чувства по-добре и да му се обръща повече внимание. Там щяла да бъде и
по-голямата му сестра С., която да ѝ бъде опора и да ѝ помага в
училище. Майката не била достатъчно отговорен родител и позволявала детето да
се вози в автомобили, управлявани от шофьори в нетрезво състояние.
Майката С.М. настоява детето да
продължи да живее с нея, тъй като била по-отговорен родител от бащата. За него
най-важното било детето да се храни и да си почива, а при майка си Д. щяла и да
учи.
Изслушана лично в съдебно
заседание по реда на чл.15 от ЗЗДетето малолетната Д. К. заявява, че обича и
двамата си родители и не може да посочи при кого от тях желае да живее.
Родителите ѝ били разделени, като тя живеела с майка си в гр. С., а баща
ѝ живеел със сестра ѝ С. в гр. К.. В апартамента в гр. С. живеели
заедно с П. – приятелят на майка ѝ, и с неговите родители. П. понякога
ѝ се карал, когато направела пакост, но това било за нейно добро. Всички
се държали добре с нея и се чувствала добре там. Имала много приятели – както в
училището в гр. С., така и в квартала, където живеели, а и в К. при баща
ѝ. Сестра ѝ щяла да учи в гр. С., тъй като завършила училище и
имала намерение да бъде студентка там. С баща си се виждала често. Всичко било
наред както при него, така и при майка ѝ.
От показанията на свидетелката С.
П. К. се установява, че е дъщеря на страните по делото. В момента живеела с
баща си в гр. К., а майка ѝ била с друг мъж в гр. С., където живеела и
по-малката ѝ сестра Д.. Свидетелката смятала да се яви на
кандидатстудентски изпити и от есента да учи висше образование. Със сестра си
се виждали всеки първи и трети уикенд от месеца, когато тя идвала при тях в
определения от съда режим на лични контакти. Д. споделяла, че не се държали добре
с нея в С.. Искала да остане в К., оплаквала се. За съжителстващото с майка им
лице не казвала нищо – нито добро, нито лошо. Често се обаждала по телефона
разплакана и разстроена.
От показанията на свидетеля П.Ч.Д.
се установява, че живее на съпружески начала със С.М. от около две години и
половина. Живеели в собствения му шестстаен апартамент в гр. С., който бил
около 120 кв. м., заедно с дъщерята на ответницата Д. и родителите на свидетеля
– баща му на 63 г. и майка му на 58 г. Познавал бащата на Д., но нямал никакъв
контакт с него. Д. се чувствала много добре в апартамента в С., там била като у
дома си. Имала много приятели, с които излизала да си играе. Успехът ѝ в
училище бил 5.50, а докато учела в К. – около 4. На родителските срещи ходела
майка ѝ. Преди време се наложило Д. да посещава психолог. Вината била на
баща ѝ, който я манипулирал и разстройвал. Говорел ѝ, че като се
родяло детето (ответницата била бременна от свидетеля), щели да я изоставят на улицата, свидетелят
щял да се напие и да я бие. След разговори с баща си малолетната винаги била
разстроена и разплакана. Преди настоящото дело ѝ казал, че ако не говори
каквото трябва в съда, щял да ѝ се разсърди и няма да я взема повече.
Подобен разговор провела по телефона и с баба си по бащина линия, която заявила
на детето, че ако не говори каквото са ѝ казали, баща ѝ щял да се
разболее и да умре. След разговорите с баща си и баба си Д. била силно
разстроена и цяла нощ не могли да я успокоят. Според свидетеля, ако бащата бил
толкова загрижен за детето си, нямало да го тормози така.
При така установената фактическа
обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи
от правна страна:
Предявени обективно съединени искове
с правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК за
изменение на определените с Решение №399/01.11.2018 г. по гр. д. №572/2018 г.
по описа на РС Карлово мерки, в частта относно упражняване на родителските
права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на малолетното дете Д.
П. К..
Единствената предпоставка,
установена от закона, въз основа на която е допустима промяна на постановена
вече мярка за упражняване на родителски права,
е изменение на обстоятелствата, които са довели до налагането ѝ.
Настоящия съдебен състав при обосноваване на своите изводи се съобрази с
разрешенията, дадени в Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, които
са актуални и при СК от 2009 година и са задължителни за съдилищата. Съгласно
дадените там задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под
„изменение на обстоятелствата“ се разбират, както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за
отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило
положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да
обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда
изключително от интересите на детето. В тази връзка следва да се обсъдят
родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, тяхното и
на децата поведение, желанието на децата и на родителите относно упражняването
на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, социалната
среда, в която живеят децата след решението, жилищните, битовите и материалните
условия и т. н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от
тези обстоятелства се отразяват, и по какъв начин на положението на детето и на
ефикасността на мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от
01.11.2013 г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В процесния случай след преценка
на събраните по делото доказателства и при преценка най – добрия интерес на
детето, съдът намира, че не е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на
чл. 59, ал.9 СК, налагаща изменение на постановените мерки.
Съдът кредитира отчасти
показанията на разпитаните свидетели, като отчита пристрастността и
предубедеността на всеки от тях, доколкото са близки или роднини на страните по
делото и произхождащите от това противоречия в изнесените от тях факти и
обстоятелства.
От писмените и гласните
доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира, че детето Д. К. трябва да живее при майка си, съответно родителските
права следва да продължат да се упражняват от нея.
За да достигне до този извод
съдът оценява фактическото положение до предявяване на иска, факта, че детето
трайно пребивава при ответницата. От раздялата на родителите си през 2018 г. ,
малолетната живее с майка си в жилището на П.Д. ***, заедно с неговите родители.
Установи се, че С.М. притежава необходимия родителски капацитет, като може да
разчита и на помощта на съжителстващото лице, който ѝ оказва необходимата
подкрепа в отглеждането и възпитанието на Д.. Условията в жилището са добри и
на детето е осигурено всичко необходимо. Установи се от социалния доклад и от
изслушването на самото дете, че Д. е привързана и към двамата родители.
Безспорно е също така, че в стремежа си да получи родителските права, бащата и бабата
по бащина линия, демонстрират укоримо поведение, което влияе негативно на Д. –
тя силно се разстройва от опитите да бъде настроена срещу майка си и
съжителстващото с нея лице. Същевременно не се доказа по делото майката или нейните
близки да настройват детето срещу баща му. Напротив установи се, че ответницата
не препятства срещите на Д. с баща ѝ.
Недоказани останаха и
твърденията за лошо отношение на П.Д. към детето, както и тези, че детето
нямало приятели в С.. Точно обратното, самата Д. споделя, че има много приятели
и в квартала, и в училище. Не е без значение и факта, че успехът на детето
чувствително се е повишил след преместването в гр. С..
Вярно е, че при постановяване на
съдебното решение, с което родителските права се предоставят на майката, е
взето предвид обстоятелството, че тя е можела да разчита на подкрепата на
родителите си в гр. К.. Промяната на това обстоятелство и преместването на
майката и детето в С., съдът не счита, че е толкова съществено, че да доведе и
до промяна на родителските права. Понастоящем майката има подкрепата на
съжителя си П.Д. и на неговите родители, а и макар по-рядко, детето продължава
да посещава баба си и дядо си в гр. К., към които е силно привързано.
Противно на твърденията в
исковата молба, по делото се установи по категоричен начин, че малолетната Д.
се е приспособила към живота в гр. С., чувства се добре в жилището и
семейството на П.Д., има изграден приятелски кръг в гр. С. и успехът ѝ в
новото училище се е повишил.
С оглед изложеното съдът намира,
че не е налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение на
постановените с Решение №399/01.11.2018 г. по гр. д. №572/2018 г. по описа на
РС К. мерки и следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските –
такива се претендират от двете страни. Съдът намира следното:
Като определя мерките за лични
отношения на между родителя, на когото не са предоставени родителските права и
детето, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на спорна
съдебна администрация на тези отношения – относно начина за осъществяване на
признати и гарантирани от закона материални субективни права, който не засяга
(не отрича и не признава) съществуването им. Видно от разпоредбата на чл. 127,
ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК,
спорът се решава от районния съд. Производствата на спорна съдебна
администрация са част от уредените в ГПК производства, наред със
защитно-санкционните и охранителните относно характера на производството, но
при разглеждането им не следва автоматично приложението на разпоредбите на чл.
78 от ГПК. Условно в случая е определянето на страните – родители на малолетно
дете, като ищец и ответник, както и безусловно нито една от страните –
родители, не може да се определи като такава, на която иска е уважен. Ето защо искането за разноски е неоснователно
и те следва да се понесат от страните, така, както са направени, независимо от
изхода на спора.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска с правно основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК,
вр с чл. 143, ал.2 СК, предявен от П.С.К. ЕГН:**********
*** чрез адв. И.Д. против С.Д.М., ЕГН: ********** *** за изменение на
определените с Решение №399/01.11.2018 г. по гр. д. №572/2018 г. по описа на РС
К. мерки, в частта относно упражняване на родителските права, местоживеене,
режим на лични отношения и издръжка на малолетното им дете Д. П. К., ЕГН **********,
като:
- предостави
родителските права на ищеца и постанови детето да живее при баща си;
- определи по-широк
режим на лични отношения на майката С.Д.М. с детето Д. П. К.;
- осъди С.Д.М. да заплаща на малолетното дете
Д. П. К. чрез ищеца в качеството му на негов баща и законен представител,
месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на влизане на решението
по настоящото производство до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от датата на падежа ѝ
до пълното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до
страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: