№ 32290
гр. София, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от Н. Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20241110130089 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими.
Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на . като помагач,
като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че е налице сключен договор за
застраховка, включващ .. Искането е основателно.
Следва да се допусне съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на
въпросите, посочени в исковата молба.
Искането на ищцата за задължаване на ответника да представи трудовия договор на
ищцата и допълнителните споразумения следва да бъде оставено без уважение, доколкото
цели установяване на обстоятелства, които не са спорни между страните.
Следва да бъде допуснат един свидетел на ищцата при режим на довеждане относно
установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените болки и страдания причинени
вследствие на злополуката, като по искането за допускане на още един свидетел за същите
обстоятелства съдът ще се произнесе при необходимост.
Основателно е и искането на ответника за допускане на гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата посочени в отговора на исковата молба, като по искането за допускане на
още един свидетел за същите обстоятелства съдът ще се произнесе при необходимост.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Съдът констатира, че ищцата не е посочила банкова сметка или друг начин на
плащане, поради което следва да й бъдат дадени указания в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в срок до съдебното заседание да посочи банкова сметка или да
посочи друг начин за плащане.
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ответника на
трето лице-помагач – ., с посочен в отговора на исковата молба адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушване на съдебно-медицинска
експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение в размер на 500 лева, платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ..
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищцата за
установяване на претърпените болки, страдания и дискомфорт, причинени вследствие на
трудовата злополука.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане от ответника за
установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи трудовия договор на ищцата и допълнителните споразумения.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 15.10.2024 г. от
10,30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, отговора и доказателствата
към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 35 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищцата болки и
страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на 19.03.2024 г. в магазин на . която
е причинила временна неработоспособност на ищцата С. Р. С.. Претендират се и разноски.
Ищцата твърди да е в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов
договор на длъжност ., като на 19.03.2024 г. по време на работа е претърпяла инцидент, в
резултат на който получава травматични увреждания – счупване на глезена /външен
малеолус/. Сочи, че злополуката е регистрирана и призната за трудова от .. Поддържа, че е в
продължителен отпуск поради временна неработоспособност, който продължава и към
настоящия момент. Твърди, че в резултат на трудовата злополука получила трайно
разстройство на здравето, като не се е възстановила напълно и към момента и не може да се
придвижва без чужда помощ. Навежда твърдения, че е изпитвала и продължава да изпитва
силни болки и страдания, затруднения с битовото си обслужване, нарушен е сънят й и не
2
излиза от дома си. Сочи, че съпругът й е поел битовите задълженията като готвене, чистене
и т.н., както и че той е единствения, който към момента работи и носи доходи на
семейството. Поддържа, че в следствие на злополуката са налице психически страдания и
стрес, довели до безпокойство, чувство на безпомощност, липса на желание за социални
контакти, неувереност, както и неудобства от битов характер. Навежда твърдения, че
изпитва силни притеснения във връзка с изплащането на ипотечен кредит, чиято месечна
вноска е в размер на 510 лв. Предвид гореизложеното, претендира обезщетение за
неимуществени вреди, като сочи следва да бъде отчетена възрастта й, както и фактът, че е в
работоспособна възраст. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва наличието на трудовото
правоотношение между страните в посочения в исковата молба период, настъпването на
инцидента с ищцата, както и наличието на трудова злополука. Поддържа, че процесния
инцидент е настъпил на 18.03.2024 г., а не на 19.03.2024 г. както се твърди в исковата молба.
Оспорва размера на претендираните в исковата молба неимуществени вреди. На първо
място счита същия за прекомерен и несъответстващ на реално претърпените вреди. Навежда
твърдения, че ищцата не е сигнализирала на работодателя си веднага за настъпилия
инцидент, като е останала на работното си място по свое желание в продължение на няколко
часа, както е потърсила медицинска помощ в значително по-късен момент през деня. На
следващо място релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като счита, че
размерът следва да бъде намален на основание чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като ищцата е
допринесла за инцидента проявявайки груба небрежност. Навежда твърдения, че ищцата
системно и съзнателно е нарушавала правилата за здравословни и безопасни условия на
труд на работното си място, придвижвайки се из работното място, гледайки в екрана на
мобилния си телефон. Твърди, че инцидентът е станал по време на една от междинните
почивки, като ищцата вместо да прекара същата в предназначените за това помещения,
необяснимо защо се е насочила към склада на магазина, с което е нарушила и трудовата
дисциплина. Поддържа, че с несигнализирането за настъпилия инцидент и оставането си на
работа ищцата натоварила допълнително глезена и е допринесла за влошаване на
състоянието си. Счита, че ищцата с поведението си не само е допринесла, но е била и
основния фактор, предопределил настъпването на вредите, като не положила необходимата
грижа, доколкото стъпването на криво не винаги води до счупване. Навежда възражение за
намаляване на размера на претендираното обезщетение, като изключително завишено с
оглед принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен, а
при условията на евентуалност – размерът на претендираното обезщетение да бъде намален.
Претендира разноски.
По иска по чл. 200, ал. 1 КТ ищцата носи тежестта да докаже съществуването на
трудово правоотношение между страните, настъпването по време на действието на което на
злополука, която е приета за трудова по установения ред, обстоятелството, че същата е
довела до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност до 50 или над
3
50 на сто, както и настъпването на неимуществени вреди под формата на болки и страдания,
каквито твърди, техния интензитет и продължителност.
При установяване на тези обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил задължението на падеж. По възражението си по чл. 201, ал. 2 КТ ответникът носи
тежестта да докаже, че ищцата е допринесла за настъпване на злополуката, като е допуснала
груба небрежност, пренебрегвайки основни технологични правила и правила за безопасност.
Страните не спорят, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е заемала в ответното дружество длъжността .; че в магазин на . е
настъпила злополука – в опит да отвори вратата на склада, ищцата е стъпила на криво,
вследствие на което е претърпяла травматични увреждания на глезена на десния си крак,
призната за трудова по съответния ред, поради което съдът ОБЯВЯВА за безспорни тези
обстоятелства по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът не твърди да е изплатил обезщетение за неимуществени вреди, поради
което не сочи доказателства за това.
За останалите факти от предмета на доказване страните са ангажирали относими и
допустими доказателства и доказателствени средства, като по отношение на
доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне в своя краен съдебен акт.
Съдът напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително и към сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4