№ 183
гр. София, 19.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20221001000553 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
С решение № 261 301/ 10.09.2021 г. по т.д. № 134/2019 г. по описа на
СГС, ТО, 5 състав е осъдил, „Елстрой билд“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, на „Изамет 1991“ ООД, ЕИК ********* сумата
от 149 973,05 лв., представляваща цената на проектираните, изработените и
доставените от „Изамет 1991“ ООД на „Елстрой билд“ ЕООД по Договор за
проектиране, производство и доставка от 09.03.2015 г. и Анекс №1 от
22.12.2016г. към него, 9 броя асансьорни уредби съгласно Спецификация№ 1,
Спецификация № 2, Спецификация № 3 и Спецификация № 4 към
Договора, заедно със законната лихва за забава върху главницата от 149
973,05 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба - 22.01.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата; сумата в размер на 6 248.88 лв.
- договорна неустойка за забава в размер на 0,1 % от стойността на Договора
от 09.03.2015г. и Анекс №1 към него от 149 973, 05 лв. за всеки ден забава, но
не повече от 5 % от тази стойност, за периода 01.01.2018 г. /деня, следващ
датата на падежа/ до 20.01.2019 г., както и сумата в размер на 33 796, 74
1
лв., представляваща цената на проектираните, изработените и доставените от
„Изамен 1991“ ООД на „Елстрой билд“ ЕООД по Договор за проектиране,
производство и доставка от 15.04.2016 г. на 2 броя асансьорни уредби
съгласно Спецификация№ 1 към Договора, заедно със законната лихва за
забава върху главницата от 33 796, 74 лв. за периода от датата на подаване на
исковата молба – 22.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата
в размер на 1 408.20 лв., представляваща договорна неустойка за забава в
размер на 0,1 % от стойността на Договора от 15.04.2016 г. от 33 796, 74 лв. за
всеки ден забава, но не повече от 5 % от тази стойност, за периода 01.01.2018
г. (деня, следващ датата на падежа) до 20.01.2019 г., като е отхвърлил
исковете за неустойка за разликата до пълния им предявен размер, съответно
– от 7 498, 65 лв. – претендирана по Договор от 09.03.2015г. и от 1 689,83 лв.
– претендирана по Договор от 15.04.2016 г.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които го обжалват
съответно „Елстрой билд“ ЕООД в осъдителната част и „Изамет 1991“ ООД в
отхвърлителната част на исковете за неустойки.
С определение № 265 608/ 13.12.2021 г. по същото дело,
първоинстанционния съд е изменил решението в частта за разноските, като
срещу определението е подадена частна жалба от „Елстрой билд“ ЕООД с
искането да бъде отменено.
По въззивната жалба на „Елстрой билд“ ЕООД:
Въззивникът – ответник оспорва мотивите на съда, за наличието на
валидно правоотношение между страните по процесните два договора за
изработка и доставка на асансьорни уредби. Отстоява тезата, че след като не
са подписани от законния представител или от упълномощено от него лице,
то тези договори не обвързват дружеството.
Навежда допуснато от съда съществено процесуално нарушение,
рефлектирало върху правилността на решението, поради факта, че съда е
игнорирал в мотивите си представените с молбата от 21.01.2021 г.
доказателства, свидетелстващи според ответника, че взаимотношенията
между страните са уредени и те нямат финансови претенции една към друга.
Поддържа, че съдът неправилно е възприел и обсъдил събраните по
делото гласни доказателства. От показанията на свидетеля В. И. ставало ясно,
че същият е нает само за монтажа на процесните асансьорни уредби и не е
2
имал каквито и да било възлагания, да приеме работата от името на
ответника. Затова, като основано само на гласните доказателства, претендира,
че заключението на съда, относно качественото и в срок изпълнение на
задълженията на ищеца по договорите е неправилно и необосновано.
Твърди да е от значение за разрешаването на спора и факта, потвърден
от ССЕ, че в счетоводството на ответника, процесната фактура не е отразена в
дневниците за покупки по нея не е ползван данъчен кредит по ЗДДС.
Излага разбирането, че по делото не е установена връзката на ответника
с монтажа на процесните асансьори. Представените от ищеца доказателства
за регистрацията на 10 бр. асансьори в ГД „ИДТН“ са от името на
дружеството „Бароко Билд“ ООД, което не е идентично с ответното „Елстрой
билд“ ЕООД. Подчертава, че тази връзка не е доказана и с приетата по делото
СТЕ, в която имало данни само за серийните номера на задвижващите
механизми на асансьорни уредби, монтирани на три адреса в гр. София.
Ответникът по жалбата „Изамет 1991“ ООД я оспорва и моли
решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Оспорва възражението, че по делото не са доказани договорни
правоотношения между страните. Твърди, че дори и лицето Я. Я., да не е
притежавало представителна власт за договора, то с отговора с вх. № 344/
05.12.2018 г., на отправената от ищеца покана за плащане, подписан от
законния представител на ответника М. П., не било направено каквото и да
било оспорване или възражение относно валидността на договора. Напротив,
ответникът признавал, че по процесния договор са поръчани асансьорни
уредби, но според него, те все още не са доставени, монтирани и въведени в
експлоатация съгласно възложените изискванията и спецификации. Затова,
ищецът намира, че в съответствие с чл. 301 ТЗ, при липсата на
противопоставяне от ответника на действията без представителна власт на
лицето Я. Я., веднага след като е узнал за тях, то те са потвърдени и обвързват
дружеството. Като допълнителен аргумент за потвърждаване на действията
сочи факта, че дружеството е приело надлежно изпълнението на договора,
видно от представените 21 бр. приемателно - предавателни протоколи и е
регистрирало асансьорните уредби с посочените в протоколите фабрични
номера в ГД „ИДТН“, като обекти на „Елстрой билд“ ЕООД, с предишно
наименование „Барокко“ ЕООД.
3
Позовава се и на показанията на свидетеля В. И., служител на „ВТИ
Консулт“ ЕООД, който потвърждавал, че асансьорите са монтирани по
възлагане на „Барокко“ ООД. Настоява показанията на свидетелите К. К. и Я.
Я. да не бъдат взети предвид, тъй като те противоречали на доказателствата
по делото и били налице сериозни съмнения за достоверността им.
Поддържа, че констатациите в приетото по делото заключение на СТЕ
безспорно установяват, че ответникът е участник в изграждането на обектите,
където са поставени процесните асансьори.
По въззивната жалба на „Изамет 1991“ ООД:
Въззивникът – ищец оспорва мотивите на съда, с които е прието, че
дължимата неустойка за забава, следва да се начисли върху стойността на
договора, но без ДДС. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от договора, цените са без
ДДС, но ДДС се начислява допълнително при всяко плащане и се превежда
заедно с дължимата за момента сума. Счита, че след като „Изамет 1991“
ООД е внесло в бюджета дължимия данък ДДС, то този данък е неразделна
част от цената, уговорена в договора.
Ответникът по жалбата „Елстрой билд“ ЕООД я оспорва и моли
решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни в процеса, обуславящи правен интерес от
обжалването и са процесуално допустими, поради което следва да се
разгледат по същество.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
изложил съображения за установено от фактическа и правна страна, които
САС споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това
възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението, съдът следи
служебно само в частта, относно допуснати нарушения на императивни
правни норми, каквито нарушения в случая не са налице. В останалата част на
инстанционния контрол, съдът е обвързан от наведените с жалбите
възражения, а те са неоснователни.
По въззивната жалба на „Елстрой билд“ ЕООД:
По правилото на чл. 301 ТЗ когато едно лице действа от името на
4
търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая, към
датата на сключване на процесните договори 09.03.2015 г. и 15.04.2016 г.,
„Барокко“ ООД /предходно фирмено наименование на „Елстрой билд“
ЕООД/, не се е представлявало от Я. Я.. Същевременно, за да се изключи
презумпцията на чл. 301 ТЗ е необходимо да са налице доказателства,
свидетелстващи за противопоставяне на действията без представителна власт,
а такива по делото не са ангажирани. Напротив, от отговора с вх. № 344/
05.12.2018 г. на отправената от ищеца нотариална покана за плащане е видно,
че ответникът не отрича съществуването на процесните договори, като
възразява само относно изпълнението на същите. Твърдението му, че в
отговора, при посочване на датите на договорите е допусната „техническа
грешка“ е несъстоятелно и голословно. Доколкото същият твърди, че
отговора е по друг договор между страните сключен на 06.03.2018 г., то в
негова тежест е да представи поканата за плащане по този договор /предвид
изрично посоченото „във връзка с Ваша покана за плащане“/, по повод на
която е изготвил отговора. Доказателства за противопоставяне, няма на нито
един етап от изпълнението на договора. Асансьорите са доставени на
обектите, извършен е монтаж и са регистрирани от ответника в ГД „ИДТН“,
съобразно изискванията на закона.
Документите приложени с молбата от 21.01.2021 г., а именно, рамков
договор от 03.01.2012 г. за проектиране, производство, доставка и
инсталиране и анекс от 03.01.2012 г. към него, заявки от 02.04.2012 г. за 2 бр.
асансьори и от 04.03.2012 г. за 2 бр. асансьори, споразумение от 23.12.2016 г.
за прекратяване на рамковия договор и фактури за заплащане на асансьорите,
неправилно са приобщени от първоинстанционния съд към доказателствата
по делото, защото са насочени към установяването на факти, заявени с
отговора на исковата молба, а не са представени в срока по чл. 130, ал. 3 ГПК,
въпреки, че са били известни на страната. Но дори и в обратната хипотеза,
рамковия договор не изключва съществуването между страните на
процесните два договора. В становището си по приемането на този договор и
доказателствата към него, ищецът отчетливо е заявил, че рамковия договор се
отнася за друг приключил период на доставки и номерата на закупените по
него асансьори, съобразно фактурите и представената спецификация, не
съвпадат с номерата на нито един от описани в исковата молба. По така
5
направените възражения на ищеца, ответникът не е ангажирал никакви
доказателства, поради което и необоснована е тезата му, че рамковия договор
е последното правоотношение между страните.
Неоснователно е и възражението, с което се оспорва заключението на
съда, че е налице качествено и в срок изпълнение на задълженията по
договора. Ответникът е този, който следва да установи, всички твърдения за
некачествено изпълнение, а по делото няма никакви доказателства за така
поддържаната теза. От показанията на свидетеля В. И. става ясно, че монтажа
на процесните асансьори пред 2016 г. в Студентски град е извършен от него.
Независимо кой е наел свидетеля /чрез дружеството „ВТИ консулт“/
възложената му работа е от такъв вид, че тя не би могла да бъде изпълнена,
ако асансьорите не съответстваха на техническите изисквания. Нещо повече,
същите са регистрирани в ГД „ИДТН“ и съобразно СТЕ, при извършената
проверка е установено, че са преминали технологични изпитвания и са
въведени в експлоатация по обектите.
Ирелевантно е и обстоятелството, че фактурата за вземанията предмет
на иска не е осчетоводена от ответника. Като признание на факт, от значение
е само счетоводното отразяване на фактурата, при това в контекста на всички
останали доказателства, поради което и в случая, извън предмета на делото са
причините поради които, ответникът не е включил фактурата в дневниците по
ЗДДС.
Неоснователно е и възражението, че действията на „Барокко билд“
ЕООД по регистрацията пред ГД „ИДТН“ нямат отношение към делото, тъй
като, двете дружества „Барокко билд“ ЕООД и „Елстрой билд“ ЕООД са
самостоятелни правни субекти и не е доказана връзката между тях. Според
констатациите в СТЕ, асансьорите по приемателно – предавателните
протоколи и спецификации към договора, приложени към исковата молба, са
идентични с монтираните на обектите. С тези серийни номера са и
асансьорите за които „Барокко билд“ ЕООД е подало заявления за
регистрация в ГД „ИДТН“, чрез същото физическо лице Я. Я., което е
сключило и процесните два договора, от името на „Елстрой билд“ ЕООД,
макар и към този период да не е било управител и на които действия,
съобразно изложеното по – горе, липсва каквото и да е противопоставяне от
вписания към този момент в търговския регистър, управител. В допълнение,
6
според изнесените в СТЕ факти, „Барокко“ ЕООД е строител на обекта на ул.
„Стефан Младенов“ 56 и инвеститор на обекта на ул.“Жак Натан“ 9, а за
другите обекти на ул. Проф. Стефан Димитров“, възложителите са „Барокко
студио“ ЕООД, с управител Я. Я. и „Сити бул 83“ ЕООД, с управител К. К.,
който към този момент е и управител на „Елстрой билд“ ЕООД. Вписванията
на обстоятелствата по партидите на цитираните дружества, макар и не пряко,
а по правилата на формалната логика, сочат, че същите са самостоятелни
правни субекти, но между лицата, които са собственици или ги представляват,
има свързаност.
В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение в тази част, следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба на „Изамет 1991“ ООД.
С т. 2.9 от договорите страните са уговорили, че при неспазване на
срока по чл. 4.2 /за заплащане на съответните суми от стойността на
договора/, възложителят дължи неустойка в размер на 0.1% от стойността на
договора за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от нея. Стойността на
договора е посочена в т. 4.1 и това е цената без ДДС. Заплащането на ДДС е
задължение на страните към фикса, чието изпълнение, от кого и кога е
регламентирано в закона. Стойността на договора е дължимата от
възложителя цена за облигационното задължение на изпълнителя. Затова и с
втората алинея на т. 4.2 от договора е казано, че цит.“цените са без ДДС“,
защото данъка е нормативно установен и се превежда към бюджета с всяко
издаване на фактура, независимо към датата на която настъпва изискуемостта
на ДДС, дали сумата по нея е получена или не от доставчика.
Ето защо, като е определил размера на дължимите неустойки върху
стойността на договора без ДДС, първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт, който в тази част, следва да бъде потвърден.
По разноските по делото:
При този изход на спора, „Елстрой Билд“ ЕООД следва да заплати на
„Изамет 1991“ ООД сумата в размер на 12 500 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение пред САС.
Съдът намира, че дължимите от страните разноски в
първоинстанционното производство са определени в размер, съответстващ на
7
доказателствата представени за тях и съобразно размера на уважените искове,
поради което и жалбата на „Елстрой Билд“ ЕООД срещу определение №
265 608/ 13.12.2021 г. е неоснователна, а съдебния акт, следва да бъде
потвърден.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 301/ 10.09.2021 г. и определение №
265 608/ 13.12.2021 г. по т.д. № 134/2019 г. по описа на СГС, ТО, 5 състав.
ОСЪЖДА „Елстрой билд“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„Изамет 1991“ ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 12 500 лв. разноски
пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8