Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на десети ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 1983 по
описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Б.Х.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, к.к. „Златни Пясъци“, хотел „Болеро“, са която са
предявени следните обективно съединени искове: 1) иск по чл.262 вр. чл.128,т.2
от КТ за заплащане на сумата от 1626
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен труд
извънреден труд в събота и неделя и на официални празници за периода от
25.04.2019г. до 08.06.2019г. на длъжност „аниматор“, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2)
иск по чл.261 вр. чл.128,т.2 от КТ за заплащане на сумата от 56 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 25.04.2019г. до
08.06.2019г. на длъжност „аниматор“, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 3) иск по
чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 746 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 14.06.2019г. до 22.07.2019г. на длъжност „администратор“, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 4) иск по чл.261 вр. чл.128,т.2 от КТ за заплащане на сумата
от 20 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от за
периода от 14.06.2019г. до 22.07.2019г. на длъжност „администратор“, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане; 5) иск по чл.214 от КТ за заплащане на сумата от 1816 лева, представляваща обезщетение за незаконно отстраняване от
работа за периода от 23.07.2019г. до 20.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 6) иск по чл.226, ал.2
от КТ за заплащане на сумата от 2240
лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от незаконно задържане
на трудовата книжка периода от 01.11.2019г. до 14.02.2020г, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. В условията на евентуалност на
иска по чл.214 от КТ е заявен иск по чл.226, ал.2 от КТ за заплащане на сумата
от 1816 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от незаконно
задържане на трудовата книжка за периода от 23.07.2019г. до 20.10.2019г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че за летния
сезон на 2019г. ищцата, която тогава била на 17 години, постъпила на временна
работа в ответното дружество като аниматор в хотел „с.м.“, с изпитателен срок
от 6 месеца, 7-часово работно време и основно месечно възнаграждение от 560
лева. Започнала работа на 11 април 2019г., но при подписване на трудовия
договор № 138/22.04.2019г. видяла, че в същия е посочена начална дата
25.04.2019г. Също така се оказало, че трябва да работи от 10.00 до 24.00 часа,
а понякога и до по-късно. Твърди, че е работила и на официални празници, а
именно на 26, 27, 28 и 29.04.2019г. – Великденските празници, на 01.06.2019г.,
на 06.06.2019г., на 24.05.2019г., както и полагала извънреден труд в събота и
неделя на 04 и 05.05.2019г., на 18 и 19.05.2019г., на 25 и 26.05.2019г., на 01
и 02.06.2019г.. и на 08.06.2019г. Тъй като ищцата се затруднявала на такъв
тежък режим, а и не й платили нищо до
м.юни 2019г., подала предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предложили й да премине на длъжност „администратор“ и тя се съгласила. Между
страните бил подписан нов трудов договор № 386 от 13.06.2019г. и ищцата
започнала работа по същия на 14.06.2019г. Уговорките били за работа на смени
без нощни такива, но на 01.07.2019г. ищцата била определена за нощна смяна и
работила от 23.00 часа до 07.00 часа. На 22.07.2019г. управителката й съобщила,
че от следващия ден я отстраняват от работа, тъй като са намерили човек, който
може да е на работното място по всяко време на денонощието. На ищцата не била връчена
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, което било срочно – до
20.10.2019г. Не й била предадена и трудовата книжка, както и не й било
заплатено никакво трудово възнаграждение. Ищцата твърди, че за м. април за
работа през официални празници ответникът й дължи 448 лева (4 дни по 14 часа),
както и още 14 лева за положените от нея часове нощен труд (56 часа). За
работата й на официални празници през м. май ответникът дължал на ищцата 296
лева, а за работа в съботни и неделни дни – 588 лева. Добавката й за нощен труд
за м. май следвало да бъде в размер на 31,50 лева (за 126 часа). За м. юни
ответникът дължал на ищцата за работа в съботни и неделни почивни дни
възнаграждение в размер на 294 лева, както и 10,50 лева като добавка за нощен
труд (42 часа). За работата на ищцата като „администратор“ през м. юни 2019г.
ответникът й дължал трудово възнаграждение от 308 лева, а за м. юли – 448 лева. За нощния труд на
01.07.2019г. й дължал добавка от 20 лева. Ищцата твърди още, че тъй като е
отстранена неправомерно от работа, ответникът й дължи и обезщетение по чл.214
от КТ в размер на 1816 лева за периода от 23.07.2019г. до 20.10.2019г. Тъй като
не е предал на ищцата трудовата й книжка ответникът дължал на ищцата
обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за периода от 23.07.2019г. до 20.10.2019г в
размер на 1816 лева при условие, че не бъде уважена претенцията по чл.214 от КТ. За периода от 21.10.2019г. до датата на завеждане на исковата молба
ответникът дължал и обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ в размер на 2240 лева.
В законоустановения едномесечен срок ответното
дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че трудовото правоотношение
между страните е възникнало по силата на трудов договор № 138/22.04.2019г. за
длъжността „аниматор“, със 7-часово работно време и брутно трудово
възнаграждение от 560 лева, като ищцата е постъпила на работа на 25.04.2019г.
Оспорва твърдението на ищцата, че е работила на посочените от нея официални
празници, както и че е полагала нощен труд. Твърди се, че през м. април ищцата
е работила 2 дни по 7 часа (на 25 и 30 април), като за положения труд дължимото
възнаграждение било в размер на 43,47 лева, които й били заплатени напълно. За
м. май ищцата работила 6 дни, за които й било заплатено трудово възнаграждение
в размер на 180,76 лева. Твърди се, че през м. юни ищцата не е работила като
„аниматор“, а трудовият й договор е бил прекратен. На 13.06.2019г. бил сключен
нов трудов договор с ищцата № 386 за длъжността „администратор“, със 7-часово
работно време и брутно трудово възнаграждение от 560 лева, като ищцата е
постъпила на работа на 14.06.2019г. Твърди се, че на тази длъжност през м. юни
е работила 7 дни, за които й е дължимо трудово възнаграждение в размер на 139
лева. През м. юли е работила 9 дни, а трудовият й договор е прекратен на
23.07.2019г. Работодателят дължал на ищцата трудово възнаграждение за м. юли и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер от 212,48 лева, които не успял да заплати,
предвид че ищцата въпреки многократните покани, не се явила да получи. Сочи се,
че прекратяването на трудов договор № 386 е на основание чл.71 от КТ, за което
тя е уведомена по електронна поща. Впоследствие била канена неколкократно по
телефона да се яви и да получи документите, свързани с прекратяването, както и
трудовото възнаграждение за м. юни. На 29.07.2019г. заповедта за прекратяване
била изпратена и по куриер на посочения от ищцата адрес, но доставката не била
осъществена. На 16.08.2019г. била отправена нова покана до ищцата за явяване в
офиса, но пратката била отказана. На 22.08.2019г. ответното дружество заплатило
на ищцата чрез пощенски запис дължимото трудово възнаграждение за м. юни и м.
юли в общ размер на 351,48 лева. Ответникът заявява готовност да плати същата
сума и по банкова сметка, ***, че ищцата посочи такава. Оспорва се твърдението,
че ищцата е отстранена неправомерно от работа. Сочи се, че изявлението за
прекратяване на трудовия договор е породило действие най-късно от датата на ел.
писмо от 23.07.2019г. Оспорва се и твърдението, че е налице неправомерно
задържане на трудовата книжка на ищцата.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуаленият представител на ответното дружество оспорва
исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от
представените договори, че между страните са сключени два трудови договори.
Първият е трудов договор № 138/22.04.2019г. за длъжност „аниматор под 18 г“, с
място на работа хотел „с.м.“. 7 часа работно време, начална дата на встъпване
25.04.2019г. със срок до 20.10.2019г. и изпитателен срок от 6 месеца в полза на
работодателя, основно месечно възнаграждение в размер на 560 лева, което се
изплаща през следващия календарен месец – от 20-та до 30-та дата и платен
годишен отпуск в размер на 26 работни дни. Първият е трудов договор №
386/13.06.2019г. за длъжност „администратор до 18 г“, с място на работа хотел „с.м.“.
7 часа работно време, начална дата на встъпване 14.06.2019г. със срок до
201.0.2019г. и изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, основно
месечно възнаграждение в размер на 560 лева, което се изплаща през следващия
календарен месец – от 20-та до 30-та дата и платен годишен отпуск в размер на
26 работни дни. Описаните трудови договори са предоставени в преписи, както от
ищцата, така и от ответника, като в представените от ищцата има само подпис за
„работник“ след основните клаузи на договорите“, а в копията на ответника има
вписвания на имена, дати и подписи и на текста най долу, че на
работника/служителя е връчен екземпляр от трудовия договор, както и на
включения текст на декларация, че е запозната с ПВТР и ВПОРЗ и с длъжностната
характеристика и е съгласна с тях, както и че ще пази търговска и фирмена
тайна.
Представена от ответника е Заповед № 149/23.07.2019г.
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл.71, ал.1
от КТ, считано от 23.07.2019г. В заповедта е посочено, че на работника следва
да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за остатък от платен годишен
отпуск в размер на 2 дни.
Представени от ответника са още работни графици и
присъствени форми за К.Т. за м. април, май и юли 2019г. , съгласно които за м.
април 2019г. ищцата е полагала труд на редовна смяна на длъжността „аниматор“
(от 09 до 17 часа с обедна почивка от 1 час и две междинни почивки от по 15
минути) 2 работни дни през м. април – на
25 и 30 и 6 работни дни през м. май – на 2, 3, 7, 8, 9 и 10, а на длъжността
„администратор“ е полагала труд „първа смяна“ ( от 07 до 16 часа с обедна
почивка от 1 час и две междинни почивки от по 15 минути) 9 дни през м. юли – на
1, 4, 8, 11, 13 (събота), 15, 17, 20 (събота) и 22.
Представени са и фишове за работна заплата на ищцата,
както следва: за м.април 2019г. за сумата от 43,47 лева (нетно), на който има
положен подпис; за м.май 2019г. за сумата от 180,76 лева (нетно), на който има
положен подпис; за м.юни 2019г. за сумата от 139 лева (нетно) и за м.юли 2019г.
за сумата от 212,48 лева (нетно), включваща и обезщетение по чл.224 от КТ за 2
дни.
Представени са още ведомости за заплати, както следва:
за м. април 2019г., в която срещу името на ищцата е вписана сумата от 43.47
лева и има подпис; за м.май 2019г., в която срещу името на ищцата е вписана
сумата от 180,76 лева и има подпис; за м. юни 2019г., в която срещу името на
ищцата е вписана сумата от 139 лева и няма подпис; за м. юли 2019г., в която
срещу името на ищцата е вписана сумата от 212,48 лева и няма подпис,а записване
„пощ.запис“.
Приложени са и копия от две страници от трудовата
книжка на ищцата, на едната от които е вписано трудово правоотношение с ответника
за периода от 25.04.2019г. до 13.05.2019г., прекратено на осн. чл.71, ал.1 от КТ, а на другата – трудово правоотношение с ответника за периода от
14.06.2019г. до 23.07.2019г., прекратено на осн. чл.71, ал.1 от КТ.
Приети по делото са покана за явяване от 29.07.2020г.
от ответното дружество до ищцата, с която във връзка с прекратяване на трудовите
взаимоотношения между страните ищцата е поканена да се яви в срок от 3 работни
дни от получаване на поканата в офиса на фирмата, както и покана от 16.08.2019г.,
с която ищцата е поканена да се яви в удобно за нея време между 9 и 18 часа в
офиса на фирмата за получаване на дължимите й възнаграждения, ваучери за храна
за м. юни и юли, както и трудовата й книжка. Приложени са служебни бонове от куриер
„СПИДИ“ АД от 29.07.2019г. за К.Т. и за връщане на пратка до К.Т. от
08.08.2019г., както и за още една пртка за изпращане до К.Т. от 16.08.2019г.,
ведно с разпечатки от проследване на пратките.
Представен е и служебен бон от „Български пощи“
ЕООД от 22.08.2020г. за приемане на
паричен превод от „Б.Х.“ ЕООД с получател К.Г.Т. за сумата от 351,48 лева с
отбелязване „работна заплата м.06.19 и м.07.19“.
От писмо от „СПИДИ“ АД във връзка с изискана
информация, се установява, че на 16.08.2019г. след заявка куриер е приел от
адреса на подателя товарителница № 60722201020 с подател „Б.Х.“ ЕООД и
получател К.Т., с адрес: *** и тел. **********. На телефонния номер на
получателя съгласно стандартната процедура на „СПИДИ“ АД са изпратени две кратки
текстови съобщения, както следва: 1.на 18.08.2019г. съобщение, че на 19.08.
между 14.52 и 15.52 следва да очаква пратка 60722201020 на адрес ул. „Рила“ 1,
вх.Б, ет.2, ап.14; 2. На 19.08.2019г. е изпратено съобщение, че на същата дата
не са успели да доставят на адресата пратка 60722201020 на адрес ул. „Рила“ 1,
вх.Б, ет.2, ап.14 с вписване „отказана“. В писмото е посочено, че пратката е
върната обратно на подателя и на 20.08.2019г. е приета от лице с фамилия
Парушева. на 29.07.2019г. след заявка куриер е приел от адреса на подателя
товарителница № 60715082527 с подател „Б.Х.“
ЕООД и получател К.Т., с адрес: *** и тел. **********. На телефонния номер на
получателя съгласно стандартната процедура на „СПИДИ“ АД са изпратени две
кратки текстови съобщения, както следва: 1.на 30.07.2019г. съобщение, че на
30.07. следва да очаква пратка 60715082527 на адрес ул. „Рила“ 1, вх.Б, ет.2,
ап.14; 2. На 30.07.2019г. е изпратено съобщение, че на същата дата не са успели
да доставят на адресата пратка 60715082527 на адрес ул. „Рила“ 1, вх.Б, ет.2,
ап.14 с вписване „получателят отсъства“. На 31.07.2018г. след пореден неуспешен
разнос на пратката същата е върната обратно на подателя и на 08.08.2019г. е
приета от лице с фамилия Парушева.
От назначената по делото съдебно-почеркова експертиза,
неоспорена от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено от безпристрастно вещо лице, се установява, че подписите за
„работник“ в индивидуален трудов договор № 138/22.04.2019г и индивидуален
трудов договор № 386/13.06.2019г. са изпълнени от К.Г.Т.. Ръкописният текст „К.Г.Т.“
е двата трудови договора не е изпълнен от К.Г.Т.. Изследваните подписи за
„работник“ са положени преди изписване на имената.
По дело е назначената и съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, като съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно изготвено от безпристрастно вещо лице. Заключението е дадено във
варианти според тезите на ищеца и ответника.
Съгласно заключението брутно трудово възнаграждение за
положен труд на К.Г.Т., назначена на длъжност „Аниматор под 18 г.“ в „Б.Х.“ ООД,
начислено по твърдения на ищеца и посочени в ИМ дати за м. 04.2019 г., е в размер
на 196,00 лв. в т.ч. основна РЗ за 168,00 лв. и 28,00 лв. положен труд през
дните на официални празници (28 април - Великден) /Приложение 3 и 4/.
Брутно
трудово възнаграждение за положен
труд на К.Г.Т., назначена на длъжност „Аниматор под 18 г.“ в „Б.Х.“ ООД, начислено по твърдения на ищеца и за
дати, посочени в ИМ за м. 05.2019 г., е в размер на 788,64 лв. в т.ч. основна
РЗ за 252,00 лв., положен нощен труд (18 ч. х 0,25 лв. = 4,50 лв.) от 18 часа
за 4,50 лв., положен труд на официални празници на 01, 06 и 25 05.2019 г. (14
ч. х 3 = 42 ч. х 4,00 лв. = 168,00 лв.) за 168,00 лв. и положен извънреден труд
от 63 часа (63 ч. х 5,78 лв. = 364,34 лв.) за 364,14 лв. /Приложение 2 и 4/. Брутно
трудово възнаграждение за положен труд на К.Г.Т., назначена на длъжност
„Аниматор под 18 г.“ в „Б.Х.“ ООД, начислено по твърдения на ищеца и за дати, посочени
в ИМ за м. 06.2019 г., е в размер на 206,88 лв. в т.ч. основна РЗ за 84,00 лв.,
положен нощен труд (6 ч. х 0,25 лв. = 1,50 лв.) от 6 часа за 1,50 лв. и положен
извънреден труд от 21 часа (21 ч. х 5,78 лв. = 121,38 лв.) за 121,38 лв.
/Приложение 2 и 4/. Брутно трудово възнаграждение за положен труд на К.Г.Т.,
назначена на длъжност „Администратор до 18 г.“ в „Б.Х.“ ООД, начислено по
твърдения на ищеца за дати, посочени в ИМ за м. 06.2019 г., е в размер на
308,00 лв. в т.ч. основна РЗ за 308,00 лв. Сумата от 60,00лв. - „Ваучери за
храна" не се отразява при формиране сумата на БТВ /Приложение 2 и 4/. Брутно
трудово възнаграждение за положен труд на К.Г.Т., ЕГН ********** назначена на
длъжност „Администратор до 18 г." в „Б.Х." ООД начислено по твърдения
на ищеца и посочени в ИМ за м. 07.2019 г. е размер на 390,07 лв. в т.ч. основна
РЗ за 389,57 лв., положен нощен труд (2 ч. х 0,25 лв. = 0,50 лв.) от 2 часа за
0,50 лв. Сумата от 60,00лв. - „Ваучери за храна" не се отразява при
формиране сумата на БТВ /Приложение 2 и 4/. Вещото лице е отбелязало, че
отчитането на работното време при формиране на РЗ съгласно чл. 39, ал. 2 от
Правилника за вътрешния трудов ред приет от работодателя се извършва при
сумирано месечно изчисляване на работното време, при което допълнително
възнаграждение не се заплаща при работа по утвърден месечен график за работа
през почивните дни с изключение на официалните празници приети от правителството
за всяка година за страната.
По отношение на обезщетението
за невърната книжка вещото лице е представило три варианта. Първи
вариант: Обезщетението по КТ за невърната трудова книжка след 23.07.2019 г.
до 29.07.2019 г. - първото писмо до ищцата К.Г.Т. за явяване в офиса на работодателя
във връзка с прекратяване на трудовите взаимоотношения е в размер на 107,95 лв.;
Втори вариант: Обезщетението по КТ невърната трудова книжка след
23.07.2019 г. до 16.08.2019 г. - второ писмо до ищцата К.Г.Т. за явяване в
офиса на работодателя за получаване на дължимите възнаграждения и ваучери за
храна за м. 06 и 07.2019 г,. както и трудовата книжка, е в размер на 485,78 лв.;
Трети вариант: Обезщетението по КТ невърната трудова книжка след
23.07.2019 г. до 20.10.2019 г. - датата на изтичане на Трудовия договор от
13.06.2019 г., е в размер на 1497,83 лв.
Брутно
трудово възнаграждение, начислено по ведомост на ищцата
на позиция „Аниматор под 18 г." по трудов договор № 138/22.04.2019 г. за
м. 04.2019 г. е в размер на 56,00 лв. за отработени 2 работни дни в т.ч.
основна РЗ за сума от 56,00 лв., за м. 05.2019 г. БТВ е в размер на 224,00 лв.
за отработени 6 работни дни в т. ч. основна РЗ за сума от 168,00 лв. и
обезщетение за неползван отпуск от 2 дни по чл. 224 КТ за 56,00 лв. /Приложение
1 и прил. фиш към делото стр. 26 и 27/. Нетната сума на РЗ за м. 04.2019 г. от
43,47 лв. и м. 05.2019 г. от 180,76 лв. е получена от ищцата удостоверен с
подпис положен на издадените фишове стр. 26 и 27 по делото.Брутно трудово
възнаграждение, в размер на 469,11 лв. начислено по ведомост на ищцата
на позиция „Администратор до 18 г." по трудов договор № 386/13.06.2019 г.
за м. 06.2019 г. е в размер на 196 лв. за отработени 7 работни дни в т.ч.
основна РЗ за сума от 196 лв., за м. 07.2019 г. БТВ е в размер на 273,11 лв. за
отработени 9 работни дни в т. ч. основна РЗ за сума от 219,13 лв. и обезщетение
за неползван отпуск от 2 дни по чл. 224 КТ за 53,98 лв. /Приложение 1 и прил.
фиш към делото ар. 28 и 29/. Отразените суми от 60,00 лв. - „Ваучери за
храна" не се отразяват при формиране сумата на БТВ /Приложение 1 и прил.
фиш към делото стр. 28 и 29/. Нетната сума на РЗ за м. 06.2019 г. от 139,00 лв.
и м. 07.2019 г. от 212,48 лв., както и ваучерите за храна за м 06 и 07.2019 г.
не са получени от ищцата поради липса на положен подпис на издадените фишове
стр. 28 и 29 по делото.
Обезщетение
за незаконно отстраняване от работа
по чл. 214 КТ по трудов договор № 386 от 13.06.2019 г. по твърдения на ищцата
за периода от 23.07.2019 г. до 20.10.2019 г. е в размер на 1631,30 лв.
Обезщетения
за неползван отпуск по чл. 224 от КТ
за 2 дни за сума от 53,98 лв. са начислени за м. 07.2019 г. и към момента са
депонирани и неизплатени /Приложение 1/.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит един свидетел на страната на ищеца – Калинка Стойкова С.
(майка на ищцата) и един свидетел на страната на ответника – М.Б.П.(служител на
ответното дружество).
Съгласно показанията на св. С. ищцата е започнала
работа при ответното дружество на 11.04.2019г. като аниматор. Ищцата била
ученичка и работела по празниците и в събота и неделя като по Великден работела
3 дни подред. Смените й продължавали до 23.30 часа, въпреки, че по договор
трябвало да работи до 17,30 часа. Тъй като не искала да работи до толкова късно
подала предизвестие за напускане, но и предложили да започна работа като
администратор на дневни смени. Първоначално имала няколко дневни смени, но
после се случвало да бъде и втора смяна до 23.30 часа. Имала и една нощна смяна
на 01.07. На 22.07. К. се обадила на майка си и плачейки й съобщила, че
управителката Борисова й казала, че от следващия ден не е на работа. Св. С.
лично говорила с Борисова и й казала, че не е коректно да я освобождават по
този начин. На ищцата не била връчена никаква заповед за уволнение, нито й била
върнат трудовата книжка. Признава, че трудовата книжка не е търсена от ищцата. Сочи, че ищцата не
получила и трудовото си възнаграждение. Подали жалба до Инспекция по труда, но
получили отговор след повече от месец, с който им съобщавали, че при проверка
при ответното дружество са открити множество аномалии, като съветвали ищцата да
потърси правата си чрез прокуратурата или съда. В отговора се сочело още, че
работодателя е пощенски запис с определена сума пари. Още на следващия ден
свидетелката проверила в пощата, но се оказало, че парите са изтеглени на
предния ден. Показанията на св. С., която е заинтересована от изхода на делото,
следва да бъдат преценявани внимателно при съпоставка с целия събран по делото
доказателствен материал.
Съгласно показанията на св. Петрова, която е била
управител на хотел „с.м.“ в периода, в който ищцата е работила там, К.
започнала работа в хотела като аниматор, но не й харесало и започнала да работи
на рецепция. Първоначално се справяла, докато й помагали по-старши
рецепционисти, но когато й дали повече задължения започнала да се притеснява,
имала езикова бариера и се затруднявала при разговор с туристите на немски език.
Работела предимно първа смяна, понякога втора, без нощни смени. Един ден се
появила в неугледен вид, въпреки че знаела, че има изисквания за външния вид на
рецепционистите. Свидетелката я попитала дали ще се справи с работата, а тя
започнала да плаче и казала, че аба й не е добре. Управителката й обяснила, че
не може да й дава повече шансове и от следващия ден я освобождава. Говорила и с
майка й, която започнала да заплашва свидетелката, че ще се обърне към адвокат.
Петрова насочила К. към „личен състав“, който бил в друга сграда, да си вземе
заповедта за прекратяване и други документи, но се оказала, че не е отишла,
включително и да си вземе дължимото трудово възнаграждение.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2
от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и са процесуално допустими.
По исковете по иск по чл.262 и чл.261 във вр. с чл.128,
т.2 от КТ, предявени за длъжността „аниматор“
С оглед правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже наличието на
валидно трудово правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по
него, полагане на извънреден и нощен труд, както и размера на претендираните
трудови възнаграждения, а ответникът следва да докаже плащане на дължимите трудови
възнаграждения или друг правопогасяващ факт.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищцата
е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „аниматор”. Спорно
е от коя дата е започнала работа, като съдът намира, следва да приеме
посочената в трудовия договор дата 25.04.2020г., който е и подписан от ищцата.
На следващо място спорен е въпросът в кои дни е ищцата
е полагала труд и дали е полагала извънреден труд в събота и неделя и на официални
празници или нощен труд. Съдът намира, че твърденията на ищцата, че е работила на
определени празнични и съботно-неделни дни, както и че е полагала нощен труд,
останаха недоказани. Единственото доказателство, което е ангажирано в тази
насока, са показанията на св. С., която както се посочи, са явява заинтересован
свидетел. В този смисъл и предвид, че показанията й не се подкрепят от събрания
по делото доказателствен материал, същите не следва да бъдат кредитирани.
Напротив, от ответника са ангажирани множество писмени доказателства, оборващи
твърденията на ищцата – работни графици за м. април и м. май, присъствени форми за същите месеци,
както и фишове за работна заплата, подписани от ищцата, в които също е
отбелязан брой отработени дни за двата месеца, съвпадащи с графиците и
присъствените форми.
По гореизложените съображения съдът намира предявените
искове за неоснователни, с оглед на които същите следва да бъдат отхвърлени.
По исковете по иск по чл.128, т.2 от КТ и по чл. 261
във вр. с чл.128, т.2 от КТ, предявени за длъжността „администратор“
По предявения иск ищецът следва да докаже наличието на
валидно трудово правоотношение с ответника, изпълнение на задълженията си по
него, полагане на нощен труд, както и размера на претендираните трудови
възнаграждения, а ответникът следва да докаже плащане на дължимите трудови
възнаграждения или друг правопогасяващ факт.
Безспорно по делото е обстоятелството, че между
страните е сключен трудов договор от 13.06.2019г. за длъжността
„администратор“, по силата на който ищцата е започнала работа на 14.06.2019г.,
както и че е работила до 22.07.2019г. Ищцата е навела твърдения, че е полагала
труд през 11 работни за м.юни и 16 работни дни за м.юли, като на 01.07. е
отработила една нощна смяна. Съобразно представените от ответника работни
графици, присъствени форми и фишове за работна заплата ищцата е полагала труд 7
работни дни през м.юни и 9 работни дни през м.юли, без нощни смени. Както и по
първите два иска, в подкрепа на твърденията си, ищцата е ангажирала единствено
показанията на своята майка, които по вече изложените съображения не следва да
се кредитират. В допълнение следва да се посочи, че дори св. С. не е посочила
точно колко смени е отработила дъщеря й на длъжността „администратор“. По отношение
на нощния труд св. Петкова е заявила, че нощни смени не са полагани от ищцата.
Тази свидетелката с оглед служебното й качество също се явява заинтересован
свидетел, но показанията й в тази част се подкрепят от писмените доказателства
по делото, поради което следва да бъдат кредитирани.
По отношение на дължимия размер на трудовото
възнаграждение на ищцата за м.юни и юли, 2019г., съдът намира, че следва да
вземе предвид варианта на изчисление по т.3 от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, а именно съобразно ведомостите на работодтаеля.
В този смисъл дължимото брутно трудово възнаграждение на ищцата за м. юни е в
размер на 196 лева /нетно 139 лева/, а
за м.юли – 219,13 лева /нетно 158,50 лева/. Общото дължимата сума за
брутно трудово възнаграждение е в размер на 358,13 лева. Същата е без начислената от работодателя сума
за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, защото то съставлява самостоятелно
вземане, което не е и претендирано от ищцата.
Не е спорно по делото обстоятелството, че трудовото
възнаграждение на ищцата за положения от нея труд на длъжността „администратор“
не е заплатен. Видно от ангажираните от ответника писмени доказателства до
ищцата са изпратени по куриер две покани за уреждане на взаимоотношенията между
страните по повод прекратяването на договора, включително за явяване да си
получи дължимото трудово възнаграждение, но пратките не са получени от К.
Тополова – първата поради отсъствие от адреса, а втората поради отказ от
получаване. От представения бон от „Български пощи“ става ясно още, че парична
сума в размер на 351,48 лева за работна заплата за м.06 и м.07.2019г. е
предоставена на ищцата чрез пощенски запис от 22.08.2020г. Това обстоятелство
се подкрепя дори от показанията на св. С., според които в отговора на „Инспекция
по труда“ по подадената от ищцата жалба се сочело, че работодателя е изплатил
трудово възнаграждение чрез пощенски запис. Действително сумата не е получена,
тъй като към момента, в който св. С. се е явила за получаване, същата не е била
налична, но става ясно, че от предаване на сумата чрез пощенския запис до опита
за получаване е изтекъл дълъг период от време. Това обстоятелство се установява
от показанията на св. С., която сочи, че писмото на „Инспекция по труда“ е
получила около месец след изготвянето
му.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на брутно трудово
възнаграждение за м.юни и м.юли 2019г. се явява основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 358,13 лева и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума
до заявения размер от 746 лева, а искът по чл.261 от КТ във вр. с чл.128, т.2
от КТ за възнаграждение за нощен труд следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.214 от КТ
Съгласно чл.214 от КТ работник или служител, който е бил
незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения
ръководител, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето на незаконното отстраняване. Обезщетението се дължи
солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица.
В тежест на работника/служителя е да докаже, че е бил временно
отстранен от страна на работодателя или на прекия си ръководител, периода, за
който е бил отстранен, както и размера на брутното си трудово възнаграждение.
Работодателят следва да докаже, че законосъобразно е отстранил
работника/служителя от работа.
В настоящия случай се установи от представените
доказателства, че със Заповед № 149/23.07.2019г. на работодателя трудовото
правоотношение на ищеца за длъжността „администратор до 18 г.“ е прекратено на
основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 23.07.2019г. Няма данни заповедта да е
връчена на ищцата, но безспорно се установи от показанията на двете свидетелки
по делото, че ищцата е била уведомена устно от прекия си ръководител – св.
Петрова, че от следващия ден ще бъде освободена от работа, като й е съобщено,
че следва да си вземе документите и заповедта за прекратяване от „Личен
състав“. Установи се още, че работодателят е поканил ищцата да се яви в офиса
за уреждане на всички отношения между тях по повод прекратяване на трудовото
правоотношение, която е изпратена по куриер. От справката от „Спиди“ АД се
установи, че на телефона на ищцата (потвърден от св. С.) два пъти са изпратени
съобщения, че следва да очаква пратка, както и че не са успели да й доставят
същата, тъй като не е открита на адреса. Няма данни след 23.07.2019г. ищцата да
се е явила на работното си място, за да полага труд и да не е била допусната,
нито да се е явила да получи документите по прекратяването, каквито указания е
получила. В този смисъл съдът намира, че ищцата не може да черпи привилегии от
недобросъвестното си поведение и не й се следва обезщетение за временно
отстраняване по вече прекратеното правоотношение. Досежно основанието за
прекратяване, същото е по чл.71, ал.1 от КТ, предвид че договорът е сключен със
срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя и може да бъде прекратен
във всеки момент в рамките на срока. С посоченото обстоятелство ищцата също
следва да е била наясно, предвид че е подписала трудовия договор.
По изложените съображения предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
По заявения в условията на евентуалност иск по по
чл.226, ал.2 от КТ в случай на отхвърляне на иска по чл.214, ал.1 от КТ за
периода от 23.07.2019г. до 20.10.2019г. и по иска по чл.226, ал.1 от КТ за периода
от 01.11.2019г. до 14.02.2020г,
Съгласно чл.226, ал.2 от КТ Работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите,
които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след
като трудовото правоотношение е било прекратено.
В тежест на работника е да докаже прекратяване на
трудовото правоотношение, задържане на
трудовата книжка от страна на работодателя, периода на задържането, вредите,
които е претърпял и техния размер. Работодателят следва да докаже, че е имал
законно основание да задържи трудовата книжка.
Както се посочи по иска по чл.214, ал.1
от КК, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от
23.07.2019г. със Заповед на работодателя по чл.71, ал.1 от КТ. Безспорно по
делото е, че към приключване на устните състезания ищцата все още не е получила
трудовата си книжка, която се намира при ответното дружество. Следва да се имат
предвид вече изложените обстоятелства, че ищцата е била уведомена от прекия си
ръководител, че следва да си вземе документите, както и че е била търсена за
уреждане на всички отношения няколко дни след прекратяване на трудовия договор,
но не е била открита. В допълнение се установи, че на ищцата е изпратена и
втора покана на 16.08.2019г., в която изрично е посочено, че следва да си
получи и трудовата книжка, както и че поканата отново е изпратена чрез куриер
„Спиди“ АД и пратката е била отказана от адресата. По отношение на трудовата
книжка дори свидетелката С. при разпита си заявява, че с дъщеря й не са я
търсили. В този смисъл отново е налице недобросъвестно поведение на ищцата, от
което същата не следва да черпи благоприятни последици. Работодателят законно е
задържал трудовата книжка, тъй като въпреки ясно изразеното желание да я върне,
е бил лишен от тази възможност по вина на ищцата.
По гореизложените съображения исковете по чл.226, ал.1
от КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По искането за присъждане на законна
лихва върху уважения размер на иска по чл.128, т.2 от КТ
Както се посочи по-горе, ответникът е положил усилия
да изпълни задължението си да заплати трудовото възнаграждение на ищцата. Два
пъти работодателят е канил ищцата с куриер да се яви в офиса, като във втората
покана изрично е посочено, че следва да получи и трудовото си възнаграждение,
но ищцата не е получила пратките, втория път дори при изричен отказ от
получаване. На следващо място се установи, че дължимата сума ответникът е
оставил на разположение на ищцата чрез пощенски запис, но същата не е получена
в дълъг период от време, поради което е върната обратно. Ищцата не се е явила и
на касата на дружеството да потърси дължимото си обезщетение. Не на последно
място, следва да се има предвид, че по искане на ответника, който изрази
готовност за плащане, съдът задължи ищцата в определен срок да посочи банкова
сметка ***, които указания не бяха изпълнени в посочения срок, а едва в
последното по делото съдебно заседание. В този смисъл съдът намира, че ищцата
като кредитор е в забава, която освобождава длъжника от последиците на
собствената му забава, предвид което ответникът не дължи законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските
Ищцата е направила искане за присъждане на разноски по
чл.38а от ЗА в полза на адвокат Ганка Трендафилова за предоставена безплатна
правна помощ. От всички предявени от ищцата искове частично основателен се
явява само иска за заплащане на трудово възнаграждение за длъжността „администратор“.
Именно по отношение на този иск и на уважения размер ответникът още с исковата
молба е направил признание на иска. Съдът намира, че същият не е станал повод
за завеждане на делото по съображенията, изложени по искането за законна лихва,
а именно предвид, че е положил неколкократни усилия да заплати дължимото. По
всички изложени съображения се налага извода, че на основание чл.78, ал.2 от ГПК ответникът не следва да бъде осъждан за разноски съобразно уважената част
от иска нито в полза на ищцата, нито в полза на съда. От друга страна на
ответника се следват всички направени от него разноски, от които ищецът не е
освободен на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК,
с оглед на което ищцата следва да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 650 лева за адвокатско възнаграждение и 150 лева за
депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.Х.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, к.к. „Златни Пясъци“, хотел „Болеро“ да заплати на К.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 358,13 лева, представляваща неизплатено
брутно трудово възнаграждение за периода от 14.06.2019г. до 22.07.2019г. за
заемана по трудов договор № 386 от 13.06.2019г длъжност „администратор“, на
основание чл.128, т.2 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над
сумата от 358,13 лева до предявения размер от 746 лева, както и искането за присъждане на
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „Б.Х.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, к.к. „Златни Пясъци“, хотел „Болеро“ обективно съединен искове, както
следва:
- иск за заплащане на сумата от 1626 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
положен извънреден труд в събота и неделя и на официални празници за периода от
25.04.2019г. до 08.06.2019г. на длъжност „аниматор“, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на
основание чл.262 вр. чл.128,т.2 от КТ;
- иск за заплащане на сумата от 56 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 25.04.2019г. до 08.06.2019г. на длъжност
„аниматор“, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.261 вр. чл.128,т.2 от КТ
- иск за заплащане на сумата от 20 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
положен нощен труд за периода от за периода от 14.06.2019г. до 22.07.2019г. на
длъжност „администратор“, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.261 вр. чл.128,т.2 от КТ;
- иск за заплащане на сумата от 1816 лева, представляваща обезщетение за незаконно отстраняване от
работа за периода от 23.07.2019г. до 20.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.214 от КТ;
- иск за заплащане на сумата от 1816 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от
незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 23.07.2019г. до
20.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.226, ал.2 от КТ;
- иск за заплащане на сумата от 2240 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди
от незаконно задържане на трудовата книжка периода от 01.11.2019г. до
14.02.2020г, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, на основание чл.226, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА К.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Б.Х.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, к.к. „Златни Пясъци“, хотел „Болеро“ сумата от 800 лева, представляваща направени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: