№ 700
гр. Варна , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500486 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 285825/30.11.2020г.
от П. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Г.С.“, № 1, вх. 10, ет. 2, ап. 41, чрез адв. Б.Д.,
против решение № 261168/12.11.2020г. по гр.д. № 7107/2020г. на 8-ми състав на ВРС, в
следните части, с които са наложени мерки за защита срещу домашно насилие, упражнено
от него по отношение на Е. А. Б., ЕГН ********** и П. П. Б., р. 02.02.2012г. в гр. Варна,
гражданка на Руска федерация, двете от с. З., Община Варна, ул. „Ф.“, № 39А, като е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е. А. Б., ЕГН
********** и П. П. Б., р. 02.02.2012г., на осн. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; забранено му е да
приближава на разстояние, по-малко от 100 метра Е. А. Б., ЕГН ********** и жилището й,
находящо се в с. З., Община Варна, ул. „Ф.“, № 39А, за срок от 6 месеца, на осн. члр. 5, ал.
1, т. 3 от ЗЗДН; осъден е да заплати по сметката на ВРС глоба в размер на 200 лева и
държавна такса в размер на 25 лева и да заплати на Е. А. Б., ЕГН ********** разноски в
размер на 650.00лв.
Считайки първоинстанционното решение в обжалваните части за незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, се моли за неговата отмяна.
В писмен отговор Е. А. Б., ЕГН ********** от с. З., Община Варна, ул. „Ф.“, № 39А,
чрез адв. Г.Г. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се решението в
1
обжалваните части да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба № 265855/26.01.2021г. от П. Г. Б., ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. „Г.С.“, № 1, вх. 10, ет. 2, ап. 41, чрез адв. Б.Д., против определение №
260572/12.01.2021г. по гр.д. № 7107/2020г. на 8-ми състав на ВРС, с което е оставена без
уважение молбата му за изменение на решение № 261168/12.11.2020г. по гр.д. № 7107/2020г.
на 8-ми състав на ВРС, в частта за разноските, като бъдат намалени, доколкото претенциите
на молителката не са уважени в претендирания от нея размер, а друга част от исканията й са
отхвърлени и въпреки това сторените от нея разноски са възложени в негова тежест. Моли
се обжалваното определение да бъде отменено.
В писмен отговор Е. А. Б., ЕГН ********** от с. З., Община Варна, ул. „Ф.“, № 39А,
чрез адв. Г.Г. намира частната жалба за недопустима, защото не съдържа мотиви за
обсъждане, евентуално е неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена.
В с.з. на 09.03.2021г. Е. А. Б., чрез процесуалния си представител е уточнила, че
молбата за защита е подадена от нея лично и в качеството й на майка и законен
представител на детето П. П. Б., р. 02.02.2012г., което я е мотивирало да отправи искане за
налагане на мерки за защита и по отношение на детето. След направеното уточнение
въззивникът заявява, че поддържа въззивната и частната си жалба, а въззиваемата-че ги
оспорва. Въззиваемата заявява още, че претендира присъждане на сторените по делото
разноски, а въззиваемият, чрез процесуалния си представител прави възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
ДСП-Варна не изпраща представител, не взема становище по постъпилите жалби.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда Е.А. Б. при подаване на молбата за защита и Б., съгласно
влязлото в сила решение за развод между П. Г. Б. и Е.А. Б., действаща в лично качество и
като майка и законен представител на детето П. П. Б., р. 02.02.2012г. е посочела, че с
ответника П. Г. Б. са съпрузи, съответно вече бивши съпрузи и той е баща на детето П. ,р.
02.02.2012г. Няколко години преди завеждане на молбата за защита отношенията в
семейството и особено поведението на съпруга се променили. През последната година
започнал да предизвиква скандали и се налагало нееднократно да вика полиция. Системно
упражнявал върху нея и децата психически тормоз, отправял закани.
На 15.06.2020г. тя и дъщеря й П. се прибрали около 10.00ч. вкъщи в с. З. и
установили, че няма ток, фризерите са размразени и находящата се там храна-развалена.
Разбрала, че електроснабдяването е било спряно по искане на П.Б.. Той пристигнал в дома
към 12.00ч. На въпроса защо е поискал спирането на тока, той се разкрещял, че не е негова
работа да плаща каквито и да е общи сметки. Казал, че няма да ги остави на мира и ще ги
тормози. Започнал на висок глас да я обижда, наричайки я с грозни имена, в присъствието на
детето. Заплашил, че ще й разбие колата, като взел ключовете. Крещял и й отправял
2
заплахи. Посегнал да я удари с юмрук в лицето, но тя успяла да се отдръпне. Уплашила се за
себе си и за детето, което станало свидетел на стореното от баща й. То се стресирало и
започнало да плаче. Съпругът й се опитал да й вземе телефона, но го запазила. Заключила се
в детската стая и се обадила на тел. 112. Скоро дошли полицаи. Тя излязла от стаята и им
разказала какво се е случило. Те попитали защо търпи всичко това, което се случва за
пореден път с децата. Съставили на съпруга й предупредителен протокол, но той не го
подписал. Събрала в присъствието на полицаите малко багаж за себе си и детето и те я
придружили до колата. Наложило се да спят у приятелки, като не смеели да се приберат. От
тогава П.Б. продължил да ги тормози. Звънял по телефона, пишел обидни и заплашителни
съобщения срещу нея, децата и майка й, безпокоял общи познати. Сипел обиди и заплахи.
Поискала е от съда да бъдат наложени следните мерки по ЗЗДН , а именно:
1/ Да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо нея и малолетното дете П..
2/ Да се забрани на ответника за срок от 24 месеца да я приближава, детето П. и
жилището, находящо се в с. З., ул. „Ф.“, № 39А.
Поискала е от съда да бъде издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от
ЗЗДН.
В с.з. на 07.01.2020г. ответникът И.Д.И. лично и чрез адв. Ив.Р. оспорва молбата.
Отрича някога да е посягал на молителката. Грижел се е за нея и детето, когато е в България.
Дори тя е имала прояви на агресия спрямо него. Моли се да бъде отхвърлена молбата за
защита, като неоснователна.
ДСП-Варна са изразили писмено становище, че интересът на детето П. съвпада с
уважавана на молбата, ако се установи, че на посочената дата е имало конфликт между
родителите и той е станал достояние на детето, но за не продължителен период, за да не са
ограничава възможността на детето да контактува с баща си.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и
предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че П. Г. Б. и Е.А. Б. са съпрузи, чийто брак е прекратен с
развод, на осн. Чл. 50 от СК, като е постигнато споразумение, одобрено от съда. Те са
родители на детето П., р. 02.02.2012г. Изпълнени са следователно условията за предоставяне
на защита по ЗЗДН, визирани в разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН.
От приложените на л. 5 от първоинстанционното дело декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е видно, че под страх от наказателна отговорност молителката Е. А. Б. е декларирала,
че на 15.06.2020г. около 10ч. се прибрала с дъщеря си П., р. 02.02.2012г. в къщата в с. З. и
установила, че няма ток, фризерите са размразени и находящата се там храна-развалена.
3
Разбрала, че електроснабдяването е било спряно по искане на П.Б.. Той пристигнал в дома
към 12.00ч. На въпроса защо е поискал спирането на тока, той се разкрещял, че не е негова
работа да плаща каквито и да е общи сметки. Казал, че няма да ги остави на мира и ще ги
тормози. Започнал на висок глас да я обижда, наричайки я с грозни имена, в присъствието на
детето. Заплашил, че ще й разбие колата, като взел ключовете. Крещял и й отправял
заплахи. Посегнал да я удари с юмрук в лицето, но тя успяла да се отдръпне. Уплашила се за
себе си и за детето, което станало свидетел на стореното от баща й. То се стресирало и
започнало да плаче. Съпругът й се опитал да й вземе телефона, но го запазила. Заключила се
в детската стая и се обадила на тел. 112. Скоро дошли полицаи. Тя излязла от стаята и им
разказала какво се е случило. Те попитали защо търпи всичко това, което се случва за
пореден път с децата. Съставили на съпруга й предупредителен протокол, но той не го
подписал. Събрала в присъствието на полицаите малко багаж за себе си и детето и те я
придружили до колата. Наложило се да спят у приятелки, като не смеели да се приберат. От
тогава П.Б. продължил да ги тормози. Звънял по телефона, пишел обидни и заплашителни
съобщения срещу нея, децата и майка й, безпокоял общи познати. Сипел обиди и заплахи.
От приложената по първоинстанционното дело справка рег. № 442р-
23839/16.07.2020г., извършена от Четвърто РУ на МВР-Варна се установява, че по повод
сигнал за възникнал скандал между бившите съпрузи, на 26.02.2020г. е извършено
посещение от полицейски органи на адреса в с. З., ул. „Ф.“ № 39А. Страните заявили, че са в
развод и често възникват скандали. Съпругата се оплакала, че съпругът й я стиснал силно за
ръката, но не я е удрял. Съставен бил предупредителен протокол . Представена е и докладна
записка за инцидента от 15.06.2020г. Записано е, че Е. Б. обяснила, че иска развод, но
съпругът й П.Б. не й дава. Той й посегнал, но не я ударил. Заплашил я, че ще й запали
автомобила. Разяснено е било на съпрузите да решават семейните си проблеми по законен
ред. На П.Б. е съставен предупредителен протокол, който е отказал да подпише. От
докладна записка № 442р-23133/10.07.2020г. е видно, че П.Б. е запознат със съдържанието и
му е връчен препис от заповед № 121/29.06.2020г. на ВРС за незабавна защита. Отказал е да
подпише предложения му предупредителен протокол.
Пред ВРС са разпитани две групи сведетели: Н.В.Е.-без родство и дела със страните и
пълнолетната дъщеря на П.Б. и Е.Б.-Е.П. Б., водени от молителката Б. и Ю.В.Х., воден от
ответника. Съдът цени показанията им в частта, в която имат непосредствени впечатления.
Цени показанията на св. Б., с оглед влошените й отношения с баща й с оглед разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, но като непротиворечиви, последователни и убедителни.
Св. Е. сочи, че знае от приятелката си за влошените й отношения със съпруга й П.Б..
През м.декември Е. Б. й се обадила по телефона и й казала, че е станал скандал в
семейството, а тя чувала на заден план как се блъска, силни удари и чувала как малкото дете
плаче. На 15.06. към 10.30ч. сутринта имала телефонен разговор с Е. Б. и тя й казала, че се
прибрала в къщата в З. и установила, че няма ток. Разбрала, че ел.захранването е изключено
по желание на П.Б. и всички продукти в хладилника се развалили. По-късно отново й се
4
обадила и й казала, че съпругът й се прибрал, а на въпроса й защо е спрял тока, той
изпаднал в истерия, че няма да плаща сметки, нанесъл й обиди, искал да й вземе ключовете
от колата и телефона, посегнал да я удари с юмрук. Казала й, че са се скрили с детето в
спалнята и се е обадила в полицията. Свидетелката я посъветвала да обясни на полицаите
всичко, каквото се е случило и да се маха от къщата. Заявява: „Като говорех с нея по
телефона се чуваше, че детето плаче“. Докато разговарят, гласът на Е. Б. треперел,
страхувала се, че полицаите ще закъснеят, а П. ще разбие вратата и ще я набие. че
Свидетелства, че като са заедно П.Б. непрекъснато й звъни-за два часа 10-15 пъти и
заплахите ескалират. Чела е СМС, в който Б. отправя заплахи, че къщата ще изгори. Детето
П. също е пострадало от тази ситуация. Когато са се събирали за да играят децата, П. през
15-20 минути идвала в къщата да провери как е майка й, защото страда и се безпокои за нея.
Знае, че в момента се осъществява контакт между бащата и детето всеки четвъртък, но знае
също така, че детето не иска да ходи на срещите с баща си. То е споделяло това с майка си,
голямата си сестра, а и с нейната дъщеря, която е на 6 години.
Св. Б. свидетелства, че баща й лесно се палел и предизвиквал скандали, като в
последно време зачестили. От две години е студентка в София, но майка й споделяла какво
се случва. Изпаднала в шок, когато декември месец се наложило майка й да вика полиция,
поради поведението на баща й. Поддържа, че още има следи по предната желязна врата и
стъклената врата на терасата, където баща й бил с метален лост, за да отвори, когато майка й
се заключила от страх със сестра й в нейната стая. Знае, че на 15.006 отново майка й е
викала полиция. Уикенда преди 15.06. майка й и сестра й били при нея в София. Баща й
постоянно звънял на майка й и я питал къде е, звънял и на нея самата. Отправял заплахи към
майка й. Написал: „Всичко е готово за твоето идване, свещите са готови“. Когато се
прибрала, майка й разбрала, че по искане на баща й токът в къщата е спрян. Когато майка й
попитала баща й защо няма ток, той започнал да крещи и обижда майка й пред сестра й.
Майка й не знаела какво да прави. Тя посъветвала майка си по телефона да влезе в къщата и
да извика полиция. Чувала как сестра й викала: “Мамо, мамо“, а баща им се смеел. След
този инцидент баща й продължил да пише на нея и на майка й неприятни неща, писал и на
баба й заплахи. Сочи, че сестра й не иска да говори за баща им и не иска да се среща с него.
Св. Харко поддържа, че са били много добри семейни приятели и се познават от 15
години, но последните 3-4 месеца се среща повече с П.. Скоро го срещнал с дъщеря му П.,
на която е кръстник. Знае, че отношенията в семейството на П. са влошени. Не знае да се е
стигало до физическо насилие или обидни реплики. Няма информация за случка на 15.06. ,
никой не му е споделял за нещо, което се е случило на тази дата.
С решение от 10.08.2020г. по гр.д. № 8850/2020г. е прекратен на осн. чл. 50 от СК
бракът между Е.А. Б. и П. Г. Б., като е одобрено споразумение. Родителските парва по
отношение на детето П., р. 02.02.2012г. са предоставени за упражняване на майката, а на
бащата е определен режим на лични отношения с детето, осъден е да заплаща издръжка на
детето, ползването на семейното жилище в с. З. на съпругата Е. Б.. След прекратяване на
5
брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Б..
Със заповед за незабавна защита № 121/29.06.2020г. са постановени на осн. чл. 18, ал. 1
от ЗЗДН мерки за защита срещу домашно насилие, като П. Г. Б. е задължен да се въздържа
от домашно насилие по отношение на Е.А. Б. и П. П. Б., р. 02.02.2012г., на осн. чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН и е забранено на П. Г. Б. да приближава на разстояние по-малко от 100 метра
Е.А. Б. и детето П. П. Б., както и жилището в което живеят, находящо се в с. З., ул. „Ф.“, №
39А, на осн. чл. 5, ал. 1 ,т. 3 от ЗЗДН.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009г./ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в
тежест на молителката Е. А. Б., действаща лично и като майка и законен представител на
детето П., р. 02.02.2012г., понастоящем въззиваема е да докаже, че съпругът й, понастоящем
бивш такъв П. Г. Б. е осъществил твърдяния от нея акт на домашно насилие на сочената от
нея дата, в присъствието на детето П., с оглед подадената от нея молба за защита.
Настоящият състав намира, че като акт на домашно насилие следва да бъде възприето
случилото се между П. Г. Б. и Е.А. Б., в присъствието на детето им П. П. Б. на 15.06.2020г.
Съдът прави тези изводи при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, чрез
разпита на свидетелките Н. Е. и Е. Б., представената справка рег. № 442р-23839/16.07.2020г.,
извършена от Четвърто РУ на МВР-Варна и подписаната от Е. А. Б. декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН, както и това, че показанията на св. Юрий Харко не ги опровергават.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционното решение е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и
съдът е достигнал до обоснования извод за основателност на молбата за защита.
Несъстоятелно е възражението на ответника по молбата Б., че Е. Б. не е твърдяла пред
полицейските органи, че Б. е отправял заплахи за физическа и психическа разправа, които да
породят страх за живота й. Видно от докладна записка № 442р-20267/19.06.2020г. до
началника на Четвърто РУ-Варна, при описанието на оплакванията на пострадалата Б. е
посегнал на съпругата си, друг въпрос е, че не е успял да я удари и й е отправил заплахи, че
ще й запали автомобила, което е наложило в изтготвения протокол за предупреждение на
осн. чл. 65 от ЗМВР П. Г. Б. да бъде предупреден да не отправя заплахи и закани за
физическа саморазправа спрямо съпругата си Е. Алесксандровна Б.. Това, че е удостоверено,
6
че сигналът до полицейските органи е приет в 13.05ч., съответства напълно на изложеното
от молителката, че Б. се е прибрал вкъщи около 12.00ч., последвал е разговор между
съпрузите, прераснал в скандал, в присъствието на детето на страните П., скриване на Б. и
детето в детската стая и подаване на сигнала, като е възможно провеждането на разговор
първо с голямата дъщеря на страните, дала й съвет да се скрие, а после и със св. Е., от която
е получила съвета да сподели всичко за случилото се с отзовалите се на сигнала й полицаи,
като напусне къщата с тяхно съдействие. Това, че молителката е заявила на полицаите, че с
ответника са в развод, не се възприема от съда, като подкрепящо тезата, че производството
е отпочнало единствено с цел събиране на доказателства. Дори е алогично ако страните са
постигнали споразумение, при което няма нужда от събирането на каквито и да е
доказателства за вина, а и с решение от 10.08.2020г. бракът им е бил вече прекратен с
развод, на осн. чл. 50 от СК, на 20.08.2020г. да иска молителката делото за домашно насилие
да продължи, поддържайки наведените от нея твърдения, ако целта на производството е
онази, сочена от ответната страна, а не, че действително е бил извършен от бившия й
съпруг акт на домашно насилие и изпитва страх за себе си и детето П., още повече, че в
поведението на Б. промяна няма, продължавайки да тормози членовете на семейството си
със заплахи и обиди.
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба, че ВРС е мотивирал
решението си, кредитирайки изцяло свидетелските показания на водените от молителката
свидетелки. Съдът, както и настоящият състав вземат предвид, както беше посочено по-горе
всички събрани по делото доказателства, достигайки до извода за основателност на молбата
за защита. Вярно, че поради особеността на регулираните със ЗЗДН отношения, в настоящия
казус семейни такива, често свидетели няма. Придадена е доказателствена сила на
подписваната от молителите декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която има предвид съда, а
свидетелските показания на водените от молителите свидетели, ако не са преки и
непосредствени, биха могли само да подкрепят декларираните обстоятелства, като по
настоящото дело. За да бъде опровергана доказателствената тежест на представената
декларация, с всички допустими по ГПК доказателства ответната страна може да доказва
своята теза. По делото пред ВРС П.Б. е ангажирал само гласни доказателства, чрез разпита
на св. Юрий Харко, който заявява пред съда, че отношения между бившите съпрузи са
влошени, но не е в състояние да каже в какво се изразяват и само предполага на какво се
дължат. Не знае за прояви на физическо насилие и отправяни обидни реплики, не знае, да е
викана полиция и вероятно е точно така, след като в последно време контактува по мъжки
само с П.Б. и веднъж с кръщелницата си. Няма никаква информация за случката от 15.06. и
никой не му е споделял за такава. Декларираното от Е. Б. /Б./, подкрепено от останалите
събрани по делото доказателства, включително от разпита на водените от нея свидетелки
остава неопровергано от ангажираните от насрещната страна доказателства. Правилно ВРС е
разпределил и оценил доказателствената тежест на събраните доказателства. Неоснователно
в тази връзка е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е обърнал
доказателствената тежест, допускайки процесуално нарушение. Интересът на детето,
7
станало пряк свидетел на поведението на баща си, описано в представената от майка му
декларация, не позволява в случая разпита му от съда за случилото се на 15.06.2020г. между
родителите му, доколкото е само на 7 години и е силно разстроено по думите на двете
свидетелки Е. и Б..
Настоящият състав прави същия извод, че молбата за защита е основателна предвид
инцидента на 15.06.2020г. при който Б. е извършил акт на домашно насилие по отношение
на съпругата си Б., понастоящем Б., като й е нанесъл обиди и заплахи, направил е опит да я
удари с юмрук, а доколкото това се е случило в присъствието и пред очите на детето П. е
извършил и психическо и емоционално насилие спрямо последното. Следва да бъдат
предприети мерки за защита.
Трябва да бъде отчетета тежестта на конкретно извършените действия от страна на
въззивника, въздигнати от закона като противоправни-чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като
домашно насилие, от една страна и посочените от молителката, настояща въззиваема
мерки, като се преценява адекватността им-постигане целите на закона и следене за най-
добрия интерес на детето, но едновременно с това не се стига до прекомерно ограничаване
на правата на ответника.
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя П.
Г. Б. се въздържа от насилие по отношение на Е. А. Б. и детето П. П. Б., на осн. чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН. За период от 6 месеца на П. Г. Б. следва да бъде забранено да приближава на по-
малко от 100 м. до Е. А. Б. и жилището й в с. З., община Варна, ул. „Ф.“, № 39А.
Правилно на основание чл. 5 ал.4 от ЗЗСДН на ответника ВРС е наложил глоба в
минималния размер от 200,00лв. На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, в тежест на ответника е
възложено заплащането на дължимата за първата инстанция държавна такса от 25,00 лв. и е
осъден да заплати на молителката направените по първоинстанционното дело разноски в
размер на 650.00 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед присъдените разноски с първоинстанционното решение, пред ВРС е
проведено производство с правно осн. чл. 248 от ГПК, приключило с определение №
260572/112.01.2021г., срещу което е подадена частна жалба.
Частната жалба е неоснователна. Мотивите на обжалваното определение се споделят
изцяло от въззивния състав и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях. Независимо от това
намира, че следва да изложи собствени. На първо място по дела, образувани по молба за
защита по ЗЗДН, при произнасяне в частта за разноските, приложение намира специалната
норма на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, а не общата по чл. 78, ал. 1, съответно ал. 3 от ГПК. При
издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на
извършителя на домашното насилие. ВРС е издал заповед за защита. Разноските е следвало
да бъдат възложени изцяло в тежест на Б., щом молбата за защита, насочена срещу него е
основателна, както е постъпил и ВРС. Това е така, защото съдът не е обвързан от сочените
от молителя мерки по ЗЗДН, още повече, когато се произнася в интерес на дете, той може да
8
приложи тези мерки, които съответстват най-добре на интереса му. Не следва да бъде
разгледано възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение, щом в о.с.з. на 22.10.2020г., когато молителката, чрез
адв. Г.Г. е поискала присъждане на разноски, съобразно доказателствата по делото и
приложената разписка, страната не е възразила, независимо от това ,че не е представен
списък по чл. 80 от ГПК. Това е от значение само за възможността страната да иска
изменение на решението в частта за разноските. Размерът на заплатеното адвокатско
възнаграждение не се определя със списъка по чл. 80 от ГПК, а с доказателствата за платено
адвокатско възнаграждение, в случая разписката на л. 4 от първоинстанционното дело,
представена заедно с молбата за защита, по която е образувано делото.
И въззивната жалба и частната жалба са неоснователни. Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено изцяло, както и обжалваното определение, постановено
по искането за изменение на решението в частта за разноските.
Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС д.т. за подадената от него
въззивна жалба в размер на 12.50лв., на осн. чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и д.т. по подадената от него частна жалба в размер
на 15.00лв., на осн. чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК или общо 27.50лв.
Отново с оглед изхода на спора, в тежест на Б. следва да бъде възложено и
заплащането на разноски за въззивното производство в полза на Б., от които сумата от
400.00лв., представляваща намален на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК размер на заплатеното от
последната адвокатско възнаграждение по въззивната жалба и определен от съда по реда на
чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, цялото от 650.00лв., съгласно разписката на л. 17 и разписката на л. 32 и
списък по чл. 80 от ГПК на л. 33 по делото и сумата от 200.00лв., представляваща намален
на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК размер на заплатеното адвокатско възнаграждение по частната
жалба, определен от съда по реда на чл. 11, вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, цялото от 250.00лв., съгласно
разписката на л. 32 и списък по чл. 80 от ГПК на л. 33 по делото, или общо 600.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261168/12.11.2020г. по гр.д. № 7107/2020г. на 8-ми
състав на ВРС, в следните части, както следва: наложени са мерки за защита срещу
домашно насилие, упражнено от П. Г. Б., ЕГН **********, гражданин на Руска федерация
от гр. Варна, ул. „Г.С.“, № 1, вх. 10, ет. 2, ап. 41, по отношение на Е. А. Б., ЕГН **********,
гражданка на Руска федерация и П. П. Б., р. 02.02.2012г. в гр. Варна, гражданка на Руска
9
федерация, двете от с. З., Община Варна, ул. „Ф.“, № 39А, като е задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Е. А. Б., ЕГН ********** и П. П. Б., р.
02.02.2012г., на осн. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и му е забранено да приближава на разстояние,
по-малко от 100 метра Е. А. Б., ЕГН ********** и жилището й, находящо се в с. З., Община
Варна, ул. „Ф.“, № 39А, за срок от 6 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН; П. Г. Б., ЕГН
**********, гражданин на Руска федерация от гр. Варна, ул. „Г.С.“, № 1, вх. 10, ет. 2, ап. 41,
е осъден да заплати по сметката на ВРС глоба в размер на 200.00 лева и държавна такса в
размер на 25.00 лева и да заплати на Е. А. Б., ЕГН ********** разноски за първата
инстанция в размер на 650.00лв., на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260572/12.01.2021г. по гр.д. № 7107/2020г. на 8-ми
състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на П. Г. Б., ЕГН **********,
гражданин на Руска федерация, от гр. Варна, ул. „Г.С.“, № 1, вх. 10, ет. 2, ап. 41, за
изменение на решение № 261168/12.11.2020г. по гр.д. № 7107/2020г. на 8-ми състав на ВРС,
в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Г. Б., ЕГН **********, гражданин на Руска федерация, от гр. Варна,
ул. „Г.С.“, № 1, вх. 10, ет. 2, ап. 41 да заплати по сметка на ВОС държавна такса за
въззивното производство в общ размер на 27.50лв., на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. Г. Б., ЕГН **********, гражданин на Руска федерация, от гр. Варна,
ул. „Г.С.“, № 1, вх. 10, ет. 2, ап. 41 да заплати на Е. А. Б., ЕГН **********, гражданка на
Руска федерация, от с. З., Община Варна, ул. „Ф.“, № 39А разноски за въззивната инстанция
в общ размер на 600.00лв., на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10