Р Е
Ш Е Н
И Е
№
178
гр.Г., 06.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Големанова в.гр.д. №225 по описа за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца по делото Р.Б. срещу Решение №188/07.06.2018г. по
гр.д.№354/2018г. по описа на Севлиевски районен съд.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, както и че същото е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Ответниците не оспорвали авторството на статиите и че
същите са публикувани в притежавания от втория ответник интернет сайт.
Неправилно предявеният иск за заплащане на обезщетения за претърпени болки и
страдания, както и на неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
доброто име и достойнство бил отхвърлен. Твърди се, че в деня на публикуване на
статията - *** г. жалбоподателката се била запознала с не и силно се била
притеснила, получила учестено сърцебиене, повишено кръвно налягане, болки в
сърдечната област. Това било потвърдено и от събраните по делото доказателства.
Въпреки това съдът бил приел, че не намира връзка между отразеното в писмените
доказателства и статията. Съдът бил обсъдил непълно и избирателно събраните по
делото доказателства, за да отхвърли иска за заплащане на обезщетение в размер
на 2000лв. за претърпени на 08.02.2018г. болки и страдания. Обжалваното решение
било неправилно и в частта, в която бил отхвърлен иска за заплащане на сумата
от 8000лв. - неимуществени вреди в следствие на накърняване доброто име и
достойнството на ищцата. От събраните по делото доказателства, било установено,
че управител на *** в с.Я. била дъщерята на ищцата, като по този начин се
опровергавали твърденията в статията, че ищцата е фактическият управител и като
*** в Г. насочвала пациенти към дома за стари хора на дъщеря си. Съдът бил дал
вяра на свидетелите на ответниците, като безкритично бил приел показанията им,
а не кредитирал с доверие доказателствата на ищцата.
Моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове, като присъди и направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско
възнаграждение.
Ответниците
по жабата и по делото не са подали отговор на жалбата. В съдебно заседание
заявяват, че оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да потвърди
обжалваното решение, като присъди направените по делото разноски.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение РС Севлиево е отхвърлил предявените от жалбоподателката
искове за заплащане на сумата от 2000лв. за претърпени на *** г. болки и
страдания, както и за сумата от 8000лв.--претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на доброто име и достойнство на ищцата, по повод
публикуване на *** г. на интернет страница с домейн *** на статия със заглавие
"*****" и е осъдил ищцата да заплати на ответниците сумата от
1372лв.- разноски по делото.
За
да постанови решението си съдът е приел следното :
Не
е спорно по делото, че първата ответница - Е.Д.-Д., е
написала статия, публикувана на интернет страницата ***, както и че този сайт е собственост и
се поддържа от втория ответник - сдружение „***". На *** г. в сайта на
втория ответник била публикувана статия, озаглавена „*****“. Не било спорно
също, че ищцата е майка на Р.Д.Б..
Съдът приел, че ищцата
била информирана от свои близки за публикацията, незабавно я прочела. Съдът не
установил наличие на причинно-следствена връзка между страданията на ищцата и статията.
Отразеното в тях състояние е в резултат на прочетеното в
процесната статия. В нито един от представените документи не се сочело за
наличие на сърдечно заболяване и необходимост от коронарография.
Като придружаващи заболявания и усложнения били вписани артериална хипертония,
умерена степен, сърдечна форма. В графата терапия – не били вписани медикаменти
или процедури. Други доказателства относно твърдените здравословни проблеми на
ищцата, свързани с прочитането на процесната статия не били представени.
Районният съд счел, че от събраните гласни доказателства, също не можело да се
направят изводи, в подкрепа на твърденията на ищцата, поради което счел иска за
заплащане на обезщетение за преживени на *** г. страдания за неоснователен.
Първоинстанционният съд приел, че ищцата не е доказала
твърденията си, че изнесеното в статията не отговаря
на истината и че ответниците не били доказали наличието на частен интерес на ищцата в дом „***" в с.Я.,
общ.Г.. От показанията на св.С., се установявало, че при
обаждане в *** Г. служителка й била отговорила, че единственият подходящ дом се
намира в село Я.и се управлява от нейната шефка. В този смисъл били и
показанията на св.С.. Районният съд приел, че безспорно ищцата е публична личност,
доколкото същата заема длъжността директор на *** при *** Г.. Съдът, че процесната статия е в резултат на добросъвестно проведено
журналистическо разследване от страна на първата ответница, която споделила с
главния редактор на сайта “***“ сигналите за евентуални нарушения и започнала
разследването, с негово съгласие. Данните, отразени в статията се съдържали и в
цитираното писмо на МТСП. Съдът приел, че не са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на ответниците на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД, тъй като
не е налице причинно следствена връзка между статията и уврежданията на ищцата.
Въззивният съд намира изводите на
районния съд за правилни.
Пред въззивната инстанция е
представено пълномощно, с което Р.Б. - управител на *** ЕООД упълномощава жалбоподателката да представлява дружеството пред всички
съдебни, административни, митнически, банкови и всякакви други държавни и
общински органи и др., да получава всякакви плащания и т.н. Пълномощното е
изготвено и подписано на 11.02.2016г., видно от извършената заверка от нотариус
Т.В.. От текста на това пълномощно се установява, че жалбоподателката е имала
правомощия да извършва всякакви действия на фактическо управление на
дружеството, собственост на дъщеря й, в т.ч. и да стопанисва и управлява *** в
с.Я.. Следователно констатацията в процесната статия, че жалбоподателката
извършва действия на управление на *** в с.Я., като в същото време заема
длъжността директор на *** Г.отговаря на действителността.
Поради изложеното по-горе не може да
се приеме, че е налице противоправно действие от
страна на ответниците. Излагането на факти, които отговарят на истината не може
да се приеме, че съставлява неправомерно поведение.
Правилен е извода на първоинстанционния съд, че не е доказана
причинно-следствената връзка между болестното състояние на жалбоподателката, в
периода непосредствено след излизане на
статията и написаното в нея.
Следва да се посочи и че от
представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните
свидетели Б. и Б.се установява, че жалбоподателката в
деня на публикацията - *** г. е посетила Спешно отделение при МБАЛ Г., с
оплакване от болки в гърдите, като е отказала болнично лечение. В показанията
си св.Б.заявява, че когато жалбоподателката се
прибрала на *** г. била притеснена, а по -късно го помолила да я закара до
болницата, защото не се чувствала добре. Не е установено сърдечно заболяване и
не е предписано лечение, поради което извода на първоинстанционният
съд за липса на причинно следствена връзка между преживяните от ищцата на *** г.
болки и страдания и отразеното в статията е правилен, още повече, че както е
посочено по-горе изложените в нея факти отговарят на истината.
Безспорно в качеството си на
директор на *** Г. .жалбоподателката е публична
личност и отразеното в процесната статия неминуемо е дало отражение на
авторитета, с който същата се ползва в обществото. Въззивният съд обаче счита,
че в настоящият случай не може да се приеме, че е налице накърняване на
авторитета и доброто име на ищцата, тъй като ответницата Д. не е написала, а
ответника Сдружение "***" не е публикувал неверни факти. Данни за
наличие на частен интерес от страна на ищцата към дейността на *** в с.Я.се
съдържат и в Писмо изх.№02-68/20.03.2018г. на МТСП до К.С. - народен
представител.
Поради
съвпадение на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Поради
оставянето без уважение на подадената въззивна жалба на жалбоподателя не следва
да се присъждат направените в настоящото производство разноски.
Направеното
възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско
възнаграждение е основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението за процесуално представителство по граждански дела с
материален интерес до 10 000лв. е в размер на 580лв. плюс 5% за горницата над
5000лв. Предявените искове по настоящия правен спор са с обща цена на иска в
размер на 10 000лв., поради което дължимото от всеки от ответниците адвокатско
възнаграждение е в размер на 830лв. Пред настоящата инстанция не е представен отговор на подадената
въззивна жалба и е проведено едно съдебно заседание. Адвокатското
възнаграждение от 1300лв. е заплатено от единия от ответниците
- Сдружение ***, поради което същото се явява прекомерно, като следва да бъде
присъдено възнаграждение в размера по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради
изложеното жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника
Сдружение *** сумата от 830лв.-разноски по делото пред въззивната инстанция. На
ответницата Д. не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй
като не са представени доказателства, че такива са направени.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №188/07.06.2018г. по гр.д.№354/2018г.
по описа на Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА
Р.П.Б., с
ЕГН ********** *** да заплати на Сдружение ***, с ЕИК ***, с адрес гр.В., ул.***
№* сумата от 830лв.(осемстотин и тридесет лева)- разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от съобщението до страните, на осн.
чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: