Р
Е Ш Е Н И Е
№…......./.........2018 г.
гр.Варна
4.04.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести
март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието
на секретар Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12118/2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата
молба ищцовото дружество „Е****“ ЕООД твърди, че срещу
ответника И****С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК, по която е образувано ч.гр.д.№ ****по
описа на РС Варна, 43-ти състав. Предявява настоящата искова молба след подадено
възражение от ответника в производството по реда на чл.410 от ГПК. Ищецът
твърди, че е встъпил в правата си на кредитор на ответника въз основа на
договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от
18.01.2016г. с прехвърлител на вземанията „Ю**** АД
по силата на който задължението произтичащо от договор за потребителски
кредит от 13.09.2011г. е изкупено от
ищеца. Ищецът твърди, че въз основа на сключен договор за потребителски
кредит от 13.09.2011г. между ответника и
„Ю**** на ответника е отпуснат кредит в размер на 1060лв. със срок на
издължаване 36 месеца. Кредитополучателят не е заплащал в срок месечните си
вноски, поради което непогасеното задължение по кредита е в общ размер на
1411,77лв., от които 1060лв. главница и 351,77лв. възнаградителна
лихва. Твърди, че срокът на договора за потребителски кредит е изтекъл поради
което задължението на ответника е изискуемо изцяло. Твърди, че ответника по
делото е уведомен за извършената цесия. Моли да се постанови решение, с което
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1411,77лв.,
от които 1060лв. главница и 351,77лв. възнаградителна
лихва по договор за потребителски кредит от 13.09.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът И.Х.С. е подал писмен отговор на исковата молба, в
който оспорва дължимостта на претендираната
сума.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
с чл. 99 ЗЗД.
От приложеното по делото ч.гр.д.№9085/2017г. на ВРС се
установява, че в рамките на същото по реда на чл.410 от ГПК ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за суми
идентични с претендираните в настоящото производство,
като тя е била уважена и са присъдени и разноски. Ответникът обаче в дадения му
срок е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК поради което е предявен
настоящия иск.
От представения
по делото договор за потребителски кредит №****, се установява, че на посочената
дата между „Ю**** АД, като кредитодател и ответника в
качеството му на кредитополучател е сключен договор по силата на който банковата
институция е отпуснала на физическото лице кредит в размер на 1 060лв.,
който е следвало да бъде изплатен до 13.09.2014г. при вноски описани в
погасителен план също представен по делото и двустранно подписан от страните по
договора.
Представен е и
договор 18.01.2016г. за прехвърляне на вземания по отношение на който настоящия
състав приема, че е нищожен по следните съображения:
За да бъде
редовен един договор и да се пораждат от него права и задължения, той следва да
съдържа минимум от реквизити представляващи съществена част от съответното
правоотношение, при договора за цесия такъв реквизит освен страни и описание на
прехвърленото вземане е и посочването на цена срещу която то се прехвърля. При
настоящия случай липсва посочена такава цена. Представения договор в частта
относно определенията и тълкуването им л.29 съдържа словосъчетанието „покупна
цена“, като значителна част от обяснителните бележки към него са заличени
очевидно от ищцовата страна при представяне на
копието от документа пред съда. Идентични заличавания на съществени елементи
има и на л.41 и 42 от делото на които се намират чл.5.5.1
б от договора и би следвало да съдържат формула по която страните са се
договорили да се определи цената. При това положение и съобразявайки
разпоредбата на чл.178, ал.2 от ГПК решаващия състав приема договорът се явява
нищожен поради липсва на представени доказателства за цената на същия и от там
липса на доказателства за постигнато съгласие между страните.
Посоченият договор
за продажба на вземания и Приложение № 1 към него съдържа уговорка, че цедентът е прехвърлил на цесионера
„Е*** вземането си към кредитополучателя по кредитния договор.
Представено е потвърждение за извършената цесия от „Ю**** както и нотариално заверено
пълномощно, с което банката упълномощава цесионера „Е****
ЕООД да уведоми длъжника за извършената цесия, в съответствие с чл. 99, ал. 3 и
4 от ЗЗД.
По делото е
представено копие от уведомително писмо за извършената цесия отправено от ищеца
към ответника, без да има доказателства то да е достигнало до длъжника.
От приетата по
делото съдебно-счетоводната експертиза се установи, че сумата по кредита е
усвоена, но ответникът не е предприел никакви действия по погасяване на
задължението си.
Воден от
горното съдът приема, че на първо място ищецът не е доказал активната си
материално правна легитимация по спора, тъй като не се установява наличие на
редовен договор за цесия в негова полза на вземането на кредитора на ответника.
При това положение правото да търси изпълнение на задължение по кредитния
договор е останало у кредитора и ответника не дължи плащане на ищеца. Следва да
се има предвид също така, че към момента на сезиране на съда със заповедното
производство ответника не е бил уведомен за извършената цесия, но този факт има
значение само за присъждането на лихва за забава, тъй като с връчването на
съобщението за издадената заповед по заповедното производство се е постигнал
ефекта на уведомяването за извършеното цедиране.
По изложените
мотиви съдът намира, че претенцията за съществуване на вземането е
неоснователна и искът по чл. 422 ГПК следва да се отхвърли изцяло.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
"Е**** против И.Х.С. ЕГН********** *** за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1060лв. главница дължима по
договор за кредит от 13.09.2011г., 351,77лв. възнаградителна
лихва за времето от 13.09.2011г. до 18.01.2016г. и 28.24лв. разноски всички
присъдени по ч.гр.д.№**** на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7,
ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: