Решение по дело №1106/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215 вр. с чл.225а ал.1 вр. с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Т. К. П. против Заповед №2245/28.11.2024г на Кмета на община Казанлък за премахване на незаконни строежи: ограда, изгладена на североизточната вътрешна регулационна граница в УПИ VІ463 кв.47а по плана на село Бузовград, с дължина около 15.00м и височина спрямо УПИ ІV 466,467 кв.47а в диапазона 230-250см поради денивелацията на терена; Постройка на допълващото застрояване, изградена южно от масивна стопанска сграда и източно от полумасивна жилищна сграда в УПИ VІ 463, кв47а, представляваща ниска постройка с покривно покритие от битумни листове и приблизителни размери в план 180/340см и височина около 140см. На източната стена на сградата е изпълнен надзид от 3 реда бетонни блокчета, с което височината към УПИ ІV 466, 467 става 220см.

Адресат на задължението за премахване е жалбоподателят Т. К. П.. Заповедта е връчена на адресата на 05.12.2024г с указание за правото да бъде обжалвана в 14 дневен срок пред АС Стара Загора. Жалбата е подадена на 18.12.2024г, на 13-тия ден от 14-дневния преклузивен срок за обжалване и от лице, което е адресат на задължението за премахване на строежите, поради което е допустима. Със създаване на задължението за премахване на строежите за адресата му възниква правото да иска от съда да бъде отменен административния акт, който пряко, непосредствено и лично засяга неблагоприятно правната му сфера. Жалбата е допустима.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на правилата на ЗУТ за установяване на фактите, които са от значение за съществуване на основанието за премахване на строежите. Констативния акт е съставен въз основа на измервания, които са извършени в съседния УПИ ІV466,467 кв.47а по плана на село Бузовград. Придобил е имота през 1997г с вече изградена ограда, която в едната си част е била плътна, а в друга с мрежа. Ограда с височина до 2.20м може да бъде изградена и без съгласието на собственика на съседния имот, ако разстоянието от оградата до първия етаж на жилищна сграда в съседния имот е по-голямо или равно на оградата. Измервания на това разстояние не е извършено в хода на административното производство, за да се прецени дали строежа е допустим по правилата на ЗУТ и спрямо годината на извършването му да се определи и като търпим. Оградата е построена изцяло в неговия урегулиран поземлен имот и не навлиза в съседния. В най-ниската си част плътната ограда е с височина от 2.10м, поради което към момента на придобиване на имота през 1997г и към настоящия тя е допустим строеж. Към подаденото възражение против Констативния протокол от 22.08.2024г е приложил Констативен протокол от 09.09.2021г, съставен от служители на Община Казанлък по повод извършване на проверка за законност на строежите, отново по жалба на собственика на съседния имот. Установено е, че са старо строителство. Твърди се, и че ако в някои части височината на оградата превишава допустимите норми, то не следва да се разпорежда премахване на цялата ограда. Не са установени всички факти и по отношение на стопанската постройка. Тя е съществувала към 1997г. Едната й стена е тази на жилищната сграда, а другата е плътната ограда. Частичната подмяна на покрива с посочените материали не представлява извършване на нов строеж, а текущ ремонт. В кадастралния план на селото, действал към датата на придобиване на имота тази постройка на допълващо застрояване е отразена като съществуваща. Следователно на основание §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е търпим строеж и не подлежи на премахване. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответника Кмет на община Казанлък иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. Твърди, че всички факти по Констативен протокол са потвърдени в хода на съдебното производство от приетата по делото СТЕ и същите доказват правното основание по чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ за премахване на оградата и стопанската постройка

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Производството по контрол и премахване на незаконно строителство в УПИ VІ-463, кв.47а по плана на село Бузовград, община Казанлък е образувано по втори сигнал от собственика на УПИ ІV-467. В първия сигнал от 23.08.2021г е посочено, че в УПИ VІ-463 е построена бетонна ограда по границата между двата имота, която в единия си край е висока 2.60м, а в другия е с височина от 2.30м, но без неговото разрешение. Освен това жилищната сграда е надстроена, но отстои само на 2.30м от границата между имотите, поради което прозореца на втория етаж гледа към неговия дом, но и на първия етаж има прозорец на юг към неговия имот. Построена е и сграда на границата между двата имота, отново без неговото съгласие и този път постройката е навлязла в неговия имот като строителството продължава. По този сигнал на 09.09.2021г е извършена проверка от длъжностни лица от отдел „Технически и инвестиционен контрол в строителството“ при Община Казанлък, за която е съставен Констативен протокол / лист 45/. При извършена на място проверка е констатирано, че на границата между УПИ VІ463 и УПИ ІV466,467 в кв.47а е изпълнена масивна ограда от бетонови блокчета и тухлена зидария с височина от 2.30м до 2.50м Видимо оградата е изпълнена преди години. Върху съществуваща полумасивна жилищна сграда е изпълнен мансарден етаж с двускатен покрив и е на границата с УПИ ІV466,467. Видимо надстройката е изпълнена преди години. Измервания на разстояния не са посочени. Строежите се намират в УПИ VІ 463 в кв.47а по плана на село Бузовград. Към момента на проверката не се установява извършване на строителство, както е посочено в сигнала. В декларация на лист 39 по повод на тази първа проверка жалбоподателят е посочил, че ремонтът на сградата и вдигането на покрива на мансардния етаж са започнали през 1997г след придобиването на имота и са завършени през ноември 1998г Оградата е завършена през същата година, но тогава нивото на съседния имот е било по-високо. Проверката от 2021г е приключила с писмо изх. №124/09.02.2022г / лист 35/, с което заместник Кмета на Община Казанлък по строителство, инфраструктура и транспорт, лист 35 по делото, изпратено до Началника на РДНСК Стара Загора и до сигналоподателя, с което на основание §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ се признава търпимост на строеж Жилищна сграда с мансарден етаж, находяща се в УПИ VІ 463 кв.47а и на плътна ограда по североизточната вътрешна регулационна граница на УПИ VІ 463 в кв.47а по ПУП на село Бузовград и за заявява изрично, че същите не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Въпреки изразената воля на Заместник Кмета на община Казанлък, че плътната ограда по североизточната вътрешна регулационна граница между УПИ VІ-463 и УПИ ІV 466,467 в кв.47а по плана на село Бузовград не подлежи на премахване, с което приключва производството по контрол и премахване на незаконно строителство, по втори идентичен сигнал на същия собственик на УПИ ІV 466, 467 в кв.47а е образувано настоящото, второ по ред производство за премахване на оградата. На 18.06.2024г собственикът на УПИ ІV 466, 467 подава жалба, в която изразява не съгласие с констатациите по Констативен протокол от 09.09.2021г. и с полученото писмо изх. № 124/09.02.2022г на заместник Кмета на община Казанлък. Сигналът му е с идентично съдържание като подадения през 08.21г, по който производството е приключило с изявление на заместник Кмета на общината за търпимост на оградата и липса на основание за нейното премахване. Следователно, за да се образува второ производство, след като изричното волеизявление на контролния административен орган е за липса на основание за премахване на оградата, следва да са установени нови факти за прилагане на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Доказателство, че се касае за същия предмет на контрол за незаконно строителство е и писмото от 24.06.2024г, с което РДНСК Стара Загора изисква от Кмета на община Казанлък да представи по преписката по случая №КК-1327/2021г протокола от извършената проверка на място, удостоверение за търпимост №58/03.02.2022г и всички документи, послужили за издаването му, документи за собственост, извадка от ПУП за УПИ VІ 463, както и всички други документи по този случай. Да се провери и дали постройката на допълващото застрояване навлиза в имот ІV -466,467 в кв.47а по плана на село Бузовград. На 22.08.2024г е съставен Констативен протокол от длъжностни лица от отдел „Технически и инвестиционен контрол“ при Община Казанлък във връзка с писмото от 24.06.2024г, с което РДНСК Стара Загора изисква документите по проверката от 2021г. От проверката по документи е констатирано, че жалбоподателят е собственик на УПИ VІ 463 кв.47а по силата на нотариален акт за покупко продажбата на ½ ид.ч от 560кв.м, колкото е площта на парцела, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка. Следователно жилищната сграда и стопанската постройка са съществували към 1997г и поради това могат да бъдат предмет на проверка за търпимост. В УПИ VІ 463 жалбоподателят е построил гараж, въз основа на Разрешение за строеж №177/11.08.2022г на Главния архитект на Община Казанлък, а за жилищната сграда е издадено Удостоверение за търпимост №58/03.02.2022г. При проверка на място се констатирало, че от северната улична регулационна линия до масивна стопанска сграда е изпълнена масивна ограда от бетонови блокчета и тухлена зидария с височина 230см и 250см, измерена откъм УПИ ІV 466, 467 в кв.47а. Видимо изпълнена преди години. Теренът е с денивелация. На границата между УПИ VІ 463 и УПИ ІV 466, 467, южно от масивната стопанска сграда и източно от полу масивната жилищна сграда е изградена ниска стопанска постройка с покривно покритие от битумни листове с приблизителни размери в план 180/340см и височина от около 140см. На източната стена на стопанската постройка е изпълнен над зид от три реда бетонни блокчета, с което височината стена към УПИ ІV 466, 467 е 220см. Сградата излиза с около 20 см пред сграда МС. На 23.10.2024г е съставен Констативен акт №20/23.10.2024г от същите длъжностни лица при Община Казанлък въз основа на констативен протокол от 22.08.2024г, с който са установили липса на разрешение за строеж за оградата и стопанската постройка в нарушение на чл.148 от ЗУТ. Жалбоподателят е подал възражение като се е позовал на резултатите от предходната проверка за търпимост на оградата и липса на основание за нейното премахване и забрана за ползване. Във възражението е посочил, че стопанската постройка, описана в констативния акт не е ново строителство. Тя е посочена в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот. Непосредствено до жилищната сграда, от югоизточната й страна има ниска постройка, представляваща изба, на която е направил покривно покритие от битумни листове. Оградата е плътна само в северната половина по вътрешната регулационна граница като южната половина е от мрежа. Тази ограда съществувала към 1997г, когато е придобил имота. Дворното място е с наклон, което обуславя различната й височина. Собственикът на съседния имот се оплаквал от това, че прозорец от източната фасада на жилищната сграда осигурява поглед към неговата къща и спалня, поради което преди три години са иззидани три реда бетонни блокчета върху оградата в тази й част, за да се премахне видимостта от прозореца на жилищната сграда на жалбоподателя към тази на сигналоподателя. Жалбоподателят е изразил съгласие и готовност да премахне трите реда бетонни блокчета, въпреки че съседът му отново няма да е доволен. По повод на жалбата от 2021г е извършена проверка по документи и на място, която установила, че оградата и жилищната сграда са търпими строежи и не подлежат на премахване. Поради жалбите и проверките жалбоподателят не извършва никакви промени по сградата или оградата. Предложил е на съседа си да изградят плътна ограда и в тази част, която е мрежа, но той е отказал. Позовава се на нотариалния си акт като документ, който да удостовери времето, от което съществуват строежите, определени като незаконни и подлежащи на премахване.

В констативен протокол от 22.08.2024г изрично е посочено, че височината на оградата е измерена спрямо терена на съседния УПИ ІV 466, 467, което се потвърждава и от снимките към протокола, направени от същия съседен имот. Установено е, че оградата е изпълнена по вътрешната регулационна граница в УПИ VІ-463, поради което е изцяло в имота на жалбоподателя.

В УПИ VІ -463 кв.47а по плана село Бузовград има две сгради, построени допрени една до друга, което се установява от съдържанието на нотариалния акт за собственост на жалбоподателя, от извадката от застроителен и регулационен план, върху който са посочени оградата и постройката на допълващото застрояване, разпоредени за премахване, приложена към констативния протокол / стр23/. Разпоредена за премахване е ограда с дължина 15 метра по североизточната граница на УПИ VІ -463, с начало от северната улична регулационна граница. Видно от скицата за разпределение на ползването в дял 1 е поставена за ползване северната част от УПИ VІ-463 в кв.47а по плана на селото. По делото е приета СТЕ, изпълнена от вещо лице геодезист. При оглед на място вещото лице е установило, че по границата от уличната регулация до сграда №2 / приложение 1 лист 88/ в ПИ 463 е изградена плътна ограда от бетонови блокчета и керамични тухли с дължина 15 метра / показана на приложение -3, лист 90/. Височината на оградата, измерена от по-ниската страна на терена тоест откъм УПИ ІV -467 варира от 2.40м до 2.50м. Измереното на място разстояние от процесната ограда до жилищната сграда в УПИ ІV -467 е 23.60м. тоест по-голямо от височината на ограда. Теренът на съседния УПИ ІV -467 е с наклон от североизток на югоизток и от югозапад на североизток. Наклонът на терена от улицата по процесната ограда на югоизток е 5.1% тоест на 20м дължина 1м денивелация. В УПИ ІV -467 на процесната ограда има изграден навес с вътрешни частични зидове и метални прегради, покрив от ламарина, който е за животни. В УПИ VІ-463 между жилищната сграда и оградата е изградена постройка / сграда -3/ със ЗП 7 кв.м и височина 1.4м покрита с вълнообразен етернит. Въз основа на тези факти вещото лице дава заключение, че височината на плътната ограда в най-ниската част на терена, измерена от терена на УПИ VІ-463 е с височина от 2.00м до 2.50м. Измерена от терена в УПИ ІV-467 от т.1 до т.4 оградата е с височина от 2.40м до 2-50м / прил.2/. Разстоянието от оградата до жилищна сграда в УПИ ІV-467 е 23.60м. Денивелацията в УПИ ІV -467 е 1.12м, както е показано на приложение -2. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при отговор на въпрос 1 „Каква е височината на плътната ограда в най-ниската й част, измерена от терена на УПИ VІ-463“, в изречение първо по техническа грешка е посочил УПИ ІV-467. Височината на оградата от 2.0м до 2.50м е измерена от УПИ VІ-463 на жалбоподателя като уточнява, че височината на оградата, измерена от терена на УПИ VІ-463 в най-ниската й част към улицата е 2.28м. Оградата от уличната регулационна линия до жилищната сграда е изпълнена от различни материали – керамични тухли и бетонови блокчета като според вещото лице от техническа гледна точка с премахване на два реда тухли, височината на оградата ще бъде съответна на изискванията за височина до 2.20м. Сграда №3 със ЗП -7кв.м и височина 1.4м над терена е технически добре изградена, не навлиза в съседния имот. При предявяване на снимката на стр.46 по делото, направена откъм УПИ ІV-467 и по-точно показаното на приложение 1 / лист 88/ допълващо застрояване в УПИ ІV-467, изпълнено долепено до оградата, която е наредено да се премахне, вещото лице уточни: В УПИ ІV-467 има навес, долепен до оградата – метална конструкция с вътрешни преграждения и покривът му е по-нисък от оградата. Оградата не може да се премахне без да се засегне навеса в УПИ ІV-467, защото не е изграден отделно. Снимката на стр.45 по делото е откъм имота на съседа. Оградата е масивна, изградена от тухли и бетонни блокчета, като в най-ниската си част е направена много отдавна, защото улицата е на по-високо ниво и в тази й част служи за подпора. По тази причина вещото лице счита, че оградата е изпълнена отпреди 30години. На приложение 2 от т.1 до т.6 оградата е плътна, а от т.6 до сградата, означена с №6 в УПИ ІV-467, оградата е метална мрежа, която вещото лице не е описало, защото не е предмет на спора.

За времето на извършване на оградата по делото са събрани и показания на свидетели, които имат къщи в село Бузовград от 1967-68г, а единият живее там от рождението си. Според свидетеля Б., който има имот от 1968г, в УПИ VІ-463 има къща на два етажа, а имота е ограден към комшиите и по улицата, още когато са живеели други хора преди жалбоподателя. Според свидетеля, който е роден и живее там, всичко построено в имота е от времето, в което още бащата на продавачите е бил жив. За това, че строежите в УПИ VІ-463 са извършени още преди продажбата им през 1997г са налице данни в нотариалния акт №16, том ІІ, дело 339/05.02.11997г /лист9/, в който е посочено, че предмет на продажбата е ½ ид.ч от парцел VІ-463, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка, които са придобити от продавачите по наследство, за което е представен [нотариален акт], том втори, нот.д.№582/70г. Декларацията на жалбоподателя за времето на извършване на строежа е допустимо средство за доказване в хода на административното производство, поради което и на основание чл.171 ал.1 от АПК има доказателствена стойност и пред съда. Въз основа на посоченото, че три години преди 2024г тоест през 2021г са изпълнени три реда газобетонни блокчета над гордата, следва извода за нетърпимост само на тази част от оградата, с която се и превишава максимално допустимата височина от 2.20м по чл.42 от ЗУТ. Разпоредената за премахване част от оградата – от северна улична регулация до къщата, която жалбоподателя ползва е показана и на снимките към констативния протокол / лист 22 гръб/, а между оградата и къщата се вижда постройката на допълващото застрояване, чието премахване е разпоредено. На копието от ЗРП на село Бузовград, върху което е отразено местоположението на строежите, към КП от 22.08.2024г, е показана масивната сграда на гаража, изпълнена на северна улична регулационна линия през 2022г, което означава, че в нотариалния акт е посочена стопанската постройка, чието премахване е разпоредено. Този извод следва категорично от копието на подробен устройствен план на лист 47, както и от копието на лист 28-гръб по делото, на което е показано местоположението на гаража и е констатирано в хода на производството по издаване на РС за неговото изпълнение от 2022г.

Следователно от гласните и писмени доказателства по делото се установява, че приложим към оградата, с изключение на трите реда бетонни блокчета, изградени през 2021г, е периода по §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ – строежите са продадени от лица, които са ги придобили по силата на наследствено правоприемство, за което е представена и нотариален акт от 1970г за собственост на наследодателя. Строежите, изградени до 1987г за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Според правилото на чл.48 ал.4 от ЗУТ, което урежда случая, височината на плътната част може да бъде до 2.20м, но не повече от разстоянието до първия жилищен етаж на сградата в съседния засегнат имот. Разстоянието от оградата до сградата в съседния имот е 23.60м, което е в пъти повече от най-високата част на ограда от 2.50м, измерена от по-ниския терен на УПИ ІV-467. Следователно с премахването на бетонните блокчета, които са реално извършения през 2021г незаконен строеж – надстрояване на оградата, ще се постигне целта на ЗУТ за недопускане и отстраняване на незаконното строителство. За тази цел е предвидена и последната хипотеза на чл.225а ал.1 от ЗУТ – премахване на незаконна и нетърпима част от строеж, когато е обективно и технически възможно, какъвто е и настоящият случай. В чл.48 от ЗУТ изрично се посочват части от оградата, които са плътни със съответната допустима максимална височина. След като е установено, че частта от газобетонни блокчета е извършена незаконно, то няма основание за премахване на цялата ограда от 15м от северна улична регулационна линия до сградата на жалбоподателя. Не е взето предвид и, че събарянето на цялата ограда ще доведе до премахване и на навеса в УПИ ІV-467 в кв.47а по плана на село Бузовград.

В тази връзка премахването на цялата ограда е в несъответствие и с чл. 151 ал.1 т.11 от ЗУТ и чл. 147 ал.1 т.7 от същия закон. На основание чл.151 ал.1 т.11 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за огради, разположени в рамките на поземления имот с височина на плътната част до 0.60м, а е установено по делото, че оградата е изпълнена от тухли, които видимо са стари, като в частта й към улицата служи и за подпора, поради денивелацията между улицата и поземления имот. Частта от оградата с височина до 0.60м не подлежи на премахване и само на това основание, защото то не позволява тази част да бъде определена като незаконен строеж. На основание чл. 147 ал.1 т.7 от ЗУТ за огради с височина на плътната част от 0.60м до 2.20м не са необходими инвестиционни проекти, а само разрешение за строеж, което липсва и следва се приложат правилата за търпимост на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Само за изпълнения през 2021г незаконен над зид от бетонови блокчета е допустимо и съразмерно да бъде разпоредено премахване, което е допустимо и на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ. Съседният имот не е засегнат от оградата, поради разполагането й изцяло в имота на жалбоподателя, но ще бъде засегната неговата постройка от премахването на оградата изцяло. В сигнала на съседа изрично е посочено, че се касае за бетонната част от оградата, а очевидно не вярно е изявлението му, че през 2021г се строи и постройка на допълващото застрояване, която е съществувала.

Сградата на допълващото застрояване, описана в заповедта е с височина по-ниска от тази на оградата – нейният покрив е под оградата и тя не се вижда от съседния имот. Местоположението й е показано на извадка от кадастралния план на село Бузовград и на Констативния протокол от 22.08.2024г. Сгради на допълващото застрояване могат да се изграждат свързано с допълващо застрояване в съседен имот или допрени до сграда на основното застрояване, по силата на чл.42 ал.1 от ЗУТ. Установено е, че допълващото застрояване е до основната сграда, а от другата страна на оградата има допълващо застрояване. Следователно както оградата изпълнена от тухли, чиято височина не надвишава 2.20м, така и постройката на допълващото застрояване са търпими строежи. С оглед установеното в хода на административното производство и при съдебното дирене незаконен е строежа, представляващ надграждане на оградата с три реда бетонови блокчета, макар и това да е сторено, за да се премахне видимостта към прозорците на съседната къща. Целта на чл.225а ал.1 от ЗУТ е да се премахне незаконното строителство, без да се засяга в повече от необходимото правото на собственост като се съобразяват и правилата за търпимост. По тази причина законодателят е предвидил премахване и само на незаконни части от строежи. Засягането на сградата на допълващото застрояване в съседния имот от разпореденото премахване на оградата сочи и на невъзможност да бъде изпълнена, без да се премахне и друг строеж, който не е предмет на оспорения административен акт. В тази връзка в административния акт не е изяснено за кои части е нужно издаване и одобряване на строителни книжа. Не е обсъдена и декларацията на жалбоподателя във връзка с времето на подаване на сигнала от собственика на съседния имот. След като такива фактически и правни основания изобщо не се съдържат в оспорения административен акт, то същият се явява немотивиран и издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Установена е постройката на допълващо застрояване от другата страна на оградата, но не е съобразен ефекта от изпълнение на заповедта. Това е пречка за пораждането на целените със заповедта последици - премахване на незаконния строеж. Възможността да се разпореди самостоятелното премахване на част от строежа, за която няма строителни книжа, е допустима от чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, последна хипотеза. В този смисъл и Решение № 4428 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6529/2018г.

На жалбоподателя се следва присъждане на сумата от 10лв, държавна такса по делото, заплатеното от него възнаграждение за вещо лице в размер на 550лв и възнаграждението за един адвокат в размер на 500лв или общо 1060лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №2245/28.11.2024г на Кмета на община Казанлък, по жалба на Т. К. П..

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Т. К. П. [ЕГН] сумата от 1060лв / хиляда и шестдесет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.