В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415, ал. 1 КТ. Обжалвано е НП № 21/2100296 от 22.02.2010г. на Д. на Д. на „ИТ” Г. С. с което на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 2 500.00 лв. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че не е доволен от така наложеното му наказание. Твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и моли, да бъде отменено изцяло, поради което го обжалва в законно установения срок, с молба да се отмени по следните съображения: Административно-наказателното производство е строго формално, поради което и всяко нарушение на процесуалните правила, води до неговата незаконосъобразност. Сочи също така, че искане за редовност и законосъобразност, както на АУАН, така и на НП, съгласно чл. 42, т.4 и т.5 и чл. 57, т. 5 и т. 6 ЗАНН, е описание на нарушението – датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, а за НП и доказателствата, които го потвърждават и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, тъй като лицето срещу което е започнало производството има право на защита, както срещу фактите, така и срещу правото. За да бъде съставомерно едно административно нарушение, е необходимо точно посочване на всички негови елементи от обективна и субективна страна. В случая формулировката на обективната страна на деянието – изпълнителното деяние на нарушението така, както е описана и в трите акта, които са му връчени, е механично пренесена в НП. Така е пренесена и посочената правна норма, която е била нарушена виновно – чл. 415, ал.1 КТ, а именно: „Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с глоба в размер от 2 500.00 лв. до 10 000.00 лв.” В настоящия случай, след извършена проверка от Дирекция „ОИТ” – С. в юридическото лице, чийто управител е жалбоподателя, са му наложени принудителни административни мерки по смисъла на чл.23 ЗАНН, а именно, предвидените в чл.404, ал. 1 , т.1 КТ – даване на задължителни предписания за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Виновното поведение, което административно-наказващият орган /АНО/ му е вменил във вина, е неизпълнение на дадени задължителни предписания, съответно под № 2,3 и 4 от Протокол за извършена проверка от 25.11.2009г. в съответния срок. Следва да се има в предвид, че именно в случаите, когато е налице наложена принудителна административна мярка, каквато е в настоящия случай, при налагане на административно наказание по реда на чл. 415, ал.1 КТ, АНО е длъжен да провери и прецени, дали вече дадените предписания са правилни и законосъобразни. Само в този случай би било налице извършено административно нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 КТ, която норма мълчаливо препраща към констатираното в задължителното предписание нарушение на трудовото законодателство. В тази връзка, както описанието на вменяваното нарушение по чл.128, т.2 КТ, вр. чл. 270, ал.2 КТ за неизплащане на месечни трудови възнаграждения на лицето А. З. П. – декември 2008г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври 2009г., така и това описание в АУАН и НП е в нарушение на императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл. 57, ал.1 ЗАНН, т.е не е индивидуализирано по време – дата и мястото, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Сочи, че никъде в цитираните писмени документи, не е посочено, какъв е размерът на дължимото трудово възнаграждение за всеки от месеците, тъй като няма съмнение, че същото може да е дължимо в различен размер поради различни причини – например, допълнителни споразумения между работника и работодателя по реда на чл. 119 КТ. Длъжността, която е заемало лицето, чийто трудови възнаграждения за ползван годишен платен отпуск не са изплатени, съответно не е посочено, кога и в какъв размер е следвало да бъде изплатено всяко едно трудово възнаграждение, което е важно с оглед преценката от кой момент, работодателят е нарушил трудовото законодателство, т.е. нарушението е довършено. Като допълнителен аргумент, че тези реквизити са съществени белези от индивидуализацията на нарушението е обстоятелството, че именно от датата на извършването им ( за всяко едно по отделно, която не е посочена никъде), започват да текат преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН., съответно давностните по чл. 80, ал. 1, т.5 НК. Отделно от това, не е посочено, в кои ведомости са начислени съответните възнаграждения, дали същите съставляват редовен счетоводен документ, дали са подписани от съответните длъжностни лица, дали лицето за което се твърди, че има неизплатени трудови възнаграждения, е оказало необходимото съдействие като кредитор, тъй като е бил в за целия период от месец декември 2008г. – октомври 2009г. ( според фактите, посочени в протокола и по трите АУАН) в платен годишен отпуск, т.е. дали е оказал необходимото съдействие и не е налице забава на кредитора по сметка на чл. 270, ал.3 КТ. Всички изброени белези е следвало да бъдат посочени, както във всеки един от АУАН, така и в трите НП за всяко едно нарушение ( неплащане на едно месечно възнаграждение и самостоятелно нарушение), кат¯ непосочването им осуетява възможността, нарушителят в пълен обем, да упражни правото си на защита, което е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразни, тъй като това съставлява съществено процесуално нарушение. Твърди също така, че следва да се отбележи, че в НП № *г. е посочено неплащане на трудови възнаграждения за 4 месеца, в НП № *г. – за 4 месеца и НП № *г. за 3 месеца, т.е. общо цитираните нарушения са 11, като в грубо нарушение на чл.18 ЗАНН, според който когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. АНО по неясен критерии и принцип е групирал нарушенията като за по четири, съответно три е наложил по едно наказание. Посочените нарушения на материалния закон от страна на АНО е също самостоятелно основание за отмяна на трите НП, като незаконосъобразни (в този смисъл е и константната съдебна практика, включително и на Смолянския районен съд – Решение № 127/10.06.2009г., по НАХД № 181/09г.; Решение № 73/21.06.2009г. по НАХД № 4/09г.; Решение № 62/21.06.2009г. по НАХД № 37/2009г.) Моли, при обсъждане на всички факти и обстоятелства по делото, съдът да има в предвид, че ако в преценката, дали да се издаде наказателно постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 416, ал.1 КТ ( в случаите, в които той е редовно съставен, каквито не са цитираните три АУАН) и в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.16, ал.2 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства, дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, тежестта за установяване на съставомерността на административното нарушение и законосъобразно проведено производство е в тежест на административно-наказващия орган. В предвид всичко изложено, счита, че административно-наказателните производства са проведени незаконосъобразно, допуснати са нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което и моли наказателното постановление, издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Смолян, да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Въззиваемият, чрез ст. юриск. Е.Д., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли да се потвърди НП, като законосъобразно издадено. РП-Зл уведомена не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът след като прецени изложеното в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: С Протокол от 25.11.2009г. е извършена проверка от инж. Е.К.Д. – * в Д.„ИT” Г. С. относно спазване на КT, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актова за тяхното прилагане на „З.-A.” Г. З. представлявано управителя инж. П.В. По време на проверката присъствал и управителят. Констатирано било, че в личното досие на служителя А.З.П., който е възстановен на работа въз основа на влязло в сила съдебно решение № 85/06.04.2007г. на Районен съд Г. Златоград и Заповед № 7/02.12.2008г. на изп. директор на дружеството, работодателят не е направил вписване в трудовата книжка на П., което е в нарушение на чл. 346, ал. 2 Кт. Въз основа на подадени писмени молби от страна на П., със заповеди (напр. Заповед № 38/17.11.2009г.) му е разрешено ползване на платени годишни отпуски от 02.12.2008г. до 14.12.2009г. В платежните ведомости на дружеството са начислени възнаграждения на служителя за ползвания отпуск за посочения по-горе период, но не са изплатени на лицето, което е нарушение на изискванията на чл.128,т.2 КТ. Констатирано е също така, че ревизионната книга не е прошнурована, прономерована и заведена в Инспекция по труда, в нарушение на чл. 408, ал.3 КТ. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на осн. чл. 404, ал.1, т. 1 КТ, са дадени предписания, едно от които е – т. 2, да се изплатят на П. трудовите възнаграждения за ползван платен годишен отпуск за м. декември 2008г. и за м. януари, февруари и март 2009г., начислени в платежната ведомост на дружеството, съгласно разпоредбата на чл. 128, т.2 КТ, като срока е до 10.12.2009г. Протоколът е подписан от жалбоподателя, в качеството му на работодател. Видно от Удостоверение от 23.07.2009г. по ф.д. 268/1999г., „*”, със седалище Г. З. се представлява от изпълнителен директор П.Т.В., като дружеството има Съвет на директорите, избран за срок от пет години, в чийто състав влизат А.Ф.М., С.А.Д. и П.Т.B. С писмо вх. № */14.12.2009г., изпълнителният директор г-н В. е дал отговор относно протокола за извършената проверка от 25.11.2009г., в което е изразено становище, че неизплащането е поради голямото финансово затруднение на дружеството. Призовка на осн. чл. 47, ал. 1 АПК, вх. № 31/07.01.2010г. е изпратена до „*”ООД, представлявано от инж. П.В. – изп. директор. В същата се съдържа Покана на 13.01.2010г., изпълнителният директор или друго упълномощено лице, да се яви в дирекцията в Г. С. и да представи доказателства за изпълнение на дадените предписания с горе цитирания протокол. Призовката е получена на 08.01.2010г. от А.М., без да е посочено в какво качество върши това действие. В призовката изрично е посочено, че при неявяването на лицето (пълномощника), на осн. чл. 415, ал.2 КТ, ще му бъде наложено административно наказание глоба, а на работодателя имуществена санкция или глоба. С Писмо от 13.01.2010г., изпълнителният директор е уведомен, че на 13.01.2010г., е извършена проверка по спазване на нормативните актове на трудовото законодателство на „З.-А.” и е констатирано, че не са изпълнени предписанията под т.т. 2,3 и 4, дадени с Протокол за извършена проверка от 25.11.2009г. за констатираните по-горе нарушения, а именно неизпълнени предписания, на осн. чл. 415, ал. 1 КТ. Уведомен е, че на 19.01.2010г. от 16:00ч. в Д. „ИT” Г. С. при инж. В.О. – младши инспектор, ще му бъдат съставени актове за констатираните административни нарушения. При неявяване на посочения ден и час, актовете за неизпълнените предписания, ще бъдат съставени в негово отсъствие, при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Писмото е получено лично от изпълнителния директор П.В. на 13.01.2010г. На 19.01.2010г. е издаден Акт № * за установеното административно нарушение на П.Т.В. в качеството му на изпълнителен директор на „З.-А.”. Нарушението описано в акта се състои в това че при извършена проверка на 13.01.2010г., по спазване на трудовото законодателство на „З.-А.” е установено, че П.Т.В. в качеството си на изпълнителен директор не е изпълнил дадено му задължително за изпълнение предписания – т. 3 в Протокол за извършена проверка от 25.11.2009г., а именно, да се изплатят на А.З.П. трудово възнаграждение за ползват платен годишен отпуск за месеците април, М., юни и юли 2009г., начислени в платежната ведомост на дружеството, съгласно изискванията чл. 128, т. 2 КТ, със срок на изпълнение до 20.12.2009г. Актът е връчен на 22.01.05.2009г. ( обр. р-ка л. 15, НАХД № 171/2010г. СРС). Въз основа на съставения административен акт, административно-наказващия орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415, ал.1 КТ, за нарушение на чл. 415, ал.1 КТ му е наложена “глоба” в размер на 2 500.00 лв. Наказателното постановление е получено на 01.03.2010г., което е видно от приложената обратна разписка (л.17, по НАХД № 171/2010г. СРС) и е обжалвано в законно установения срок 08.03.2010г. (л.26, НАХД 171/2010г., СРС). Пред съда свидетелите В.О. и Р.К. потвърдиха констатациите в акта, а именно, че на 13.01. и на 19.01.2010г. жалбоподателят не се е явил в Д „ИТ” Г. С. за да представи доказателства за изпълнените предписания от 25.11.2009г., поради което актът бил съставен в негово отсъствие. На 13.01.2010г., не са извършвали проверка на място в търговското дружество, като свидетелите поясниха, че акта е съставен, тъй като не били представени поисканите документи, доказващи изплащането на отпуските на А.З.П. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Отговорността по чл. 415, ал.1 КТ е лична, като реализацията й предполага неизпълнение на конкретни предписания, дадени на конкретен правен субект. Предписанието, дадено с Протокол от 25.11.2009 год., е отправено до „З.-А.” – работодател съгласно § 1, т.1 от ДР на КТ. Същото касае изплащане на трудови възнаграждения съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ, където изрично е посочено, че задължението за плащане на трудовото възнаграждение е на работодателя. Кореспонденцията по административно-наказателната преписка – Призовка-покана за съставяне на акт, е адресирана до търговското дружество. Жалбоподателя в качеството му на законен представител на работодателя е получавал кореспонденцията, но това не може да ангажира неговата лична отговорност. Той, като изпълнителен директор, е длъжностно лице по смисъла на § 1, т.5 от ДР на КТ и ако контролният орган е считал, че като такова лице, той е бил длъжен по силата на закона или на възложените му с Договор за управление правомощия, да изпълни предписанието за изплащане на трудовото възнаграждение, е следвало да отправи предписание към него именно в това му качество. Тогава той би се оказал в кръга на субектите, от които би могло да се търси административно-наказателна отговорност по реда на чл.415, ла.1 КТ при наличие на останалите предпоставки за това. От събраните доказателства се формира извод, че жалбоподателят не е субект на процесното нарушение, поради което издаденото срещу него наказателно постановление противоречи на материалния закон. Жалбоподателят в качеството му на изпълнителен директор не е посочен като конкретно задължено длъжностно лице, комуто е възложено задължението да изплати посочените трудови възнаграждения. Административно-наказващият орган, в противоречие с даденото задължително предписание на търговското дружество, е счел, че отговорността в случая е на изпълнителния директор. Той би бил субект на нарушението, при положение, че предписанието касае него като длъжностно лице, а в случая това не се установява. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като ако не бе допуснато, би се стигнало до друго решение. С оглед изложеното, съдът приема че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно издадено. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ НП № НП № 21/2100296 от 22.02.2010г., издадено от Д.“ИТ” Г. С. бУ. Б. № * срещу П.Т.В., ЕГН *, в качеството му на Изпълнителен директор на „З.-А.” – Г. З. с което на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415, ал.1 КТ, за нарушение на чл. 415, ал.1 КТ му е наложена “глоба” в размер на 2500.00 лв., като неправилно и незаконосъобразно издадено. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Г. С. в 14 дневен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |