Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№…………………….гр.София,
20.06.2019г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия
Андрей Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 3850 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436, вр.
с чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№
10881/27.02.2019г. , подадена от С.О.и
уточнена с молба от 10.04.2019г., срещу разпореждане от 19.02.2019г. на ЧСИ М.Б.с
рег.№ 838 на КЧСИ по изпълнително дело № 20198380400482, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника за намаляване поради прекомерност на
адвокатското възнаграждение, определено на взискателя, за разликата над сумата
от 200 лв. до размера на сумата от 600 лв.
Жалбоподателят
твърди,
че възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя са прекомерни и завишени с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от
процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство
се свеждат единствено до изготвяне на молба за неговото образуване, поради
което са дължими единствено разноските
за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Възразява, че
процесуални действия от пълномощника на взискателя, които да попадат в приложното
поле на чл.10, т.2 от Наредбата, не са извършени, поради което счита, че възнаграждение над
минималното по т.1 на чл.10 от Наредбата от 200лв. – до пълния приет за
събиране от ЧСИ размер от 600 лв. - не се дължи. Моли съда да отчете
предвидената в чл.519, ал.1 ГПК забрана, респективно – предоставената на
взискателя възможност за събиране на вземането с нормата на чл.519,ал.2 от ГПК.
С изложените доводи жалбоподателят мотивира
искането си за отмяна на обжалваното разпореждане от 19.02.2019г. и за намаляване на адвокатското
възнаграждение, определено на взискателя, до размера на сумата от 200 лв.
Насрещната
страна по жалбата - взискател в изпълнителния процес, П.К.Ч., оспорва жалбата като неоснователна и
моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в писмено
възражение и писмено становище от 07.05.2019г.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.Б.с
рег.№ 838 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20198380400482 по
описа на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 на КЧСИ е образувано по молба от 04.02.2019г. на П.К.Ч.,
подадена чрез пълномощника – адвокат Ц.П.- за събиране на сумите по изпълнителен лист от 25.01.2019г., издаден от
СРС, ГО, ІІІ-Б състав по гр.д.№ 12439/2018г. С
изпълнителения лист С.О.е осъдена да заплати на П.К.Ч. сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди
(счупване
на метатарзална кост на дясно ходило)
и сумата от 54,90 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди (направени
разходи за медицински прегледи и изследвания), настъпили в резултат на
противоправно бездействие на служител на ответника във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските пътища, ведно със
законната лихва върху сумите от датата на деликта – 23.11.2017г. до
окончателното им изплащане. С молбата по чл.426 ГПК взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на длъжника С.О.до размера на
присъдените суми.
По изпълнителното
дело е представено пълномощно от 01.02.2019г.,
с което адвокат Ц.П.е овластена да
представлява взискателя П.К.Ч. по
изпълнителното дело. Към пълномощното е приложен договор за правна защита и
съдействие от 01.02.2019г., от който е видно, че взискателят е договорил и
заплатил адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство
по изпълнителното дело в размер на 820 лв.
С постановление от 07.02.2019г.
на ЧСИ М.Б.по изпълнително дело № 20198380400482 са приети за събиране по
изпълнителното дело разноски в общ размер на 928 лева, от които 820 лева–адвокатско
възнаграждение на взискателя за защита в изпълнителното производство.
На 08.02.2019г. , на основание чл.428 от ГПК
на длъжника С.О.е връчена покана за
доброволно изпълнение, с която е съобщено и постановлението за разноски,
включително и приетото за събиране адвокатско възнаграждение за взискателя
в размер на 820 лв.
С
възражение вх.№ 08689 от 14.02.2019г. длъжникът С.О.е заявил искане до съдебния
изпълнител по чл.78, ал.5 от ГПК - за
намаляване, поради прекомерност, на разноските по изпълнителното дело,
представляващи адвокатско възнаграждение от 820 лв. - до размера по
чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С обжалваното разпореждане от 19.02.2019г.
ЧСИ М.Б.е намалил адвокатското възнаграждение, определено на взискателя - от
820 лв. - на 600 лв.
По изп.дело е представена молба,
подадена от пълномощника на взискателя – адв.Ц.П.на 19.02.2019г., с която
същият е заявил искане до ЧСИ за извършване на следните действия по изп.дело:
пълно проучване на банковите сметки на длъжника, в случай , че бъде установено
наличие – да бъде наложен запор върху тях;
справка за регистрирани МПС в
КАТ; справка в НОИ за сключени трудови договори и справка за имотното
състояние на длъжника.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител –разпореждане от 19.02.2019г., с което е оставено
без уважение възражение вх.№ 08689/14.02.2019г. на длъжника С.О.по чл.
78, ал. 5 от ГПК за разликата над сумата от 200 лв. до размера на сумата от
600лв. Това разпореждане е връчено на длъжника на 20.02.2019г., а частната жалба е подадена на 27.02.2019г.-
в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК.
При проверка за законосъобразността на отказа на съдебния
изпълнител, съдът съобрази разпоредбата на чл.
78, ал.5 ГПК и намира следното:
Нормата на чл.
435, ал.2 ГПК изчерпателно и
лимитивно изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат
обжалвани от длъжника. Глава
39 от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в ГПК
е в част първа "Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено с нормата на чл.
79, ал.1 от ГПК, чието систематическо място е в раздел втори, глава осма, от първа част на
ГПК- „Общи правила“ . Ето защо, съдът
приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното
производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за
отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е предвидена с
разпоредбата на чл.
78, ал.5 от ГПК. С посочената
разпоредба е постановено, че съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава
възможност и по отношение на съдебния
изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в
закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК има систематично
място в част първа „Общи правила”
на ГПК, поради което съдът приема, че тя намира приложение както за исковия
процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия – изпълнителят също
има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася
по искането за намаляване размера на разноските за адвокат / юрисконсулт, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на
обжалване. Противното
разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в
максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си – адвокат/юрисконсулт, а длъжникът, който има признато право да иска намаление
на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква
съдия-изпълнителят да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска
и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка
на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение,
респективно отказ на съдия-изпълнителя .
При проверка за
законосъобразността на обжалвания отказ на съдия-изпълнителя в конкретния
случай – да намали адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до
посочения от жалбоподателя-длъжник минимум от 200,00лв., във връзка с
приложението на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът
намира следното: Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; като се вземат предвид извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа
сложност на делото. При дадения казус се установява, че предмет на
принудително събиране са парични вземания срещу Столична община. В тази връзка,
на първо място, с оглед качеството на конкретния
длъжник, като юридическо лице по чл.10 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, съдът приема,
че за взискателя не съществува трудност
за събиране на вземанията, поради което не е налице фактическа и правна
сложност на изпълнителното производство. На второ място, съдът съобразява , че в рамките на изпълнителния процес освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия,
насочени към удовлетворяване на паричното вземане. При тази хипотеза съдът
приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и
взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело по чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл.
10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На последно
място, неоснователно е възражението на взискателя, че му е дължимо и адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- за водене на
изпълнителното производство, доколкото длъжникът не е платил и предвид
подадената от процесуалния му представител молба от 19.02.2019г. Следва да се посочи, че към датата
19.02.2019г. за длъжника не е изтекъл срокът за доброволно изпълнение на
задължението, /той изтича на 22.02.2019г./, като при наличие на доброволно
изпълнение в посочения срок - безспорно би отпаднала необходимостта от
по-нататъшно развитие на изпълнителното дело. Що се отнася до молбата от
19.02.2019г.- тя също е подадена преди да изтече срокът за доброволно
изпълнение за длъжника и е бланкова- не касае конкретните вземания- предмет на
събиране по изп.дело срещу конкретния длъжник, видно от съдържанието, в което е
посочено искане за събиране на информация от НОИ за сключени трудови договори с
длъжника и опис на движими вещи на домашния адрес на длъжника, които са напълно неотносими към длъжника СО
по настоящото изпълнително дело – като юридическо лице. Ето защо, посочената
молба не може да се цени като извършена от процесуалния представител на
взискателя допълнителна работа по конкретното изпълнително дело, извън
подадената от него молба по чл.426 от ГПК и съответно- не може да обоснове
дължимостта на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение по т.2 на
чл.10 от Наредба №1/ 2004г.
С оглед изложените
съображения, съдът приема, че обжалваното разпореждане от 19.02.2019г. по
изпълнително дело № 20198380400482 по
описа на ЧСИ М.Б.с рег.№ 838 на КЧСИ, следва да бъде отменено за разликата над
сумата от 200, 00лв.- до признатия размер от 600,00лв., като неправилно и
вместо него – да бъде постановено, на основание чл.78,ал.5 от ГПК намаление на определените
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение
следва бъдат намалени до размер на сумата от 200 лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на С.О.- длъжник по изпълнително дело № 20198380400482 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 при КЧСИ,
разпореждане от 19.02.2019г. на съдебния изпълнител, постановено по посоченото
изпълнително дело в частта за
разликата над 200,00лв.- до признатия размер на сумата от 600,00лв. –
адвокатско възнаграждение, признато като дължими разноски на взикскателя П.К.Ч..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.