Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
Гр. Перник, 24.10.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 245 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 38, ал. 8, във връзка
с ал. 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано е по жалба на А.З.М., с ЕГН: **********, с
адрес: *** против Решение № ППН-01-628/2021 от 09.05.2023 година на Комисия за
защита на личните данни.
Жалбоподателят счита, че оспореното решение е неправилно
и незаконосъобразно, тъй като е допуснато нарушение на материалния закон при
обсъждане обстоятелствата и наличните доказателства. По същество излага доводи,
че комисията не е съобразила факта, че имотът, в рамките на който е изградена
системата за видозаснемане е сънаследствен, респективно сочи, че има трима
наследници на имота, един от който е самият той. В съответствие с това е
допуснал проверяващия екип само в тази част от имота, която му принадлежи. С
оглед на това излага виждане, че не е следвало да му бъде наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 5 000 лева за извършено
нарушение на чл. 58§1, б. „е“ от ОРЗД.
Твърди, че към момента на проверката са поставени бутафорни камери, тъй като
първоначално поставените са били демонтирани. Излага становище, че към момента
на извършената от проверяващия екип проверка и към датата на депозиране на
жалбата пред Комисията за защита на личните данни видеокамерите не са работели.
Посочва, че при издаване на решението административният орган не е съобразил разпоредбите
на чл. 35 и чл. 36 от АПК. С оглед на тези доводи иска от съда да отмени
оспореното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Претендира присъждане
на направени по делото съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2023 година,
жалбоподателят редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат Г.Б.
***, който поддържа така депозираната жалба и моли съда да постанови съдебен
акт, с който същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направени по
делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2023 година ответникът
по жалбата – Комисия за защита на личните данни, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпило становище вх. № 2549 от
21.09.2023 година от процесуалния представител, в което се заявява да се даде
ход на делото и се оспорва основателността на жалбата. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2023 година заинтересованата
страна – К.Й.О. редовно призован се явява лично. Моли съда да отхвърли така
депозираната жалба.
В проведеното съдебно заседание на 25.09.2023 година заинтересованата
страна – Д.В.О. редовно призована, се явява лично. Моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство пред Комисията за защита
на личните данни /КЗЛД/ е образувано във връзка с депозирана жалба с вх. № ППН-01-628 от 20.08.2021 година от страна на
К.Й.О. с адрес: ***, заинтересована страна в настоящото съдебно производство, в
която същият и заявил, че на 14.08.2021 година съседът му А.З. Миланов /настоящ
жалбоподател/, живущ ***, кв. „***“, ул.
„***“ № 14 е монтирал камера за видеонаблюдение, въртяща е на 180 градуса на
уличен стълб, като същата камера е подвижна и снима неговата къща, а така също
и прилежащия към нея двор /лист 13/.
На 28.02.2022 година пред Комисията за защита на личните
данни е депозирана жалба от Д.В.О. с адрес: ***, кв. „***“, ул. „***“ № 16,
настояща заинтересована страна, в която същата е заявила, че на 14.11.2021
година А.З.М., живущ *** е монтирал три броя камери за видеонаблюдение, които
са подвижни, въртящи се на 360 градуса и заснемат семейната й къща и прилежащия
към нея двор, като една от камерите е монтирана на около 5 метра от входната
врата на къщата, а другата е насочена към детска площадка, където играят малките
им деца /лист 24/.
Административните производства по двете жалби са били
обединени в едно от страна на административния орган, като за това са били
уведомени жалбоподателите с Писмо с изх. № ППН-01-628/201 от 16.11.2022 година
/лист 136/.
Със Заповед № РХ-15-159 от 15.04.2022 година на основание
чл. 58 §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от Закона за
защита на личните данни, във връзка с изпълнение на Решение на Комисията за
защита на личните данни от Протокол № 1 от 12.01.2022 година, във връзка с
жалба с вх. № ППН-01-628/ 20.08.2021 година е наредено да бъде извършена
проверка по спазване и прилагане на Регламент 2016/679 и ЗЗЛД на А.З.М. във
връзка с обработване на лични данни на физически лица посредством система за
видеонаблюдение, изградена на адрес: гр. Перник, кв. „***“, ул. „***“ № 14,
като са определени екип от проверяващи: за ръководител е определен Т.П. –
главен инспектор в отдел „Контрол и административно – наказателни производства“
и членове: В.И. – главен специалист в отдел „Контрол и административно – наказателни
производства“ /лист 94/.
На 20.07.2022 година в гр. Перник, проверяващият екип на
Комисия за защита на личните данни, в изпълнение на горепосочената заповед е
установила, че на посочения адрес се намира двуетажна къща със сутерен и селскостопанска
постройка отзад, като собственик на същите е лицето А.М.. През август 2021
година същият е монтирал четири броя камери, които са монтирани на всяка страна
от фасадите на къщата. Същият декларирал, че камерите не работят и са демонтирани.
Твърди се, че са намерени на боклука и по тази причина не се знае нито тяхната
марка, нито модела. Проверяващият екип е установил, че около камерите има
окабеляване, което води към къщата, но жалбоподателя е отказал да допусне
проверяващите с мотив, че същата принадлежи на неговата майка. Във връзка с
информация по постановление на Районна прокуратура Перник от 25.03.2022 година,
А.М. е заявил, че преди време е разполагал с камери, които са функционирали и
са записвали на SD карти снимковите материали представени по преписката от
работещите тогава камери. Камерите били насочени към имота на М., но същите към
момента на проверката не функционирали, като по тази причина от тях не е свален
образ. Установено е, че по отношение на камерата, която се намира на стълба,
същият не е разполагал със съгласие от електроразпределителното дружество и
кметството. Тези констатации са обективирани в Констативен протокол от
20.07.2022 година, който е подписан от проверяващите и жалбоподателя /лист 116/.
Към протоколът за проверка е приложен въпросник /лист 118/ и снимков материал /лист
119-133/.
По повод на така извършена проверка е изготвена докладна
записка от страна на Т.П. – държавен инспектор в отдел КАНП и В.И. – главен
специалист в отдел КАНП, в която са описани подробно предприетите от екипа
действия, като е посочено и, че А.М. не е осигурил достъп за извършване на
проверката на посочената в жалбата система за видеонаблюдение, с посочените в
заповедта задачи, предвид което проверяващият екип е бил възпрепятстван да
установи всички факти и обстоятелства относно изградената система за
видеонаблюдение /лист 90/.
С Писмо с изх. № ППН-01-628/2021#2 от 26.10.2021 година жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26 от АПК
за образувано административно производство /лист 16/.
На 02.11.2022 година е проведено заседание на Комисията
за защита на личните данни, на което е взето решение за обединяване на двете
жалби и са конституирани надлежните страни. Съставен е Протокол № 40 от
02.11.2022 година /лист 161/.
На 08.02.2023 година е проведено отново заседание на
Комисията за защита на личните данни, на което комисията е разгледала жалбата
по същество и е предложен следният проект на решение: 1. Обявява жалбите за
основателни за нарушение на чл. 5§1 б. „а“ и б. „б“.; 2. На основание чл. 83§5, б. „д“ от Регламент (ЕС) 2016/697
налага на администратора А.З.М. глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за
непредоставяне на достъп в нарушение на чл. 58§1 от Регламент (ЕС) 2016/679; 3.
На основание чл. 58§2, б. „г“ за нарушение на чл. 5§1, б. „а“ и б. „б“ от
Регламент (ЕС) 2016/679 издава разпореждане на администратора А.З.М. да
препозиционира камери № 1, 2 и 3 по начин, указан от комисията, така че
камерите да заснемат само и единствено неговия имот и да преустанови
заснемането на чужди имоти и обществени територии; 4. Срок за изпълнение на
даденото разпореждане – едномесечен от влизане на решението в сила и получаване
на издаденото разпореждане, след което да уведоми комисията за изпълнение като
представи съответно относими за това доказателства; 5. Възлага на Дирекция „Правни
производства и надзор“ да извърши необходимото. Проектът на решение е гласуван
от комисията с гласове – „за“ – 4 броя и „против“ – 0 броя. За проведеното заседание е изготвен Протокол
№ 4 от 08.02.2023 година /лист 166/.
На 09.05.2023 година Комисията за защита на личните
данни, в състав: председател – В.К. и членове: Ц.Ц., М.М. и В.Ц. са издали
Решение № ППН-01-628/2021 година на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита
на личните данни, респективно чл. 57§1, б. „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на
физическите лица във връзка с обработване на личните данни и относно свободното
движение на такива данни, с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, във връзка
чл. 58§2, б. „г“ за нарушение на чл. 5§1,
б. „а“ и „в“ от Регламент (ЕС) №
2016/679 е издала разпореждане на А.З.М. за преустанови видеонаблюдение на
обществени места и чужди имоти като демонтира камери № 1, 2 и 3 и ги препозиционира по начин и на място,
които да не допуска в обхватът им да попадат имоти извън собствеността на
администратора, като е определен срок за това – едномесечен от влизане в сила
на решението; на основание чл. 83§5, б. „д“ от ОРЗД е наложила на А.З.М. в
качеството му на администратор на лични данни, „Глоба“ в размер на 5 000
/пет хиляди/ лева за непредоставяне на достъп в нарушение на чл. 58§1, б. „е“
от ОРЗД.
В хода на съдебното производство, с цел изясняване на
фактите по делото е разпитан в качеството на свидетел лицето С. З.М., българин,
български гражданин, неосъждан, брат на жалбоподателя. Същият е заявил, че
къщата представлява сутерен с два етажа и е наследствена от неговия баща.
Сутерена се държал от майка им, вторият етаж от неговият брат – настоящ
жалбоподател, а третият етаж е негов. Твърди, че има четири камери, две са на единия
ъгъл, една е на другия, а третата е на сутерена при неговата майка. До камерите
има достъп от сутерена и от неговия етаж. Твърди, че наскоро е разбрал за
осъществената проверка и към настоящият момент камерите са насочени само и
единствено към техният имот с цел да осигурят защита на тяхната майка. Така
дадени свидетелските показания настоящият съдебен състав ги кредитира в частта
относно наличието на камери, като в останалата част не ги кредитира, тьй като
са нелогични и противоречат на събраните по делото писмени доказателства и
свидетелски показания.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК, от страна с
правен интерес от обжалването и е насочена към акт, подлежащ на обжалване
поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Относно компетентността на органа:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, а именно Комисията за защита на личните данни. В
разпоредбата на чл. 6 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ е посочено,
че Комисията за защита на личните данни, е постоянно действащ независим
надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на
техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и
контрола по спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейският парламент и на
Съвета от 27.04.2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) и на
този закон. Правомощията на КЗЛД произтичат и от разпоредбите на чл. 51 и чл. 55
от Регламент /ЕС/ 2016/679, съгласно които всяка държава – членка осигурява
един или повече независими публични органи, които са отговорни за наблюдението
на прилагането на настоящият регламент, за да се защитят основните права и
свободи на физическите лица във връзка с обработването и да се улесни
свободното движение или личните данни в рамките на Съюза („надзорен орган“).
Всеки надзорен орган е компетентен да изпълнява задачите и да упражнява
правомощията, възложени му в съответствие с регламента, на територията на своя
собствена държава членка.
Като надзорен орган по защита на личните данни на
територията на Република България, в разглеждания случай, с оспореното решение
КЗЛД е упражнил своите правомощия, предвидени не само в Закона за защита на
личните данни, но и в цитирания вече Регламент 2016/679. Предпоставките за това
са били налице, предвид извършеното уведомяване на комисията от страна на
лицата К.О. и Д.О., явяващи се субект на данни, във връзка с нарушаване на
правата им по ЗЗЛД. Затова в правомощията на КЗЛД е да се произнесе за
допуснати нарушения и да прилага мерките по чл. 58§2, б. „а“ – „з“ и „й“ от
Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и в допълнение
към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в
съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както по Глава девета – чл. 38,
ал. 3 от ЗЗЛД.
На основание чл. 9, ал. 4, във връзка с ал. 3 от ЗЗЛД
решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой членовете й, който
съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 4, ал. 1 от Правилника е председателят и
4-ма членове при проведено открито заседание. След като изрично не е посочен
вида на мнозинството се приема, че то е обикновено, а не
квалифицирано.Правилата за кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и
ал. 7 от ПДКЗЛДНА: заседанията Комисията се провеждат, ако на тях присъстват
най – малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване
с мнозинство от три гласа. На проведеното на 8 февруари 2023 година заседание
на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство решение,
са присъствали четирима от членовете на комисията. Решението е прието с единодушие.
Предвид това съдът счита, че актът е постановен от компетентен орган в
съответствие с предоставените му правомощия. С оглед на изложеното съдът не
констатира да е налице основание за отмяна на оспорвания административен акт по
чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на административния акт:
Оспореният административен акт е издаден в изискуемата от
закона писмена форма и съдържа всички предвидени за това реквизити в чл. 59,
ал. 2 от АПК, поради което съдът счита, че не са налице основания за отмяна на
акта по чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазването на административнопроизводствените
правила:
Съдът приема, че с писма рег. № ППН-01-628/2021#17 от 16.11.2022 година /лист 136/ и рег. № ППН-01-628/2021#18 от 18.11.2022 година /лист 138/, Комисията е уведомила К.О. и Д.О.
(заинтересовани в настоящото съдебно производство страни) и А.М. (жалбоподател)
за образуваното производство и за датата на разглеждане на жалбите в открито
съдебно заседание,като им е предоставила възможност за запознаване с
материалите по преписката, изразяващи се в становище по изложените в жалбата
твърдения, включително и друг относими доказателства.
Приложените по делото копия на протоколи от проведените
заседания на КЗЛД съответстват на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Правилника,
като в тях са посочени: датата и мястото на провеждане на заседание,
присъстващите членове на комисията и служители от администрацията, приетият
дневен ред, направените по него изказвания и взетите решения. Предоставена е
възможност на всички участници в производството да изразят своите становища, да
се запознаят с приложените по преписката документи, както и да предоставят
необходимите за тезите им доказателства. Следователно при формиране на своите
правни изводи комисията е събрала и проверила доказателствения материал в
съответствие с чл. 34 – чл. 40 от АПК, като не е ограничила нито една от
страните да изложи съображения в подкрепа на позицията си. Изпратените в хода
на процедурата уведомителни писма са придружени с обратна разписка, върху които
получателите – страни по преписката, са поставили дата и подпис на получаване.
Спазен е принципът на чл. 8 от АПК, като на всички лица, заинтересовани от
изхода на административните производства, са осигурени равни процесуални
възможности да участва в тях в защита на своите права и законни интереси. С
оглед на изложеното съдът счита доводите на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила като
неоснователни, респективно липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3
от АПК.
Относно спазването на материалния закон:
Законът за защита на личните данни, както и Регламент
2016/679 на Европейският парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни (ОРЗД), уреждат защитата на правата
на физическите лица при обработването на личните им данни. Тяхната основна цел
е гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване
на защитата на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с
тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.
Легални дефиниции на понятията „лични данни“ и
„обработване“ се съдържат в §1, т. 1 и т. 4 от ДР на ЗЗЛД, които препращат към
дефинициите, които са изложени съответно в чл. 4, т. 1 и т. 2 от Регламент (ЕС)
2016/679, а именно: „лични данни“ означава всяка информация, свързана с
идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано е лице, които може да бъде идентифицирано пряко или непряко, по
– специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социалната идентичност на това
физическо лице, а „обработване“ по смисъла на регламента означава всяка
операция или съвкупност от операции, извършена с лични данни или набор от лични
данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване,
организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане,
консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг
начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване.
В следствие на развилото се административно производство
пред КЗЛД последната е приела за доказано, че посредством така изградената
система за видеонаблюдение жалбоподателят може не само да идентифицира лицата
ползващи обществени места, но и да прави изводи относно ежедневните им навици и
контакти, както и да съхранява тази информация, без да е получил изрично
информирано съгласие за това и без да има правно основание или преимуществен
интерес, без обработването на данните да е подходящо и ограничено до
необходимото във връзка със защита на собствеността му.
Действително по делото се установява обработване на лични
данни на физически лица без предоставено от тяхна страна съгласие за това.
Съдът приема, че след като техническите характеристики на поставената от
жалбоподателя система за видеонаблюдение позволят физическа идентификация на
лицата, то следва да се направи заключение, че администраторът на данни
разполага с възможността да събира широк обхват от лична информация за тях и техните
посетители, която включва присъствието и поведението им в наблюдаваната зона.
Събирането на подобна информация дава възможност за извеждане на много точни
заключение за личния живот на тези лица, например относно навиците им в
ежедневния живот, мястото на постоянно или временно пребиваване, упражняваните
дейности, социалните връзки и социалните кръгове и контакт, което определя по
категоричен начин, че тази информация попада изцяло в дефиницията на понятието
„лични данни“.
По делото е доказано и извършеното от жалбоподателя
„обработване на лични данни“ по смисъла на чл. 4§2 от Регламента, тъй като
същият е разполага с възможността чрез монтираната към момента на депозиране на
жалбата пред КЗЛД да извършва запис на
видеокадри и съхранява същите записи с видеокадри на записващо устройство – микро SD слот за съхранение на видеозаписи. Същото се подкрепя и
от представеното като доказателство в пода на протеклото административно
производство пред административния орган Постановление от 25.03.2022 година на
прокурор при РП Перник, в което е посочено, че „предприетите пътни маневри от
страна на О. били заснети от изградена система за видеонаблюдение, разположена
в имота на А.М.“ /лист 99/.
На следващо място съдът следва да изложи и това, че за да
е налице обработване на личните данни е без значение обстоятелството, дали
жалбоподателят се интересува от поведението на своите съседи или не.
Общият регламент за защита на данните, както и ЗЗЛД
поставят като условие за законосъобразно обработване на личните данни
съгласието, което субектът на данните е дал.
В нормата на чл. 6§1, б. „а“ – „е“ от ОРЗД се приема, че
обработването е законосъобразно, само ако е приложимо поне едно от следните
условия: а)субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му
данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за
изпълнение на договор, по който субектът на данните е страна, или за
предприемането на стъпки по искане на субекта на данните пред сключване на
договор; в) обработването е необходимо за спазване на законово задължение,
което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да
бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго
физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнение на задача от
обществен интерес или при упражняване на официални правомощия, които са
предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на
легитимните интереси на администратора или на трета страна освен когато пред
такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на
субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по – специално,
когато субектът на данните е дете.
В настоящият случай, нито пред КЗЛД, нито в хода на
настоящото дело жалбоподателят е посочил наличие на някое от условията по чл. 6§1
от Регламента за законосъобразно обработване на личните данни. Единствено
твърдение в тази посока дава свидетелят по делото, който е заявил, че камерите
са поставени с цел да охраняват майката на жалбоподателя, която била трудно
подвижна, но това не е достатъчно, за да обоснове извод за наличие на хипотеза
по чл. 6§1 от Регламента.
Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, при подаване на жалба до
КЗЛД от субект на данни, на когото са нарушение правата му по Регламент
2016/679 и по ЗЗЛД, КЗЛД се произнася с решение, като може да приложи мерките
по чл. 58§2, буква „а“ – „з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80,
ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи
административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679,
както и по Глава девета.
Комисията за защита на личните данни, съобразно
правомощията си да прецени дали да наложи само принудителна административна
мярка (ПАМ) или ПАМ и глоба е преценила към настоящият момент следва да приложи
предвидената в чл. 58§2, б. „г“ от Регламента принудителна административна
мярка като е разпоредила на администратора да съобрази операцията по
обработване на данни с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 чрез демонтиране
на камерата за видеонаблюдение в едномесечен срок от влизане в сила на
решението, а така също е определила и глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева, наложена на основание чл. 83§5, „д“ от ОРЗД за непредоставяне на достъп,
което е в нарушение на чл. 58 §1, б. „е“от ОРЗД.
В тази връзка, настоящият съдебен състав счита, че
направените възражения в депозираната жалба досежно липса на извършено
нарушение, предполагащо определяне на „Глоба“ в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева за непредоставяне на достъп е неоснователно. От представените по
делото доказателства е видно, че процесният имот, съобразно Нотариален акт №
14, том II, дело № 425 от 1966 година е собственост на З.Л. М. /лист 181/. Същият е
починал на 03.10.2015 година, като е оставил трима наследници, а именно –
съпруга Н.С.М.и двама сина – С. З.М. и А.З.М. – настоящ жалбоподател, видно от
Удостоверение за наследници изх. №494 от 05.12.2022 година /лист 185/. По
отношение на процесният имот, в рамките на който е изградена видеосистемата за
заснемане липсват доказателство за осъществена делба – съдебна или доброволна.
В този случай, съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за
наследството, всеки от наследниците получава, равни части, т.е. по 1/3 от имота,
което означава, че същите имат качеството на обикновени съсобственици и за тях
важат правилата на чл. 30 и сл. от Закона за собствеността. Съобразно чл. 31,
ал. 1 от ЗС, всеки собственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Тази разпоредба следва да се тълкува ведно с ал. 2.
Правният анализ показва, че съсобственикът има право да ползва цялата вещ, т.е.
същият има право на достъп до цялата вещ. Такъв е и настоящият случай,
доколкото липсват факти, които да водят до извод, че е налице хипотеза по ал. 2.
Това означава, че са безпочвени доводите на жалбоподателят, че същият е бил в
обективна невъзможност да осигури достъп до части, които фактически принадлежат
на неговата майка и брат, но правно липсват основания за това. В тази връзка
безспорно се доказва, че е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.
83§5, б. „д“ от ОРЗД.
За пълнота съдът ще посочи, че основанието за извършване
на настоящата проверка от страна на Комисията за защита на личните данни е по
чл. 10а, ал. 1 от ЗЗЛД, във връзка с чл. 58§1, б. „е“ от Регламент (ЕС)
2016/679, съгласно които Комисията за защита на личните данни в качеството й на
надзорен орган има правомощие при разследване да получава достъп до всички
помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко
оборудване и средство за обработване на лични данни, в съответствие с правото
на Съюза или процесуалното право на държава – членка. В нормата на чл. 12а, ал.
1 от ЗЗДЛ е скрепено и задължението при поискване администраторът и
обработващият личните данни да оказват съдействие на комисията ри осъществяване
на нейните задачи и правомощия. В случая това дължимо поведение и съдействие е
отказано категорично от страна на жалбоподателя.
Както се посочи и по – горе, в случая е налице едно
административно наказание, изразяващо се в нарушение на оказване съдействие на
административният орган да осъществи правомощията си по чл. 58§1, б. „е“ от
Регламент ( ЕС) 2016/679 и както се посочи по – горе налагането на
административно наказание наред с принудителна административна мярка по чл. 58§2,
б. „г“ от Регламента е изцяло по преценка на административния орган. В случая
административният орган е изложил мотиви в тази посока и правилно е определил
размера на наложената санкция, което е към законовия минимум, предвид размерите
посочени в чл. 83§5 от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно до 20 000 EUR.
Така наложената принудителна административна мярка, ведно
с наложената глоба е постигнала и целта на закона.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото следва да бъда оставено без
уважение направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на направени по делото съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХЪВРЛЯ жалбата на А.З.М.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение № ППН-01-628/2021 от 09.05.2023
година на Комисия за защита на личните данни, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/